Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260002
гр. ВРАЦА, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в
публичното заседание на 28 октомври две хиляди и двадесет и първа
година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Мирослав Досов
при участие на секретар
Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N` 421 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид:
Б.И.М. с ЕГН ********** ***
,чрез пълномощника си адв. З.Й. ***, е подал въззивна жалба против решение
№49/20.07.2020 г по гр.д.№ 422/19 г по описа на РС-Оряхово.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ОРС е незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон , както и в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди се ,че неправилно решаващият
съдия е направил извод, че всички суми по изтеглените от исцата кредити са
отишли за задоволяване на нуждите на семейството. Тези твърдения не били
доказани от исцата, а напротив били
опровергани от разпитаните пред
ОРС св. И., св. Ф., а съдът бил приел
иска за доказан само на база свидетелските показания ангажирани от исцата. Иска
не бил доказан по категоричен начин, тъй като ответникът- жалбоподател не знаел
дори къде са парите от теглените от исцата заеми, като за заема от 2008 г от
"Пощенска банка " въобще не знаел,
освен за вложените от първия заем 1200 лв за смяна
на дограма.
От друга страна съдът неправилно бил изчислил дължимата сума от ответника
при уважения иск по чл. 32 от СК, тъй
като в личната сметка на исцата била останала сумата от 3381,94 лв от първия кредит, която сума е използвана от нея за лични нужди и следвало
да бъде приспадната от дела на ответника.
Жалбоподателят посочва ,че иска е доказан само за 1200 лв, заплатен разход
за смяна на дограма на сем. жилище, където е живяла исцата.
Моли се решението да бъде отменено
за разликата над 1200 лв до 10 809,17 лв
и се отхвърли за сумата над 1200
лв като неоснователен и недоказан.Претендират се и разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска.
С въззивната жалба не се правят
нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба
адв. К. като пълномощник на И.М. е депозирала писмен отговор. Представено е
допълнително пълномощно и за въззивната инстанция с молба от 30.09.3020 г.С отговора се оспорва
въззивната жалба като се твърди ,че решението на РС-Оряхово е правилно и
законосъобразно. Освен това
жалбоподатилят не бил успял да обори установената от закона презумпция
за равна задълженост на съпрузите установена в чл. 127 ал.1 от ЗЗД . Затова в
тежест на оспорващият съпруг било да докаже ,че твърдените от съпругата разходи
не са извършени или че удволетворената нужда не е била семейна такава.
Моли се жалбата да се остави без уважение , а решението на ОРС да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
С отговора на жалбата не се правят
нови доказателствени искания.
Съд. състав прием, че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване,
срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ОРС е предявен иск от И.А.М., с ЕГН ********** *** против Б.И.М., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.32 ал.2 СК, вр.чл.127
ал.2 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищцата И.А.М.,
сумата от 21 005.70 лв,
представляваща половината от сумата от 42 011.41 лв., платена от ищцата за
погасяване на кредити към „ОББ“ АД и „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
В хода на производството исцата е направила изменение на иска и съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал
намаление на размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от
10 809,,17 лв.
В исковата молба се сочи, че
страните са бивши съпрузи, като бракът е сключен на 01.10.1978 г. и е прекратен
с влязло в сила решение на 28.03.2018 г. по гр.д. № 6/2018 г. на ОРС. Ищцата
твърди, че по време на брака, е изтеглила два банкови кредита за задоволяване
нуждите на семейството. 1/Първият е
отпуснат по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
сключен между нея и „ОББ“ АД на 13.12.2007 г., като е усвоена сума в размер на
5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/ На 22.12.2017 г., кредитът е изцяло
погасен от ищцата, като общо е платена
сума в размер на 10 551.32 лв., от които главница в размер на 5 500 лв.,
лихви в размер на 4 678.42 лв., застраховка в размер на 276.65 лв., такса
управление на кредита в размер на 96.25 лв.
