М
О Т И
В И
Окръжна прокуратура Враца обвинява С.Н. *** в това, че на 18.04.2019 г., около
12.00 ч, в с. Манастирище, обл. Враца на ул. „Червена Армия", срещу дом №
12 е направил опит да даде подкуп - парична сума от 60,00 лв. /3 бр. банкноти с
номинал по 20 лв./ на полицейски орган — П.П.Г. мл. автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция" АСКПД — Враца, А.Т.А. — командир на отделение при сектор
„Пътна полиция", група ОДПКПД — Враца, Г.Ю.М. *** и Д.С.Д. ***, за да не извършат
действия по служба - да не съставят акт за установяване на административно
нарушение за констатирани нарушения за това, че управлява МПС, след употреба на
алкохол установено по надлежния ред и без да притежава свидетелство за
управление на МПС, както и че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, като по този начин
е осъществил състава на престъплението визирано в чл. 304а, вр.чл. 304, ал. 1, вр.чл. 18, ал.1
В хода на откритото разпоредително заседание,
подсъдимия заяви, че е запознат с обвинителния акт и желае делото да бъде
разгледано при условията и по реда на Глава 27 НПК, както и че се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 304а, вр.чл. 304, ал. 1, вр.чл. 18,
ал. 1 НК. Заяви също, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, че е съгласен да не се събират допълнителни
доказателства за тези факти, както и че е съгласен така направените от него
признания да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират
допълнителни доказателства за това. Представи писмени доказателства, че има две
деца, както и характеристика от кмета на селото.
Имайки предвид горното, както и обстоятелството, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът постанови съдебното производство да
бъде разгледано по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК,
като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
с нарочно определение освободи свидетелите от участие в процеса и ОБЯВЯВИ на страните по делото, че при
постановяване на присъдата си ще ползва направените от подсъдимия
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 2, вр.чл. 283 и чл. 284 от НПК, съдът приобщи събраните на досъдебното производство доказателства и
предяви на подсъдимия веществените такива.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание
чл. 373, ал. 3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелите П.П.Г., А.Т.А., Г.Ю.М. и Д.С.Д. са
служители на Министерство на вътрешните работи. Първият заема длъжността мл.
автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" АСКПД — Враца, вторият е командир на отделение при сектор „Пътна
полиция", група ОДПКПД — Враца, третият е „ПИ" при РУ — Козлодуй, а Д.
***.
На 18.04.2019 г., в селата Хайредин, Манастирище и
Рогозен се провеждала специализирана полицейска операция. В рамките на същата, четиримата
полицейски служители били в с.Манастирище, като М. и Д. се придвижвали с
патрулен автомобил „Опел Астра“ с ДКН С 0169 РМ, а служителите на сектор Пътна
полиция - А.А. и П.Г. се придвижвали със служебен автомобил „Опел Астра“ с ДКН
№ СА 0214 МР. Около 12.00 часа, двата автомобила били позиционирани на
кръстовището на ул. „Червена армия“ и ул. „Иван Михайлов“, а свидетелите били
извън тях.
По същото време, подсъдимият управлявал лек автомобил
„Сеат Ибиза“ с транзитен номер 112М693, собственост на В.Ж.М. от с. Хърлец,
като се придвижвал по ул. „Червена армия“ в с. Манастирище. Забелязвайки
автомобила, Св. М. го спрял за проверка пред дом № 12. Тъй като В. не
представил СУМПС, свидетелите извършили справка с информационната система на
МВР и установили, че водачът на автомобила, не притежава свидетелство за
управление на МПС. Установили също, че временната регистрация на автомобила е била
изтекла на 24.08.2018 г., а водачът лъхал на алкохол. В. бил поканен да отиде
до автомобила на служителите от сектор „ПП“, за да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.
Подсъдимият слязъл от управлявания от него лек
автомобил и застанал до дясната страна на служебния автомобил „Опел Астра“ с
ДКН СА 0214 МР, а служителите на МВР се намирали пред предната му лява част.
