МОТИВИ към Присъда № 260063 от 29.09.2021г., постановена по НОХД № 355/2020г. по
описа на ***ски районен съд.
***ска районна
прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия
А.И.К. *** с ЕГН: ********** за това, че:
1.) в периода от неустановена дата през
месец август 2016 г.
до неустановена дата на месец октомври 2017 г., в гр. ***, при условията на
продължавано престъпление, принудил Ц.Б.Л., ЕГН: ********** да извърши нещо
противно на волята й, а именно да продължи да поддържа ***с него, като
употребил за това заплашване, обективирано чрез
телефонни позвънявания и текстови съобщения чрез мобилното приложение на
услугата за безплатни съобщения „*“, от телефонен № ***на А.И.К. до телефонен №
*** на Ц.Б.Л., изразяващо се в следните изявления:
–
че ако му отказва ***ще уведоми съпруга й за тези им контакти, както и ще
разпространи чрез социалната мрежа за споделяне ***(***) техни интимни снимки -
отправено през м. август 2016
г;
– че ако не се чуят праща първата снимка
на дъщеря й, ако не дойде вечерта пред ***всички ще разберат за всичко - отправени
през м. ноември 2016 г;
– че става и идва, като викнеш 112…аз
знаеш…, ако звъннеш нещо или да не отвориш, знаеш какво следва…, когато ми е
кеф, тогава ще ти звъня и тогава ще ти пиша - отправени през м. декември 2016 г. - престъпление по чл.143, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
2.) в периода м.май 2015 г. – м. септември 2017 г., в гр. ***и в гр.***,
в условията на продължавано престъпление създал ***, съдържащ 2 бр. видеофайла
и 5 бр. снимки, както следва:
„***“ (видеофайл) във формат mp4, с дата
на създаване 31.01.2016г., с продължителност 01:01
мин., съдържащ заснета сцена на ***;
„***“ (видеофайл) във формат .mp4, с
дата на създаване 19.05.2016 г. и с продължителност 01:09 мин., трансформиран в
интернет среда с наименование „***“, съдържащ заснета в едър план сцена на ***ия партньор, с местоположение карта памет ***, марка „***“
- 8GB;
„***“ (снимка) с неустановена дата на
създаване, размер на файла 157КВ, съдържаща заснет в едър план ***, с
местоположение папка „***“ на карта памет ***, „*** - 1GB;
„***“ (снимка) с дата на създаване
10.03.2016 г., размер на файла 1.01МБ, съдържаща заснета в едър план ***, с
местоположение карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
„***“ (снимка) с дата на създаване
15.03.2016 г., размер на файла 1.01МБ, съдържаща заснета в едър план ***с *** с
местоположение карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
„***“ с дата на създаване 19.05.2016 г.,
с размер на файла 1.06МБ, съдържаща заснета в едър план ***, с местоположение
карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
„***“ (снимка) с дата на създаване
12.07.2016 г., с размер на файла 2.92 МБ, съдържаща заснета в едър план сцена
на *** с местоположение карта памет ***, марка „***“ - 8GB, представляващ
материал с неприлично, неприемливо и несъвместимо с обществения морал
съдържание, изобразяващо ***между пълнолетни лица и разпространил ***, както
следва:
- на неустановена дата през м. ноември 2016 г., чрез мобилното
приложение на услугата за безплатни съобщения „*“, от телефонен № ***на А.К. 1
бр., снимка във формат jpg, с наименование: „***“ до
телефонен № *** на Ц.Б.Л.;
- на 24.08.2017 год., чрез ***(***) ***през публичен профил „***Л.“,
регистриран във ***(***) социална мрежа, 1бр. видеофайл с наименование: „***“
до Б.К.А. чрез публичния му профил във ***(***);
- на 29.08.2017 г., чрез ***(***) ***през
публичен профил „***П.“, регистриран в ***(***) социална мрежа, 1 бр., снимка,
съдържащ заснета в едър план сцена на мъж и жена с ***, и 1 бр. видеофайл с
наименование: „***“ до Ц.М.И. чрез публичния й профил във ***(***);
- на 15.09.2017 г., чрез електронна
пощенска кутия регистрирана на „***П.“ с имейл адрес ***, видеофайл с
наименование „***“, трансформиран през интернет среда, като файл с наименование
„***“ до пощенска кутия на „***с имейл
адрес ***;
- на 26.09.2017 г., чрез електронна
пощенска кутия регистрирана на „Ц.П.“ с имейл адрес ***, видеофайл с
наименование „***“ до пощенска кутия на „***с имейл адрес *** - престъпление по чл.159, ал. 1,пр. 1 и пр.
