№ 2605
гр. Варна, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20233110111948 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в *** чрез
адвокат Б. Б. от ВАК, съдебен адрес *** срещу С. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
в *** с пр.осн.чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата в размер
на 17 524,44 лева с която ответницата се е обогатила неоснователно, а ищецът е обеднял
след като е платил без основание главницата, включваща следните суми:
• 8160.00 лева за наем на недвижим имот, находящ се в *** за периода месец септември 2018
г. - 01.12.2021 год.
• 4298,36 лева за електричество на недвижим имот, находящ се в г***
• 966,29 лева за вода на недвижим имот, находящ се в ***.
• 1273, 55 лева за наем на недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.12.2021 г. - масец
май 2023 год.
• 1734,53 лева за електричество на недвижим имот, находящ се в ***.
• 490,01 лева за вода на недвижим имот, находящ се в ***.
• 601.70 лева задължение на С. Н. Т. по издадена Заповед № 388 за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 671/2023 г. по описа на Районен съд Девня.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба
19.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че с ответницата С. Т. са били във
фактическо съжителство и имат две деца - Л. И.в Н., ЕГН: ********** и М. И.в Н., ЕГН:
**********. През 2016 г. се разделили окончателно. На 28.10.2016 г. ищецът е сключил с
„Миг-маркет" ООД договор за наем на недвижим имот в *** представляващ склад № 17,
състоящ се от две помещения, два санитарни възела и тераса, със застроена площ от 115
кв.м., ведно с 10.68 кв. м. прилежащи общи части. Имотът, макар и със статут на склад,
изцяло отговарял на законовите изисквания за жилище и се ползвал като такова. Месечната
наемна цена била в размер на 240 лв. След раздялата на страните, отв. Т. се преместила в
описания имот. Въпреки, че ищецът Ненов не ползвал имота, той плащал наема и за периода
от м.09.2018 г. до 2021 г. платил в полза на наемодателя сумата в размер на 9600 лева,
въпреки, че не ползвал лично имота.
1
Заплащал също и консумативните разходи - за посоченият период заплатил вода в общ
размер на 474,04 лева или 43.32 лева за м. 02.2019 г., 34,06 лева за м. 11.2019 г., 30,95 лева за
м.12.2019 г., 32.12 лева за м.03.2020 г., 32.12 лева за м.04.2020 г., 25,70 лева за м.11.2020 г.,
51,48 лева за м.05.2021 г., 26.00 лева за м. 02.2021 г., 19,51 лева за м.04.2021 г., 26.00 лева за
м.05.2021 г., 13.00 лева за м. 06.2021 г., 26.00 лева за м. 07.2021 г., 26.00 лева за м.08.2021 г.,
65.02 лева за м.12.2021 г. и 22.76 лева за м.12.2021 г.), както и ток в размер на 4455,96 лева
(133,69 лева за м. 03.2019 г., 171,85 лева за м. 04.2019 г., 143,76 лева за м. 05.2019 г., 105,53
лева за м. 05.2019 г., 78,43 лева за м. 06.2019 г., 76,84 лева за м. 07.2019 г., 76,84 лева за м.
08.2019 г., 81,83 лева за м. 09.2019 г., 81,19 лева за м. 10.2019 г. , 87,41 лева за м. 11.2019г.,
106, 60 лева за м. 12.2019 г., 181, 36 лева за м. 01. 2020г., 235,66 лева за м. 02.2020г., 234,34
лева за м. 03.2020г., 170,48 лева за м. 04.2020г., 165,08 лева за м. 05.2020г., 89,60 лева за м.
06.2020г., 82,09 лева за м. 07.2020г., 82,74 лева за м. 08.2020г., 91,86 лева за м. 09.2020г.,
83,63 лева за м. 10.2020г., 89,10 лева за м. 11.2020г., 150,54 лева за м. 12.2020г., 224, 33 лева
за м. 01.2021г., 239, 16 лева за м. 02.2021г., 238, 36 лева за м. 03.2021г., 204.89 лева за м.
04.2021 г., 191.69 лева за м. 05.2021 г., 77.24 лева за м. 06.2021 г., 49.52 лева за м.07.2021 г.,
17.56 лева за периода от 21.05.2021 г. до 28.05.2021 г., 11.74 лева за периода от 22.06.2021 г.
до 15.07.2021 г., 37.91 лева за м.08.2021 г., 37.12 лева за м.09.2021 г., 64.19 лева за м.10.2021
г., 34.20 лева за м. 11.2021 г. и 146.80 лева за м. 12.2021 г.).
