№ 308
гр. Пазарджик , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220103405 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с
чл.86 от ЗЗД, от „Н.“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ***, представлявано от управителя А. А. К., и „П.“ООД, ЕИК- ***,
със седалище и адрес на управление. Гр. София, ***, представлявано от С. Д.
И.- управител, /двете дружества като съдружници в ДЗЗД „П.“, БУЛСТАТ-
***, със седалище в гр.София/ , срещу „К.“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и
адрес на управление- ***, обл. Пазарджик, представлявана от Г. Д. Р.-
управител , с цена на иска – 8557.06 лева.
В подадената искова молба се твърди, че на 15.04.2019 г. ДЗЗД „П.“,
като продавач и ответното дружество, като купувач, са извършили покупко-
продажба на определени продукти, за които е била издадена фактура №
450/15.04.2019 г. на обща стойност от 7394.40 лв. с ДДС. В изпълнение на
горепосочената фактура на 15.04.2019г. ДЗЗД „П.“ е възложило на „К.П.“
ООД да извърши доставка на 300 кг. имуностимулант за растения. За
доставката е била издадена товарителница от 15.04.2019 г., пълно описание на
доставената стока и адреса на доставката. Стоката е била приета без
забележки от представител на ответника. Твърди се, че към момента на
подаване на исковата молба плащане по процесната фактура не е било
1
осъществено. Оформен е петитум на исковата молба, с който се иска от съда
да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сума
в общ размер на 8557.66 лв., от които: 7394.40 лв. – неплатена главница по
фактурата и 1162.66 законна лихва върху главницата, ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се
разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства.
Сочи се, че след проведени разговори между дружествата, същите са
постигнали съгласие сумите да бъдат изплатени през месец март 2021 г.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна адвокатско възнаграждение, както по обезпечителното, така и по
настоящото производство. Между страните не е спорно обстоятелството, че
по банковата сметка на ДЗЗД „П.“ е постъпила сумата от 9765.25 лв., с която
сума са били погасени главницата по фактура № 450/15.04.2019 г. и
натрупаната законна лихва, разноските по гр.д. № 53323/2020 г. по описа на
СРС, както и част от разноските направени в настоящото производство.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от приетите по делото доказателства /вкл. фактура №*** от
15.04.2019г., товарителница, фактура за транспорт от 22.04.2019г.; и др../, се
установява, че между страните по делото са били налице търговски
отношения, по силата на които, на 15.04.2019 г. ДЗЗД „П.“, като продавач и
„К.“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление- ***, обл.
Пазарджик, представлявана от Г. Д. Р.- управител, като купувач, са
извършили покупко-продажба на определени продукти, за които е била
издадена фактура № 450/15.04.2019 г. на обща стойност от 7394.40 лв. с ДДС.
В изпълнение на горепосочената фактура на 15.04.2019г. ДЗЗД „П.“ е
възложило на „К.П.“ ООД да извърши доставка на 300 кг. имуностимулант за
растения. За доставката е била издадена товарителница от 15.04.2019 г., пълно
описание на доставената стока и адреса на доставката. Стоката е била приета
2
без забележки от представител на ответника.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от ответната
кооперация, както не се оспорва и обстоятелството, че „К.П.“ООД е
извършило доставка на 300.00кг. имуностимулант за растения на ответната
кооперация, като доставката е била възложена от ДЗЗД „П.“, БУЛСТАТ- ***.
Стоката е била разтоварена на 16.04.2019г. /видно от представената
товарителница/ и е била приета без забележки от представител на „К.“ЕООД,
ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление- ***, обл. Пазарджик.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответната кооперация е заплатила
дължимата сума от 9765.25лв. на ищците на 04.03.2021г. по банкова сметка на ДЗЗД „П.“, с
което са били погасени главницата по Фактура №*** от 15.04.2019г. и натрупаната законна
лихва , както и разноските по ч.гр.дело №53323/2020г. по описа на СРС, както и част от
разноските в настоящото производство. Претенциите на ищцовата страна се свеждат до
заплащане на сумата от 912.00лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение по
гр.дело №3405/2020г. по описа на РС- Пазаржик.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявените искове: Предявените
искове са допустими, тъй като е бил налице правен интерес от воденето на
настоящето производство за ищцовата страна.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази насока са
всички събрани по делото доказателства, вкл. фактура №*** от 15.04.2019г.,
товарителница, фактура за транспорт от 22.04.2019г.; и др../, от които е видно,
че между страните по делото са били налице търговски отношения, по силата
на които, на 15.04.2019 г. ДЗЗД „П.“, като продавач и „К.“ЕООД, ЕИК- ***,
със седалище и адрес на управление- ***, обл. Пазарджик, представлявана от
Г. Д. Р.- управител, като купувач, са извършили покупко-продажба на
определени продукти, за които е била издадена фактура № 450/15.04.2019 г.
на обща стойност от 7394.40 лв. с ДДС
Същевременно, в хода на производството по делото, ответната
кооперация е погасила задълженията си към ищците, като е заплатила
дължимата сума от 9765.25лв. на ищците на 04.03.2021г. по банкова сметка
3
на ДЗЗД „П.“, с което са били погасени главницата по Фактура №*** от
15.04.2019г. и натрупаната законна лихва , както и разноските по ч.гр.дело
№53323/2020г. по описа на СРС, както и част от разноските в настоящото
производство, което обстоятелство не е спорно между страните и се
установява от приетите по делото доказателства, вкл. платежно нареждане.
Предвид изложените обстоятелства, съдът счита, че към настоящият
момент, претендираните от ищцовата страна суми , за които се води гр.дело
№3405/2020г. по описа на РС-Пазарджик, са били изцяло заплатени , предвид
което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Обстоятелството,че дължимите суми са били изплатени не се оспорва дори
от ищцовата страна, поради което съдът не намира за необходимо да излага
по-подробни съображения в тази насока.
По разноските: Следва да се има предвид, че ответникът е изпълнил
изцяло задълженията си към ищеца след образуването на гр.дело
№3405/2020г. по описа на РС-Пазарджик / видно от приложените по делото
документи, ответникът е погасил напълно задълженията си на 04.03.2021г., а
делото е било образувано с постъпване на исковата молба в съда на
02.12.2020г./ Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
съгласно ал. 2 от същата разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В конкретния случай, съдът счита, че ответникът дължи
разноски, тъй като с поведението си е станал причина за завеждане на делото,
като към момента на подаване на исковата молба в съда не са били изплатени
дължимите на ДЗЗД „П.“ суми.
Предявените искове следва да се отхвърлят, защото след завеждане на
делото исковите претенции са удовлетворени, като търсените суми са
изплатени, но независимо от това ответникът дължи на ищеца разноски, тъй
като те са направени във връзка с неговото противоправно поведение, поради
което и следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния
разноски по делото. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78,ал.2
от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на
делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“. В
4
конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът
с поведението си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към
момента на образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищеца,
поради което следва ответникът да понесе тежестта на сторените от ищцовата
страна разноски.
Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна възражение
за прекомерност на адвокатското възражение, което се явява неоснователно.
Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на ищцовата
страна процесуални действия, заплатеното възнаграждение не се явява
прекомерно. Според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г., при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. /какъвто е настоящият
случай/, минималният размер на възнаграждението е 580.00 лв. плюс 5 % за
горницата над 5 000 лв., или 909.42лв. с начислено ДДС в конкретният
случай. Воден от горното, съдът намира ,че не следва да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и
адрес на управление – ***, представлявано от управителя А. А. К., и
„П.“ООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление. Гр. София, ***,
представлявано от С. Д. И.- управител, /двете дружества като съдружници в
ДЗЗД „П.“, БУЛСТАТ- ***, със седалище в гр.София/ , срещу „К.“ЕООД,
ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление- ***, обл. Пазарджик,
представлявана от Г. Д. Р.- управител, искове с правно основание чл.79,ал.1
във вр. с чл.86 от ЗЗД, с които се иска от съда да бъде осъден ответникът
да заплати на ищците сума в общ размер на 8557.66 лв. /осем хиляди
петстотин петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляващи сумата от 7394.40 лв. – неизплатена главница по фактура
№*** от 15.04.2019г. и сумата от 162.66лв. – законна лихва върху главницата
, ведно със законната лихва върху претендираната главница , считано от
датата на завеждане на исковата молба /02.12.2020г./ ДО ИЗПЛАЩАНЕ НА
ДЪЛЖИМИТЕ СУМИ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „К.“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление-
5
***, обл. Пазарджик, представлявана от Г. Д. Р.- управител, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Н.“ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление – ***,
представлявано от управителя А. А. К., и „П.“ООД, ЕИК- ***, със седалище и
адрес на управление. Гр. София, ***, представлявано от С. Д. И.- управител,
/двете дружества като съдружници в ДЗЗД „П.“, БУЛСТАТ- ***, със
седалище в гр.София/ , сумата от 912.00лв. /деветстотин и дванадесет лева/,
които представляват сторени от ищците разноски за адвокатско
възнаграждение по гражданско дело №3405/2020г. по описа на РС-
Пазарджик
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6