2/Вторият кредит е отпуснат по
Договор № FL397336/29.04.2008 г. с „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, като е
усвоена сума в размер на 12 600 лв. към м.юли 2014 г. като са заплатени 75
месечни вноски в общ размер на 12 990.75 лв. На 11.08.2014 г., ищцата е
предоговорила договора за кредит, като са отпуснати средства в размер на 10 734.00 лв.
На 27.03.2019 г., кредитът е изцяло погасен, като общо ищцата е заплатила сума в размер на 18 478.34 лв. Ищцата
твърди също, че общо към банковата институция е върнала сума в размер на 31
460.09 лв. и всички погасителни вноски по кредитите са направени единствено от
нея, тъй като тя е тази, която преимуществено е реализирала доходи по време на
брака.
В ИМ се твърди, че усвоените пари
са послужили за общите потребности на членовете на семейството главно за
снабдяване с храна, стоки, продукти, лични нужди на членовете на семейството.
Счита, че с оглед посоченото, е налице нарушаване в имущественото равновесие на
двамата бивши съпрузи, което ще се възстанови единствено като ответника поеме
припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълговете от
ищцата.Претендира разноски вкл. адв. възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
Направено е искане за допускане на съдебно икономическа експертиза и за
събиране на гласни доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, в
който се оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. В отговора се
сочи, че ищцата е похарчила изтеглените пари за задоволяване на своите нужди за
модни дрехи, обувки, екскурзии в чужбина и пазаруване онлайн. Единствените
пари, които е дала за нуждите на семейството, е сумата от 1 200 лв., с които е платила смяната на дограмата на къщата, в
която тя живеела сама. Ответника сочи, че той живее в лятната кухня, която е
пристройка към къщата, хранели се отделно и не са имали общо домакинство от
2010 година. Твърди, че сумите изтеглени
по кредите са превеждани по нейна банкова сметка, ***. Сочи, че действително
вноските по кредитите е изплащала ищцата, тъй като е изразходвала парите само
за задоволяване на нейните нужди, нямащи нищо общо с тези на семейството.
Родената по време на брака между страните дъщеря се е омъжила още на 18 години
не е живяла през това време с родителите си.
На следващо място в отговора се
сочи, че потребителският кредит от 11.08.2014 г. с Юробанк България е усвоен от
ищцата след фактическата раздяла между страните през 2010 г. и ответника дори
не знае за това.Счита, че искането на ищцата за заплащане на сумата от 21
005.07 лв., представляваща половината от разходите и по изплащане на теглените
от нея банкови кредити за текущо потребление по време на брака им е
неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено.
Към отговора е приложено Допълнително споразумение към Трудов договор №
80/07.09.2011 г.Претендира разноски по делото.
Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебно-икономическа
експертиза със задача на вещото лице да отговори кога са усвоени и съответно погасени
процесните банковите кредити и от кого
и какви са общите стойности на
усвоените средства, съответно-погасените, включително всички такси,
застраховки, неустойки и комисионни по кредитите?
С оглед доказателствата по делото
съд. състав приема от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства е безспорен факта, че страните са сключили
граждански брак на 01.10.1978 г, като им бракът е бил прекратен с развод, с
решение № 34/28.03.2018 г. по гр.д. № 6/2018 г. по описа на РС Оряхо след
постигнато споразумение по чл.50 от СК.
Не се спори между страните и за факта ,че от м. 10.2010 г
са във фактическа раздяла и не живеят заедно.
От представеното по делото Удостоверение № ИД-6194-27.03.2019 г. се
установява, че между ищцата и "ОББ"АД е бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит, без обезпечение от 13.12.2007г, като ищцата на 14.12.2007г. е усвоила
потребителски кредит в размер на 5 500
лв. На 11.10.2012 г. кредита е предоговорен. Същият е погасен изцяло на
22.12.2017 г. Общата платена сума по
кредита е в размер на 10 551.32 лв.,
от които главница в размер на 5 500 лв., лихви в размер на 4 678.42 лв.,
застраховка в размер на 276.65 лв., такса управление на кредита в размер на
96.25 лв.