На 15.12.2021 г. ищецът сключил с „Миг-маркет" ООД договор за наем за недвижим имот в
***, представляващ самостоятелен обект в сграда № 10135.1026.383.12.10, с площ от 98.59
кв.м., при месечна наемна цена в размер на 280 лв. Същия месец ответницата се преместила
в горепосочения апартамент № 10, като еднолично ползва същия за периода м. декември
2021 г. - м. май 2023 г. За посоченият период, заплатил в полза на наемодателя сума в общ
размер на 5040 дева. Въпреки, че не ползвал имота, ищецът заплащал и свързаните с
ползването му консумативни разходи - вода в размер на 40,45 лева (24.20 лева за м. 12.2021
г., 03.00 лева зам.01.2022 г. и 13.00 лева за м. 02.2022 г.) и ток в общ размер на 143.33 лева
(41.32 лева м.02.2023 г. и 102.01 лева за м. 05.2023 г.), след което прекратил договора за наем.
През м.март на 2022 г. ищецът престанал да заплаща водата, тъй като фактически С. Т.
ползвала описания недвижим имот. Оказало се, че тя не е заплащала никакви сметки за вода.
В резултат, на което „ВиК - Варна" ООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което е образувано ч.гр.д. № 671/2023 г., по описа на Районен съд - Девня и е
издадена Заповед № 388 за изпълнение на парично задължение. Това наложило ищецът Н. за
плати на „ВиК - Варна" ООД сумата от 601.70 лева. Твърденията са, че с посочените суми
ответницата се е обогатила неоснователно, ползвайки горепосочените недвижими имоти, без
да заплаща никакви суми на ищеца и без да заплаща свързани с това разходи за ел. енергия и
вода.
В уточняващата молба се твърди, че описаните имоти през процесните периоди са ползвани
от ответницата и децата на страните, но същите са й били предоставени от ищеца за да има
къде да отведе децата за които са й присъдени родителските права, като същата е поела
ангажимент да заплаща дължимия наем и консумативи. Наемодателят е знаел, че реално Т.
ползва имотите. Договорът за наем е прекратен, тъй като ищецът е преустановил
плащанията на задълженията за наем и консумативи. Т. е продължила да живее в имотите
без да заплаща задълженията. Сключения договор за наем е прекратен преди подаване на
исковата молба. Доколкото ответницата отказва да му възстанови направените разходи, за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции на осн. чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът претендира ответницата да му заплати разноски за производството, на осн.чл. 78,
ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на молбата. Счита същата за
недопустима, тъй като липсва правен спор и надлежност на страните. Тъй като майката
заедно с децата на страните живее и полза имота, то иска следва да е насочен и срещу
децата. Изложените обстоятелства в молбата не кореспондират с действителните уговорки
между страните. Безспорно е единствено твърдението, че страните са били във връзка от
която имат родени две деца. В останалата част са изложени противоречиви твърдения и
2
факти. За безспорно би могло да се приеме единствено обстоятелството, че страните по
делото са били във връзка, от която имат родени две общи деца Л. Н. и М. Н.. В останалата
си част исковата молба изобилства от противоречиви твърдения и факти. Становището е, че
предявения иск е недоказан по основание. Доколкото в исковата молба се твърди, че ищецът
е сключил Договор за наем за имота в гр. Варна, кв. „Виница", ул. „Света Параскева" 53, вх.
А, ет. 5, то е безспорно, че същия е имал правно основание да владее и ползва имота за
срока на договора, ведно със задължението да заплаща месечните сметки свързани с
ползването. Именно такова предложение е отправил през 2016 г. ищецът към ответницата.
Въпреки липсата на желание, но все пак водена от интереса на децата, същата се е съгласила
да заживее в наетото от ищеца жилище, за да отглежда там децата.
В конкретния случай е ирелевантно за спора дали ищецът и наемател е имал връзка или не с
ответницата, защото независимо от това, няма спор, че същата е ползвала имота, само и
единствено, за да отглежда и се грижи в него за общите им деца. Доколкото няма наведени
твърдения, че ответницата е ползвала имота единствено за себе си и за задоволяване на
лични нужди, както и че е ползвала същия против волята или с в контраст с интереса на
децата и техния баща, то остава и недоказано твърдението, че въобще е налице някакъв вид
облага в нейната правна сфера. Осен ако не се приеме, че полагането и грижата към общите
деца е форма на неоснователно обогатяване, каквито твърдения също няма.