Доближавайки служебния автомобил на сектор „ПП“, В. отворил предната дясна
врата навел се в колата и поставил в джоба на вратата сгънат лист хартия,
съдържащ сумата от 60 лева, след което се изправил и затворил вратата. На
въпрос на св. А. какво прави, подсъдимия отговорил, че е оставил нещо да се
почерпят и да го пуснат да си ходи. Към този момент той все още не бил изпробван
за употреба на алкохол. Свидетелите не взели дадените им пари, но задържали В.
и уведомили дежурната оперативна част за установеното при извършената
полицейска проверка и за дадените от подсъдимия пари, като запазили
местопроизшествието до пристигането на разследващия орган за извършване на ПСД.
В. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство с Алкотест Дрегер
7510, с фабричен № ARBA - 0153, което отчело 0,67 промила в издишания въздух.
На подсъдимият били съставени 3/три/ броя АУАН № 451666, АУАН № 451667 и АУАН №
451668 от служителя при сектор „ПП“ - св. Г..
След пристигане на следствената група, за времето от
13,35ч. до 14,00 часа бил извършен оглед на лек автомобил „Опел Астра“ с ДКН СА
0214 МР, с което било дадено началото на настоящото производство. При огледа, в
джоба на кората на вратата на автомобила били установени 3/три/ броя банкноти с
номинал 20 лева всяка със серийни номера ВА 6725510, БХ 6702947 и БЧ 5219206,
общо 60 лева.
Същите били фотографирани и приложени като ВД по
делото.
Горната фактическа обстановка се установява както от
самопризнанията на подсъдимия, така и от събраните на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Г., А., М. и Д., от
протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум на веществени
доказателства, план
за провеждане на специализирана полицейска операция, от докладна записка от П.Г., 3/три/ броя АУАН № 451666, АУАН № 451667 и АУАН №
451668, 4 бр. Удостоверения от МВР ОД Враца „Човешки ресурси“ за длъжностното
качество на П.П.Г., А.Т.А., Г.Ю.М. и Д.С.Д., заедно с длъжностните
характеристики на четиримата свидетели, Заповед на директора на ОДМВР Враца №
369з - 2311/28.12.2018 год., издадена въз основа на Заповед на главния секретар
на МВР № 8121з - 1804/23.08.17г., свидетелство за съдимост на В..
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е
могъл да разбира и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Към настоящия момент той е годен да участва в
наказателното производство.
Качеството "длъжностно
лице" на свидетелите Г., А., М. и Д. по смисъла на чл.93 т.1
б."а" НК,
се доказва от представените писмени доказателства - 4 бр. Удостоверения от МВР
ОД Враца „Човешки ресурси“ за длъжностното качество на П.П.Г., А.Т.А., Г.Ю.М. и
Д.С.Д., заедно с длъжностните характеристики на тези свидетели. Всеки от тях по
време на деянието е бил на работа като първият заема длъжността мл.
автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" АСКПД — Враца, вторият е командир на отделение при сектор „Пътна
полиция", група ОДПКПД — Враца, третият е „ПИ" при РУ — Козлодуй, а Д.
***.
При така изложената фактическа обстановка изведена от
безпротиворечивите доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК и описани в съдържателната част, които
изцяло кореспондират с признанията на подсъдимия, направени в неговите
обяснения и които съдът кредитира изцяло, могат да се направят правни изводи,
че на процесните дата и място В. е дал дар - парична сума - три банкноти с номинал от по 20
лева всяка, със серийни номера ВА 6725510, БХ 6702947 и БЧ 5219206, общо 60
лева на свидетелите
П.Г., А.А., Г.М. и Д.Д. — всеки от тях
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."а" НК - първият на длъжност
мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" АСКПД — Враца, вторият е командир на отделение при сектор „Пътна
полиция", група ОДПКПД — Враца, третият е „ПИ" при РУ — Козлодуй, а Д.
