№ 40
гр. Ямбол, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20242300100081 по описа за 2024 година
Производството по делото пред ЯОС е образувано по исковата молба на О. Е. Р. от
гр.*******, подадена от пълномощника на ищцата адв. П., с която против М. И. М. от
гр.******** е предявен иск по чл.127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 СК за заплащане на сумата
27 434,65лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, която сума
съставлява припадащата се на ответника част от платеното от ищцата в полза на кредитора
„Банка ДСК“АД по сключен договор за банков кредит.
Ищцата излага в исковата молба, че с ответника М. М. са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 14.02.2020г., който е прекратен с влязлото в сила решение по
гр.д.№157/2022г. по описа на Елховски районен съд. Твърди, че по време на брака страните
са закупили апартамент в гр.*******, в кв.******** на ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.*,
цената за което жилище са заплатили изцяло с банков кредит на стойност 63 560лв., като
договорът за жилищен кредит бившите съпрузи сключили в качеството на
кредитополучатели. След прекратяване на брака страните не уредили доброволно въпроса
със задълженията към банката и собствеността на жилището, при което ищцата след справка
по кредита и дадено от банката съгласие, предсрочно погасила ползвания кредит като
заплатила остатъка в размер на сумата 54 869,30лв. Тъй като страните били солидарни
длъжници и съгласно правилото на чл.127, ал.1 ЗЗД платеното на кредитора от единия
длъжник трябва да се понесе от тях по равно, ищцата претендира половината от изплатения
от нея дълг в качеството на кредитополучател да й бъде възстановена от другия
кредитополучател- солидарен длъжник, която половина възлиза в размер на сумата
27 434,65лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът М.М. от гр.******** е упражнил
процесуалното си право да предяви срещу първоначалната ищца насрещни искове, като с
Определение №230/15.04.2024г. ЯОС е приел за съвместно разглеждане с първоначално
предявения иск, само насрещния иск на М. И. М. против О. Е. Р. - за заплащане на сумата
39 200лв., левовата равностойност на 20 000евро, с която сума О.Р. неоснователно се е
обогатила за сметка на М.М.. Останалите предявени от М.М. насрещни искове са отделени в
друго производство.
Срещу предявения против него иск ответникът е възразил, че няма причина за
предсрочното погасяване на кредита, тъй като кредитът е бил обслужван редовно
единствено от него. За обосноваване на насрещния иск за неоснователно обогатяване, който
е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - за връщане от О.Р. на паричната сума в
1
размер на 39 200лв., получена от първоначалната ищца на неосъществено основание,
ответникът М. е навел твърдения, че страните са били във фактическа раздяла, настъпила на
01.06.2021г., като в периода на раздялата, на 15.11.2021г. и след уговорка между страните,
той е превел по сметка на ищцата сумата 20 000евро - пари, които били негови лични,
получени като обезщетение при пенсиониране в системата на МВР. Уговорката на бившите
съпрузи била ищцата да му прехвърли нейната ½ ид.част от съсобствеността на жилището в
гр.********, а ответникът да погаси кредита за жилището, но ищцата отказала да изпълни
поетите от нея задължения и очакваното бъдещо правоотношение не възникнало. Това
разместване на блага породило правния интерес у ответника да предяви насрещния иск за
неоснователно обогатяване срещу първоначалната ищца за връщане на сумата, с която Р.
неоснователно се е обогатила.
Първоначалната ищца и ответник по насрещния иск О.Р. е подала отговор, с който
е оспорила насрещния иск с възражения, че преведената й от М.М. сума в размер на
20 000евро не е била предназначена за погасяване дълга по ипотечния кредит и прехвърляне
на идеалната й част от придобитото в режим на СИО жилище в гр.********, а в изпълнение
на задължение на М. за връщане на дадени му от Р. пари на заем в размер на общо
29 000евро.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с пълномощника адв. П., която поддържа
първоначално предявения иск и оспорва насрещния иск, като претендира присъждане на
разноските по делото и заявява възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответника и за първоначалния, и за насрещния иск. В писмена
защита адв. П. излага подробни съображения за уважаване на предявения от О.Р. иск и за
отхвърляне на насрещния иск.