Нещо повече, няма никакви твърдения или доказателства ищецът да е канил ответницата да
напусне въпросния имот със статут на склад, в който тя е отглеждала общите им деца. Точно
обратното, ищецът добросъвестно е заплащал комуналните нужди, първо защото такова е
било задължението му поето с договора за наем и второ, защото е знаел, че не заплаща
дължимата издръжка към децата и защото вероятно е изпълнявал моралния си и законов
дълг. Собственици и управители на дружеството – наемодател са двамата родители на
ищеца, които пък са баба и дядо на децата на страните и същите неминуемо са знаели каква
е целта на наемното отношение.
Противоречиво е и твърдението, че за периода от 2016 г. до 2021 г. ищецът е знаел, че
ответницата се обогатява за негова сметка, а от негова страна е липсвала каквато и да била
проява на противопоставяне срещу това. Точно обраното, прилежното заплащане на
дължимите наеми, многократното анексиране на договорите и всички плащания касаещи
комунални сметки, води към друг извод, а именно, че всичко това се е случвало със
знанието, съгласието и стремежа на ищеца да затвърди едно фактическо положение, което е
и реално търсеното от него, а именно да подсигури една добра среда за отглеждане на децата
му, което пък води към извода, че твърденията за неоснователно обогатяване в правната
сфера на ответницата е недоказано, а затова и неоснователно. Имотите, в които ответницата
е живяла и е отглеждала общите деца са имали статут и функция на „семейно жилище", по
смисъла на СК. По смисъла на горното, интересът на двете ненавършили пълнолетие деца
би следвало да е основен критерий и при преценката дали е налице дължимост от страна на
майката и ответница по делото, на търсеното от ищеца обезщетение, в условията на
описаната по-горе фактическа обстановка. Горното е и съдебно признато като факт с
отговора на насрещен иск, по висящото към днешна дата гр.д. 20233110104038 по описа на
РС Варна, 50 с-в, копие от която представя. Мотивът на бащата да предостави жилището е,
че в изпълнение на един свой морален бащински дълг иска да подсигури комфортен дом за
своите деца и тяхната майка, с която не живее, но която се грижи за тяхното отглеждане.
Пред ответницата е заявил, че е уредил с родителите си възможността да предостави техен
имот до навършване на пълнолетие на децата си и счита този въпрос за трайно решен.
Счита, че иска е недоказан и по размер. Заявява възражение относно това, че всички
плащания за месечен наем и за месечни сметки за ток и вода са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б “в“ от ЗЗД и поради това претенцията в тази и част е неоснователна за
всички плащания извършени от ищеца до месец септември 2020 г. са погасени, поради
изтекла погасителна давност. Моли на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството
да бъде спряно предвид наличието на висящ спор по гр.д. 9110/2023 г., 9 с-в по описа на
Районен съд Варна, предмет на което е установителен иск за дължимост на обезщетение от
3
ответницата, за наем на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Берон" 1, ет. 6,
ап. 10 за периода от 21.09.2022 г. до месец април 2023 г. В същото съдът следва да установи
дали С. Т. дължи обезщетение за наем за периода от 21.09.2022 г. до месец април 2023 г., а в
исковата молба по настоящото дело има твърдение от ищеца, че същия е заплатил наем за
същото жилище за периода от декември 2021 г. до май 2023 г., което е в пълно противоречие,
а освен това има и представени като писмени доказателства издадени фактури на наемателя.
Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноските.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат молбата и
отговора.
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил писмени доказателства: Договор за наем от 15.12.2021г.; Анекс към
договор за наем на недвижим имот от 15.12.2021г.; 5 броя фактури за наем на ап.10.
В съдебно заседание се допълва молбата като се сочи, че за исковата претенция за наема е за
периода месец септември 2018 г. - 01.12.2021 год. в размер на 9600 лв. и за периода
01.12.2021 г. - масец май 2023 год., когато е прекратен договора в размер на 5040 лв. Сумата
от 4455.96 лв. е за консумативи по отношение на първия период; 474.04 лв. е водата, за
втория период водата е в размер на – 40.45 лв. и токът е в размер на 143 лв.
От представените писмени доказателства с молбата се установява, че на 15.12.2021 г.
ищецът И. Г. Н. е сключил с Миг-Маркет ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Галин Н. договор за наем на недвижим имот в гр. Варна, ул.Петър Берон №1 за
срок една година, като с анекс страните са се договорили, че считано от 01.05.2022 г.
договора се прекратява.
На 28.10.2016 г. ищецът И. Г. Н. е сключил с Миг-Маркет ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Галин Н. договор за наем на недвижим имот „склад 17“ в гр.
Варна, кв.Виница, ул.Света Параскева № 53 за срок една година, като с анекс страните са се
договорили, че договора се продължава до 31.12.2018 г.
