гр.Елхово, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от съдията АНД
№ 535/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.А.Й. /M. A. I./ против
Наказателно постановление № 1872/2019 от 24.09.2019г. на И. Д. П.– и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл.
5, ал.1 и чл. 4, т.3 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл.
20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата като
предмет на нарушението изделия от сребро с общо тегло 5057.37 грама както
следва: 1. обици проба 925 – 311 чифта с тегло 513.21 грама; 2. пръстени проба 925
– 27 броя с тегло 125.25 грама; 3. закопчалки, проба 925 – 10 броя с тегло
26.02 грама; 4. медальони, проба 925 – 3501 броя с тегло 962.52 грама; 5.
гривни, проба 925 -256 броя с тегло 1910.91 грама.; 6. синджири, проба 925 –
201 броя с тегло 659.41 грама и 7. сребърни мъниста, проба 925 с тегло 860.05
грама, всичко на обща пазарна цена 20 229.48 лева.
В жалбата от М.А.Й. се сочи, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения.
Твърди се на първо място, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП
нарушение и че не му е била дадена възможност да декларира носените от него накити. На второ място се
сочи, че е било нарушено правото му на защита, тъй като той е румънски
гражданин, не владее български език, а към момента на извършването на
митническата проверка и на съставянето на АУАН не му е бил осигурен преводач от
български на румънски език и обратно. Поради тези си съображения,
жалбоподателят желае съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично. Не се явява и неговият
процесуален представител – адв.В.В.,
но същата в изпратено писмено становище - молба заявява, че поддържа жалбата и
желае атакуваното НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Алтернативно, ако съдът не отмени на сочените основания атакуваното НП, желае
същото да бъде изменено в частта относно приложението на чл. 20 от ВЗ като на
основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН да приложи по-благоприятния закон за дееца, като
се вземе предвид, че след деянието е настъпила промяна във ВЗ. Съгласно пар. 6 от ЗИД на ВЗ /обн. ДВ бр.
14/18.02.2020г./ чл. 20 от ВЗ е отменен, поради което се желае отмяна на НП в
частта относно отнемането на сребърните изделия - предмет на нарушението като
се постанови връщането им на лицето, от което са иззети. Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски.
За административно-наказващият орган,
издал НП, в съдебно заседание се явява юрисконсулт Р., която заявява, че
оспорва жалбата и желае съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното от жалбоподателя НП в частта относно наложеното адм.наказание,
а предвид отмяната на чл. 20 от ВЗ, НП в частта относно отнемането на вещите –
предмет на нарушението, следва да се отмени като се приложи по-благоприятния
закон, който е в сила към настоящия момент.
Съдът след преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено
от фактическа страна следното:
На 02.06.2019
г., около 09.15 часа на Митнически пункт Лесово, на трасе входящи леки автомобили и автобуси от
Република Турция за Република България е пристигнал лек автомобил,
марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № *** на път от Р
Турция за Р Румъния, управляван от румънският гражданин М.А.Й.. В
превозното средство пътували и трима пътници - румънските граждани К. П., Д.-Е.
Й. и А.-М. П.. Според създадената инфраструктура и организация на
МП – Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни
табели, в които на различни езици, вкл. и на български и румънски език, са
указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените
от тях стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към
митническата проверка, служителят на Агенция „Митници“ – свидетелят Я.И.Б. в присъствието и на колегите
си, между които и свид. Ж.К., попитал водача на автомобила и пътниците в него
дали пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране пред митническите
органи, на което те отговорили, че нямат нищо за деклариране.
По метода анализ на риска
лекият автомобил бил селектиран за проверка в гаража за извършване на ЩМП и митническите
служители пристъпили към митническа проверка на автомобила и багажа в него, при
която в багажа на двете жени е установено голямо
количество – около и над 5 кг. изделия от бял/сив метал, поставени в полиетиленови пликове, които не са били декларирани Водачът
на автомобила – жалб. М.А.Й. заявил, че тези изделия са негови и само ги
е оставил в багажа на двете жени. Повикани
били експерт оценител, за да се установи дали изделията са от сребро или друг
метал, както и преводач от румънски език.
В хода на митническата проверка, след
констатираното наличие на носени и недекларирани изделия от бял/сив/ метал, за
изясняване произхода и притежанието на същите контролните органи изискват от
жалбоподателя М.А.Й.
на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ лични обяснения и той депозира
такива в писмена форма, изготвени саморъчно от него на румънски език.
Последните са приложени към административнонаказателната
преписка, ведно с превод на български език и видно от тяхното съдържание, обективираното изявление по своя смисъл е с характер на предпроцесуално признание от жалбоподателя относно
собствеността им. М.А.Й. е заявил, че е купил от Република Турция евтина бижутерия
от сребро за семейството си, но не е знаел, че трябва да я декларира.
