№ 147
гр. Ловеч, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК
Подадена е частна жалба №126/12.01.2022 г. / подадена по куриер на
11.01.2022 г./ от „Теленор България“ЕАД-София против разпореждане №1311/15.12.2021 г.
по ч.гр.д. №760/2021 г. на ЛРС., в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на адв.
хонорар в размер на 180 лв. Посочва, че съдебния акт е неправилен, незаконосъобразен и
постановен в противоречие с материални и процесуалния закон. Жалбоподателят посочва,
че не е станало ясно защо първоинстанционният съд отъждествява непредставянето на
фактура към договора за правна защита и съдействие с недоказване на реално сторен разход.
Акцентира върху обстоятелството, че такава фактура адвокатското дружество доставчик по
смисъла на ЗДДС е издало. Изтъква че фактура № 482 от 15 ноември 2021 година е издадена
три дни след сключване на представения със заявлението по член 410 от ГПК договор за
правна защита и съдействие. Заявява,че в нея е конкретизиран договор №1004078 от 12
ноември 2021 година при общ размер на сумите по цитираните договори 2006.96 лева.
Жалбоподателят изтъква,че съдът е следвало да даде указания при условията на член 411,
алинея първа, точка първа от ГПК да представи доказателства за сторените разноски. Твърди
се, че са спазени всички изисквания на данъчното законодателство, а именно издадена е
фактура, спазен е срока по чл. 113, алинея 4 от ЗДДСи следва да бъде присъдено
претендираното адвокатско възнаграждение.. Моли, да бъде отменено атакуваното
разпореждане в обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС-Луковит
за издаване на заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 04.01.2022 г., а жалбата е
подадена на 11.01.2022 г. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413 ал.2 от
ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.
Ловешки окръжен съд намира, че частната жалба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД-София, с която се атакува съдебното разпореждане от 15.12.2021 г. на ЛРС само в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
1
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София е подал заявление с вх.№3855/
10.12.21г. срещу длъжника Р. М. Р., от гр. Луковит, Ловешка област и е постановено
разпореждане №1311/15.12.2021 г. по ч.гр.д. №760/2021 г. на ЛРС, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на 117.50 лева представляващи,
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359********* от дата
25.11.2019г., за които са издадени фактури **********/05.04.2020 г.; **********/05.05.2020
г. за периода от 05.03.2020 г. до 04.05.2020 и 227.34 лв. представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 113.67 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 25.11.2019 г. за мобилен номер
+359********* и 113.67 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 25.11.2019 г. за мобилен номер +359*********, както и 25.00 лева – разноски по
делото, представляващи държавна такса. С цитираният съдебен акт от 15.12.2021 г. е
отхвърлено искането относно сумата 180 лева- разноски за адвокатско възнаграждение.
Посочено е в мотивите на акта, че заявителят не е представил доказателства за реално
плащане на хонорара и договора не е съобразен с норми от публичен порядък, а именно чл.
113,ал.1 от ЗДДС и чл.7,ал.1 от ЗСч.
Представено е пълномощно без дата ,с което Алина Стоянова Илиева като
пълномощник на законните представители на дружеството е преъполномощила адв.
Дружество „Г. и Петкова“ и адв.В. Г. от САК да представлява дружеството пред всички
съдилища и съдебни инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното и
приключване. Йоанна Между „Теленор България”ЕАД-София и Адвокатско дружество „Г. и
Петкова”, ЕИК *********, представлявано от адв.Виолета Петкова Г. е сключен договор за
правна защита и съдействие №1004078/12.11.2021 г., с предмет: оказване на правна защита и
съдействие, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника Р. М.
Р. до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, Вписано е по т. ІІІ от
договора, че договореното възнаграждение възлиза на сумата 180 лева, платимо в брой и
същата е внесена с включен ДДС. В заповедното производство не са представени писмени
доказателства за платеното адвокатско възнаграждение.
Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а
в договора следва да е вписан начина на плащане. Съдът намира, че жалбоподателят не е
представил доказателства за реално извършено плащане на сумата от 180 лева . В текста на
приложения договор за правна помощ №1004078/12.11.2021 не е вписано платено ли е
възнаграждение и по какъв начин в брой или по банков път. Използвания израз „платимо“
означава бъдещо заплащане на сумата, а не реално заплатена сума за адв. възнаграждение.
От представената пред въззивния съд фактура№ 482 от 15 ноември 2021 година също не се
изяснява начина на плащане, тъй като в нея е посочен за начин на плащане „комбинирано
плащане
С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че разпореждането
№1311/15.12.2021 г. по ч.гр.д. №760/2021 г.на Луковитския районен съд е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №1311/15.12.2021 г. по ч.гр.д.
№760/2021 г.Районен съд – Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане
на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3