Ответникът М.М., чрез адв.С. в съдебно заседание оспорва предявения срещу него
иск и моли за отхвърлянето му, като поддържа предявения от него насрещен иск и настоява
за уважаването му, с присъждане на всички сторени по делото разноски. Пълномощникът на
ответника адв.С. също представя писмена защита.
ЯОС, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно и е установено от приложеното по гр.д. № 157/2022 г. по описа на ЕРС
(което дело е прието като доказателство по настоящото дело), удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Златоград по акт за сключен граждански брак
№********г., че страните О. Е. Р. и М. И. М. са бивши съпрузи, които са сключили
граждански брак на 14.02.2020г. Бракът на страните е прекратен с развод с влязлото в сила
на 26.10.2023г. Решение №115/06.10.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.
№157/2022г. по описа на този съд. Установено е от бракоразводния съд, че от лятото на
2021г. бившите съпрузи са били във фактическа раздяла.
Не е спорно и е установено от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №
21/27.07.2020г. по нот.дело № 550/2020 г. на нотариус с рег. № 699 в НотК (на лист 8 от гр.д.
№157/2022г. по описа на ЕРС), че по време на брака им страните са закупили недвижим
имот – жилище апартамент от 61.25 кв.м. в гр.********, кв.*******, на ул.********№**,
вх.*, ет.*, ап.**. Видно е от нотариалния акт, че цената, за която жилището е било закупено
от страните е в размер на 33 500 евро, равняващи се на 65 520 лв., като цената е била
заплатена по следния начин: 1 000 евро, равняващи се на 1955.83 лв. са били платени преди
подписване на нотариалния акт, 4.17 лв. са били платени в деня на подписване на
нотариалния акт, а остатъкът в размер на 63 560лв. е прието, че ще бъде заплатен от банков
кредит, предоставен на купувачите М. М. и О. Р. от Банка „ДСК“ АД, след вписване на
нотариалния акт за покупко-продажба на жилището и на законна ипотека върху придобития
имот в полза на Банка „ДСК“АД.
Няма спор, че след придобиване на жилището в гр.********, кв.*******, страните
са живели в същото, това е било семейното им жилище по см. на §1 от ДР на СК и след
развода семейното жилище е предоставено от ЕРС за ползване на съпругата О.Р.. Установено
е от представените от ответника М.М. три застрахователни полици, че в церия период от
29.07.2021г. до 31.07.2024г. той е застраховал семейното жилище в гр.********. От
2
приложеното и прието като доказателство гр.д. № 1033/2023 г. по описа на Бургаски районен
съд е установено, че с влязлото в сила Решение №1210/31.03.2023г. на БРС, постановено по
гр.д № 1033/2023г. по описа на този съд, по отношение на ответника М. М. съдът е наложил
мерки за защита от домашно насилие, извършено от М. спрямо О. Р., като една от
наложените мерки е отстраняване на М. от съвместно обитаваното жилище в гр.********,
кв.*******, на ул.*******№**.
Установено е от представения по делото договор за жилищен кредит, сключен на
23.07.2020г. между Банка „ДСК“ АД гр.София, чрез клона в гр.Елхово, от една страна като
кредитор и М. И. М. и О. Р., и от друга страна като кредитополучатели, че на страните по
делото, ищцата и ответника в качеството им на кредитополучатели по жилищния кредит,
банката е отпуснала жилищен кредит в размер на 63 560 лв. за покупката на имота –
жилището в гр.*******, ж.к.******но ул.********№**, вх.*, ет.*, ап.***. Страните по
договора за кредит са постигнали съгласие кредитът да се издължи за 235 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, приели са погасителен план, както и правото на кредитора
върху апартамента в гр.******, ж.к.******, който ще бъде закупен със сумата по кредита, да
бъде вписана ипотека в полза на банката.
Установено е от представената по делото операционна бележка (на лист 6 от
делото), че след прекратяване брака на страните, на 23.02.2024г. ищцата О. Р. е внесла в
полза на Банка „ДСК“ АД сумата 54 869.29 лв. Като основание за извършеното плащане е
посочено „за окончателно погасяване на жилищния кредит“, с отразяване, че плащането е по
кредитната сметка за жилищни заеми на М. И. М., като след извършеното плащане от О. Р.
не е останала налична сума по сметката.
От представените от ответника 2 броя справки от 25.05.2021г. на МВР-
ГД“Гранична полиция“ (на л.56 ил. 57 от делото), по делото е установено, че при
прекратяване на служебното му правоотношение в Министерството на вътрешните работи,
ответникът М.М. е получил обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 31 111.20 лв.
и обезщетение по чл. 234 ал. 8 от ЗМВР в размер на 974.56 лв.
Установено е от представените по делото на л.59 и л.60 платежно нареждане за
валутен превод от 15.11.2021г. и операционна бележка към него, че на 15.11.2021г.
ответникът М.М. е превел по сметка на ищцата О. Р. сумата 39 200лв., равностойността на
20 000 евро, с посочен детайл за извършеното плащане „за вноска по заем“. Давайки
обяснения в о.с.з. ответникът е посочил, че е извършил превода на сумата от 20 000 евро във
връзка с получения от Банка „ДСК“ АД заем за закупуване на жилището в гр.*****, за да
може ищцата да погаси задълженията по заема и да се разпореди със собствената си ½ ид.ч.
от апартамента в гр.***** в полза на М.М..
От своя страна ищцата е представила в превод на български език Договор за
покупко-продажба на апартамент, видно от който на 26.11.2019г. О.Р. е продала собствения
си апартамент в *****, гр. Шахтин, Ростовска област с площ от 61.3 кв.м., за сумата 2 050
000 (два милиона и петдесет хиляди) руски рубли, която сума е била платена по банкова
сметка на О.Р. в руска банка. За продажната цена на жилището на О.Р. от 2 050 000 рубли е
установено, че съгласно валутния курс на Централната банка на Руската федерация към
10.12.2019г., е с равностойност в евро от 29 124,24евро. По делото не е установено
получените пари от продажната цена за имота си О.Р. да е превела по своя открита банкова
сметка в България, да е превела парите по банкова сметка на трето лице, вкл. ответника или
да ги е внесла в брой при влизане в страната. Ищцата е установила, че преди да извърши
продажбата на собственото си жилище в ***** и да получи цената за това жилище, на
05.09.2019г. тя е превела сума в размер на 1 000 евро в полза на ответника М. И. М., като в
представеното по делото заявление за превод на парични средства (л.108 от делото) не е
посочено какво е основанието за извършеното плащане.
По делото в качеството на свидетел е разпитана Н. С. – бивш партньор на
ответника М.М. и майка на трите му деца, родени от фактическото му съжителство именно
със свидетелката. Н. С. е дала показания, според които от разговори с трите си деца, от
разговори с ищцата и възпроизведени от нея записи от телефонни разговори, свидетелката
знае, че след като ищцата е продала собственото си жилище в *****, с получените като цена
за жилището пари тя е пристигнала да живее в България. От разговорите с децата си и от
3
ищцата свидетелката С. научила, че внесените в България пари ищцата е предоставила на
ответника на части, за да може той да погаси свои задължения за издръжка към трите си
деца, задължения като земеделски производител и други задължения. Св.С. е посочила при
разпита, че на два пъти ответникът е извършил превод на големи по размер суми в полза на
едната им дъщеря, с които плащания е погасил задълженията си за издръжка към трите деца.
Поддържала е, че братът на ответника е поискал връщане от децата на получените пари за
издръжка с твърдението, че това са негови средства, предоставени на ответника М..
Същевременно, свидетелката е предположила, че платените пари за издръжката на трите
деца са били дадени на М. именно от ищцата О. Р., изхождайки от собствените си бивши
отношения с ответника и навиците и проявите му да иска пари на заем от нея, от сина й и от
други хора в гр.Болярово. Категорично свидетелката С. е отрекла да е била пряк свидетел на
срещи или на разговори между страните, на които срещи или разговори пред нея да е имало
предаване на пари от ищцата на ответника или признаване от страна на ответника на негово
парично задължение към ищцата, включително на задължение за връщане на заети средства.
Другият разпитан по делото свидетел В. Т. е дал показания за това, че във връзка с
постигнато между него и ответника М.М. съгласие, той е поискал пред Банка „ДСК“ЕАД да
замести като съдлъжник по договора за заем ищцата О.Р.. Макар да е бил одобрен от банката
за заместването в дълг, свидетелят не станал страна в договорното правоотношение с
банката, тъй ответникът му съобщил, че съпругата му се е отказала, тъй като не е приела
някакви условия от споразумението. Също от ответника свидетелят научил, че М.М. ще
преведе пари на О.Р. за половината от собствеността на апартамента.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Първоначално предявеният от ищцата О.Рожкава иск се квалифицира по чл.127,
ал.2 ЗЗД, вр. с чл.32 от СК.