8, вр. с чл.
26, ал. 1 НК.
В съдебно
заседание представителят на Р. поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимия К. обвинения
за извършени престъпления по чл.143, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл.159, ал. 1,пр. 1 и
пр. 8, вр. с
чл. 26, ал. 1 НК. Счита,
че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се потвърждава от
проверените в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства. Излага подробни доводи в подкрепа на изразеното становище.
Предлага на съда да определи и наложи на подсъдимия К. наказания, както следва:
1. за престъплението по чл. 143, ал.1, пр.1-во вр. с
чл. 26, ал.1 от НК – две години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с 3-годишен
изпитателен срок и 2. За престъплението по чл.159,
ал. 1,пр. 1 и пр. 8, вр.
с чл. 26, ал. 1 НК – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с 3-годишен
изпитателен срок и глоба в размер на 1000,00 лева.
Частният
обвинител /по отношение на инкриминираното деяние по чл. 143, ал.1, пр.1-во вр. с чл. 26, ал.1 от НК/ - Ц.Б.Л. лична и чрез
пълномощника си – М.Б. от ПлАК взема становище, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, поради което
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по
чл. 143, ал.1, пр.1-во вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като
счита, че предложеното от представителя на Р. наказание се явява справедливо.
Защитникът на подсъдимия – адв. Цв. А. от ЛАК, пледира за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Ангажира
становище, че по делото липсват доказателства, събрани по установения в НПК
ред, които да обуславят извод, че подзащитния му е осъществил от обективна и от
субективна страна съставите на престъпленията за които е ангажирана
наказателната му отговорност. Развива подробни съждения в подкрепа на
предприетата защитна теза. Моли съда да постанови присъда, с която да признае
подзащитния му за невинен по повдигнатите от Р. обвинения и го оправдае по
всяко от тях. Алтернативно предлага на съда в случай, че подсъдимият К. бъде
признат за виновен в извършване на което и да е престъпление, да му бъдат
наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимият А.И.К. в правото
си на лична защита поддържа изразеното от защитника му становище. Заявява, че
никога през живота си не е принуждавал човек да прави секс със него и няма
такава необходимост, тъй като имал достатъчно начини да си осигури полови
контакти без да принуждава никого. Признава, че е имало кореспонденция между
него и частния обвинител Л., включваща, както чатове, така и изпращане на
снимки и клипове с порнографско съдържание, но всичко е било доброволно и
взаимно. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че се счита
за невинен и пледира за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид становищата на страните и разпоредбите на закона прие за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
А.И.К. e роден на *** ***, живее в същото село, *, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият А.К. *** в недвижим имот, находящ се на ***. Същият притежавал и използвал компютърна
конфигурация, която била разположена в стая на първия етаж от посочения имот,
пригодена за кухня. Освен това, той притежавал и няколко преносими устройства –
преносим компютър, таблет и телефони чрез които осъществявал
достъп до глобалната мрежа интернет.
През месец декември 2014г. свидетелката Ц.Б.Л. /конституирана
като частен в обвинител в настоящото производство относно инкриминираното
престъпление по чл. 143, ал.1 пр.1 вр. с чл. 26, ал.1
от НК/ регистрирала свой профил в интернет сайт за запознанства ***Подсъдимият К.
също бил регистриран в този сайт и така двамата осъществили контакт. В
продължение на около пет-шест месеца те поддържали виртуално комуникация
помежду си, като месечно си разменяли по едно – две съобщения. В хода на тази
комуникация, свидетелката Л. си изградила представа за подсъдимия К. като за
добър и скромен човек, който спечелил доверието й като споделял, че е самотен
родител и без чужда помощ отглежда децата си. По това време свидетелката Л.