На 21.09.2022 г. е връчена чрез ЧСИ покана от наемодателя Миг-Маркет ООД до
ответницата С. Т. да плати в 15-дневен срок задълженията за наем за имота в гр. Варна,
ул.Петър Берон №1.
От заключението на ССЕ по основната и допълнителната задачи, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че за периода 16.12.2021 г.-
05.04.2022 г. са издадени фактури от Миг-Маркет ООД на И. Н. за наем на обект „склад 17“,
кв.Виница, ул.Света Параскева 53, вх.А, ет.5 на стойност 1273.55 лева и за периода
10.09.2018 г. – 10.06.2021 г. на стойност 8160 лв.
За периода февруари 2022 г. – 21.09.2023 г. са издадени ф-ри за ел.енергия на стойност
1842.13 лева по кл.№ ********** на абонат И. Н..
За периода февруари 2022 г. – 21.09.2023 г. са издадени ф-ри за ел.енергия на стойност
1842.13 лева по кл.№ ********** на абонат И. Н. и на стойност 4298.36 лв.
За периода февруари 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. по кл. № 1750743 за абонат Миг Маркет са
издадени фактури за вода на стойност 257.28 лева, за периода 27.09.2018 г. – 26.10.2018 г. на
стойност 59.62 лв. и за абонат И. Н. за периода 07.12.2018 г. – 06.12.2021 г. на стойност
966.29 лв. и за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г. за абонат И. Н. са издадени фактури на
стойност 601.70 лв. и 158.11 лв. Вещото лице не може да отговори на въпроса кое лице е
платец по издадените фактури, тъй като за наема същите са платени в брой, за ел.енергия и
вода в доставчиците няма данни за платец, тъй като сумите са платени на каса.
В производството са събрани гласни доказателства по искане на страните.
Свидетелката Н.а е сестра на ищеца и съдът преценява показанията й съгласно разпоредбата
на чл.172 ГПК. Същата разказва, че страните по делото са живяли заедно в м-ст Пчелина в
къщата на брат й. След като се разделили през 2016 година С. заживяла в ***. Тъй като в
този период била безработна и нямала възможност да плаща наем и сметки на това жилище
4
имали уговорка с И. докато тя си намери работа той да поеме тези разходи. И. не е живял
там. Той продължавал да живее в м-ст Пчелина. С. живяла в жилището във Виница до 2021
година, след това в гр. Варна на ул. „Д-р Петър Берон“. Наема и сметките плащал И. с
уговорка в момента, в който С. започне работа да му върне парите.
Свидетелят Иванов познава С. повече от 10 години. Преди двамата са били във фактическо
съжителство, но в момента нямат връзка. Знае, че С. е живяла в кв. „Виница“ с двете си
деца в къщата на бившия й приятел от пролетта или лятото на 2016 година беше.
Споделила му, че И. я изгонил. Тогава второто им дете било на година и половина.
Поставил й условие да отиде в апартамента във Виница и че той ще плаща сметките, ще й
даде кола и ще плаща издръжка. Тогава едното й дете било на 4 години и второто на
година и половина. След като по заявление на собственика И. бил спрян тока в жилището,
свидетелят поканил С. с двете й деца да живеят в неговото жилище. Когато са живяли
заедно С. водела дело в което се доказало, че И. не е плащал издръжка на децата и С.
спечелила делото.
От изисканите и приобщени изпълнителни дела се установява, че по същите взискател е
ответницата, а задължено лице – ищецът. Задължението е за издръжка дължима от Н. в полза
на двете деца на страните въз основа на влязло в сила решение на РС Варна.
От представените писмени доказателства е установено по безспорен начин, че двата
договора за наем са сключени между Миг-Маркет ООД – наемодател и И. Г. Н. – наемател.
Съгласно разпоредбата на чл.228 ЗЗД между страните по тях е възникнало валидно наемно
правоотношение с предмет предоставяне от наемодателя за временно и възмездно ползване
на описаните имоти, срещу задължение на наемателя да заплаща месечна наемна цена, както
и разходи за ел.енергия и вода. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му заплати определената
цена. От легалното определение е видно, че се касае за двустранно възмездно отношение, по
което плащане се дължи само ако е предоставена вещта за ползване. Договорът за наем
обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви право
върху наеманата вещ /наем на чужда вещ/. Такъв договор не поражда действие единствено за
действителния собственик, в който смисъл е и последователната съдебна практика.
По възраженията в отговора следва да се посочи, че основанието за плащане от страна на
ищеца в качеството му на наемател са именно двата наемни договора. Освен задължението
за заплащане на наемни вноски, съгласно условията на наемния договор, наемателят е бил
длъжен да плаща в срок и разходите, свързани с ползването на имота –ел.енергия и вода.