***, за да не извършат действия по служба, а именно да не му съставят Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗДвП - за
констатирани нарушения за това, че управлява МПС, след употреба на алкохол установено
по надлежния ред и без да притежава свидетелство за управление на МПС, както и
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Този дар е
предложен лично от подсъдимия, за да не понесе неблагоприятните последици на
евентуална административна санкция, която би последвала от действията на
длъжностните лица. Деянието обаче
е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини - не са
настъпилите предвидените в закона и искани от дееца последици, тъй като дарът
не е бил приет.
От обективна и субективна страна е осъществен състава
на престъплението визирано в чл. 304а,
вр.чл. 304, ал. 1, вр.чл. 18, ал.1 НК.
От обективна
страна категорично е установено, че свидетелите Г., А., М. и Д. са
констатирали допуснати от В. нарушения на ЗДвП - управление на МПС, след
употреба на алкохол установено по надлежния ред и без да притежава свидетелство
за управление на МПС, както и че управляваното МПС не е било регистрирано по
надлежния ред, като за да не бъде санкциониран по законния ред им е предложил
паричната сума от 60 лева, с което желаел да ги мотивира да не извършат
действия по служба, а именно да не му съставят Акт за установяване на
административно нарушение.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез извършването
на конкретни действия, насочени към тези свидетели и изразяващи се в
предоставянето на конкретна парична сума на тяхно разположение и в тяхна власт,
респективно в отправяне на покана към свидетелите за установяване на фактическа
власт върху паричната сума и за придобиване собственост върху тези пари.
Действията на подсъдимия по вземането на
трите банкноти, пускането
им в джоба на кората на предна дясна врата на полицейския автомобил,
съпроводено с думите "на ви да се почерпите и да си ходя", са били
насочени към получаване на съгласие от страна на тези свидетели да приемат
фактически и да придобият дадените от подсъдимия процесни пари. От деянието
обаче не са настъпилите предвидените в закона и искани от дееца последици, тъй
като дарът не е бил приет.
От обективна страна предложените пари представляват
дар, тъй като в случая парите са в наличност и като такива по своята правна
характеристика се явяват вещи, а в частност ценни книжа на приносител, които
материализират в себе си права, включително и имуществени.
Освен това, от обективна страна подсъдимият е предложил
дар /процесните пари/ на четири длъжностни лица - служители на МВР, които към момента на деянието са изпълнявали
постоянно и срещу заплащане, служба в държавно учреждение – свидетеля Г. е
изпълнявал длъжността мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" АСКПД
— Враца, свидетеля А. е бил командир на отделение при сектор „Пътна полиция",
група ОДПКПД — Враца, свидетеля М. ***, а свидетеля Д. ***
Другият обективен признак на деянието е, че
подсъдимият е предложил парите на длъжностни лица за да не извършат конкретно
действие по служба, а именно да не му съставят Акт за установено от тях
административно нарушение. Възприемайки техните действия по съставяне на АУАН,
подсъдимият се е опитал да ги мотивира, като за целта им е предложил сумата от
60 лева.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си и
обективно е направил всичко необходимо за настъпване на обществено опасните
последици - засягане дейността на държавни органи в частност по контрола за спазване на
обществения ред и търсене на административно-наказателна отговорност.
Формата на вината се установява както от обясненията
на подсъдимият и признаване на виновността му, така също и от психическото му
отношение към деянието и свързания с него резултат към момента на извършването
му.