била доста уязвима в психологически план т.к. съпругът й вече боледувал от
тежко онкологично заболяване.
В края на месец май 2015г. подсъдимият К. и свидетелката
Л. осъществили реална среща помежду си в гр. ***. Като за целта подсъдимият
наел стая в хотел. По време на срещата свидетелката Л. обяснила на подсъдимия К.,
че отношенията им не могат да достигнат до сериозно емоционално обвързване
помежду им, а могат да имат само физически проявления, изразяващи се в
осъществяване на сексуални контакти.
Последвали още две – три срещи помежду им отново на територията на гр. ***.
След това свидетелката Л. заминала за гр. ***, т.к. здравословното състояние на
съпруга й се влошило и изисквало специализирана медицинска намеса. По време на
престоя и в гр. ***, подсъдимият К. постоянно й изпращал съобщения с въпроса
кога ще могат отново да се срещнат. През месец август 2015г. свидетелката Л. ***
и отново се срещнала с подсъдимия. По време на тази среща тя разбрала, че той
специално е наел квартира за да могат на спокойствие да осъществяват срещи
помежду си. Разбирайки този факт, тя отново ясно му обяснила, че отношенията им
са на чисто физическа основа и няма начин емоционално да се задълбочат. Те
продължили да се виждат регулярно в наетата от подсъдимия квартира в гр. ***, а
понякога и в гр. ***. При една от срещите им подсъдимият К. предложил на свидетелката
Л. да си направят интимни снимки и видеоклипове по време на извършване на
сексуалните актове помежду им. Подсъдимият К., обещал на свидетелката Л., че
тези снимки и видео клипове с неприлично съдържание няма да бъдат показвани на
странични хора и ще бъдат гледани само от тях двамата. Мотивирана от обещанията
на подсъдимия К. и от изграденото помежду им доверие, свидетелката Л. се
съгласила понякога да си правят снимки и видео клипове по време на извършване
на сексуалните актове между тях. Така в периода от месец май 2015 до месец
септември 2017г., подсъдимият К. създал два броя видеоклипове и пет броя снимки
с порнографско съдържание:
видеоклип създаден на 31.01.2016г. с продължителност
01:01 мин, който съдържа заснета сцена на *** -
видеофайл „***“ запазен върху ***, марка „***“ - 8GB;
видеоклип създаден на 19.05.2016г с продължителност
01:09мин, който съдържа заснета в едър план сцена на ***ия
партньор - видеофайл „***“, трансформиран в интернет среда с наименование „***“,
запазен върху карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
снимка с неустановена дата на създаване, която
съдържа заснет в едър план *** - файл „***“
с размер 157КВ, с местоположение папка „***“ на карта памет ***, „*** - 1GB
снимка с дата на създаване 10.03.2016г, която съдържа
заснета в едър план *** – файл „***“ с размер 1.01МБ, с местоположение карта
памет ***, марка „***“ - 8GB,
снимка с дата на създаване 15.03.2016г, която съдържа
заснета в едър план ***с *** – файл „***“ с размер 1.01МБ с местоположение
карта памет ***, марка „***“ - 8GB
снимка с дата на създаване 19.05.2016г, която съдържа
заснета в едър план *** – файл „***“ 1.06МБ, с местоположение карта памет ***,
марка „***“ - 8GB,
снимка с дата на създаване 12.07.2016г, която съдържа
заснета в едър план сцена на *** – файл *** 2.92МБ с местоположение карта памет
***, марка „***“ - 8GB.
Съдържанието на всеки от процесните
визуални продукти представлява материал с неприлично, неприемливо и
несъвместимо с обществения морал съдържание, изобразяващо ***между пълнолетни
лица. След създаването на описаните по-горе ***и подсъдимият К. ги изпратил на свидетелката
Л. на нейния мобилен телефон чрез приложенията за комуникация ***
От началото на 2016г. свидетелката Л. започнала да
изпитва съмнения относно това дали да продължи отношенията си подсъдимия К. и
срещите с него. Тя споделила с него желанието си да прекратят връзката помежду
им. Тогава подсъдимият реагирал много агресивно, като заявил че той е човекът,
който ще реши кога ще се разделят. След това започнал постоянно да изисква от
свидетелката да изпраща свои снимки от мястото, на което се намира. Настоявал
тя постоянно да е на разположение и той да определя кога да се виждат.
