№ 82
гр. Враца, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900098 по описа за 2024 година
Производството е по предявен осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, с правно основание чл.
432, ал.1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и
акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху претендираната суми с
правно основание чл.86 от ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ.
В исковата молба ищецът Н. Б. Ц., ЕГН **********, от гр. Бяла
Слатина, обл. Враца, чрез адв. Ж. Д. от АК-Хасково, твърди, че на *** около
20:35 часа в гр. Бяла Слатина на *** до *** водачът Н. П. Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, при управление на лек автомобил марка „Рено", модел „Лагуна" с
peг. № ВР *** ВВ, с посока на движение към центъра на града със скорост от
63 км/ч, нарушил правилата за движение, като е превишил скоростта на
движение, сигнализирана в този участък от пътя с пътен знак В 26,
забраняващ движение със скорост по-висока от обозначената - в случая - 30
км/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие (ПТП), като застига и удря
отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц., ЕГН ********** от *** -
негова майка, вследствие на което е причинена смъртта на последната.
Поддържа, че пътнотранспортното произшествие е документирано с
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 248р8951/23.05.2024 год.
и е образувано досъдебно производство № 248зм-561 от 2023 год. по описа на
Районно управление - Бяла Слатина. Посочва, че виновния за настъпилото
пътно-транспортно произшествие Н. П. Т. попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - полица
№ BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год.,
1
издадена от ответното дружество ЗД „Бул Инс" АД за лек автомобил марка
„Рено", модел „Лагуна" с per. № ВР *** ВВ. Изтъква, че причинените травми
на В. Б. Ц., довели до нейната смърт, са в пряка причинно-следствена връзка с
виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Рено", модел
„Лагуна" с per. № ВР *** ВВ, който е бил застрахован при ответника. Твърди,
че в резултат на виновно причинената смърт на майка му, е претърпял,
продължава да търпи до настоящия момент и ще продължава да търпи за
напред неимуществени вреди, които се изразяват в непрекъсната болка и
страдание от неочакваната загуба на майка му. Преди пътният инцидент, отнел
живота на майка му, същата е била в отлично здравословно състояние и
работоспособна. Поддържа, че в изпълнение на изискванията на чл. 380, ал. 1
от Кодекса за застраховането, е подал претенция за извънсъдебно изплащане
на обезщетението на 30.05.2024 год., в резултат на което в ответното
дружество е заведена щета, както и че към момента на подаване на исковата
молба същото не му е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече
от три месеца от момента на депозирането й. Моли съда, да осъди
Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, с ЕИК ***, да му заплати, в
качеството му на наследник на В. Б. Ц., сумата 200 000 (двеста хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
както и за тези, които тепърва ще търпи за цял живот, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 год. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
чрез адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М. Г., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е
подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.
На първо място оспорва иска по размер с доводи, че претенцията не отговаря
на закона, ППВС № 4/1968 година и практика на ВКС за сходни и дори по-
тежки вреди, на икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и
действителната вреда, и се явява прекомерна. Ответникът прави възражение
за съпричиняване на вредата от страна на покойната В.а Ц.а като твърди, че е
управлявала велосипед по рисков и опасен за нея самата начин, като е могла
да избегне удара с автомобила, към който е имала видимост и е представлявал
опасност за нея. Счита, че при проявена елементарна грижи и инстинкт за
самосъхранение В.а Ц.а е могла да избегне удара. Посочва, че същата, като
водач на велосипед, не се е движила възможно най-вдясно на пътното платно
или върху пътен банкет, ако е имало такъв, както и че на велосипеда не са
били поставени светлоотразители и не е била със светлоотразителна жилетка.
В първото съдебно заседание ответникът конкретизира своето възражение за
съпричиняване с твърдения, че в тъмната част на денонощието пострадалата е
управлявала велосипед без светлини, без светлоотразители, пресича пътното
платно на необособено за това място, в момент в който е рисково опасно за
нея, в който приближава автомобил, с оглед на това, че е бил на фарове. Като
2
не е изпълнила законовите си задължения по чл. 79, т. 3 и т. 5 ЗДП; чл. 80 ЗДП;
чл. 15, ал. 1 и ал. 5 ЗДП, се е поставила в превишен спрямо нормалния риск
като съпричинява вредата си. Ответникът оспорва да е причинен деликт от Н.
