Р Е Ш Е Н И Е
№2435
гр. Пловдив, 19 декември 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
Н. СТОЯНОВ,
при секретаря
Костадинка Рангелова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2574 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72,
ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
М.З.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от адвокат П.Г.- пълномощник, обжалва Решение №2349 от 24.06.2022г.
по гражданско дело №20225330102072 (2072) по описа на Районен съд- Пловдив за
2022г., XIV-ти граждански състав, с което е отхвърлена жалбата на М.Й. против
Заповед за задържане на лице с Рег.№329зз-31 от 31.01.2022г., издадена от Н.К.Д.-
разузнавач в Районно управление (РУ), гр. Раковски в Областна дирекция на МВР
(ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е
разпоредено задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени
процесната заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по делото- Н.К.Д.-***
в ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Данаила Станкова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът намира за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
приетите по делото доказателства, че е образувано досъдебно производство (ДП) №ЗМ
34 (или само ДП №34/2022г.) по описа на РУ- Раковски в ОД на МВР- Пловдив за
2022г. (прокурорска преписка №1214 по описа на Районна прокуратура (РП) Пловдив
за 2022г.), за престъпление по чл.195 от Наказателния кодекс НК), за това, че
на 30.01.2022г. в гр. Раковски, кв. “Генерал Николаево“, бивш овчарник в
селскостопански двор, е извършена кражба на електрожен, медни жици и други
вещи- престъпление по чл.195 от НК.
На 31.01.2022г. по ДП №34/2022г.
са извършени разпити на двама свидетели- Я. С. С. , ЕГН **********, и С. Т. И. ,
ЕГН **********, и са снети обяснения от И. П. С. , ЕГН ********** и от жалбоподателя
Й.. Въз основа на протоколите от извършените разпити и снетите обяснения, е
прието за установено, че са налични данни за извършено от Й. престъпление по
чл.195, от НК, поради което се издава процесната заповед, с която жалбоподателят
Й. е задържан за срок от 24 часа.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противно на направеното в тази насока възражение от касатора.
На следващо място, според чл.72,
ал.1 от ЗМВР, принудителното задържане на лице е правомощие на полицейските
органи, а според легалното определение на чл.57, ал.1 от ЗМВР, полицейски
органи са органите на Главна дирекция “Национална полиция“, Главна дирекция
“Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция “Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, Главна дирекция “Гранична полиция“, областните
дирекции, дирекция “Миграция“, дирекция “Вътрешна сигурност“, дирекция “Международно
оперативно сътрудничество“ и звената “Общинска полиция“, които пряко осъществяват
някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 7 и 8.
Със Заповед №8121з-140 от
24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в ДВ, бр.13 от
07.02.2017г., в сила от 01.02.2017г., издадена на основание чл.33, т.9 и
чл.143, ал.2 от ЗМВР, е утвърден Класификатор на длъжностите в МВР за служители
по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, съгласно приложение №1, приложение №2
и приложение №3.
В точки 7. и 8. от Раздел ІХ.1
“ОДМВР, районни управления“ от приложение №1 към Заповед №8121з-140 от
24.01.2017г. са включени длъжностите “разузнавач V степен“ и “разузнавач VI
степен“, със специфично наименование “инспектор“, които длъжности са изпълнителски.
Предвид
изложеното до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че
ответникът, като заемащ длъжността “разузнавач“ в РУ- Раковски в ОД на МВР-
Пловдив, притежава качеството “полицейски орган” по смисъла на ЗМВР. Съответно,
процесната заповед е издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е
спорно и между страните.
Според посочената като основание
за издаване на процесната заповед разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление.
Съответно, полицейският орган
прилага принудителна административна мярка (ПАМ), при наличие на данни за
извършено престъпление, без обаче да е конкретизиран точният вид на данните или
начина на получаването им. След като административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, следва да се приеме, че той може да
наложи такава мярка дори само при наличието на данни, които да обосноват предположение,
че съществува вероятност лицето да е извършило престъпление. Преценката за
наличието на данни за извършено престъпление представлява израз на свободната
воля и вътрешното убеждение на органа, в рамките на предоставената му от закона
оперативна самостоятелност.
Нужно е също така да се посочи,
че за прилагане на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е необходимо наличието
на “достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 и чл.211, ал.1 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Понятието “данни“ по смисъла ЗМВР е с различно
съдържанието от понятието “достатъчно данни“ по смисъла на посочените норми на
НПК, като за задържане до 24 часа на лице в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е достатъчно наличните данни да са достатъчни за формиране на извод, че
има вероятност задържаното лице да е извършило престъпление.
В случая, обстоятелствата, че е
образувано ДП №34/2022г. по описа на РУ- Раковски за 2022г. заради извършено
престъпление по чл.195 от НК, както и че в дадените от Й. обяснения пред
служител на РУ- Раковски, същият посочва себе си за извършител на кражбата, предпоставят
извод за наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
Ето защо, настоящият състав на
съда приема за установено, че процесната заповед е издадена при наличието на
фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимата
материалноправна норма на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Процесната заповед е издадена и в
съответствие с изискванията за форма на този вид актове, установени от нормата
на чл.74, ал.2 от ЗМВР.
Най-сетне, задържането за срок до
24 часа представлява ПАМ, която, с оглед на конкретния случай, е с превантивен
или преустановителен характер и се предприема, за да бъдат предотвратени
вредните последици от извършено престъпление или за да бъде осуетено прикриването
на престъпление, както и за започване на разследване срещу евентуален
извършител на престъпление. Законът има за цел с налагането на оспорената по
делото ПАМ да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление
върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и
да бъдат създадени условия за безпрепятствено провеждане на полицейското
разследване.
Според принципа на законността,
нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни
актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А
според принципа на съразмерността (чл.6, ал.2 от АПК), административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая, разглежданата ПАМ е приложена
по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, тъй
като същият е задържан от полицейски органи именно за 24 часа.
Предвид гореизложеното, като
издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без
противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, процесната
заповед е валиден и законосъобразен акт.
Ето защо, като отхвърля жалбата
на Й. против процесната заповед, районният съд постановява решението си при
правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е
правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено
в сила.
С оглед очерталия се изход на
делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2349 от
24.06.2022г. по гражданско дело №20225330102072 (2072) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2022г., XIV-ти граждански състав, с което е отхвърлена жалбата на М.З.Й.,
ЕГН **********, против Заповед за задържане на лице с Рег.№329зз-31 от
31.01.2022г., издадена от Н.К.Д.- разузнавач в Районно управление- Раковски в
Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на М.З.Й. за срок от 24 часа.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………