Подсъдимият К. заплашвал свидетелката Л., че ще
уведоми съпруга й за интимните отношения помежду им, както и че ще разпространи
в социалните мрежи създадените от него техни общи интимни снимки. През месец
август 2016г. изпратил посредством услугата за безплатни съобщения ***съобщение,
в което я принудил да продължат физически да се срещат и да осъществяват
сексуални контакти, като я заплашил, че ще уведоми съпруга й за интимните
отношения помежду им и, че ще разпространи в социалните мрежи създадените от
него техни интимни снимки. Свидетелката Л. се опасявала, че подсъдимият ще
изпълни заплахите си и затова противно на волята си продължила да се среща с
него и да осъществяват сексуални контакти.
Съпругът на свидетелката Л. починал през месец
октомври 2016 година. Това трагично събитие мотивирало подсъдимия К. да засили
психологическия натиск върху свидетелката Л.. Започнал да и звъни късно вечер и
настоявал да провеждат видеоразговори. Свидетелката
му казала да престане да я търси и да прекратят отношенията помежду си. През
месец ноември 2016г. подсъдимият К. изпратил на свидетелката Л., посредством
услугата за безплатни съобщения ***съобщение, в което я заплашил, че ще изпрати
тяхна обща интимна снимка на дъщеря й с цел да я принуди противно на волята й
тя да отиде и да се срещне с него на паркинга на търговски обект ***в гр. ***.
Принудена от получената заплаха, свидетелката Л. отишла на посоченото от подсъдимия
място, за да се срещне с него. На паркинга на търговския обект тя се качила в
лекия му автомобил. Там двамата се скарали, като подсъдимият К. насилствено
издърпал мобилния телефон на свидетелката от ръцете й и започнал да преглежда
проведените от нея входящи и изходящи разговори.
През останала част на месец ноември и началото на м.
декември 2016г., подсъдимият К.
продължил да изпраща посредством услугата за безплатни съобщения ***на свидетелката
Л. съобщения, с които да я принуждава тя да не прекъсва интимната връзка
помежду им. В резултат на това, в началото на месец декември 2016г. свидетелката
Л. отново против волята си се съгласила на физическа среща с обвиняемия в
питейно заведение находящо се в близост до гр. ***.
Свидетелката Л. се надявала, че ще получи единственото копие на създадените от подсъдимия
К. техни снимки и видеоклипове с порнографско съдържание. По време на срещата
им, която поради авария на лекия автомобил на подсъдимия протекла
последователно на територията на гр. ***, гр. *** и гр. ***, подсъдимият К. и
свидетелката Л. се карали постоянно, като в края на вечерта той предал на
свидетелката карта – памет *** *** като убедително твърдял, че върху нея е
записано единственото копие на създадените от него техни общи снимки и
видеоклипове с порнографско съдържание. С Протокол за доброволно предаване свидетелката
Ц.Л. предала за нуждите на разследването процесната
карта – памет *** ***.
В края на 2016г. подсъдимият К. съобщил на свидетелката
Л., че се е запознал с друга жена и поддържа връзка с нея. При това, обаче той
категорично отказал да прекъсне връзката си със свидетелката Л. и продължил да
й изпраща съобщения, да й се обажда, като постоянно отправял заплахи, че ще
направи публично достояние, направените от него техни общи снимки и
видеоклипове с порнографско съдържание. Поради изпитвания страх от страна на
свидетелката Л., че подсъдимият е способен да изпълни заканите си, тя
продължила да поддържа добри отношения с него, като го посещавала и в дома му в
***през месец февруари 2017г., година когато поради злополука К. бил неподвижен
през известен период от време. Това поведение на подсъдимият К. продължило през
целия месец август 2017 година. Свидетелката Л. изпитвала силно безпокойство,
че подсъдимият ще изпълни заканите си затова, въпреки нежеланието си била
принудена да отговаря на съобщенията му и да осъществява телефонни разговори с
него, но започнала да отказва срещи с него. Това довело до ескалация в
поведението на му, като на 14.08.2017г. той отишъл до апартамента на
свидетелката, натиснал бравата на входната врата, която била заключена, но
смутен от плача на внука на свидетелката Л. си тръгнал. Тогава тя уведомила
органите на 02 РУП гр. *** за
инцидента.