Т., като водач на л.а. „Рено” с per. № ВР *** ВВ, както и твърдението, че
същият е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е
настъпило процесното ПТП. Твърди, че не е изяснен механизма на
настъпилото ПТП, единственото доказателство за който е съставения по
случая КП за ПТП, в който е записано, че причината за инцидента е "в процес
на изясняване" и "вероятна причина - отклонение на вниманието от страна на
водача", което смята за недостатъчно за установяване на гражданска
отговорност на водача на лекия автомобил. Изтъква също, че претенцията за
лихва от датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна и
противоречи на изискването на чл. 497 КЗ, тъй като застрахователното
дружество е изискало допълнителни документи за установяване
основателността на претенцията, но такива не са били представени, няма
представени и с исковата молба. Счита, че не е в забава и не дължи лихва, с
оглед разпоредбата на чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ. Прави евентуално възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Препис от отговора е връчен на ищцовата страна, но в срока по чл.372,
ал.1 ГПК, по делото не е постъпила допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
автотехническа експертиза, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.11.2023г., около 20.35 ч. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца, на ул. "***"
***, при управление на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ, с
посока на движение към центъра награда Н. П. Т., с ЕГН **********, е
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е
предизвикал ПТП, като е застигнал и ударил отзад попътно движещата се с
велосипед В. Б. Ц. – майка на ищеца Н. Б. Ц., и по непредпазливост е
причинил смъртта й.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 248р8951/23.05.2024 г. от посетилите ПТП дежурни
служители ПТП при РУ – Бяла Слатина, в който е посочено, че при ПТП е
починала В. Б. Ц. - велосипедист. В протокола е отразено, че за
произшествието е образувано досъдебно производство № 248зм-561 от 2023
год. по описа на Районно управление - Бяла Слатина.
От представеният препис–извлечение от акт за смърт № 0120/12.11.2023
г., съставен в гр.Бяла Слатина /л. 6/, се установява, че В. Б. Ц. е починала на
3
*** в гр.Бяла Слатина.
С присъда № 17/16.09.2024 г., постановена по НОХД № 513/2024 г. на
Окръжен съд – Враца, подсъдимият Н. П. Т., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 10.11.2023, около 20.35 ч. в гр. Бяла Слатина, обл.Враца,
на ул. "***" ***, при управление на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP
***ВВ, на къси светлини с посока на движение към центъра на града със
скорост от 63 км/ч., е нарушил правилата за движение - чл.21, ал.2 от ЗДвП,
като е превишил скоростта на движение, сигнализирана в този участък от пътя
с пътен знак В 26, забраняващ движение със скорост по-висока от
обозначената - в случая - 30 км/ч., е предизвикал ПТП, като е застигнал и
ударил отзад попътно движещата се с велосипед В. Б. Ц. на 73 години, бивш
жител на гр. Бяла Слатина и по непредпазливост е причинил смъртта на В.а
Ц.а и след извършване на деянието, направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.
"б", във вр. с чл.343, ал.1, б. "в", вр. с чл.342, ал.1, вр. чл. 58А, ал.1, вр. чл. 54
от НК му е наложено съответно наказание. С решение № 158/11.04.2025г. по
ВНДОХ № 198/2025г. на САС е потвърдена присъдата на Окръжен съд
гр.Враца. Решението на САС не е обжалвано и протестирано, поради което
присъдата е влязла в законна сила на 09.05.2025г.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица №
BG/02/123002193600, валидна от 25.07.2023 год. до 24.07.2024 год., сключена
при ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, с която
застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил
марка „Рено", модел „Лагуна" с per. № ВР *** ВВ - Н. П. Т.; настъпването на
процесното ПТП на 10.11.2023г. и предявена пред застрахователя
извънсъдебна претенция на 30.05.2024г. за изплащане на застрахователно
обезщетение от ищеца за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП
от 10.11.2023г. и образувана застрахователна преписка по щета №
**********-ПТП от 10.11.2023г.; неизплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба,
поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374
от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези
обстоятелства.
