№ 92
гр. Сливница, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
заседание при закрити врати на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20251890200043 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Г., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № BG05062024/4000/Р8-
362/31.10.2024 г., издадено от инж. Р.С.М. – директор на Национално тол
управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева за
нарушение по 139, ал. 7 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушението.
Описаното в НП нарушение не е доказано. Ето защо се иска отмяна на НП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 14.05.2024 г. в 17:53 ч. с устройство № 40671, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач марка „Рено“, модел „Т“ с регистрационен номер ................, с
технически допустима максимална маса над 12 т., брой оси 2, по път I-8,
41+234 км, пътен участък с. Хераково-гр. Божурище в посока гр. Божурище
(включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма заплатена
тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Затова е бил
1
генериран доказателствен запис доклад от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП с проложени към него статични изображения.
На 05.06.2024 г., в 15:55 часа в направление излизане от територията на
България на ГКПП-Русе-Дунав мост, е пристигнало посоченото пътно
превозно средство (ППС) влекач марка „Рено“, модел „Т“ с регистрационен
номер ................, с технически допустима максимална маса над 12 т., брой оси
2, управлявано от жалбоподателя А. Г.. При извършена провека било
установено, че за посоченото превозно средство е генериран доказателствен
запис доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Актосъставителят А. Е. А. – на длъжност ст. инспектор в ТД в отдел ПТР
ТД „Митница Русе“ преценил, че е извършено административно нарушение и
затова, в присъствието на В. В. Г. и Р.Е.И., съставила акт за установяване на
административно нарушение № BG05062024/4000/Р8-362 от 05.06.2024 г., в
който описала горните обстоятелства и посочила, че жалбоподателят нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в
същия жалбоподателят посочил, че няма възражения. Жалбоподателят е бил
уведомен и за възможността да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок бъде
заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер 750 лева.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили от
жалбоподателя.
Компенсаторна такса не е била заплатена в посочения срок. Затова въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното наказателно постановление № BG05062024/4000/Р8-
362/31.10.2024 г. В наказателното постановление
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на
акта и е описал установеното в АУАН нарушение, като е посочил нарушените
разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите А. Е. А. и В. В. Г., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение, становище от „Интелигентни трафик системи“
от 26.02.2024 г., заповед № ЧР-СП-НТУ-377/30.07.2024 г., заповед № Зам-
1434/32-263874 от 08.08.2022 г., заповед № РД-11-518/21.05.2024 г., доклад от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с проложени към него
статични изображения.
Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че
тези показания съдържат обстоятелства, които способстват за изясняване на
фактическата обстановка по делото. Свидетелите потвърждават
обстоятелствата посочени в АУАН. В съставения АУАН са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
2
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните
съображения:
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото
НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респ. издали.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят
АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните
нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата,
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните
нормативни актове. В конкретния случай, видно от заповед № РД-11-
486/20.04.2021 г., на актосъставителя изрично е възложено правомощието да
извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя
АУАН. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на
процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите
на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите,
овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН
3
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния
закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай
правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл. чл.
189е, ал. 12 от ЗП и да издава наказателни постановления има председателят
на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, като законът му
предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица с тези
правомощия. Видно от представените по делото заповеди се установява, че
издателят на НП е имал съответната компетентност.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че е нарушен чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП. Ето защо съдът дължи преценка дали е нарушена посочената
разпоредба.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че е управлявал товарен автомобил, който попада в
категорията пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
пътна такса. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние-тол такси.
Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 /с обща технически допустима максимална маса над
4
3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9/. В разпоредбата се посочва още, че
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно:
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
5
В процесния случай собственикът на превозното средство, е избрал да
заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно
средство чрез закупуването на маршрутна карта. Видно от приложеното по
делото свидетелство за регистрация, ППС е собственост на „Евротранс1“
ЕООД и е с допустима максимална маса над 12 т., брой оси 5, поради което на
основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за движението му по
платената пътна мрежа се дължи тол такса. Тол таксата е такса за изминато
разстояние, като заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък. Всеки път и пътен
участък от платената пътна мрежа е разделен на тол сегменти, за навлизането
и движението през всеки от който, се дължи тол такса в определения размер.
Тол таксите се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък. За процесното ППС е
установено, че няма подадена валидна маршрутна карта за преминаването и
съответно не е заплатена дължимата тол такса.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800 лева.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН дата и час устройство, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било
регистрирано движението на процесното пътно превозно средство (ППС), по
път I-8, (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма
заплатена тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). По
делото се установява и, че именно жалбоподателят е управлявал процесното
пътно превозно средство, по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва. Наказващия орган е следвало обаче да
санкционира собственика, респ. ползвателя на превозното средство за
допуснатото нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който вменява задължение
на собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство, какъвто е настоящия случаи.
Освен това съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
6
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Според чл. 187а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв. Вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. От анализа на посочените разпоредби може да
се направи извод, че за наказателноотговорно лице в случая е следвало да бъде
посочен собственика на превозното средство, който впоследствие разполага с
възможността да посочи лицето, което е управлявало превозното средство на
датата на нарушението.
На следващо място определеното санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а от ЗДвП наказание е определено в абсолютен размер – 1800 лева,
независимо от характера и тежестта на нарушението. В хода на
производството наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за разстоянието, което е преминал товарният
автомобил без да е начислена тол такса, съотв. размерът на дължимата тол
такса.
Според настоящия състав предвиденото в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради нарушение
на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок на
директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект,
който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на
директивата.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10а, ал. 2/чл. 10б, ал. 5 от Закон за
пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно
превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса
е изчислена в размер на 227 лева, а наложената на жалбоподателя глоба
надвишава този размер 8 пъти. По делото не са налични данни за какво време
и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да
бъде освободен от административнонаказателна отговорност на
7
жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750,
00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство.
Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на
СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179,
ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена, т. е., фиксирана и не предвижда
възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, съответно,
предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност.
Така наложеното административно наказание надхвърля границите на
необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата в
смисъла на чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз /така и решение № 895
от 10.07.2024 г. на Административен съд - София област по к. а. н. д. №
433/2024 г./.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата -
то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното
престъпление, т. е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание,
респ. имуществената санкция трябва да са да съобразени със степента на
засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая жалбоподателят не е представил доказателства за сторени
разноски и такива не му се дължат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG05062024/4000/Р8-
362/31.10.2024 г., издадено от инж. Р.С.М. – директор на Национално тол
управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя
А. А. Г., ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лева за нарушение по 139, ал. 7 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9