Подсъдимият К. подвел свидетелката Л., че у него не са
останали копия на създадените снимки и видеоклипове с порнографско съдържание,
като всъщност запазил за себе си копия на процесните
визуални материали. На неустановена дата през м. ноември 2016г., в хода на
проведени телефонни разговори и разменени чат - съобщения чрез мобилното
приложение на услугата за безплатни съобщения „*“, подсъдимият К., от
телефонен № ***изпратил на свидетелката Л. на нейния телефон с № *** един брой
снимка във формат „jpg“ с наименование„***“. Снимката
била с нецензурно съдържание - изобразявала заснет в едър план ***. По времето,
когато получила процесната снимка, свидетелката Л.
била на среща със свидетеля П.И.П., който непосредствено възприел съдържанието
на снимката и лицето, което я изпраща, а именно “А.К.“. Свидетелят И.
посъветвал свидетелката Л. да направи екранни снимки на чата, който провежда с подсъдимия
К. и снимките, които получава от него.
На 24.08.2017г. чрез приложението ******, през
публичен профил „***Л.“, за който не ясно от кое конкретно лице е регистриран в
социалната мрежа, 1бр. видеофайл с наименование: „***“, бил изпратен на
профила, регистриран от свидетеля Б.К.А.. След като получил процесния
видеоклип свидетелят А. го съхранил скрийншот от
неговото начало на флаш памет, която доброволно
предал в хода на разпита му в качеството на свидетел.
Няколко дни по-късно, на 29.08.2017г., чрез ******през
публичен профил „***П.“, за който не ясно от кое конкретно лице е регистриран в
социалната мрежа 1бр. снимка, съдържаща заснета в едър план сцена на мъж и жена
с ***, и 1бр. видеофайл с наименование: „***“ била изпратена на профила,
регистриран от свидетелката Ц.М.И.. След като получила процесните
снимка и видеоклип тя ги препратила на свидетелката Л. и докладвала профила на
администратора на „***“.
На
15.09.2017г., чрез електронна пощенска кутия регистрирана на името „***П.“ с
имейл адрес ***, за който не ясно от кое конкретно лице е регистриран, видеофайл
с наименование ***трансформиран през интернет среда, като файл с наименование „***-***бил
изпратен до пощенска кутия за служебно ползване на *** – гр. *** с имейл адрес ***. Достъп до съдържанието на служебния имейл на ОД ***“ имала
свидетелката Л.А.Ф., която по това време изпълнявала длъжността *** – гр. ***.
Именно тя получила съобщението, което гласяло: ***“ с прикрепен към него процесния видеоклип. Свидетелката Ф. запазила получения на
служебната поща видеоклип, като го качила на флашпамет,
която доброволно предала в хода на разпита си в качеството на свидетел.
На 26.09.2017г., чрез електронна пощенска кутия
регистрирана на името „Ц.П.“ с имейл адрес ***.64 ***@***.bg, за който не ясно от кое
конкретно лице е регистриран бил разпространен видеофайл с наименование „***“, който
бил изпратен до пощенска кутия за служебно ползване на „***с имейл адрес ***. Това съобщение отново било получено от свидетелката Ф., която
запазила и него на предадената флашпамет.
По случая било образувано и проведено
досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка, съдът
намери за установена по несъмнен и категоричен начин след анализ на
ангажираните в хода на проведеното досъдебно производство № Д-1814/2017г. по
описа на Р., СД № ***/2017г. по описа на ОСлО-***
писмени доказателства и събраните такива в хода на проведеното съдебно
следствие, приобщени по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото.
