Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- XXIV наказателен състав в публично
заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря:
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД № 7909/2019 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 229 от 26.11.2019 г., издадено
от ** К.А.Я.– Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив,
с което на М. П.Г., ЕГН **********, с адрес *** е било наложено административно
наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.132, ал.1,
т.10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на
основание чл.417, ал.1 от ЗВМД.
В
жалбата се сочи, че при извършената проверка на 05.09.2019 г. действително 7
бр. животни са били без ушни марки, но на 04.09.2019 г. са били поръчани ушни
марки, но същите не са били готови към момента на проверката и поради това се
иска отмяна на процесното НП. Жалбоподателката М. П.Г. се явява в съдебно
заседание, като не оспорва извършването на административното нарушение, но моли
за отмяна на издаденото НП поради взети навременни мерки за идентификация на
проверените животни и констатирания малък брой животни без ушни марки.
Въззиваемата
страна – Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, редовно и
своевременно призована, се представлява от юрисконсулт Ц.Б.. В пледоарията си заявява, че желае наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като
съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното:
На 05.09.2019г.
на място в с. Чалъкови, общ. Раковски, обл. Пловдив била извършена документална
и физическа проверка на животновъден обект с регистрационен номер 4123-0040
собственост на М. П.Г., от която се установило следното. В горепосочения обект
се отглеждали 103 броя едри преживни животни като от тях 7 броя били
неидентифицирани, тъй като били без ушни марки, за което от проверяващите бил
съставен констативен протокол № 1/05.09.2019г. и доклад от проверка на място на
идентификацията и регистрацията на животните. В следствие на горните
констатации св. ** Е.С.Н. – ** приела,
че М.Г. не е изпълнила задължението си като собственик да извърши официална
идентификация и да съдейства за изпълнението на мерките по програмата за
официална идентификация и съдействие за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болестите по животните и зоонозите, за което съставила на
собственика на обекта акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
0001957/05.09.2019г., който бил връчен и подписан от жалбоподателят на същата
дата без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН, като въз
основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление
В хода
на делото са представени фактура с № **********/04.09.2019г. и заявка за
лазерно надписване на марки от същата дата.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от свидетелските показания на актосъставителя Е.С.Н., приобщените по делото писмени доказателства –
НП, АУАН, констативен протокол № 1/05.09.2019г., фактура №
**********/04.09.2019г. заявка за лазерно надписване на марки от 04.09.2019г.,
доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните от
05.09.2019г.
Като прецени изложената фактическа обстановка
с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Пловдивски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че в проверения на
процесната дата обект находящ се в с. Чалъкови, общ. Раковски, обл. Пловдив са
били отглеждани 103 едри преживни животни, от които 7 бр. не са били
идентифицирани с ушни марки. Установява се от доказателствата по делото и че
собственик на проверявания обект /представляващ животновъден обект със
селскостопански животни/ е М. П.Г.. Последната не се е ангажирала с официалната
идентификация на констатираните 7 на брой едри преживни животни като по този
начин не е съдействала за изпълнение на мерките по програмата за официална
идентификация и съдействие за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на
болестите по животните и зоонозите, което се потвърждава от разпита на
актосъставителя и приложените по делото фактура № **********/04.09.2019г.,
заявка за лазерно надписване на марки от 04.09.2019г. и доклад от проверка на
място на идентификацията и регистрацията на животните от 05.09.2019г.
Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от самият собственик на животните,
която не оспорва, че действително 7 от тях са били без ушни марки, поради което
е очевидно, че М. П.Г. е осъществила състава на вмененото й във вина
административно нарушение.
Независимо от горното, съдът намира, че много общо
и формално са били обсъдени всички обстоятелства имащи значение за
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така както повеляват
разпоредбите на чл.27 и чл.53 от ЗАНН. Липсва конкретна мотивировка защо
административнонаказващият орган /АНО/ не приел случая за маловажен. При
получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване
със събраните доказателства и направените от нарушителя възражения, наказващият
орган е длъжен на първо място на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, да извърши
проверка дали не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да издаде наказателното постановление.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на НК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този казус, макар и
формално да е осъществен съставът на административното нарушение, с оглед
невисоката степен на обществена опасност на извършеното административно
нарушение, предвид липсата на настъпили вредни последици и останалите
установени в хода на производството обстоятелства, случая се явява маловажен и
според становището на съда не е следвало М. П.Г. да бъде санкционирана, а е
трябвало да бъде предупредена писмено или устно, че при повторно извършване на
нарушението ще й бъде наложена глоба. Касае се за първо нарушение, което се
явява изолирано и инцидентно за жалбоподателя като от него не са настъпили
никакви вредни последици. Отделно от това видно от доклад от проверка на място на
идентификацията и регистрацията на животните от 05.09.2019г. от всички 103
налични животни само 7 са били с липсващи ушни марки, а всички останали са били
с пълен набор идентификатори, като дори самият проверяващ орган е посочил в
същия този доклад, че тежестта на нарушението е много ниска, а от фактура с №
**********/04.09.2019г и заявка за лазерно надписване на марки от същата дата
се доказва, че нарушителя е взел своевременни мерки за преустановяване на
нарушението, като още в деня преди проверката, а именно на 04.09.2019г. е
поръчала 44 бр. ушни марки тип “УМ ЕПЖ I, II”. Ето защо настоящата инстанция
намира, че със започването на административнонаказателното производство чрез
съставяне на АУАН е бил постигнат целения от закона ефект да се въздейства
върху нарушителя предупредително в насока спазване императивните изисквания на
закона. Жалбоподателят веднага е пристъпил към отстраняване на нарушението,
като няма данни да са настъпили други вредни последици, поради което и
административната санкция в случая не е била необходима. Съдът е на становище,
че в конкретния казус много по-ефективно за индивидуалната превенция спрямо
санкционирания собственик на селскостопански животни, би било именно
приложението на чл.28 от ЗАНН. В нарушение на процесуалните правила, без да
бъдат съобразени горепосочените обстоятелства, наказващият орган, макар и да е
определил административно наказание в минималния размер, е издал на практика
един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 229 от 26.11.2019 г., издадено от д-р К.А.Я.– Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на М. П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** е било наложено административно наказание – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл.132, ал.1, т.10 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.