№ 31715
гр. София, 27.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н.А Гражданско дело №
20251110113828 по описа за 2025 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на К. Ц. Ц. срещу „фирма, с правно
основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК, чл. 124, ал. 2 и чл. 389 и сл. от ГПК.
Цената на иска е 9 927,96 лева.
Твърдения на ищеца (К. Ц. Ц.):
Ищецът твърди, че не дължи на „фирма вземането, установено с изпълнителен
лист от 31.10.2011 г. по ч. гр. дело №18354/2011 г., по описа на СРС, 40-и състав,
поради погасяване по давност.
Сумите по изпълнителния лист са: 9230,94 лева главница, ведно със законната
лихва от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане, 90,92 лева обезщетение за
забава за периода от 05.07.2010 г. до 28.03.2011 г., както и 606,10 лева сторени
съдебни разноски.
Изпълнително дело №2012***0410999 на Ч. М., образувано по молба на „фирма,
е прекратено на 22.10.2022 г. с постановление на ЧСИ на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК.
Твърди, че последното валидно извършено действие, годно да прекъсне
погасителната давност, е изпращането на запорни съобщения до различни
търговски банки на 17.08.2012 г.
Счита, че на 17.08.2014 г. изпълнителното дело се явява прекратено по силата на
закона, тъй като в течение на двегодишен период не са извършвани никакви
валидни изпълнителни действия.
Твърди, че погасителната давност започва да тече от 17.08.2014 г. съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на
ВКС.
На 17.08.2019 г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност.
1
На 22.07.2015 г. „фирма е поискало конституиране като взискател, но твърди, че
липсва изявление по реда на чл. 99 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането.
Запор срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател цесионер, е
надлежно процесуално действие само след съобщаване на цесията на длъжника.
Длъжникът е отправил писмено искане до ответното дружество на 09.02.2023 г.
процесното вземане да бъде отписано като погасено по давност и да бъде
заличено от Централния кредитен регистър, но е получил отказ.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Моли, в случай че не се яви на първото заседание, делото да се гледа в негово
отсъствие.
Твърдения на ответника („фирма):
Ответникът счита исковата молба за неоснователна и недоказана.
Твърди, че вземането не е погасено по давност, тъй като от длъжника
многократно са постъпвали суми, които прекъсват давностния срок, и започва да
тече нов 5-годишен срок.
Плащанията са в периода от 16.10.2020 г. до 05.05.2025 г.
Счита, че плащанията представляват признаване на задължението, което
многократно прекъсва давността.
Позовава се на Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. на ВКС, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегии.
Твърди, че до 26.06.2015 г. давността не тече по време на изпълнителното
производство.
След 26.06.2015 г., съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС,
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие.
Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има процесуален характер и не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия, с които е прекъсвана давността.
Нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Позовава се на съдебна практика на ВКС (Решение № 257 от 30.04.2020 г.,
Решение № 325 от 13.01.2016 г., Решение № 37 от 24.02.2021 г.).
Искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва
погасителната давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли да се изиска изпълнително дело № 10999/2012 по описа на Ч. М., рег. №
2
***.
Моли, в случай че не се яви представител на „фирма, делото да бъде разгледано
в негово отсъствие.
Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Безспорни факти:
На 15.04.2010 г. е сключен Договор за кредит № ********* между К. Ц. Ц. и
„фирма.
На 23.02.2015 г. е подписан Договор за цесия между фирма (предишно
наименование „фирма) като цедент и „фирма като цесионер, с който „фирма е
придобило вземането по Договор за кредит № *********.
Издаден е изпълнителен лист на 31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 18354/2011 г. на
Софийски районен съд, 40 състав.
Образувано е изпълнително дело № 10990/2012 г. (или 2012***0410999) по описа
на Ч. М., рег. № ***.
Изпълнителното дело е перемирано на 31.10.2022 г. (според ответника) или
прекратено на 22.10.2022 г. (според ищеца) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
На 14.07.2023 г. е взето становище по възражението на длъжника, че вземането
не е погасено по давност и длъжникът е уведомен.
Спорни факти:
Дали вземането е погасено по давност.
Коя е датата на последното валидно изпълнително действие, прекъсващо
давността (17.08.2012 г. според ищеца или поредица от действия според
ответника).
Дали извършените плащания от длъжника прекъсват давността и дали са налице
такива плащания, както и периодът на тези плащания.
Налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за цесията по реда на чл. 99 от
ЗЗД.
Дали „фирма има право на принудително изпълнение.
Прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него
и оспорени от ищеца вземания съществуват, както и изискуемост на вземането, а
в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и
3
правопогасяващи възражения.С оглед наведеното в исковата молба основание за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в тежест на
ответника е да докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмени доказателства по искова молба и отговор - изпълнителен лист от
31.10.2011 г., покана за доброволно изпълнение, писмо до „фирма
Съдът дава възможност страните да представят документи, приложени към изпълнително
дело № 10999/2012 по описа на Ч. М., рег. № ***, каквито намерят за добре, доколкото са
страни по ИД и е в тежест на ответника да докаже основания за спиране и прекъсване да
давността., като оставя без уважение искане за служебно събиране на доказателства -
изискване целия препис на делото.
Да е изиска справка по изпълнително дело № 10999/2012 по описа на Ч. М. за размера на
дълга както и имали постъпвани плащания, кога , от кого, по какъв ред и как са разпредлени,
с огле дпреценка допустимост на установителен иск изобщо, доколкото от ответника са
наведени твърдения за погасяване на дълга - частично, з акоято част искът не би бил
допустим.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече,
така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.10.2025г. 10:30, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера
на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде
обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5