Представен е и втори Договор за потребителски кредит №
FL397336/29.04.2008 г. без обезпечение, сключен между ищцата И.М. и „Юробанк и
Еф Джи България от който се установява,
че на ищцата е отпуснат кредит в размер на 12
600 лв. На 11.08.2014 г., ищцата е предоговорила договора за кредит, като същият е рефинансиран с отпускане на друг
кредит и приспадане остатъка от първия. На 27.03.2019 г., кредитът е изцяло
погасен, като общо ищцата е заплатила сума в размер на 18 478.34 лв.
От назначената по делото спец. счетоводна експертиза се дават данни, че от
погасените 10 813.78 лв по кредита от
"ОББ"АД, ищцата И.М. е погасила сума в размер на 10 203.78 лв.
Останалите 610.00 лв. са погасени от ответника Б.И. на 30.09.2009 г. – 105.00
лв., на 30.10.2009 г.-105.00 лв., на 07.12.2009 г.-100.00 лв., на 29.12.2009
г.-100.00 лв., на 29.01.2009 г.- 100.00 лв. и на 01.03.2009 г.-100.00 лв.
В заключение вещото лице сочи, че
ищцата И.М. е изтеглила и погасила в „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата от 24 276.16 лв., а в „ОББ“ АД, сумата от 10 203.78 лв. След фактическата
раздяла, същата е погасила към двете банки сума в общ размер на 21 618.34 лв.
От разпитаната свидетелка В. Н. ,без родство със страните се установява
,че исцата била добра домакиня и съпруга. През годините
семейството на страните имали финансови затруднения и се е случвало да им дава
пари на заем. Ищцата и е споделяла през 2007 г., че иска да изтегли кредит от
ОББ, тъй като не може да смогне с всички разходи на семейството. Тогава с
изтегления кредит си страните си купили кола. След около година, ищцата и
свидетелката отишли до офиса в гр.Оряхово на „Пощенска банка“ /„Юробанк и Еф
Джи България“ АД/, за да изтегли нов кредит. Със средствата от кредита ищцата
направила ремонт на къщата, сменили дограмата, подменили всички мебели.
Свидетелката сочи, че след ремонта, страните се разделили, като ищцата живеела
в къщата заедно с бащата на ответника, а ответника живеел сам в кухнята. По
това време ищцата работела в Кметството в с. *** и получава заплата, но никога
не е носила скъпи дрехи. От нея знае, че е ходила на екскурзии в Македония,
Турция и Гърция, но те били организирани на местно ниво и били на ниски цени.
Свидетеля В. Н.,без родство сочи,
че със страните по делото били семейни приятели, но отношенията им се влошили.
Сочи, че не знае дали са теглили кредити, но през 2006-2007 г. си купили ново
обзавеждане, дограмата сменили, купили си и лек автомобил „Ауди“. По това време
ответникът Б. не работел никъде, а ищцата била магазинерска в селския магазин и
това направило впечатление на всички в селото. След това отношенията между
страните по делото се влошили, всички в селото говорели, че живеят в една
къща,но по отделно, всеки си пазарува отделно. Престанали да бъдат семейни
приятели, но свидетелят е ходил да помага на ищцата – да и цепи дърва, да реже
асмите. Сочи, че в къщата е влизал преди три години и тогава е видял мебели,
фризер, хладилник, климатици. Сочи, че при новите придобивки живеела ищцата, а Б.
живеел в кухнята. По време на брака си имали три коли, като две от тях били
„Ауди“ и били купени в близък период от време и ги управлявал Б.. В показанията
си свидетеля сочи, че бащата на
ответникът живеел в мазата на къщата и за него се грижела ищцата, тя ходела да
му пазарува. Това го знаели всички в селото. Преди да почине ищцата наела един мъж и една жена,които да се грижат за
него, тъй като ходела на работа.
От показанията на св. Ц. И.,без
родство се установява ,че познава
страните по делото, а отношенията им се влошили след 2009 г. като ищцата живеела сама на етажа в къщата, а Б.
живеел в пристройка към къщата. Свидетелката сочи, че ищцата извършила ремонт
на къщата, като сменила дограмата с алуминиева. Знае че същата теглила заеми.