Договорите за наем са съобразени с разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД, съгласно която
наемателят е длъжен да плаща наемната цена за имота и разходите, свързани с него, т.е.
касае се за разходи направени от наемателя. Представените от ищеца доказателства за
плащане не водят до извод, че фактическият платец е именно той, доколкото в
заключението на ССЕ е посочено, че няма данни за платец към дружествата – доставчици на
ел.енергия и вода, а сумите за наем са платени в брой. В същото заключение е посочено, че
фактурите за ел.енергия и вода са издадени на абонати Миг-Маркет ООД и И. Г. Н.. От
свидетелските показания е установено, че дружеството е на родителите на ищеца.
Платените суми от ищеца са били дължими от него, тъй като задължението за плащане за
него е възникнало по силата на закона и на самия договор. Наемателят дължи заплащане
освен на наемна цена и разходите за ползване на имота.
Не се установиха твърденията на ищеца за наличието на уговорки между него и
ответницата, посочени в молбата. В двата договора за наем не е посочено, че ползвател ще
бъде не ищеца, а друго лице. Нещо повече – в чл.т.1.3 на договора за наем е посочено, че
наемателят няма право да преотдава наетия имот на трети лица. След изтичане на договора
за наем ищецът е поискал продължаване на неговия срок, от което следва, че той е искал
запазване на фактическото положение.
Неоснователното обогатяване може да включва както пропуска /лишаването от
възможността/ да бъде увеличено имуществото, така също и обогатяването под форма на
5
спестени разходи. В този смисъл е постановено решение № 97 от 01.08.2014 г. по гр. д. №
1250/2011 г. на ВКС с което е прието, че фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в
спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице. Това
разрешение е дадено и в ППВС № 1/28.05.1979 г. Обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. В хипотезата на спестяване от страна на обогатилото се лице
на някои разходи, спестяването на разходи води до обогатяване само в случай, че разходите
са били необходими и ответникът по иска по чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество, и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В
съдебната практика се приема, че необходимостта от извършване на разходи от посочения
вид може да е нормативно или договорно обусловено /решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д.
№ 2968/2015 г. ВКС. Една от най-често разглежданите хипотези за приложение на правилото
на чл.59, ал. 1 ЗЗД са случаите, в които са осъществени фактическа власт и ползване от
страна на лице, чието основание за ползване и служене с чуждо благо или не е възникнало
валидно, или в последствие е отпаднало с обратна сила. В практиката се приема, че ако се
установи, че ответникът ползва имота без правно основание, то отговорността му да
обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на
същия имот, като обедняването на собственика е в същия размер – пазарния наем за
процесния имот, който последният би получил за спорния период. Когато едно лице ползва
чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава собственика от
възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето лице, като извлича доходи от
него.
За успешното водене на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване,
респективно неизползването на вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от
ответника – държател, а е достатъчно тя да се намира без правно основание във
фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би
плащал за нейното ползване /решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на ВКС, 2-
ро ТО, определение № 232 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 454 / 2016 г. на ВКС, 4-то ГО/. В
настоящия случай, както се установи от доказателствата по делото ответницата и двете
малолетни деца на страните за които тя упражнява родителските права по силата на влязло в
сила решение са били „настанени“ от ищеца във всяко от двете жилища през различни
периоди от време, тоест ползването е по желание и взето решение от ищеца за които
жилища именно ищецът, а не ответницата е сключил договорите за наем от 28.10.2016 г. и
от 15.12.2021 г. като същият е поел задължение да заплаща наемната цена и разходите.
Съдът намира, че ищецът не е установил по пътя на главно и пълно доказване исковата си
претенция срещу ответницата за неоснователно обогатяване, от което следва, че същата
подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в *** срещу С. Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес в *** за заплащане на сумата в размер на 17 524,44 лева с
която сума ответницата се е обогатила, а ищецът е обеднял, на осн.чл. 59 от ЗЗД,
включваща следните суми: 8160.00 лева за наем на недвижим имот, находящ се в *** за
периода месец септември 2018 г. - 01.12.2021 год.; 4298,36 лева за електричество на
недвижим имот, находящ се в г*** 966,29 лева за вода на недвижим имот, находящ се в ***;
1273, 55 лева за наем на недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.12.2021 г. - масец
май 2023 год.; 1734,53 лева за електричество на недвижим имот, находящ се в ***; 490,01
6
лева за вода на недвижим имот, находящ се в ***; 601.70 лева задължение по издадена
Заповед № 388 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 671/2023 г. по описа на
РС Девня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба - 19.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7