В подкрепа на приетата от съда фактическа
обстановка са събраните по делото гласни доказателства чрез разпитите на
свидетелите Ц.Б.Л., П.И.П., Д.И.Л., Б.К.А., Ц.М.И., А.П.Д., С. ***П., Л.А.Ф., Д.П.Б.,
Х.К.М., А.Л.К., М.П.Д. и С.А.И., чиито показания съдът кредитира с доверие,
като логични и непротиворечиви относно релевантните за делото факти. Показанията
на всеки един от тези свидетели се намира в корелативно единство, с останалата доказателствена съвкупност по делото. Съдът внимателно и
критично обсъди показанията на свидетелката Ц.Б.Л. като съобрази, че същата е
конституирана в настоящото наказателно производство в качеството на частен
обвинител досежно престъплението по чл. 143, ал.1 от НК, поради което в известна степен би била заинтересована от изхода на делото,
но след като съпостави същите с останалите събрани по делото доказателства
намери, че са обективни, последователни и убедителни и в най-пълна степен
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. Доколкото
фактите по делото са част от сфера, касаеща интимните
и емоционмалните отношения между двама души, то
именно нейните показания са най-всеобхватни. В показанията си пред съда
свидетелката Л. споделя, че имала регистриран профил в сайт за запознанства ***и
именно чрез него се запознала с подсъдимия А.К. в началото на месец декември
2014 година. Сподея също така, че в продължение на
5-6 месеца комуникацията им се изразявала единствено в писане на съобщения.
Изяснява, че по това време съпругът и бил с тежко онкологично заболяване и се
чувствала срината психически и се нуждаела да контактува с човек, с когото да
споделя „някои неща“. Допълва, че през тези 5-6 месеца комуникация си изградила
добро впечатление за подсъдимия А.К. и не случайно му се доверила, след което в
края на месец май осъществила реална среща с него в специално наета от
него хотелска стая в гр. ***. Убедително
твърди, че на тази среща му казала, че двамата не могат да имат сериозно
обвързване, за каквото счита влагането на чувства, а само сексуални отношения,
което условие подсъдимият приел.Признава, че двамата се срещали неколкократно в гр. ***, след което заминала за гр. ***
поради влошаване на здравословното състояние на съпруга и. През това време
подсъдимият и пишел СМС-и със съдържание – кога ще се срещнат. Посочва, че в
края на август 2015 г. отново се срещнала с подсъдимия в наета от него квартира
в гр. ***и тогава К. и предложил да си правят интимни снимки и видеоклипове,
които да останат техни спомени. Опасенията и че един ден би могъл да
злоупотреби с подобен вид материали били разсеяни от подсъдимия, който я
уверил, че никога няма да направи подобно нещо, че не е такъв човек и дори се
заклел в децата си. Това негово поведение обусловило пораждане на доверие от
страна на свидетелката Л., която се съгласила и в последствие в периода от м.
август 2015 г. до януари 2017 г. били направени множество снимки и видеофайлове
с личния мобилен телефон на А.К., които той и изпращал на мобилния телефон чрез
„***“ и „*“. Свидетелката Л. излага пред съда, че в началото на 2016 г. формирала
намерение да преустановя връзки и сексуални контакти с подсъдимия А.К. и го
уведомила за това. Тогава той реагирал остро, като и заяви, че той е човекът
който ще каже кога ще се разделят. Съпругът и починал през месец октомври 2016
година. Изяснява, че с подсъдимия са се срещали в квартирата която К. *** и
няколко пъти в дома на свидетелката в гр. ***, но в периода в който имали добри
отношения, а той приключил в началото на 2016 година, когато му заявила
намерението си за раздяла, каквато той не желаел. Свидетелката пресъздава свои
преки и непосредствени впечатления относно настъпилата от този момент промяна в
поведението на подсъдимия. Посочва, че същият започнал да изисква от нея да си
прави селфита от местата където се намира, да бъди на
негово разположение по всяко време и той еднолично да определя дните, в които се
срещат. Започнал да проявява силна ревност, когато нямала възможност да
отговарям на телефонни му обаждания и съобщения. Последвали заплахи от негова
страна, първата от които била, че ще намери начин да съобщи на съпруга и за сексуалните
им взаимоотношения. Свидетелката била силно притеснена от това и вярвала, че е
способен да изпълни казаното и единствено поради това продължила против собствената
се воля да се среща с него. Отказът и да поддържа контакти с подсъдимия К.
засилил заплахите му към нея, като започнал да я принуждава с това, че в
противен случай ще пусне в социалните мрежи техни интимни снимки и видеоматериали.