Съгласно нормата на чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно – чл.127, ал.1 ЗЗД. Установената в
чл. 127, ал.1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници е оборима, но в отношенията им с кредитора всеки от тях дължи
всичко и може да се освободи от отговорност, само ако общото задължение е изпълнено
изцяло, докато във вътрешните им отношения до доказване на противното се предполага, че
те дължат по равно.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди
на семейството. Под „нужди на семейството“ се разбират общите потребности на членовете
на семейството, които са напр. за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването на които нужди
произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Когато
един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на
брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг (дори и последният да не е страна
по договора, като солидарността произтича от закона), за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие. След прекратяване на брака с развод имуществената общност
също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълненото от единия съпруг
общо задължение след прекратяване на брака между бившите съпрузи също е в режим на
разделност.
С оглед тези разяснения на закона, по първоначално предявения иск по чл.127, ал.
2 ЗЗД, вр. с чл.32, ал.2 СК в тежест на ищцата по този иск е да докаже твърденията, че по
време на брака с ответника е изтеглен и усвоен кредит за нуждите на семейството, по който
ищцата е погасила задължения в размер по-голям от половината от общия размер на
дължимите суми по договора. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените
разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна.
В случая е установено, че сумата по Договор за жилищен кредит от 23.07.2020г. е
договорена от двамата съпрузи като кредитополучатели - страните по делото и е използвана
4
за семейни нужди, а именно за закупуване на семейното жилище на страните. Не е налице
оспорване от страна на ответника, че средствата по договора за кредит са вложени за
закупуване именно на жилището, което да служи на семейството.
Установено е, че с влязло в сила съдебно решение бракът на страните е прекратен.
С прекратяването на брака на страните с развод, имуществената общност се прекратява и се
налага принципа за разделност на задълженията, поети от съпрузите като солидарни
длъжници. С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи
припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването
му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв,
какъвто е бил в момента на погасяването (в този смисъл Решение № 211 От 23.07.2012 г. по
гр. д. № 177/11 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
3267/2013 г., III ГО, ГК и др.). В случая установената в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД презумпция за
равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е оспорена
и оборена. Не се твърди и липсват доказателства бившите съпрузи да са постигнали
договорка във вътрешните си отношения задължението към банката-кредитор да се заплаща
само от единия от тях, напротив, показанията на сВ. Т. дават основание да се приеме, че
страните са се задължили по равно, тъй като и в процеса на развод са договаряли
кредитополучателят-съдлъжник О.Р. да бъде заместена в кредитното задължение към
банката именно от свидетеля. Поради това съдът приема, че страните, бившите съпрузи,
дължат по равно.
Безспорно по делото е установено, че бившата съпруга - ищцата О.Р., след
прекратяване брака на страните е заплатила в полза на банката-кредитор сумата
54 869,29лв., с което плащане окончателно е погасен банковия кредит, с който е придобито
семейното жилище на страните. Когато един от солидарните длъжници - в случая бивш
съпруг удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право
срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Основанието
да се търси припадащата се част от задължението се базира на принципа за преодоляване на
неоснователното обогатяване, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило
нужди на семейството, факт, който съдът прие за безспорно установен в отношенията между
страните в настоящия случай.
При това положение се налага извод, че ответникът е задължен към ищцата със
сумата от 27 434,65 лева, която сума представлява половината от общо платената от ищцата
сума в размер на 54 869,29лв. за погасяване на кредитното задължение към Банка
„ДСК“ЕАД. Със заплащането на общата сума от 54 869,29лв. ищцата е погасила
задължението на ответника по договора за кредит. Искът е основателен за пълния заявен
размер и следва да се уважи, с присъждане на законната лихва върху сумата 27 434,65лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2024г. Възражението на
ответника, че кредитът е бил обслужван редовно единствено от него и не е имало причина за
предсрочното му погасяване е без правно значение за правния спор и за фактическия състав
на иска с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.32, ал.2 СК, поради което е
неоснователно.
Насрещният иск за неоснователно обогатяване се квалифицира от съда по чл.55,
ал.1, предл.2 от ЗЗД.