Подсъдимият безспорно е имал в съзнанието си
представа, че свидетелите са длъжностни лица, полицейски органи, осъществяващи
охрана на обществения ред, били са в униформа и са се придвижвали в служебни
автомобили със съответни обозначения. В. е имал и съзнанието, че предлага на
проверяващите го сумата от 60 лева, както и че това го прави с единствената
цел, да не понесе неблагоприятните последици на евентуална административна
санкция, която би последвала от действията на длъжностните лица. Подсъдимият е
имал в съзнанието си формирана представа, че свидетелите са констатирали
извършени от него нарушения на ЗДвП затова, че управление на МПС, след
употреба на алкохол и без да притежава свидетелство за управление на МПС, както
и че управляваното МПС не е било регистрирано по надлежния ред, както и че
свидетелите са предприели действия да му съставят именно актове за установяване
на извършеното от него. Той е съзнавал характера и съществото на допуснатите
нарушения.
При горните съображения съдът с присъдата си призна
подсъдимия С.В. за виновен в извършено "престъпление против дейността на
държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични
функции" - активен подкуп, като е дал дар на длъжностни лица - полицейски органи,
за да не извършат действие по служба. От деянието обаче не са настъпилите
предвидените в закона и искани от дееца последици, тъй като дарът не е бил
приет,
поради което и го осъди по чл. 304а,
вр.чл. 304, ал. 1, вр.чл. 18, ал.1 НК, по който текст му
наложи наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, което
наложи на подсъдимия, за деянието по чл. 304а,
вр.чл. 304, ал. 1, вр.чл. 18, ал.1 НК, съдът взе предвид
смекчаващите отговорността му
обстоятелства - обстоятелството, че се касае за млад човек, който към
момента е безработен, баща е на две деца, за които полага грижи, добрите
характеристични данни, както и критичното му отношение към извършеното от него
деяние, но и отегчаващите отговорността
му обстоятелство - високата степен на обществена опасност на това деяние,
предишните му осъждания, както и наложените му предишни наказания за нарушения
на ЗДвП.
Съдът не третира направеното от В.
самопризнание като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство,
доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е
послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство.
Съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто е
настоящия случай, съдът следва задължително да определи наказанието при
условията на чл. 58а НК.
При така
дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за отмерване на
единственото справедливо наказание, за престъплението по чл. 304а, вр.чл. 304, ал. 1,
вр.чл. 18, ал.1 НК, но и като съобрази константната съдебна практика,
настоящият състав на ВрОС приема, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 58, б. "а" от НК и това е така,
тъй като при опит, съдът е длъжен винаги да обсъди наличието на предпоставките
на чл. 58, б. "а" от НК и да прецени дали същите са налице по отношение на
деянието, за което се определя наказание.
В настоящия
случай по отношение на извършеното от В., се наложи преценката, че разпоредбата
на чл. 58 от НК е приложима норма и представлява правно основание за определяне на размера
на наказанието, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
"б" НК.
Обстоятелството,
че в случая се касае до довършен опит, не е пречка да се приложи разпоредбата
на чл. 58 от НК, която в еднаква степен важи за довършения и недовършен опит.
Преценката за
приложението на чл. 58 от НК е обвързана с определени условия, едното от които в случая е изпълнено.
Действително, в настоящия случай степента на осъществяване на намерението на
подсъдимия не е незначителна, тъй като действията на В. са били насочени към
дейността на лица изпълняващи публични функции и са имали за цел да ги
мотивират да не извършат следващото им се служба.
От друга страна
обаче, следва да се отчете и фактът, че не са настъпили исканите от дееца
последици, а на същият са били съставени три АУАН за допуснатите от него
нарушения на ЗДвП.
В този смисъл,
степента на осъществяване на намерението на подсъдимия по мнението на този съд
не е пречка за приложението на разпоредбата на чл. 58 от НК. Процесуално допустимо е същата да се приложи и при довършен опит.
Липсата на
последващи действия от страна на подсъдимия, насочени към осъществяване на
повторен опит за мотивиране на служителите на полицията да не му съставят АУАН
не означава, че се касае до отказ от опит /налице е само отказ да се повтори
изпълнителното деяние/. Разпоредбата на чл. 58 от НК не е
императивна норма и не предполага задължителното й прилагане във всички случаи
на опит към умишлено престъпление.