Свидетелката Л. описва пред съда случай, при който през месец август 2016 г. била
в гр. ***със съпруга си. Тогава подсъдимият и пишел съобщения и и звънял по
телефона, но тя нямала възможност да отговори. Тогава я заплашил, че ще пусне
интимни снимки на децата и. Изпратила снимка, нормална тяхна, обща снимка на
моя зет и - свидетелят Б.А. чрез ***, а след това и се обадил и и казал, че
оправил нещата, че е казал на зет ми, че снимката е от някакъв банкет. Това поведение
на подсъдимия предизвикало силна уплаха у свидетелката Л., която била сигурна,
че атаките му ще продължат и се чувствала принудена да се среща с него. През
месец октомври 2016 година починал съпругът на свидетелката Л. и няколко дена
след трагичното събитие, подсъдимият А.К. засилил своите психиологически
атаки към нея. Възползвал се от обстоятелствата, че е съм сама и психически
изтощена, като я принуждавал да излиза в малките часове на денонощието на
паркинга на ***“, като преди това и звънял по телефона в 1-2 часа и искал да осъществяват
видеоразговори. Заплашвал я, че ако не се срещнат ще
започне да пуска снимки на децата и, на приятели във ***, на роднини и даже в
работата и че това ще я срине тотално отвсякъде. Тези заплахи провокирали силно
притеснение у свидетелката, която се притеснявала за евентуалните последици от
негови действия в тази посока. Тревожила се за начина, по който ще се отрази на
здравето на дъщеря и – свидетелката Д.И.Л. – А., която по това време била
бременна, за неудобството, което би изпитала сред колегите и приятелите си ш
пр. е. Изострените отношения между двамата продължили до месец август 2017
година. До тогава той всяка вечер и звънял и ако откажела среща, той заявявал,
че пали колата и тръгва, в малките часове на денонощието я изкарвал от дома и.
Разговорите им преминавали в караница на паркинга, случвало се да и дърпа
телефона, за да види кой я е търсил. Заявявал, че той е човекът който ще каже
кога ще се разделят. През месец ноември 2016 година свидетелката споделила за
проблемите си със свой приятел – свидетелят П.И.П., /служител на МВР/. В нейно
присъствие свидетелят П. се обадил по телефона на подсъдимия К. и му казал да
преустанови заплахите към нея и че за такова изнудване подлежи на наказателна
отговорност. Подсъдимият отвърнал с псувни и ругатни. След това в разговор с нея
я заплашил, че ще пусне снимки на дъщеря и и на зет и. След този случай през
ноември 2016 година, дъщеря и /свидетелката Д.А./ получила снимки на ***. През
месец декември 2016 г. свидетелката Л. се съгласила на физическа среща с подсъдимия
в крайпътно заведение преди гр. *** при условие, че и даде единствената памет
карта с техните интимни снимки и видеоклипове. Там двамата се карали постоянно.
Накрая подсъдимият и предал исканата карта памет, като твърдял, че е единствено
копие на интимните им снимки и видеоклипове, а впоследствие свидетелката Л.
предала на разследващите органи. В края на декември 2016 година подсъдимият и
споделил, че е започнал връзка с друга
жена, но въпреки това заявил намерението си, че ще продължи и връзката си с нея.
Това него заявление създало усещането у свидетелката Л., че раздялата ще бъде
белязана с много трудности. Чувствала се объркана и не смеела да се обърне към
органите на реда, а споделяла за проблема само с най-близките си приятели и
колеги. Продължила да се среща с него понякога, включително и когато претърпял инциден през в началото на 2017 година. Свидетелката Л.
споделя, че през лятото на 2017 година била на море с няколкомесечното
си внуче, когато подсъдимият продължил да и пише и да се опитва да я
контролира, като я питал защо и свети ***във ***, с кого си пише и подобни.