Сочи също че ищцата е ходила на почивки, на екскурзии с пенсионерския клуб от
Оряхово. Свидетелката твърди, че през годините ответникът е работил като шофьор
на камион в ДАП, а след това бил шофьор на ученически автобус. Свидетелката И.
сочи също, че бащата на Б. живеел в мазата на къщата, като И. имала пълномощно
да му взима пенсията му. Същата наела жена да го гледа, но той починал. Докато
били живи родителите на Б., свидетелката твърди, че те плащали сметките за ток
и телефон. След тяхната смърт, тока плащал Б..Свидетелката твърди също, че
когато е ходила в дома на страните, те живеели разделено. Заявява, че знае че
ищцата купила печка, сменила е дограмата с алуминиева, а след развода си взела всички
мебели. От ищцата свидетелката знае, че е теглила заеми, тъй като нямали пари.
Знае, че страните притежавали и автомобили, които управлявал ответникът.
Свидетелката В. Ф.,без
родство твърди,че през 2010 г. се
преместила да живее в *** и тогава поддържали приятелски отношения с ищцата.
Сочи, че страните по делото тогава не живеели добре, но живеели заедно. Към
края на 2010г. ответникът се изнесъл в
лятната кухня, а ищцата останала в къщата, като
всеки си имал домакинство, отделно от другия. Свидетелката е твърди, че
през годините ищцата купила нов телевизор, камина с фурна, нов фризер и
хладилник. Свидетелката сочи, че от
ищцата знае че е теглила кредити, но не знае в какъв размер. Докато са били
близки, ищцата не е споделяла за финансови затруднения, даже се е хвалила с
покупките си, имала и много тоалети. Ходила по два пъти в годината на почивки в
Хисаря и Вършец, но незнае дали е отсядала в хотел или на квартира.
При гореизложената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
1. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности
на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване
със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете
на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от
съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с
посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени
или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва
да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди.
В настоящия казус от
гласните доказателства се установява
,че след изтегляне на първия кредит през
2007 г съпрузите са закупили лека кола
"Ауди", дори св.В Н. твърди ,че по време на брака са имали 3 леки
автомобила закупени в непродължителен период от време.Разпитаните свидетели
доказват, че по време на брака след теглене
на кредити са закупени нови вещи,мебели, уреди за обзавеждане за етажа от
къщата, в която са живеели страните по
делото т.е. за задоволяване на семейното благополучие.
От представената труд. книжка
и разпореждане от НОИ е видно, че
ответникът има над 30 години труд. стаж, но това не оборва факта ,че по време на брака са
изтеглени от исцата кредити, с които са
задоволяване семейните нужди за които
дават данни всички разпитани свидетели. Част от представените по делото нот. актове са за продажба на два зем. имоти по време на брака на страните
по делото /2011 г и март 2018 г/ и след развода/декември 2018 г, също не
променят твърденията на исцата в ИМ.
2. Когато едно парично задължение
е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата
на законовата презумпция, че взетата
в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите,
удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи независимо от това, на
чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да
бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един
от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на
брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови
нарушеното имуществено равновесие /в този смисъл постановено по чл. 290 от ГПК
решение № 342 от 4.01.13 г. по гр.д.№1358/11 г. на ВКС/. Допълнителен аргумент
в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че съгласно установената практика
придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на
двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми.
3.Претенцията на исцата към
ответника е за 1/2 ид.ч. от платените от нея суми по двата потребителски кредита от 2007 и от 2008 г или за сумата от 10
809,17 лв ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане.
При събраните факти по делото ВОС намира, че е налице
изискуемата се съгласно чл.32, ал.2 от СК предпоставка получените от банката
парични средства от единия съпруг да са предназначени и вложени за задоволяване
нужди на семейството. В случая ответникът Б.М. не
е доказва и не установява, че удовлетворената с тях нужда не е семейна, а е
лична на исцата И.М.. Не се доказа по време на брака съпругата да е ходила на скъпи екскурзии сама със средства от кредитите, като тя твърди ,че е била през годините по линия на НОИ на балнеолечения . Ответникът
не оборва законовата презумпция на чл.
