РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Плевен, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104858 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от А. Р. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***9, чрез пълномощник адв. С. Т.
от*** против "САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***
Ищецът твърди следните обстоятелства, на които основава
претендираните за реализиране права: Твърди се, че на 20.09.2018 година, по
ч.гр.дело № *** по описа на Районен съд - Плевен, въз основа на Заповед за
изпълнение № *** бил издаден Изпълнителен лист № ***. По силата на
същия ищеца бил осъден да заплати на кредитора „САРТЕН БЪЛГАРИЯ”
ООД сума в размер на 4000 лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.01.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се още, че на 15.10.2018 година, по гражданско дело № *** по
описа на Районен съд - Плевен, I състав, въз основа на Решение №
1
1169/20.07.2018 г., влязло в законна сила на 15.09.2018 г., бил издаден
Изпълнителен лист ***. По силата на същия, ответника бил осъден да заплати
на кредитора „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД сумата от 680 лева,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 1190 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Излага се, че въз основа на гореописаните изпълнителни листове, на
17.10.2018 г. било образувано изп. дело № *** по описа на ***, рег. ***, по
молба на взискателя „САРТЕН БЪЛГАРИЯ” ООД. Изготвена била Покана да
доброволно изпълнение до длъжника на 01.03.2019г., с която бил уведомен за
налагане на запор върху банковите сметки. Поканата за доброволно
изпълнение не била връчена лично на длъжника, а била приета за редовно
връчена след залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Посочен бил общ размер на дълга от 8158,56 лева, включващ главница в
размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 575,56 лв.
за периода 12.01.2018 г. - 14.06.2019 г., 1870 лв. присъдени разноски; 612 лв.
разноски по изпълнителното дело, 964,72 лв. такси по Тарифата към ЧСИ,
както и публични държавни вземания в размер на 136,28 лв., дължими към
15.06.2019 г.
Ищецът счита, че вземанията по описаните по-горе изпълнителни
листове били погасени по давност и навежда доводи в тази насока. Сочи, че
съобразно постановеното в ТР№ 2/2013 г., т. 10 на ВКС, в случаите на
прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, нова погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В мотивите към т. 10 на ТР, изрично били посочени кои действия
съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността. Със същата
точка било обявено за изгубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд. Съобразно последното, погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Цитираната т. 10 от ТР№ 2/2013 г. на ВКС пораждала действие,
считано от датата на обявяването на ТР- 26 юни 2015 г., и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това. Поради изложеното, ТР № 2/2013г
не намирало приложение спрямо изп. дело №1020/2018 г. Погасителната
2
давност започнала да тече, считано от датата на последното поискано или
предприето валидно изпълнително действие. Последното действие по
изпълнението в случая било извършено на 01.03.2019 година - с налагането на
запор. Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция,
ставало по право, по силата на самия закон и не било необходимо издаването
на нарочен акт от страна на съдия- изпълнителя, поради което изп.- дело №
1020/2018 г. следвало да се счита за прекратено по перемпция на 01.03.2021 г.
Последната постъпила молба от взискателя по делото, с която изрично се
искало извършване на изпълнителни действия била от 15.01.2019 година.
Съобразно нормата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020 г.Закона,
за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не била текла.
Съгласно § 13 от ЗМДВИП, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в Държавен вестник - или давностният срок спрял да
тече на 13.03.2020 г. и продължил да тече, считано от 22.05.2020 г. Но дори и
при това спиране на давностния срок, давността за вземането по
изпълнителните листове била изтекла на 08.05.2024 година.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищеца не му дължи сумата в размер на 4000 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издаден ИЛ *** по ч. гр. д.№ *** по описа на Районен съд - Плевен, IV
граждански състав; както и сумите от: 680 лева, представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и 1190 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство, за които суми е
издаден ИЛ № *** по гражданско дело № ***по описа на Районен съд -
Плевен, въз основа на които е образуваното изп. дело *** на ***, с рег. ***, с
район на действие ***, поради изтекла погасителна давност.
Ответникът „Сартен България“ ЕООД е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който на първо място ангажира становище за
недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес, а на следващо
място за неговата неоснователност, на същото основание. Твърди, че по
3
изпълнително дело № *** година на П.П. - *** *** с район на действие - ***
било направено цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника А. Р. М. — ищец в настоящето производство, вследствие на което
било установено, че същият не притежавал недвижимо и движимо имущество,
не разполагал с парични средства по сметки в банки и не реализирал доходи,
поради което била направена преценка за несъбираемостта на вземането и
същото било отписано от счетоводните книги на ответника. Твърди, че
соченото изпълнително дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
Гражданско-процесуалния кодекс и за времето от 08.08.2025 година (датата на
прекратяване на изпълнителното дело) до 11.08.2025 година (датата на
предявяване на иска в съда) нямало образувано друго изпълнително дело,
поради което не били налице изпълнителни действия и съответно не било
налице нарушено право на ищеца, за което да търси защита чрез предявяване
на установителния иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложените ч.гр.д.*** по описа на ПлРС се установява, че „Сартен
България“ ООД се е снабдило въз основа на влязло в сила съдебно решение с
изпълнителен лист срещу ищеца А. Р. М. за сума в размер 4000лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.01.2018г. до окончателното изплащане, както и за сума в размер на 1190лв.,
представляваща деловодни разноски.