Експертът – оценител Д. Я.извършил оглед и анализ на откритите
изделия и установил, че същите са от
сребро и са както следва: 1. обици проба 925 – 311
чифта с тегло 513.21 грама; 2.
пръстени проба 925 – 27 броя с тегло 125.25 грама; 3. закопчалки, проба 925 –
10 броя с тегло 26.02 грама; 4. медальони, проба 925 – 3501 броя с тегло 962.52
грама; 5. гривни, проба 925 -256 броя с тегло 1910.91 грама.; 6. синджири,
проба 925 – 201 броя с тегло 659.41 грама и 7. сребърни мъниста, проба 925 с
тегло 860.05 грама. Общо стойността на изделията от сребро с нетно тегло
5057.37 грама е в размер на 20 229.48 лева.
Извършването на тази проверка било
удостоверено със съставения от осъществилите я митнически служители –
свидетелите Б. и К. и колегата им Г.В. протокол за извършена митническа
проверка № 19BG9999B022864 от 02.06.2019
година, подписан също и от жалбоподателя М.А.Й., без посочени възражения.
При тези фактически обстоятелства и въз
основа на обясненията и направените признания, митническите органи приели, че М.А.Й. е
извършил валутно нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ, като не е декларирал писмено
пред митническите органи пренасяните от него сребърни изделия – общо 5057.37
грама съгласно разпоредбите на чл. 9, ал.1 и 2, вр. с
чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.3 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и
вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ.
За така констатираното нарушение
свидетелят Я.Б. - митнически инспектор съставил против М.А.Й. в присъствието на св. Ж.К. и
колегата им Г.В. и на самият жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение № 1300/02.06.2019г., в който актосъставителят
изложил фактическо описание на нарушението, което квалифицирал правно с
разпоредбите на чл.18, вр. с чл.14а, ал.1 от ВЗ,
както и обстоятелствата при извършването и установяването му. Вещите, предмет
на нарушението били задържани с разписка №
0128364 от 2019г. с опис към нея.
Така съставеният акт е бил подписан от актосъставителя и посочените в него свидетели, след което
преведен устно от преводач Албена Благоева, видно от отбелязването на това
обстоятелство в края на текста на АУАН, предявен на жалбоподателя М.Й. и
подписан от него. Препис от акта бил връчен на жалб.М. Й.,
което е удостоверено с подписа му върху самия акт, като му било разяснено
отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може
да се направи допълнителни писмени възражения по него.
Жалбоподателят не е направил възражения
нито при съставянето на този АУАН, нито по-късно.
Въз основа на съставения АУАН и
приложените към него писмени материали - протокол
за извършена митническа проверка от 02.06.2019 година, писмено обяснение от М.А.Й., разписка за задържане от 02.06.2019 г. др., на
24.09.2019г. и.д. Началник на Отдел МРР в Южна морска към ГДМРР в ЦМУ към АМ
И. Д. П.е издал обжалваното Наказателно
постановление № 1872/2019 от 24.09.2019г., с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от ВЗ, във вр.
с чл. 9, ал.1 и 2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.3 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ, на М.А.Й. е наложено административно наказание
– глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата сребърните изделия - предмет на
нарушението, за това, че на 02.06.2019 година, на Митнически
пункт Лесово, М.А.Й.
не е изпълнил задължението си
да декларира с декларация по образец пренасяните
от него сребърни изделия с общо тегло 5057.37 грама и с пазарна
цена 20 229.48 лева.
Наказателното постановление е връчено на
М.А. Й.на
03.12.2019г., а жалбата от М. Й. е депозирана пред АНО на 05.12.2019г. с вх. № 32-351301.
Представеното по делото заверено копие
от Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019 година на Министъра на финансите доказват
материалната компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение,
посочено в чл. 18, ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно на АНО, издал НП. Видно от
съдържанието на заповедта, министърът на финансите е делегирал правомощия на
митническите органи да съставят актове за валутни нарушения по чл.18, ал.1 и 5
ВЗ, а на началниците на ТО МРР в ГД МРР при Агенция „Митници“ и на директорите
и зам.директорите на териториалните дирекции съобразно териториалната им
компетентност да издават НП въз основа на тези актове.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява изцяло от приложените по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – Я.Б. и
Ж.К.. Показанията на тези свидетели, съдържащи относимите
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия,
респ. бездействия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и
анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема
за обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и
с останалия събран по делото доказателствен материал.
В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени
доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията
на двамата свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства, а и
самият жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е
пренесъл описаните сребърни изделия, за които не е подал надлежна декларация,
като в собственоръчно написаните обяснения, дадени в момента на проверката на
02.06.19г., е заявил, че не е знаел, че трябва да декларира същите.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седемдневен срок /видно от разписката за
получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на
жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съдът намира, че при съставяне на АУАН
и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз
основа на която е определена санкцията.
Съдът счита, че в конкретния случай са
били спазени императивните изисквания на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при
констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за това, този
акт да бъде предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно от
показанията на свид.Б. и К., в хода на извършваната
проверка, последвалото съставяне на АУАН и др. документи, свързани с тази
проверка, е пристигнал преводач – Албена Благоева, която е извършила устен
превод на румънски език на съставените документи, вкл. и АУАН. Това
обстоятелство изрично е вписано и в съставеният от проверката Протокол, и в
АУАН. Ето защо съдът не възприема становището на жалбоподателя, чрез неговия
защитник, че е било нарушено правото на защита на М.А.Й., тъй като не му е бил осигурен преводач.
Било му е връчено и копие от съставения АУАН след като му е преведен устно на
румънски език.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното
НП в т. 1 от същото за издадено в съответствие с материалния закон, в сила към
момента на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.
14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях
през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране. Редът, по
който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по
чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от цитираната Наредба
№ Н-1 от 2012 година е регламентирано, че при пренасяне през границата на
страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен
и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни
камъни, в случая бижута и аксесоари от справи на среброто, същите не се
декларират, ако размерът им е до 300 грама. Пренасянето им над тези размери,
съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва да се декларира за целите на
Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация за паричните средства по
образец, утвърден от министъра на финансите.
От показанията на
разпитаните свидетели Я.Б. и Ж.К. /присъствали при
установяване на нарушението/, които съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени доказателства, може
да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП дата – 02.06.2019г.
при влизане от трета страна – Република Турция в Република България пренесъл
изделия от сребро с общо тегло 5057.37 грама на стойност 22 229.48 лева,
без да е изпълнил задължението си за писменото им деклариране по установения
ред пред митническите органи, подавайки митническа декларация по образец.
В конкретният случай М.А.Й. е пренесъл през границата на страната сребърни изделия
над законоустановения размер, освободен от митнически
контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа декларация. С бездействието си М.А.Й. е нарушил посочените
разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната му
отговорност. В тази
връзка от показанията на разпитаните свидетели бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са
обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че да се
предотврати възможността да бъдат пропуснати. Ето защо следва да се приеме, че М. Й. е бил запознат или е имал възможност да се запознае
със задълженията му при преминаване на ГКПП, но не е изпълнил това за
деклариране на пренасяното количество сребро, като инициативата за деклариране на изделия от злато, сребро и др. принадлежи на
лицето, което пренася такива изделия през държавната граница, а не е задължение
на митническите органи по някакъв начин да принуждават лицето да изпълни своите
задължения съгласно митническите изисквания. Поради това
същият е действал виновно, доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере
действащото законодателство във връзка с пренасянето на сребърни изделия в
количество над 300 грама от трета страна, каквато се явява Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. Заявеното от него
в писмените му обяснения, че не е знаел това задължение, не го извинява и не
изключва виновното му поведение, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
Санкционната разпоредба на чл.
18, ал. 1 от ВЗ в редакцията преди изменението на ВЗ публ.
ДВ бр. 14 от 2020г., действала към момента на извършване на нарушението,
предвижда за този, който извърши или допусне извършване на нарушение по чл.
14а, ал. 1 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане,
наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя М.А.Й. е наложена глоба в минимален
размер от 1000.00 лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически
нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за по-благоприятно от предвиденото в нормата на чл. 18, ал.2 от ВЗ,
действаща към наст. момент след измененията на Закона
от м. февруари 2020г., както и за съответно с оглед на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Ето защо наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ – действащ към момента на извършване на нарушението и издаване
на атакуваното НП, а сега отменен, предметът на нарушението при пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни
камъни, както и на изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, на
което основание с оспореното наказателно постановление са отнети в полза на
държавата сребърни изделия с общо тегло 5057.37 грама - предмет на нарушението,
на обща стойност 20229.48 лева. Налагането на санкция отнемане на вещите наред
с наказанието глоба е прекомерна мярка единствено заради неизпълнение на
задължението за деклариране.
С Определение от 03.10.2019 г. по дело
С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално
запитване, е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в настоящото
производство – тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на
предвиденото в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на
административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС обжалваното
наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза на държавата,
следва да бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според
която постановеният акт на СЕС е задължителен за всички съдилища
и учреждения в Република България, а и
съобразно измененията на ВЗ, публ. в ДВ бр.14 от
18.02.2020г., с които разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е отменена.
С Определение № 15615/13.12.2018 г.
по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел,
че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи в административно-наказателното
производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на съда е възложено при
постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво да стане с
веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи представляват
веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното постановление
няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което съдът следва
да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на
наказателното постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на
нарушението, следва изрично да се постанови и тяхното връщане, в случая на
задържаните сребърни изделия с Разписка за задържане № 0128364 към протокол за
извършена митническа проверка от 02.06.2019 г. – на лицето, от което са иззети
– М.А.Й..
В конкретната хипотеза не са налице
предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО,
произнасяйки се в рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се
касае за маловажен случай на адм.нарушение. Поначало
обществената опасност на нарушения по чл.14а, ал.1 от ВЗ е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и дисциплина.
Независимо, че от нарушението на М.А.Й. не са настъпили вредни последици,
както и че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае
за първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.14а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното
деяние не се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да
се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на
легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на
изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените
съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил
Закона.
Направеното от жалбоподателя, чрез
неговия пороцесуален представител – адв. В. искане за присъждане на разноските по делото, съдът
намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да понесе адм.
наказание, предвидено по Закон. Отмяната на допълнителното предвиденото в чл.
20 от ВЗ /отм/ отнемане предмета на нарушението, не
води до извода, че случая касае отмяна на обжалваното НП, при който нарушителят
да има право на разноски по делото. Ето защо съдът намира, че потвърждаването
на НП в частта, с която е прието, че М. Й. е
извършил виновно нарушение по чл. 14а, ал.1 от ВЗ и му се налага адм. наказание за това, е пречка за присъждане на направени
от него разноски по делото.
Предвид резултата от делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят М.А.Й. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ЕРС сумата от 36.50 лева, направените по делото разноски за пътни
разноски за явяване на свидетел /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно
и законосъобразно Наказателно
постановление № 1872/2019 от 24.09.2019г. на И. Д. П.– и.д.
Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ към ГДМРР
в ЦМУ, Агенция
„Митници“,
В ЧАСТТА с която на основание чл.18,
ал.1, вр. с чл. 14а, ал.1 от Валутния Закон /ред.
преди изм. ДВ бр. 14/2020г./, във вр. с чл. 9, ал.1 и
2, вр. с чл. 5, ал.1 и чл. 4, т.3 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл. 10а от ВЗ, на М.А.Й. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 1872/2019 от 24.09.2019г., издадено от И. Д. П.– и.д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“ към ГДМРР в ЦМУ, Агенция „Митници“, В
ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ /ред. преди изм. ДВ бр.
14/2020г./ са отнети в полза на
държавата като предмет на нарушението изделия от сребро с общо
тегло 5057.37 грама както следва: 1.
обици проба 925 – 311 чифта с тегло
513.21 грама; 2. пръстени проба 925 – 27 броя с тегло 125.25 грама; 3.
закопчалки, проба 925 – 10 броя с тегло 26.02 грама; 4. медальони, проба 925 –
3501 броя с тегло 962.52 грама; 5. гривни, проба 925 -256 броя с тегло 1910.91
грама.; 6. синджири, проба 925 – 201 броя с тегло 659.41 грама и 7. сребърни
мъниста, проба 925 с тегло 860.05 грама, всичко на обща пазарна цена
20 229.48 лева.
ДА
СЕ ВЪРНЕ
на М.А.Й.,
роден на ***г., притежаващ документ за самоличност № ***, изд. На 11.09.2018г.
в Република Румъния, с адрес в Р Румъния ***, с адрес за призоваване в гр. ***,
адв. В.В., отнетия в полза
на държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0128364 към протокол
за извършена митническа проверка от 02.06.2019 г., а именно – изделия от
сребро с общо тегло 5057.37 грама както следва: 1. обици проба 925 – 311 чифта с тегло 513.21 грама; 2. пръстени проба 925
– 27 броя с тегло 125.25 грама; 3. закопчалки, проба 925 – 10 броя с тегло
26.02 грама; 4. медальони, проба 925 – 3501 броя с тегло 962.52 грама; 5.
гривни, проба 925 -256 броя с тегло 1910.91 грама.; 6. синджири, проба 925 –
201 броя с тегло 659.41 грама и 7. сребърни мъниста, проба 925 с тегло 860.05
грама, всичко на обща пазарна цена 20 229.48 лева.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН
ОСЪЖДА жалбоподателят М.А.Й., роден на ***г., притежаващ документ за самоличност № ***,
изд. На 11.09.2018г. в Република Румъния, с адрес в Р Румъния ***, с адрес за
призоваване в гр. ***, адв. В.В., да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Елхово направените по делото разноски
в размер на 36.50 лева тридесет и
шест лева и петдесет стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими също по сметка
на ЕРС.
НЕ УВАЖАВА направеното
от жалбоподателя М.А.Й. искане за присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред
Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд
по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……….
/В.
Апостолова/