Трайно установена е практиката на ВКС, че ищецът е длъжен да посочи в
основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства (съществуващи
преюдициални правоотношения), а в петитума - да индивидуализира претендираното право
като посочи неговото съдържание. Правна квалификация на предмета на делото ищецът не е
длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, който е длъжен сам да
определи вярната правна квалификация на всички права, претендирани от страните и на
всички възражения. Искът за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД е един - с него
ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да
докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е
получил даденото. Втората хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице и искът е основателен, когато
ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но
ищецът докаже възражението си, че това основание не се е осъществило (в т. см. вж.
определение № 142/21.02.2012 г. по ч. гр. дело № 103/2012 г., IV г.о., решение № 239/
5
16.07.2013 г. по гр. д. № 1050/2012 г., IV г.о. на ВКС и др.). Налице е и сочената от ищцата,
ответник по насрещния иск, практика на ВКС – Решение №151/16.04.2015г. на ВКС по гр.д.
№5341/2014г. на Четвърто Г.О. на ВКС, в което е прието, че когато платецът е посочил в
платежния документ основание за плащането, това е извънсъдебно признание, че
основанието съществува.
В случая твърденията на ответника – ищец по насрещния иск са, че бъдещото
основание за извършеното от него плащане в полза на О.Р. на сумата 39 200 лв. (20 000евро),
е уговорката за придобиване от него на притежаваната от бившата съпруга – ищцата 1/2
ид.част от правото на собственост върху жилището-апартамент в гр.********, кв.*****,
което основание не се е осъществило. Следователно, квалификацията на иска за
неоснователно обогатяване е по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, тъй като се твърди предаване,
съответно получаване на парична сума с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е
могло да бъде осъществено. Не се касае за иск за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1
ЗЗД, както неправилно сочи ответницата по иска, тъй като съгласно задължителното за
съдилищата ППВС №1/1979г. искът по чл.59, ал.1 ЗЗД е субсидиарен и същият е
предоставен на разположение на обеднелия във всички случаи, когато той не може да се
защити с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск, а в разглежданият случай е
налице възможността за защита на М.М. с иска по чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД и този е
предявеният от него иск за неоснователно обогатяване.
ЯОС намира предявеният от М.М. насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, за основателен.
Безспорно е установено плащането от ответника – ищец по насрещния иск на
сумата 39 200лв. (20 000евро) по сметка на О.Р.. Последната като ответник по иска, според
съда не установи основанието, на което е получила тази сума. Твърдението й е, че
извършеното от М.М. плащане е в изпълнение на негово договорно задължение за връщане
на заети му от О.Р. суми по сключен договор за заем. При съобразяване, че договорът за заем
е реален договор, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
ответницата по иска О.Р. не установи тя да е предала в полза на М.М. пари – твърдяната за
заета сума от общо 29 000евро, включително на части. Ответницата не установи дори
постигнато с М.М. съгласие за заемане на парични средства. За установяване на този факт не
могат да послужат показанията на св.С., тъй като те са твърде общи, дори не сочат размер на
давани, заети средства и показанията не почиват на преки впечатления на тази свидетелка, а
препредават информация от трети лица и от самата О.Р., която като страна по спора има
интерес от тези показания, които са в нейна полза. Показанията на св.С. не могат да бъдат
ценени и поради това, че са резултат дори не от косвено възприети факти, а от
предположенията на свидетелката, основани на съжителството й с М.М. и наблюденията и
общо за маниера и поведението на М.М. при ползване на заемни средства. От друга страна,
при наличните данни за раздялата на М.М. със св.С. и продължилите между тях
дългогодишни спорове и дела за дължимата от М. издръжка за трите им деца, показанията
на св.С. съдът цени и като заинтересовани и недостоверни на основание чл.172 ГПК, поради
което не ги кредитира.