32 ал.1 от СК, което е в негова тежест при оспорване.
4.Солидарният съдлъжник, който е
заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници,
съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД, за да получи онова, което е платил над частта си.
Според алинея първа на посочената норма, платеното на кредитора следва да се
понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от
отношенията помежду им. Законът
предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници,каквито
са страните по делото. Съдът намира, че ответникът не обори презюмираното в
чл.127, ал.1 ЗЗД равенство при разпределението на платения от ищцата техен
солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни
дялове.
С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на
възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за
погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването и тъй като
той е платен изцяло от ищцата, то ответникът й дължи половината от изпълненото
задължение, ведно с лихви.
5. Въпреки ,че безспорен факт е ,че от 2010 г страните са
във фактическа раздяла, но не и с прекратен брак / през 2018 г/,ирелевантен е
факта дали ответникът е знаел или не за
втори кредит от "Пощенска банка"АД. При рефинансирането на същия
кредит с нов в същата банка и приспадане
остатъка от първоначалния кредит , останалата сума в сметката по кредита
от 3382,44 лв е без значение дали е
изтеглена от исцата или не. Това е така, защото от спец. експертиза се
установява, че в последствие след предоговарянето/рефинансирането/ тя сама
изцяло е погасила втория кредит
от"Пощенска банка "АД и тази
сума от 3382,44 лв не следва да се приспада от исковата претенция, както се
твърди във въззивната жалба .
С оглед гореизложеното законосъобразно решаващият съдия е приел ,че ответникът само
е оспорил твърдението на ищцата, че средствата от кредитите не са отишли за
семейни нужди, но не е доказал, че тези средства са разходвани за нещо друго
или че удовлетворената с тях нужда не е семейна, а е лична на исцата.
Ответникът единствено признава за заплатена с кредит закупена дограма
за жилищния етаж от 1200 лв, но не и за обзавеждането на етажа от жил.
сграда, закупуването на ЛА, което е било по време на брака със средства от
кредитите.
При липса на ангажирани от Б.М.
доказателства за оборване законовата презумпция на чл. 32 ал.1 от СК, следва да
се счете, че дължи сумата от 10 809.17 лв, ведно със законната лихва за забава,
считано от 03.07.2019г. – датата на подаване на искова молба до окончателното
изплащане, представляваща 1/2 ид. ч. от солидарно поетите от съпрузите по време
на брака задължения по сключени договори за банкови кредити „ОББ“ АД и „ЮРОБАНК
и Еф Джи България“ АД, като за
погасяването на дълга е заплатена от ищеца сума в размер на 21 618.34
лв. в момента на погасяването.
Във връзка с присъдените
разноски на исцата И.М. неоснователно
първоинстанционният съдия е
постановил връщане д. т. от 840 лв, която е внесена за иск от 21 005 лв, в
последствие намален на 10 809,17 лв. Затова в тази част решението следва да
бъде изменено и ответникът осъден да заплати на
исцата разноски по делото за д.
т. в размер на 432,36 лв плюс 250 лв за
в.л. или общо 682,36 лв.
Поради съвпадение на крайните изводи по делото
между първоинстанционния съд и
въззивната инстанция , решението на ОРС следва да бъде потвърдено. На проц. представител на ответницата И.М. пред ВОС-
адв. А.К. се дължат направените разноски
съобразно чл. 38 ал.2 от ЗА във
вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за мин. адв. възнаграждение в размер на 854
лв.
При
изложените мотиви съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №49/20.07.2020
г по гр.д.№ 422/19 г по описа на ОРС, в
частта в която Б.М. е осъден да заплати на И.М. разноски пред ОРСъд за сумата над 682,36 лв до присъдените 1090,22лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ОРС в останалата част.
ОСЪЖДА Б.И.М., с ЕГН **********,*** да заплати на
адв. А.К. *** сумата от 854 лева, /осемстотин
петдесет и четири / лева адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА за
въззивната инстанция.
Решението на осн. чл. 280 ал.3
т.1 от ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от уведомяване на
страните пред ВКС.
Председател :
Членове:1/ 2/