№ 664
гр. Бургас, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20242120202694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.В.Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. К. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 771347-F747789/23.05.2024 г., издадено от директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС, на основание чл. 181 от ЗДДС, на Едноличен търговец *** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д. К. от
БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Ч.,
която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Едноличен търговец ***, представляван от жалбоподателя М.В.Г., бил регистриран
по ЗДДС на 23.12.2009 г. и следвало да подава информация от отчетните регистри към
справка-декларация, вкл. и на технически носител. Свидетелката Щ. констатирала, че
Едноличен търговец ***, като задължено лице, не е подало в срок до 14.11.2023 г.
информация от отчетните регистри към СД по ЗДДС за данъчен период - месец 10.2023 г.
На 11.12.2023 г. е съставен акт срещу ЕТ *** за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
На 09.01.2024 г. ЕТ *** е заличен от търговския регистър. Независимо от последното
обстоятелство, на 23.05.2024 г. е издадено обжалваното в настоящото производство НП
срещу ЕТ *** и му е наложена имуществена санкция от 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
1
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице (физическото лице М.В.Г.) и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и
материално компетентно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас. В случая
безспорно се установява, че Едноличният търговец *** е допуснал нарушение по чл. 125, ал.
5 от ЗДДС, поради което и правилно е бил съставен АУАН срещу него. Въпреки това, при
определяне на приложимата санкция АНО е допуснал съществено нарушение, довело до
опорочаване на издаденото НП, изразяващо се в налагане на имуществена санкция в размер
на 500 лв., на нарушител - заличен от търговския регистър едноличен търговец.
Едноличният търговец, като правен субект, представлява физическо лице, което
притежава освен и заедно с гражданската си правоспособност и допълваща търговска
такава, изразяваща се в потенциалната възможност да осъществява търговска дейност по
занятие по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Касае се несъмнено за един и същ правен субект, но с
разширена правосубектност. А практическите аспекти на това са множество, например, че
при дерегистрация на ЕТ в процеса не настъпва правоприемство с ФЛ по реда на чл. 227 от
ГПК; че ФЛ не може да обезпечава задължения на ЕТ (само да обезпечава себе си); че ФЛ
отговаря с цялото си имущество за дългове на същото, настъпили в резултат търговската му
дейност като ЕТ, включително и след загуба на търговското му качество; че ФЛ не може да
сключва сделки със себе си, като ЕТ (освен по правилата за договаряне сам със себе си); че
ФЛ не може да встъпва или да бъде привличано като трето лице в производство, в което
участва като страна едноличният търговец и обратно; и много други - Така в Решение №
260584/30.09.2020 г. на ОС - Варна по гр. д. № 563/2020 г.
Това становище, за правната природа на ЕТ, се споделя последователно и в съдебната
практика по други дела. Едноличният търговец само разширява правосубектността си с
вписването в това му качество, но не губи статута си на физическо лице, в каквато насока е
и приетото в Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. С признаване качеството
на търговец на физическото лице се разширява неговата правоспособност, като се открива
възможност да бъде страна по търговско-правни отношения, но това не означава, че
възниква нов правен субект. Едноличният търговец отговаря с едно и също имущество и по
задълженията си, възникнали в резултат на упражняването на търговската си дейност, и за
всякакви други имуществени отношения. Фирмата на едноличния търговец, съгласно чл. 59
от ТЗ, служи за означаване на търговското качество, а не създава нов, самостоятелен правен
субект (Определение № 38/15.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7371/2014 г., IV г. о., Решение
№ 80/26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о., Решение № 478/03.V.1994 г. по гр. д.