По делото О.Р. е установила, че от продажбата на собствен имот в ***** е
получила сума в размер на 2 050 000 руски рубли с равностойност в евро от 29 124,24 евро,
но както съдът прие от фактическа страна, по делото не е установено нито да е извършен
превод на тази сума по сметка на О.Р. в българска банка, нито внасянето на тази сума в брой
в страната, нито превод или предаване включително на части на тази сума на ответника като
заемни средства. Поради това изводът, който се налага е, че ответницата по иска за
неоснователно обогатяване не проведе възложеното й доказване и не установи основанието,
на което е получила платената й от М.М. сума в размер на 20 000евро. Неизяснена е по
делото и причината за извършения от О.Р. в полза на М.М. превод от 05.09.2019г. на сумата
от 1 000евро, при което съдът не може да приеме, че се касае за предадени пари по договор
за заем и с преведените 20 000евро М.М. е изпълнил задължение за връщане на заем.
Безспорно като основание за плащането на сумата 20 000евро М.М. е посочил „за
вноска по заем“ и съдът не може да игнорира това основание, а следва да приеме, че
съставлява признание за съществуване на основанието. Това основание обаче според съда не
е твърдяното от О.Р. заемно правоотношение между страните, по което тя е предала пари на
М.М., а заемното правоотношение на страните с банката, по което е отпуснат банковия
6
кредит за придобиване на имота в гр.********. В този смисъл са дадените от М.М.
обяснения и разяснения по делото, които макар и объркани и противоречиви, имат
логичното обяснение, което е, че плащането е по време на фактическата раздяла на страните
и във връзка с отношенията им като съдлъжници по банковия кредит и прекратяване
съсобствеността върху придобития по време на брака им общ имот с кредитните средства.
Независимо от така приетото относно посоченото основание за извършеното плащане на
сумата 39 200лв. (20 000евро), предвид обстоятелството, че като ответник по иска на О.Р.
М.М. не твърди с плащането на сумата 20 000евро той да е изпълнил задължението си като
солидарен длъжник за погасения от другия длъжник кредит, а и самата О.Р. не сочи това да е
основанието за извършеното от М.М. в нейна полза плащане, предявявайки и поддържайки
първоначалния иск, съдът намери за основателен и доказан първоначалния иск, без да
обсъжда въпроса с платената сума от 39 200лв. (20 000 евро) извършено ли е погасяване на
задължението на М.М., което е в предмета на този иск. За насрещния иск за неоснователно
обогатяване изводът, който съдът прави е, че не е установено от ответницата по иска
основанието за полученото от нея плащане. Ищецът по иска М.М. е установил плащането на
сумата 20 000евро в полза на ответницата и макар да не носи тежестта да докаже какво е
основанието за извършеното плащане, от показанията на незаинтересования свидетел
Тодоров, дадени по делото, може да се приеме, че това основание е именно соченото от М. –
уговорката да придобие от бившата съпруга О.РР. нейната ½ идеална част от имота в
гр.********, което основание не се твърди и не се доказва и от двете страни да се е
осъществило. Поради това искът на М.М. е основателен и доказан и следва да се уважи
изцяло.
Неоснователно ответницата О.Р. счита, че с извършеното в нейна полза плащане на
сумата 39 200лв. (20 000евро) М.М. съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг, поради
което връщане на сумата не се дължи. Безспорно е, че съгласно трайната практика на ВКС, в
това число ППВС 1/1979г., ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с
изискванията на морала, тя не е лишена от основание. Според ВКС съзнателното
изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, но релевантните обстоятелства
следва да се преценяват във всеки отделен случай, като констатацията за това дали
съществува морално задължение или има друго основание за изпълнението, е въпрос на
конкретни факти и преценка от решаващия състав. При преценката съдът следва да има
предвид, че обществото се развива стремително, включително и взаимните отношения
между хората, като се утвърждават начала на хуманност и отзивчивост. Отново според
практиката на ВКС, въпросът за съзнателно изпълнение на нравствен дълг може да се
разглежда само в случаите на дадено при начална липса на основание.
В случая на първо място в исковата молба, с която е предявен насрещният иск,
такива твърдения за дадено при начална липса на основание изобщо не са заявени. На
следващо място, плащането на сумата от 39 200лв. е извършено след настъпилата между
страните фактическа раздяла, в която не може да се счете, че те са длъжни да изпълняват
моралните задължения на съпрузи за взаимна грижа, уважение, взаимопомощ, за съвместни
усилия за осигуряване на благополучието на семейството и пр., нито са налице
доказателства по делото за това, включително за поддържаното от О.Р. равновесие в
отношенията на страните, а и твърдението за изпълнение на нравствен дълг е заявено за
първи път едва в писмената защита и е преклудирано.
При този изход на делото и с оглед уважаването и на първоначалния, и на
насрещния иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата О.Р. има право на разноските, които е
направила за предявения от нея иск, а М.М. има право на разноските за предявения от него
насрещен иск. На ищцата О.Р. следва да се присъдят всички направени разноски в размер на
4018лв. (платени ДТ от 1 118лв. и заплатено адв.възнаграждение в размер на 2 900лв.).
За насрещния иск М.М. е направил разноски в размер на общо 6 111,20лв., от които
заплатена ДТ в размер на 1 568лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4 543,20лв. Неоснователно е възражението на пълномощника на О.Р., че
производството е едно и за насрещния иск не се дължат разноски, тъй като при предявен
насрещен иск се постига последващо обективно съединяване на искове, по всеки иск се
извършват процесуални действия и по всеки иск съдът дължи произнасяне, включително
разчитане на разноските, съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно
7
съединения иск.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното за насрещния иск
адв.възнаглаждение в размер на 4 543 лв. и съдът следва да го намали до размера на
3 000лв., присъждайки на М.М. разноски от общо 4 568лв. За този свой извод съдът
съобрази задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните
размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и
националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която
придава на тази наредба задължителен характер. Съдът съобрази и формираната от ВКС
практика след постановяване решението на СЕС, според която посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне служебно на възнаграждения и при възражения за прекомерност на
адв.възнагаждение, без да са обвързващи за съда, като преценката следва да се извърши
съобразно вида на спора, интересът, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая с оглед цената на насрещния
иск минималното адв.възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Н-ба №1/2004г. на ВАдв.С за
минималните адвокатски възнаграждения, сега със заглавие Н-ба №1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, възлиза в размер на 3 786лв., която сума е ориентир за
размера на адв.възнаграждение. Налице е ниска фактическа и правна сложност на делото в
частта на насрещния иск и при отчитане, че пълномощникът на ищеца по насрещния иск
само е изготвил насрещната искова молба, представяйки с нея едно писмено доказателство
за извършено плащане, и се е явил в едно открито съдебно заседание, ЯОС намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се намали и определи в размер на сумата 3 000лв. за
насрещния иск. Този размер на възнаграждението е съпоставим и на възнаграждението,
което първоначалната ищца е заплатила за предявения от нея иск на своя пълномощник.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. М. от гр.********, Обл.*****, ул.******№**, с ЕГН **********,
да заплати на О. Е. Р. от гр.*******, кв.*******, ул.********, с ЛНЧ **********, съдебен
адресат адв.Т. П. с адрес: гр.******, ул.*****, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.32, ал.2
от СК сумата от 27 434,65лв. (двадесет и седем хиляди четиристотин тридесет и четири лева
и 0,65ст.), представляваща припадащата му се като солидарен длъжник 1/2 (една втора) част
от изплатената от ищцата О.Р. сума в размер на 54 869,29лв. за погасяване на задължение по
Договор за жилищен кредит от 23.07.2020г. с „Банка ДСК“АД, ведно със законната лихва
върху сумата от 27 434,65лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О. Е. Р. от гр.*******, кв.*******, ул.********, с ЛНЧ **********,
съдебен адресат адв.Т. П. с адрес: гр.******, ул.*****, да заплати на М. И. М. от
гр.********, Обл.*****, ул.******№**, с ЕГН **********, на основание чл.55, ал.1, предл.2
ЗЗД сумата 39 200лв. (тридесет и девет хиляди и двеста лева), получена от О.Р. с оглед
неосъществено основание, с която сума се е обогатила.
ОСЪЖДА М. И. М. от гр.********, Обл.*****, ул.******№**, с ЕГН **********,
да заплати на О. Е. Р. от гр.*******, кв.*******, ул.********, с ЛНЧ **********, съдебен
адресат адв.Т. П. с адрес: гр.******, ул.*****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски пред
ЯОС за уважения първоначално предявен иск в размер на 4 018лв.
ОСЪЖДА О. Е. Р. от гр.*******, кв.*******, ул.********, с ЛНЧ **********,
съдебен адресат адв.Т. П. с адрес: гр.******, ул.*****, да заплати на М. И. М. от
гр.********, Обл.*****, ул.******№**, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски пред ЯОС за уважения насрещен иск в размер на 4 568лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9