4
По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане
на дължимото застрахователно обезщетение към момента на приключване на
устните състезания.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № У 00-
3071/13.11.2023 г., издадено от Община Бяла Слатина, се установи, че ищецът
Н. Б. Ц. е наследник на В. Б. Ц. – син.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и
причинените му морални неудобства от смъртта на неговата майка, по делото
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите И. Н. Ц. - син на
ищеца и внук на В. Б. Ц., и И. Б. К. – брат на съпругата на ищеца.
Свидетелят И. Н. Ц. установява с показанията си, че живеят в една къща
в гр. Бяла Слатина с баща си Н. Ц. и с баба си В.а Ц.а. Баща му цял живот е
живял със своята майка, никога не са се карали с нея; дори след като баща му
се е оженил, пак са били в същите отношения, не са се разделяли. Баба му
била страшен работохолик, добър човек, винаги им е помагала, дори
финансово. В деня на произшествието баба му била на работа и те я чакали да
се върне, за да вечерят. В този момент се обадил нейният бригадир и им казал,
че я е блъснала кола. Свидетелят и ищеца изпаднали в шок, ищецът вдигнал
високо кръвно. Веднага отишли в болницата в гр. Бяла Слатина, но пет
минути след пристигането им, им казали, че баба му е починала. Свидетелят
твърди, че баща му не могъл да повярва, че така внезапно майка му е
починала, че е много разстроен, че му е много тежко и не могъл да приеме
смъртта на майка си; дори и след смъртта й баща му ходи в нейната стая, за да
я търси; по някой път в късните часове го виждал да плаче. На погребението
баща му бил в много тежко състояние, не искал да пускат ковчега на майка му
в гроба. И досега баща му не е преодолял тази загуба и смята, че никога няма
да я преодолее. След смъртта на майка му ищеца поддържа високо кръвно -
140/150, а преди това никога не е имал такова високо кръвно. Оттогава
започнал да пие хапчета.
Свидетелят И. Б. К. също твърди в показанията си, че ищецът и майка
му В.а живеели заедно в една къща; В.а работела и получавала и пенсия; била
добра жена. Ищецът и майка му имали много добра връзка и се уважавали
много; тя му помагала във всяко едно отношение - с работа, с пари; никога не
са се разделяли; не е имало скандали помежду им, били в добри отношения. В
деня на инцидента свидетелят отишъл в болницата и заварил ищеца със
5
съпругата и сина му в Бърза помощ; видял, че ищеца плаче, тъй като майка му
е починала. Ищецът бил в тежко състояние, бил неспокоен. Погребението
преминало тежко за ищеца, вдигнал кръвно, може би от стрес. Понастоящем
ищецът пие хапчета за кръвно; още не може да преодолее загубата на майка
си; вече не е този човек, който бил преди; преди бил по-весел, сега вече не е;
споделя, че му е тежко. Свидетелят твърди също, че пострадалата В.а
управлявала велосипед и постоянно носела сигналната жилетка, даже и през
деня. Свидетелят е виждал велосипеда на В.а и твърди, че той си имал
абсолютно всичко.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им
отношения с ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с
установеното в заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, и с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ за заплащане на
мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ.
Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице –
предявена от ищеца пред застрахователя извънсъдебна претенция от
30.05.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени
6
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 10.11.2023г., и отказ на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД законова презумпция се предполага. Застрахователят отговаря в обема и
до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се във влязлата в сила присъда № 17/16.09.2024 г.,
постановена по НОХД № 513/2024 г. на Окръжен съд – Враца, констатации
относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние (механизмът на
процесното ПТП от 10.11.2023г.), неговата противоправност и вината на
водача на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ - Н. П. Т., ЕГН
**********, са безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в това
производство.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл.343, ал.1, б. "в",
7
вр. чл. 342, ал.1 НК, са резултатни, т. е. елемент от фактическия състав е
именно причинена смърт, настоящата инстанция намира, че следва да се
считат за доказани в хода на настоящото производство при разглеждане на
гражданските последици от извършеното деяние досежно имуществената
отговорност на деликвента, също и причинената на В. Б. Ц. смърт, посочена
във влязлата в сила присъда на наказателния съд, както и причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на водача на лек
автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ - Н. П. Т., и смъртта на В. Б. Ц..
Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по
гр. д. № 130/1971 г. на І г. о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. №
1789/76 на І г. о., Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение №
3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981
г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І г. о./ е, че влязлата в сила присъда /респ.
споразумение или решение по чл.78а НК/ относно размера на причинените
вреди формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за
гражданския съд, само когато размерът на вредите е елемент от фактическия
състав на престъплението. Ето защо и съдът приема, че по делото е
установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на Н. П. Т.
на 10.11.2023г., е причинена смъртта на В. Б. Ц..
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. №
BP ***ВВ - Н. П. Т., е застрахована в ответното застрахователно дружество ЗД
„Бул Инс“ АД - застрахователна полица № BG/02/123002193600, валидна от
25.07.2023 год. до 24.07.2024 год., и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици. Всички елементи на фактическия състав, уреден в чл. 432, ал.1 КЗ
и при проявлението на който се поражда гаранционно-обезпечителната
отговорност на застрахователя, са осъществени в обективната действителност.
По въпроса за материалноправната легитимация на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на В. Б. Ц. съдът
намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат
8
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е
даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. Най-близките на починалия (по смисъла
на посоченото постановление) се ползват с право на обезщетение, тъй като
поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
С оглед изложеното ищецът Н. Б. Ц. е от кръга на лицата, имащи право
на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно
приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/25.V.1961 г., тъй като видно
от представеното удостоверение за наследници на В. Б. Ц., същият е син на
починалата. Като дете на починалата той се ползва с право на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като поради естеството на съществувала житейска
връзка е логично да се предполага, че в продължителен период от време търпи
значителни по степен морални болки и страдания от загубата й.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
9
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
причинените му от застрахователното събитие, довело до смъртта на неговата
майка В.а Ц.а, неимуществени вреди по критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Доказа се също по делото, от показанията на разпитаните свидетели И.
Н. Ц. и И. Б. К., че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди от
смъртта на В.а Ц.а, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52
ЗЗД.
Установи се, че В.а Ц.а и ищеца Н. Ц. са живели в една къща, че двамата
не са се разделяли и не са имали влошени отношения помежду си, че имало
разбирателство помежду им, уважавали се, обичали се, разчитали един на друг
и нямали никакви проблеми помежду си. Макар ищецът да е имал свое
семейство, той не е напуснал дома на родителите си и не се е разделял със
своята майка. Установи се също, че ищецът много трудно приел смъртта на
своята майка, бил сломен и смъртта й била трагедия за него; новината за
смъртта на майка му довела до повишаване на кръвното му налягане, като и
впоследствие ищецът продължил да поддържа високо кръвно.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
№ 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290
ГПК, общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
10
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.432
КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищеца обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита доказаните близки отношения между него
и починалата му майка, които са в рамките на обичайното за отношения между
родител и дете; момента на настъпване на инцидента (2023 г.); възрастта на
починалата към този момент - 73 г., в пенсионна възраст, но работоспособна,
на ищеца Н. Ц. /47 г./ - пълнолетен и работоспособен; семейната общност;
внезапност на събитието и на настъпилата смърт; преждевременността на
настъпилата смърт; промяната в емоционалното състояние на ищеца, в
резултат на процесния деликт и причинените му душевни болки, мъка и
страдание от внезапната загуба на близък човек; лишаване от неговата
морална опора в живота, така също и конкретните обществени и
икономически отношения и застрахователните лимити към момента на
настъпилата смърт.
Установи се, че между Н. Ц. и неговата майка В.а Ц.а са съществували
пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност. Възрастта,
както на пострадалата, така и на ищеца, не съставлява самостоятелен
критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма
само едно измерение и най–силна проява при низходящи в детска и младежка
възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост могат да
обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В този см. Решение №
178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. 458/2012 г. първо т. о. ТК /. В случая към
датата на инцидента В.а Ц.а е била на 73 г., и независимо от възрастта била
дейна и работоспособна, най-вече е била моралната опора на семейството.
Събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалата В.а Ц.а и ищеца
са съществували отношения на близост и разбирателство, те са се подкрепяли
и са си помагали взаимно. При определяне на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че и ищецът тежко понесъл загубата на своята майка,
11
причинена от трагичния инцидент, плакал за нея и станал по-затворен в себе
си. Установява се от доказателствата и, че мъката и болката, които ищеца
изпитал от загубата са били засилени, предвид внезапността на загубата.
Следва да се отчете също така, че показанията на двамата свидетели не
установяват съдържание на връзката между починалата и ищеца,
надхвърлящо обичайните отношения и емоционална връзка между родител и
дете; няма данни за някаква особена връзка между ищеца и починалата, която
поради определени житейски обстоятелства да се различава от нормалната и
да обосновава изключителност на отношенията, респ. определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 200 000
лв. от смъртта на пострадалата. Ищецът е в зряла възраст, с достатъчно
житейски опит и изграден като личност, за да устрои самостоятелно живота
си, има собствено семейство и дете от много години, които са подкрепяща
среда в преодоляването на негативните последици от смъртта на неговата
майка; същият не е бил материално и финансово зависим от починалата (по
делото не са ангажирани доказателства починалата да е осигурявала
финансово ищеца). Няма данни по делото смъртта на В.а Ц.а да е причинила
съществена промяна в живота на сина й в социално–битов план; няма
доказателства той да е изпаднал в тежко депресивно състояние, наложило
лекарска помощ и да преживява последствията от загубата по начин,
надвишаващ по трудност обичайния за такъв вид загуба. Не се установи и
поява на здравословни проблеми, предвид липсата на представена медицинска
документация, удостоверяваща наличието на такива.
Загубата на родител е събитие, което неминуемо има за последица
душевна болка и тъга в неговите близки. Изпитваните от ищеца страдание и
мъка по загубата на неговата майка след смъртта й са нормалните страдания,
изпитвани от загубата на близък от най-близкия семеен кръг. Анализът на
събраните по делото доказателства установява, че понесените от ищеца
психически и душевни травми от внезапната смърт на неговата майка, с оглед
критериите за справедливост, както и с оглед трайната съдебната практика по
сходни случаи, могат да бъдат репарирани със сумата 130 000 лева, като
следва да се изтъкне, че едва ли има стойност, която да компенсира жестоката
травма, която ще се преживява ежедневно в живота му, давайки отражение
във всички негови аспекти. Това е справедливото обезщетение в репарация на
неимуществените вреди, които ищеца е претърпял от смъртта на неговата
12
майка, същото съответства на характера и интензивността на претърпените от
ищеца морални страдания, на икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, и на съдебната практика по сходни случаи.
Следва да се посочи, че неопределянето на обезщетение в пълния му
предявен размер, се обуславя от степента на съществуващата емоционална
връзка между ищеца и неговата майка, която, както бе посочено по-горе, не се
различава от нормалната и не обосновава изключителност на отношенията,
предпоставяща обезщетение в по-висок размер.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
13
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като водач на велосипед, с твърдения, че не се е
движила възможно най-вдясно на пътното платно или върху пътен банкет, ако
е имало такъв; че в тъмната част на денонощието е управлявала велосипед без
светлини и без светлоотразители, и не е била със светлоотразителна жилетка;
че е пресичала пътното платно на необособено за това място, в момент в който
е рисково опасно за нея, в който приближава автомобил, с оглед на това, че е
бил на фарове.
Законът за движението по пътищата е въвел специални правила за
водачите на велосипеди, част от които са: да се движат възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение (чл.80, т.2 и чл.15, ал.1), а когато
няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, да използват за
движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет,
ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението
(чл.15, ал. 5); велосипеда трябва да има изправни устройство за излъчване на
бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител
отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина
отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
отстрани на колелата (чл.79, т.3 и т.5); да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението на велосипеда извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост (чл. 80, т.1).
За изясняване на обстоятелствата, касаещи направеното възражение за
съпричиняване на настъпилата смърт на велосипедистката, по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза и са събрани гласни
доказателства – показания на свидетел.
От заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено,
се установява, че от техническа гледна точка мястото на удара между лекия
14
автомобил „Рено Лагуна” с peг. № ВР***ВВ и велосипедистката се намира на
около 1 метър в ляво от десния ръб по ширината на платното за движение, т.е.