В конкретния
случай приложението й по отношение на извършеното от подсъдимия, се налага
поради възможността целите на наказанието по чл. 36 от НК да се постигнат и с налагане на наказание "Пробация", като по
този начин на подсъдимият ще бъде осигурена възможност да се грижи за двете си
деца.
При наложен
извод за приложение на чл. 58, б. "а" от НК досежно
извършеното от подсъдимия, при определянето на размера на наказанието и
решаване на въпроса какви пробационни мерки да му бъдат определени, следва да
се вземе предвид оценката на съотношението на касаещите вината обстоятелства.
Действията на
полицаите, във връзка с изпълнението на служебните им задължения по охрана на
обществения ред, в рамките на провеждане специализирана операция, както и
съзнаването от страна на подсъдимия, че е допуснал нарушения на правилата,
определени в ЗДвП са изиграли роля на решаващ мотив за извършване на деянието, но
не са обусловили състояние на афект при В., при което той да е осъществил изпълнителното
деяние.
По същото време
обаче тези обстоятелства са изиграли ролята на мощен фактор, който е довел до
възникването на владееща съзнанието емоция, която е затруднила подсъдимия да
направи рационален избор на най-адаптивна реакция в рамките на създалата се
ситуация.
Цялостната
оценка на релевантните за извършване на деянието факти, изведени от отношенията
между страните, според настоящия съд не дава основание тези обстоятелства да се
преценяват като изключително смекчаващо обстоятелство в насока приложение на чл. 55 от НК.
С оглед
изложеното обаче, наказанието спрямо
подсъдимия следва да се реализира в рамките на разпоредбата на чл. 58, б. "а" от НК, което е основанието за определяне на наказанието при
условията на чл. 55 от НК.
Именно и поради
това, настоящия състав на ВрОС счита, че определяне на наказанието на В.,
следва да се извърши при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
"б" НК, което е и разпоредбата на чл. 58 от НК. Съобразно стадия, в който е останало престъплението, опит, съдът счита,
че в случая следва да
му наложи наказание – ПРОБАЦИЯ, определяйки му за изтърпяване следните
пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от три години, с периодичност за явяване и подпис пред пробационен
служител три пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от три години;
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 240 часа годишно, за срок от две поредни години;
С оглед така определеното наказание, но и на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК
времето, през което по отношение на В. е била изпълнявана мярка за неотклонение
"Задържане под стража", считано от 30.07.2019 год. до 08.08.2019
год., следва да бъде зачетено, като един ден задържане се зачита за три дни
"пробация".
При индивидуализацията на
кумулативно предвиденото наказание „глоба”, съдът отчете наличието на посочените
по-горе смекчаващи вината обстоятелства, но и материалното му състояние, а именно, че е безработен и
без постоянни доходи, а следва да полага грижи и за малолетните си деца и
съобрази, че в случая за изпълнение на целите по чл.36 НК, не е необходимо
налагането на предвидената в закона такава.
За да достигне до този извод, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК.
С така определените
по вид, размер и начин на изтърпяване наказания, съдът приема, че ще бъдат
постигнати в максимална степен целите, предвидени в чл.36 НК за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия и същевременно ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 53, ал. 1, б."а" от НК,
съдът прие, че предмета на престъплението - три броя банкноти, с номинал
от по 20 лв. и с номер ВА 6725510, номер БХ 6702947 и номер БЧ 5219206, следва да бъдат
отнети в полза на Държавата.
С оглед
изхода на делото - осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия се възложиха и
направените по делото разноски.
Причини за
извършеното престъпление съдът намира в ниското правно съзнание на подсъдимия,
незачитането на установения правен ред в страната ни и стремеж по неправомерен
начин да отклони налагането на административни санкции, които се следват от
това му поведение.
При горните
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: