№ 2632
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря С. К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20231110156424 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ТС” ЕАД излага в исковата молба, че ответника Силвия И. Й.
е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в топлоснабден имот с
адрес: гр. София, ***, ИД:***, абонатен номер: ***; Клиентски номер:
**********. Излага съображения, че между Силвия И. Й. и “ТС” ЕАД не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.
Дружеството е изпратило покани за заплащане на задълженията, но към
настоящия момент погасяване не е налице. В § 1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ.,
бр. 54 от 17.07.2012г. потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове ответницата
не е изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство
във сферата на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи
1
условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да се приеме за установено по отношение на С. И. Й., че дължи на
„ТС” ЕАД за сумата от 375.23 лв., от които 375.23 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през
периода 07.2020г. - 04.2022г., и 53.61 лв. - законна лихва за забава от
01.12.2020г. до 07.06.2023 г., както и сума за дялово разпределение 1.52 лв. -
главница за периода 07.2020г.- 06.2021г. и 0.52 лв. - лихва за периода
31.08.2020г. -07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното плащане на задължението от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК до
окончателното изплащане на сумите. Претендира направените съдебни
разноски.
Ответницата Силвия И. Й., чрез процесулания си представител, в
писмения отговор излага съображения за неоснователност на исковете, тъй
като описания в исковата молба топлоснабден имот представлява гараж, който
е неизмазан, няма монтирани отоплителни уреди и отклонение за монтиране
на топломери, поради което не е ползвана топлинна енергия през процесния
период.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 59
от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ продажбата на ТЕ за стопански нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. От събраните
писмени доказателства договор за покупко- продажба, оформен в нот.акт№
113/2020г. се установява, че ответницата е собственик на ½ идеална част от
топлоснабдения имот , описан в документа като магазин №3. Липсват данни
да е подадено заявление от собственика за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ответницата не е
изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за
2
продажба на ТЕ за стопански нужди, относно собствения си имот. В тази
връзка следва да се приеме, макар по делото да няма доказателства за
сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, че ответникът като собственик на ½ иделана част от недвижим имот в
топлоснабдена сграда има качеството на потребител на топлинна енергия. Без
значение за последното му качество е наличието на подписан писмен договор,
доколкото предмет на делото е цената на топлинната енергия в сграда етажна
собственост, в която се намира топлоснабдения имот.
По делото се установи от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна
енергия при спазване на изискванията по общите условия и съществуващата
нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се
намира топлоснабденият имот. С оглед на гореизложените съображения, се
установява потребената от ответника топлинна енергия в определено
количество и нейните стойности за процесния период.
За установяване размера на дължимата сума за доставената топлинна
енергия съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
тъй като то отчита реално потребеното количество топлинна енергия за
процесния период, начислените по прогнозни данни суми и осчетоводените
плащания. От същата се установява, че размерът на дължимите суми, след
като се вземат предвид изравнителните сметки, са в общ размер за целия
топлоснабден имот от 750,45лева главница , от които 21,28лева за отопление,
385,27лева за БГВ и 343,90 от изравнителни сметки. Направено е заключение,
че размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 26.04.2022г. е в размер на108.27лева, от
които 107,22 лева върху главницата за ТЕ и1,05лева върху главницата за
дялово разпределение. Според вещото лице размерът на дължимите суми от
ответницата за притежаваната ½ идеална част е в размер, идентичен с
посочения в исковата молба.
Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в
исковата молба размери.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Представени са
3
доказателства за направени разноски в исковото и заповедното производство в
размер на 800,00лева, от които 150,00лева юрисконсултско възнаграждение .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК ***
срещу Силвия И. Й. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Силвия И. Й. с ЕГН ********** дължи на „ТС” ЕАД сумата от
375.23 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ през периода 07.2020г. - 04.2022г., и 53.61 лв. - законна лихва за забава
от 01.12.2020г. до 07.06.2023 г., както и сума за дялово разпределение 1.52 лв. -
главница за периода 07.2020г.- 06.2021г. и 0.52 лв. - лихва за периода 31.08.2020г. -
07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2023г. до
окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С илвия И. Й. с ЕГН
********** да заплати на „ТС“ЕАД с ЕИК *** направени разноски
направените в исковото и заповедното производство в размер на 800,00лева,
съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4