Установява се от приложеното копие на изпълнително дело №*** по
описа на *** с рег.***, че по молба на кредитора „Сартен България“ ООД е
било предприето принудително изпълнение за присъдените в негова полза
суми.
Установява се също така, че последното изпълнително действие по
възлагане на взискателя, е било извършено на 31.05.2019г. – запор на банкови
сметки на длъжника в Първа Инвестиционна Банка АД.
Видно е, че след посочената дата не са били извършвани други действия,
като на 22.07.2025г. е постъпила молба от длъжника, чрез пълномощника му,
за запознаване с материалите по делото.
Със съобщение от 08.08.2025г. съдебния изпълнител е предприел
уведомяване на страните, че изпълнителното дело е прекратено при наличие
4
на основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради това, че взискателя не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по
искане на ответника. Ангажираният от същия свидетел Р. И. Н. излага в
показанията си, че работи в „Сартен България“ ЕООД като финансов
мениджър и знае за задълженията, които ищеца имал към дружеството.
Твърди, че за счетоводни цели вземането било отписано след изтичане на
петгодишния срок, т.к. установили, че длъжника бил извън страната, нямал
сключен трудов договор и имущество.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439,
ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.
Положителна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск е и наличието на правен интерес за ищеца, като между
страните се е очертал спор по въпроса дали в случая за ищеца има такъв
правен интерес. За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази
следното: Изясни се от приложеното копие на изпълнително дело, че
последното изпълнително действие по него е било извършено на 31.05.2019г.,
след която дата други действия по принудително изпълнение не са били
предприемани.
Поради това, перемпция е настъпила на 31.05.2021г. Тя обаче е без
правно значение за давността конкретно, както и в отношенията между
страните по настоящия спор. Поради това и съдебната практика приема, че
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
5
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право.
От значение за спорния въпрос относно правния интерес, би било
депозирането на изрично изявление от кредитора, че иска да се прекрати
изпълнителното производство и да му се върне изпълнителния титул. В случая
ответника по никакъв начин не е демонстрирал, че счетоводно е отписал
вземането поради погасяване по давност, дори това действително да е било
сторено, както се изяснява от събраните гласни доказателства.
При решаване на спорни въпрос, съдът съобразява и последователната
практика на ВКС, изразена в Решение № 50041 от 10.05.2023 г. по т.д. №
20/2022г. по описа на ВКС I т.о. и Решение № 60282 от 19.01.2022г. по гр.д.№
903 / 2021г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. В нея, съдът приема, че правен интерес от
предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен
титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да
поиска образуване на изпълнително производство. Приема се, че дори
прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на
осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна
последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист
отново да бъде образувано изпълнително производство. Приема се, че само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете.
Като взема предвид цитираната съдебна практика и извънпроцесуалното
поведение на ответника, който не е обявил, че счита вземането за погасено по
давност по начин, даващ възможност на длъжника да узнае за това – например
пред съдебния изпълнител, при когото се е намирал изпълнителния титул, а
само е бездействал, съдът приема, че за ищеца съществува правен интерес да
установи по исков ред, че не дължи присъденото по съдебен ред вземане на
кредитора.
Искът, съдът намира за основателен, с оглед установеното от събраните
доказателства, че след 01.03.2019г. не са били извършени в продължение на
пет години изпълнителни действия, прекъсващи приложимия петгодишен
6
давностен срок. Относно този факт не е и налице спор между страните. Дори
при спиране на давността поради обявяване на извънредно положение с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, петгодишния давностен
срок, погасяващ вземането на ответника, присъдено със съдебния акт, е
изтекъл най-късно на 01.03.2024г.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание 439, ал.2 от ГПК за установяване недължимост на процесните
вземания се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Бездействието на взискателя, довело до настъпване на перемпция по
изпълнителното дело не е от значение за основателността на установителната
претенция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 277,39лв. за
държавна такса и 900лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1177,39лв.,
които следва да се присъдят в официалната за страната валута или 601,99 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че А. Р.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***9, НЕ ДЪЛЖИ на "САРТЕН
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
следните суми: сумата в размер на 4000 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано 12.01.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издаден Изпълнителен лист *** по описа на ПлРС; както и сумите от 680 лева,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство и
1190 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство, за които суми е издаден Изпълнителен лист № *** по
гражданско дело *** по описа на ПлРС, поради погасяване на вземанията
по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "САРТЕН БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на А. Р. М. с ЕГН **********, сумата от 601,99 евро, представляваща
7
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8