Определение по дело №4281/2017 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                          23.10.2017 г.                                                    гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети октомври                                       две хиляди и седемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 4281 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от Н.А.В., ЕГН – **********, против „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК – *********, с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

С определение от 13.09.2017 г., влязло в сила, съдът е оставил без уважение молбата за обезпечаване на предявения от Н.А.В., ЕГН – **********, против „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК – *********, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана” върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.501.307.6.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, разположен в поземлен имот с идентификатор 81178.501.307 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с адрес на самостоятелния обект гр. Черноморец, ул. Славянска, № 10, ет.1, ап.1.3.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който дружеството твърди, че искът е недопустим, в условията на алтернативност неоснователен. Моли за присъждане на разноски и при прекратяване на делото.

Съдът, след като се запозна с делото, намира следното:

В исковата молба се твърди, че на 02.05.2011 г. между страните е сключен предварителен договор, по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли на ищеца собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ се на първи етаж от масивна жилищна сграда в гр. Черноморец, ул. Славянска, № 10, който имот понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.501.307.6.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, разположен в поземлен имот с идентификатор 81178.501.307. Според договора собствеността следва да бъде прехвърлена в двуседмичен срок от издаване на разрешение за ползване на обекта.

Ищецът твърди, че през месец май 2016 г. пред Бургаски районен съд е предявил същия иск, който обаче е бил отхвърлен като преждевременно предявен (сградата не е въведена в експлоатация). На 14.02.2017 г. на дружеството е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, което се явява ново обстоятелство.

Решението, което се сочи в исковата молба, е с номер 377/20.03.2017 г., постановено по гр. дело № 2618/2016 г. по описа на БРС и е влязло в сила на 19.04.2017 г. Видно от диспозитива му (приложен към отговора на исковата молба, но и служебно известен на съда) предявеният от Н.А.В. против „МОНОЛИТ” ООД иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 02.05.2011 г., по силата на който „МОНОЛИТ” ООД се е задължил да прехвърли на Н.А.В. собствеността върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 81178.501.307.6.3 по КК и КР на град Черноморец, находящ се в гр. Черноморец, ул. „Славянска” №10, в жилищна сграда с идентификатор 81178.501.307.6, построена в ПИ № 81178.501.307, с предназначение – жилище, апартамент с площ 51.40 кв.м., а по предварителен договор описан като апартамент № 1, находящ се на първи етаж от масивна жилищна сграда в гр. Черноморец, община Созопол, ул. „Славянска” №10, област Бургас с площ на апартамента от 44,6 кв.м., състоящ се от: коридор - 5.2 кв.м.; санитарен възел - 3.8 кв.м; спалня - 10.8 кв.м; дневна с кухненски бокс - 17.2 кв.м и тераса - 7.6 кв.м., с граници: юг-коридор и асансьорна шахта; север-съществуваща тераса; изток-коридор и апартамент № 2; запад-офис на „Монолит” ООД, построена в УПИ VІІ-741, кв. 73 по плана на село Черноморец (сега град Черноморец) с площ на парцела от 367 кв.м., е отхвърлен като неоснователен.

Според настоящия съдебен състав искът, предявен по настоящото дело, е недопустим поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. В настоящия случай между същите страни, на същото основание и за същия предмет е водено дело, което е приключило с окончателен съдебен акт по същество – решение. Видно от диспозитива на решението по делото от 2016 г. искът е отхвърлен като неоснователен, а не като преждевременно предявен. Следва да се има предвид и обстоятелството, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, а само диспозитивът му.

На следващо място, не е налице новонастъпило обстоятелство (издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа на дружеството), защото то, удостоверението, е било налично към момента на висящността на „първото“ дело, но ищецът е пропуснал да го представи пред съда. Това е така, защото удостоверението е с дата от 14.02.2017 г., а последното съдебно заседание и устните прения са проведени на 20.02.2017 г., а решението е постановено на 20.03.2017 г. и е влязло в сила на 19.04.2017 г. Ищецът е могъл да представи документа пред първата (аргумент от чл.147 от ГПК), респективно пред въззивната инстанция посредством атакуване на съдебното решение, но е пропуснал да стори това.

Ето защо е налице сила на пресъдено нещо между страните и втори процес между тях на същото основание и със същия предмет е недопустим, като законът не разпорежда друго (чл.299, ал.1 от ГПК). Производството по делото следва да бъде прекратено, като на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК се присъдят направените разноски, които са в размер на 2000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, каквото искане е заявено изрично с отговора на исковата молба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130, изр.1 от ГПК Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА исковата молба на Н.А.В., ЕГН – **********, против „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК – *********, с която е предявен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД поради недопустимост на претенцията.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4281 по описа на Бургаския районен съд за 2017 г.

ОСЪЖДА Н.А.В., ЕГН – **********, да заплати „МОНОЛИТ“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 2000 (две хиляди) лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:С.М.

ДЕЛОВОДИТЕЛ:СВ.В.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!