№ 11825
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110106364 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от М. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“, бл. **, вх.
Д, ап. 127, за признаване за установено по отношение на ответника „Топлофикация –
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец
№ 23Б, че не дължи следните суми: сумата от 4981,26 лв., представляваща неплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2010г.-30.04.2012г., ведно със законната лихва от
07.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 704,95 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2010г. до 18.12.2012г., както и сумата от 424,31
лв. разноски по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС, по което на 25.03.2013г. е издаден
изпълнителен лист за посочените суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издадения в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
изпълнителен лист, по гр.д.№ 224/2013 по описа на СРС, е образувано № ** по описа на
описа на ЧСИ М. Миладинов, като последното валидно изпълнително действие е извършено
на 11.08.2015г., както и че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за
прекратяване на изп. производство.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск. Ответникът поддържа, че с действията си
е прекъснал течащата погасителна давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ 224/2013
г. по описа на СРС, като такава не е изтекла в полза на ищцата.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. По делото е депозирана
молба, с която същия поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска. Претендира
разноски, за което представя списък.
Ответника, редовно призован, не зипраща предствител. Депозира писмена молба, с
която моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокат на ищеца.
1
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 25.03.2013 г., издаден по ч.гр.д.№
224/2013 г. по описа на СРС, е видно, че въз основана влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, в полза на ответното дружество са присъдени вземания от ищеца за сумата
от 4981,26 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010г.-
30.04.2012г., ведно със законната лихва от 07.01.2013 г. до изплащане на вземането, сумата
от 704,95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2010г.
до 18.12.2012г., както и сумата от 424,31 лв. разноски по делото.
Видно от покана за доброволно изпълнение по изп.дело № ** по описа на ЧСИ М.
Миладинов, рег.№ 786 от КЧСИ, изпратено до ищцата, въз основа на изпълнителен лист от
25.03.2013 г., издаден по ч. гр.д. №224/2013 г. по описа на СРС, е образувано изпълнително
дело № **/2015 г. по описа на описа на ЧСИ М. Миладинов.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Безспорно с предявяването на заявление по чл.410 ГПК, както и с издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист,
давността за вземанията на ответника е прекъсната. Две години след издаване на изп.лист,
ответното дружество е образувало изп.дело пред ЧСИ М. Миладинов, под № **, по което
ищеца признава, че са извършени справки за проучване имущественото състояние и
трудовите правоотношения на длъжника, както и му е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Тези действия обаче, съобразно приетото в ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС не са
от категорията на изп.действия, с които се прекъсва давността. По отношение действията на
съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, следва да се посочи, че такова е всяко
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/, а именно:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
От данните по настоящето дело се установи единствено изпратена покани за
доброволно изпълнение до длъжника – ищец, което както се посочи вече не е от категорията
действия, с които се прекъсва давността, съобразно приетото в ТР № 2/2013 г. на
ОСГТКВКС. По делото не се представиха доказателства за прекъсване или спиране на
давността. С оглед н това предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника
присъдените му с изпълнителен лист, издаден на 25.03.2013 г. по ч.гр.д. №224/2013 г. по
описа на СРС за вземания за главница, обезщетение за забава и разноски по съдебното
производство, като погасени по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
2
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. На основание
чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В. П.
Н. от САК, с адрес: гр. Сфия, ул. „**“ №14, партер, сумата от 911,05 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.2
Наредба № 1/09.07.2004 г. и като взе предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата 244,42 лв. за
държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация – София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, че М. И.
Л., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“, бл. **, вх. Д, ап. 127, не му дължи
присъдените с изпълнителен лист от 25.03.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа
на СРС, суми както следва: сумата от 4981,26 лв., представляваща неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2010г.-30.04.2012г., ведно със законната лихва от 07.01.2013 г. до
изплащане на вземането, сумата от 704,95 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.07.2010г. до 18.12.2012г., както и сумата от 424,31 лв. разноски
по ч.гр.д.№ 224/2013 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 ЗАдв. на адв. В. П. Н. от САК, с адрес: гр. Сфия, ул. „**“ №14, партер, сумата от
911,05 лева (деветстотин и единадесет лева и 05 стотинки), представляваща възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М. И. Л..
ОСЪЖДА „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, да заплати по сметка на Софийски районен
съд, сумата от 244,42 лева (двеста четиридесет и четири лева и 42 стотинки),
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5.00 лева (пет лева) за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3