същата се е движела възможно най-вдясно на платното за движение.
Установено е също, че в района на ПТП от дясната страна на платното за
движение в посоката на движение на лекия автомобил и велосипедистката има
затревен банкет. Според заключението водачката на велосипеда е могла да
избегне удара в конкретната пътна ситуация, само ако се е движила извън
платното за движение в десния банкет. Произшествието е настъпило през
тъмната част от денонощието при облачно и дъждовно време и намалена
видимост. От заключението се установява също, че велосипедистката е била
със светлоотразителна жилетка, а велосипедът не е бил оборудван според
нормативните изисквания за безопасност (не е бил снабден със светлини; имал
е светлоотразителни елементи само на педалите), както и че от техническа
гледна точка видимостта към велосипедистката, ако велосипеда е имал
светлоотразители, би се подобрила. Към заключението вещото лице е
приложило схема на посоката на движение на двете превозни средства, като е
означило наличната към момента на ПТП хоризонтална и вертикална
маркировка - Приложение №1.
Във връзка с поставени въпроси от ответната страна в съдебно заседание
вещото лице уточни, че с оглед обстоятелството, че автомобила се е движел
след велосипедистката, то би бил видим само стопа на велосипеда (в случай,
че е имало такъв), което обаче едва ли би подобрило видимостта с оглед
големината на този светлоотразител; наличието на такъв единствено би могло
да изостри вниманието на водача на автомобила. Светлоотразителя обаче
може да се види единствено когато бъде осветен с фаровете на автомобила,
защото свети с отразена светлина и няма собствена светлина. Според вещото
лице светлоотразителната жилетка със своите размери оформя тялото на
велосипедиста и дава възможност на водача на автомобила да възприеме, че
пред него се намира човек, който кара велосипед. С оглед големината на
жилетката видимостта е много по-голяма отколкото при наличието на
светлоотразителен стоп или друг елемент от велосипеда. Вещото лице изясни
също, че мястото, от което е излязла велосипедистката (изхода на шивашка
фабрика), е било осветено, че е бил осветен целия път, по който същата се е
движила, и че ПТП е станало малко след като велосипедистката е излязла на
пътното платно. Според вещото лице ако автомобилът се е движил със скорост
15
30 км/ч, каквото е ограничението на пътния участък, водачът му е могъл да
възприеме велосипедистката и своевременно да спре и така да предотврати
ПТП, но при скорост 63 км/ч, с която се е движел автомобила, водачът му не е
могъл да спре и да предотврати ПТП.
За изясняване на факти и обстоятелства относно направеното
възражение за съпричиняване на настъпилата смърт на велосипедистката
допринасят и показанията на свидетеля Н. П. Т. - водача на лек автомобил
"Рено Лагуна" с peг. № BP ***ВВ, причинил процесното ПТП. Свидетелят,
твърди в показанията си, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието, че
не е имало осветление на участъка от пътя, в който се е движил, че платното за
движение е било мокро и леко е ромолял дъжд. Разминал се с насрещно
движещ се ТИР и в последния момент видял, че зад ТИР-а излиза
велосипедистка, която пресичала платното зад ТИР-а, перпендикулярно на
място, където нямало кръстовище. Бил с включени къси светлини и
вследствие на разминаването с ТИР-а не е могъл да види велосипедистката
преди това. Същият твърди, че е реагирал като натиснал спирачките и навил
волана плътно на ляво. Ударил велосипеда в задната част в участък, който е
около десет сантиметра. Велосипедистката паднала заедно с велосипеда на
платното за движение. Жената била облечена с жълта светлоотразителна
жилетка, а велосипеда нямал светлини (нито преден фар, нито отзад светлини
"стоп"), нито някакви светлоотразители, които да го обозначават като
превозно средство. Свидетелят твърди, че видял само светлоотразителната
жилетка.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията му съдът отчита
възможната негова заинтересованост с оглед качеството му на деликвент и
обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с установеното в
заключението на вещото лице по изпълнената САТЕ, с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК.
С оглед на така установените факти, съдът намира възражението за
съпричиняване за неоснователно, тъй като от ангажираните по делото
доказателства не се установи пострадалата да е нарушила правилата на чл.
