ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38466
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110139444 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
Б. Д. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ със заповед от 05.05.2025г., издадена
от .............. - клон Б.“ КЧТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „управител ЕПГ клон Б.“, нкпд 11207046, и за осъждане на ............“ дружество,
регистрирано в М. с дружествен рег. № С106363, извършващо дейност в Република Б. чрез
клон „.............. - клон Б.“ КЧТ, да заплати на ищцата сумата от 99 000 лв., представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението.
Ищцата Б. Д. Д., чрез адв. К. Г., твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е
възникнало въз основа на сключен трудов договор от 18.03.2022 г. между нея и .............. -
заличен (работодател прехвърлител по смисъла на чл. 123 КТ); че на 01.04.2024 г. бил
сключен анекс към трудовия договор, с който било уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 16 500 лв.; че ищцата изпълнявала длъжността „управител
...............“; че на 05.05.2025 г. й била връчена заповед на заповед за спиране на достъпа до
ИТ системите на принципала „...............“, с която е взето решение да закрие клона му в Б.,
като на служителите било разпоредено да върнат работното оборудване и били уведомени,
че не се очаква да изпълняват трудовите си задължения и да посещават офисите на клона в
Б.; че на същата дата на ищцата била връчена и заповед на „.............. - клон Б.“ КЧТ за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ поради
закриване на предприятието, считано от 06.08.2025 г., с която едновременно се отправяло
предизвестие и се прекратявал трудовият договор. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на тази заповед, тъй като към датата на връчването й – 05.05.2025 г.,
закриването на предприятието било само хипотетично, с което се нарушавало правото на
защита на служителя, тъй като фактическият състав на прекратителното основание все още
не бил осъществен. Освен това, видно от посочената заповед от 05.05.2025 г. обаче
принципалът „..............“ възнамерявал да закрие клона си в България, поради което се счита,
че не е налице закриване на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Излагат се
съображения, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ визира пълно закриване на
предприятието и преустановяване за в бъдеще на неговата цялостна дейност за разлика от
1
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, при което е налице закриване на обособена част
от предприятието, което няма признаците на работодател по § 1 т. 1 от ДР от КТ, каквато
част е клонът, при което следва действително да е отпаднала необходимостта от
осъществяване на съответната дейност, а не да се касае за симулативно закриване. Поддържа
се, че в случая е налице на вътрешно организационно преустройство на предприятието, а не
прекратяване на част от него, тъй като дейностите, осъществявани от клона, не се
прекратяват, а се преразпределят в рамките на структурата на работодателя. Счита се, че към
05.05.2025 г. не са били налице елементите на фактически състав нито на пълното, нито на
частичното закриване на предприятието, нито пък е била възможна преценка дали се касае
за бъдеща вътрешна реорганизация, поради което било нарушено правото на защита на
служителя. Освен това заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била
немотивирана, тъй като не били посочени причините за прекратяване на правоотношението.
По тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
Във връзка с дадени от съда указания за посочване на точната дата на прекратяване на
трудовото правоотношение, ищцата сочи, че въз основа на заповедта от 05.05.2025 г. за
спиране на системите на работодателя не са били налице условия за изпълнение на
трудовите й задължения, без да е била връчена заповед за производствен престой. Поради
това и доколкото със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било
отправено предизвестие, а ищцата продължавала да получава суми от работодателя и след
месец май, то за нея била налице неяснота дали тече срок на предизвестие или
работодателят се е възползвал от възможността по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на срока
на предизвестието.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.............., дружество, регистрирано в М., с
дружествен peг. № С 106363, чрез адв. И. В., е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. На първо място се излагат съображения, че сключеният от между страните
договор има характеристиките на договор за управление и контрол, поради което
отношенията между страните не се регулират от Кодекса на труда. Сочи се, че ищцата е
упражнявала дейност като управител на „............“ - клон Б. тоест е извършвала дейност по
управление и контрол на клона. В тази връзка се сочи, че е била вписана като управител на
клона в ТРРЮЛНЦ, като заличаването й било извършено в началото на м. август 2025 г., с
изтичане на предизвестието за прекратяването на договорната й връзка с клона. На следващо
място се излагат съображения, че исковете неправилно са предявени срещу малтийското
дружество „............ “, тъй като работодател на ищцата бил българският му клон „.............“ -
клон Б., КЧТ, който съгласно българското законодателство притежава самостоятелна
работодателска правосубектност. Именно клонът наел ищцата, изплащал й възнаграждение,
внасял данъци и осигуровки и издал заповедта за прекратяване на трудовия договор, поради
което той се явява надлежен ответник. Дори отношенията между страните да попадат в
приложеното поле на КТ, ответникът счита, че уволнението е законосъобразно. Сочи се, че
на 30.04.2025 г. съветът на директорите на принципала ........... “ е взел решение за
прекратяване на дейността на територията на Република Б. посредством закриване на своето
предприятие и заличаване на клона на чуждестранен търговец „.............“ - клон Б., което
решение е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 1 КТ, а ефективното заличаване на местния клон се извършва на един по-късен етап,
след прекратяване на трудовите правоотношения на служителите. Оспорват се твърденията
на ищцата, че се касае за закриване единствено на част от предприятието, предвид
спецификите на клона на чуждестранен търговец като правна форма на съществуване в
местния оборот. Излагат се подробни съображения, че според съдебната практика
„закриване на предприятието“ означава прекратяване съществуването на правния субект -
работодател, от което следва и преустановяване на производствената му, административна
или друга работа, както и че чуждестранният търговец развива дейност на територията на
2
Република България чрез клона си, който е неговата организационна и функционална форма
на присъствие на територията на държавата, в която е учреден, поради което закриването на
клона е идентично на прекратяване на съществуването на самия работодател на територията
на страната. Поради това се счита, че закриването на клон на чуждестранен търговец не
може да се третира като закриване само на част от предприятието, както при местен
търговец. Оспорват се и доводите на ищцата за немотивираност на заповедта, тъй като от
съдържанието й ясно се установявало основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ответникът поддържа, че са спазени законовите изисквания за
прекратяване на трудовия договор с предизвестие, като с процесната заповед е предвидено,
че трудовото правоотношение се прекратява с 3-месечно предизвестие, считано от
06.08.2025 г.; че законът категорично и безпротиворечиво свързва началото на срока за
обжалване на прекратяване на трудовото правоотношение с деня на прекратяването му,
тоест деня, в който заповедта е произвела правно действие, поради което работодателят не е
накърнил правото на защита на ищцата. Сочи се, че в случая исковата молба е депозирана
преди изтичането на срока на предизвестието и прекратяването на трудовото й
правоотношение, поради което исковете са преждевременно предявени, и като такива –
неоснователни. По тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
Във връзка със съдържащите се в отговора на исковата молба доводи за липса на пасивна
легитимация:
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата
на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови спорове относно възникването, съществуването
и прекратяването на трудово правоотношение са работникът/служителят и работодателят.
Надлежната пасивна легитимация принадлежи на работодателя, с когото е създадено
трудовото правоотношение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание, като организационно обособената структура
притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови
спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято
организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на
работодателя като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент,
чиято легитимация измества тази на юридическото лице, което, предвид обвързаността си от
решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна.
Поради това като надлежни страни в процеса могат да участват както организационно
обособената структура, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна
сфера настъпват правните последици на решението. В този смисъл - решение № 25 по гр.д.
№ 1728/2021 г., III г.о.; решение № 325 по гр. д. № 954/2010 г., ІV г.о.
С оглед на изложеното, „..............“ е надлежно пасивно процесуално легитимирано да
отговаря по предявените искове, а въпросът относно материалноправната му легитимация е
въпрос по същество на спора.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, счита, че са налице нередовности на
исковата молба, поради което на ищцата следва да бъде предоставена възможност да
направи съответни уточнения.
Съгласно доктрината и съдебната практика, към момента на предявяване на
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да е осъществен юридическият факт на
уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да
се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна. Ако към този момент в полза
3
на ищеца не съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, искът
се явява преждевременно предявен, но ако този факт настъпи до приключване на устните
състезания, съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението си, което трябва
да отразява правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на
приключване на устните състезания.
С оглед на това на ищцата следва да бъдат дадени указания да посочи в кой момент
твърди, че е прекратено трудовото правоотношение. Освен това, следва да й бъде
предоставена последна възможност да уточни за какъв период претендира обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищцата следва да бъдат дадени указания в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин
на плащане.
За процесуална икономия, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за
разглеждане на делото.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По искa с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения
от нея период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от нея момент и по
силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че в
обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за
възникване на субективното му потестативно право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, а именно: преустановяване на дейността на клона на работодателя, , с
което отпада необходимостта от осъществяване на съответната дейност; компетентният
орган да е взел по надлежен ред решение за закриване на съответното структурно звено и за
прекратяване на трудовото правоотношение; моментът на уволнението трябва да съвпада
или да следва датата, на която е извършено закриване на клона.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че е останала без работа за сочения от нея период, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението, започването на работа при друг работодател, в случай че твърди
това, както и размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение.
На ищцата следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
през исковия период и за размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
4
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът констатира, че ищцата е представила справка от Malta Business Registry и
разписание на длъжностите, наименовано Directory Full list, приложени на л. 6-14 от делото,
на английски език, поради което следва да й бъдат дадени указания за представяне на превод
на български език, на основание чл. 185 ГПК.
Исканията на ищцата по реда на чл. 190 ГПК по т. 1 и по т. 6 от исковата молба следва да
се оставят без уважение, тъй като ответникът вече е представил преписи от трудово досие на
Б. Д. и от фишове за заплати за периода м. юли 2024 г. – м. август 2025 г.
Съдът намира искането по т. 2 от исковата молба по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответната страна за представяне на длъжностни щатни разписания на принципала за
неотносимо към предмета на спора. Същото се отнася и до искането по т. 5, доколкото по
делото не се твърди „........... “ , регистрирано в М. с дружествен рег. № С 106363, да е
закрито.
По отношение на искането по чл. 190 ГПК, формулирано в т. 3 от доказателствените
искания в исковата молба, с оглед на становището на ответника, съдът намира, че същото е
основателно единствено по отношение на щатното разписание към 05.05.2025 г.
Във връзка с искането по т. 4 за справка от НАП на ищцата следва да бъде издадено
съдебно удостоверение след представяне на проект.
По искането за допускане на двама свидетели на ищцовата страна съдът ще се произнесе,
след като предостави възможност на ищцата да уточни обстоятелствата, във връзка с които
иска да бъдат разпитани свидетелите.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис са насрещната страна:
да посочи изрично в кой момент твърди, че е прекратено трудовото правоотношение;
да посочи период на претендираното вземане (с изрично посочване на начална и
крайна дата, доколкото в хипотезата на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ
законът изрично предвижда да се претендира обезщетение за период след предявяване
на исковата молба).
При неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната в частта по иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ
УКАЗВА на ищцата да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
За процесуална икономия, НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 23.10.2025 г. от 11,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия
период и за размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
5
отработен месец преди уволнението.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи длъжностно щатно
разписание на „........ - клон Б.“ КЧТ, ЕИК ........., към 05.05.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищцата по т. 1, т. 2, по т. 3
относно длъжностното разписание от 06.08.2025 г., по т. 5 и т. 6 от исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с
информация от Национална агенция по приходите относно регистрираните от работодателя
трудови договори с ищцата, след представяне на проект.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на разпит на двама
свидетели, като й УКАЗВА в едноседмичен срок то получаването на препис от настоящото
определение да уточни конкретните обстоятелства, във връзка с които желае да ангажира
свидетелски показания.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 185 ГПК в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да представи превод на български език, заверен от
страната, на спредставените от нея справка от Malta Business Registry и разписание на
длъжностите, наименовано Directory Full list, приложени на л. 6-14 от делото.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на указанията посочените доказателства ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация.
При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора,
като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията, съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България;
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщил по делото или на който веднъж;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
6
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклад по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба и от молба вх.
№ 290925/02.09.2025 г. с приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7