№ 1399/93 г., V г. о.). Едноличният търговец и физическото лице, което е регистрирано като
едноличен търговец, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но
едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-
разширена правосубектност (Решение № 4500/30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2010 г.,
I о., Решение № 7875/20.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2006 г., I о., Решение №
7606/04.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2012 г., VIII о., Решение № 202/19.03.2007 г. на
ВКС по гр. д. № 3154/2005 г., IV г. о. и др.). Eдноличните търговци се приравняват на
физически лица с търговска правосубектност (Решение № 15635/26.11.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 4646/2013 г., I о.). В тази връзка физическите лица, които осъществяват търговска
дейност като едноличен търговец, са задължени лица по смисъла на ЗДДС, регистрацията
като търговец на физическото лице не създава нов субект, лицето е едно и също и то
подлежи и на облагане по ЗДДС. В този смисъл е Решение № 3774/06.06.2017 г. на АдмС -
София по адм. д. № 11549/2016 г.
2
Съгласно чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ, заличаването на вписването прекратява занапред
действието на вписването, което означава, че считано от 09.01.2024 г. това лице няма вече
търговска правоспособност и не може да бъде санкционирано в това му качество, а
единствено е можело да се наложи административно наказание „глоба“ на жалбоподателя -
физическото лице М.В.Г..
Както се приема в Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС - съгласно чл. 13
от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните
административни наказания: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания са предвидени само по
отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно
нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно (чл. 6 от ЗАНН), а вина могат
да формират само физически лица - чл. 24 и 26 от ЗАНН. Имуществената санкция е изведена
в специална разпоредба от ЗАНН, в самостоятелна Глава ІV "Административнонаказателни
санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци", която е след Глава ІІ
"Административни нарушения и наказания". Имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл. 83, ал. 1
от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Видно е, че законодателят прави ясно
разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни
институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни
нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които
административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и
юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и
по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена
санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.
Ето защо, както приема и касационната инстанция в своята практика в Решение №
326/26.02.2016 г. на АдмС-Бургас по дело № 2427/2015 г., следва да се прави същностна
разлика между "глоба" и "имуществена санкция", въпреки че и двете касаят парично
задължение на субекта на отговорността или парично вземане от страна на държавата. С
налагането на имуществена санкция на заличен вече ЕТ е допуснато съществено нарушение
на закона. Независимо от факта, че АУАН е съставен срещу ЕТ, то е следвало НП да се
издаде срещу физическото лице с налагане на административно наказание глоба на
нарушителя, защото видът на наказанието следва да е съответен на субекта на
административнонаказателната отговорност и на принципа на законоустановеност на
наказанието. Липсата на правилно посочена по вид санкция винаги съставлява съществено
процесуално нарушение, доколкото е недопустимо по тълкувателен път да се извлича волята
на наказващия орган относно характера и конкретния вид на наложената санкция за сочено в
НП нарушение (Решение № 1916/17.11.2011 г. на АдмС-Пловдив по д. № 2290/2011 г.).
На последно място, следва да се има предвид, че съдът не разполага с правомощието
да измени НП, прилагайки правилната санкция на съответното лице. Както се приема в
Решение № 209/17.07.2017 г. на АдмС-Шумен по дело № 142/2017 г., това е така, защото при
осъществяване на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, АНО
следва да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В този
смисъл е налице невъзможност за изменение на наказателното постановление в частта
3
относно вида на наложената санкция и лицето спрямо, което се налага, тъй като това
означава административното наказание/санкция да се налага за пръв път едва със съдебното
решение, а не в рамките на административнонаказателно производство, завършващо с НП.
Ако се приеме за налична възможността въззивната инстанция да налага различна санкция,
от наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от една съдебна инстанция и
то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново
административно наказание за пръв път от съда.
С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в конкретния случай, въпреки че
безспорно е било установено извършването на административното нарушение и неговия
автор, неправилно АНО е наложил имуществена санкция на ЕТ, вместо глоба на
физическото лице, поради което и издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Предвид изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
който своевременно е депозирал искане за присъждането им. По делото са налични
доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лв., който не се явява
прекомерен, поради което и така претендираната сума следва да се присъди изцяло на
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 771347-F747789/23.05.2024г., издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на ЕТ *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя М.В.Г.,
ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4