чл.80, т.1 и т.2, чл.15, ал.1 и ал. 5 и чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП, по начин обективно
да е допринесла за вредоносния резултат. Напротив, установи се, че
16
пострадалата е управлявала велосипеда възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение (на около 1 метър в ляво от десния ръб по
ширината на платното за движение) и е била със светлоотразителна жилетка.
Действително се установи, че велосипеда, който е управлявала пострадалата,
не е имал устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред и
червен светлоотразител отзад, както и бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, но от заключението по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза се установи, че с оглед
конкретния механизъм на настъпване на произшествието (движение на
автомобила след велосипеда и съответно удар в задната част на велосипеда),
наличието на червен светлоотразител отзад на велосипеда едва ли би
подобрило видимостта на водача на автомобила с оглед големината на този
светлоотразител. Следва да се изтъкне също, че светлоотразителната жилетка,
с която е била водачката на велосипеда, има много по-големи размери в
сравнение със светлоотразителя отзад на велосипеда, поради което се
възприема много по-лесно от водачите на автомобили, които се движат след
велосипеда. Следователно, дори и велосипеда на пострадалата да е имал
предвидените в чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП устройства за излъчване на светлина
отпред, светлоотразител отзад и светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата, същите не биха могли да засилят вниманието
на водача на автомобила, за да реагира своевременно и да предотврати
настъпването на процесното ПТП и на леталния изход на водачката на
велосипеда.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото не се
доказа наличието на пряка причинно-следствена връзка (каузалитет) между
необорудването на велосипеда на пострадалата със светлини и
светлоотразители, според изискванията на чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП, и
вредоносния резултат и конкретно, че смъртта на В.а Ц.а не би настъпила, ако
велосипеда й е бил оборудван, според изискванията на посоената норма от
ЗДвП.
При това положение и при липсата на други доказателства, то съдът
приема, че липсва принос от пострадалата на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника
възражение за съпричиняване, основано на нарушения на чл.80, т.1 и т.2,
чл.15, ал.1 и ал. 5 и чл.79, т.3 и т.5 от ЗДвП, е недоказано и неоснователно.
17
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца 130 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. Б. Ц.. За горницата над
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 200 000 лева, искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за заплащане на законна лихва:
С оглед частичната основателност на главният иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си за
неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество на
30.05.2024 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
18
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция и известие за доставяне от
30.05.2024 г.) ищецът Н. Ц. е заявил пред застрахователя застрахователна
претенция за заплащане на неимуществени вреди на 30.05.2024 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 30.05.2024 г., а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 30.05.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, е основателна и следва да бъде уважена.
19
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на
основание чл.83, ал.2 ГПК, но не и от разноски по делото. Същият не е
направил разноски и такива не му се дължат.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, в полза на процесуалния представител
на ищеца Н. Ц. - адв. Ж. Д. от АК-Хасково, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер 9 850. 00 лв. за предоставената
безплатна правна помощ на ищеца, съразмерно с уважения размер на иска.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
възнаграждение на вещо лице и на свидетел в общ размер 550, 00 лева, както и
за адвокатско възнаграждение от 15 240,00 лева с ДДС, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 24.10.2024г. (л.49 по делото) и е поискал
тяхното присъждане. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, в полза на същия следва да се присъди по съразмерност сумата 192, 50
лева за разноски и сумата 5334, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
съразмерно с уважената част от иска дължима държавна такса от 5200, 00
лева.
Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.50
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б.
Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата майка В. Б. Ц.,
настъпила при ПТП на 10.11.2023г., около 20.35 ч. в гр. Бяла Слатина,
обл.Враца, на ул. "***" ***, причинено от Н. П. Т., ЕГН ********** - водач на
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил "Рено Лагуна" с peг. № BP
***ВВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл.45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над присъдените 130 000 лева до
предявеният размер от 200 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
“Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., разноски в настоящото производство по
съразмерност в размер 192, 50 лева и 5334, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Ж. Д. Д. от ХАК с адрес: ***, сумата 9 850. 00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на Н. Б. Ц., ЕГН ********** - ищец по т.д. № 98/2024г. на
Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
съразмерно с уважената част от иска сумата 5200, 00 лв. дължима държавна
такса, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21