След като му отговорила, че ще си пише с когото пожелае, той започвал да и
звъни по мобилния телефон. Продължил и
да я заплашва, че ако не се видят ще пусне всички техни снимки на нейни приятели
във ***. Казвал и, че е записал приятелите и във ***в тетрадка. Страхувайки се,
че ще изпълни заканите си, свидетелката Л. изключила ***профила си, но преди
това през деня, подсъдимият обикалял около жилищния блок, в който живеела. Дори
отишъл до входната вратата на
апартамента и, натиснал бравата и след като чул, че има дете вътре, избягал. В
този момент свидетелката Л. се обадила тел. 112. Впоследствие в социалната мрежа ***се
появили фалшиви профили с имена ***П., ***Л., за които свидетелката Л. предполага,
че са създадени от подсъдимия К.. От тях били изпращани интимни снимки и
видеоклипове на свидетелите Борислава А., Д.А., ***И., А.Д.. В профила и в ***били качени нейни интимни
снимки, ачил личния и служебния и телефон и
обявление, че търси богати мъже за секс. След като този профил бил изтрит от
администраторите, били създадени профили в различни сайтове за запознанства
- ***и подобни. В резултат на това последвали
стотици обаждания, както през деня, така и през нощта. Клипове с порнографско съдържание с участието
на свидетелката Л. бил изпратен и на служебния имейл на месторабота и.
Показанията на свидетелката Ц.Б.Л. се потвърждават от
показанията на свидетелите П.И.П., Д.И.Л., Б.К.А., Ц.М.И., А.П.Д., С. ***П., Л.А.Ф.,
Д.П.Б., А.Л.К., М.П.Д. и С.А.И., които съдът приема с доверие като логични,
обективни и взаимно допълващи се. Свидетелят П.П.
излага пред съда лично възприети от него факти, според които свидетелката Л. му
споделила, че искала да прекъсне връзка с лицето А.К., който я принуждавал да
поддържа връзки и сексуални контакти с него и в този момент се обадил
подсъдимият К. – името му било на „*“ , инсталиран на мобилния телефон на Л..
Тогава свидетелят П. провел разговор с подсъдимия като му се представил със
служебното си положение - полицейски служител, разяснил му, че поведението му е
противаправно и може да му бъде потърсена наказателна
отговорност и го предупредил да преустанови заканите. Отговорът на подсъдимия
бил в смисъл, че ще си прави каквото си иска. В подкрепа на показанията на
свидетелката Л. в частта, съдържаща твърденията, че подсъдимият е изпратил
тяхна обща снимка, на която са с дрехи, прегърнати на зет и и на дъщеря и се
потвърждава от показанията на свидетелите Б.К.А. и Д.И.Л. – А..Свидетелката А.
посочва, че след като получила снимката разговоряла с
майка си /свидетелката Ц.Л./, която и споделила, че има проблем с този човек,
тъй като същият не желае да прекрати връзката си с нея. Описва случаи, при
които двете били заедно и подсъдимият постоянно звънял, пишел и дори звънял по
домофона и по никакъв начин не искал да удовлетвори молбите и да я остави на
мира и да не се виждат повече. Свидетелката Д.А. възприема поведението му като
терор. Описва случай от месец януари 2017 година, при който двете били заедно,
когато подсъдимият позвънил на майка и и разговорът продължил дълго време.
Тогава свидетелката Д.А. не издържала, „грабнала“ телефона и говорила лично с подсъдимия.
Казала му да се примири, че майка и не желае да е с него, че трябва да остави
нещата така, както са били. Попитала го как не го е срам от това, което ѝ
причинява и как може да обича човек и същевременно да се държи по този начин.
Той продължил да настоява, че трябва да бъдат заедно и че нещата не са такива,
каквито изглеждат. Свидетелят Б.А. /зет на свидетелката Ц.Л./ споделя пред
съда, че получил през месец август 2016 г. на съобщение във ***от профила на
подсъдимия - с неговите имена и профилна снимка, снимка
на която били подсъдимият и неговата тъща от някакво събитие. Попитал посрредством текстово съобщение в посочената социална мрежа
защо му се изпраща тази снимка и тогава подсъдимият му обяснил, че е направена
на банкет, че е загубил номера на г-жа Л. и да ѝ я предаде. По-късно
узнал, че между двамата е имало някакви отношения, които Ц.Л. е искала да
прекрати едностранно, но поради това подсъдимият и упражнявал активен тормоз, изнудване,
заплахи, с цел продължаване поддържането на тези отношения. Една вечер, когато
със съпругата си – свидетелка Д.А. били в дома си в гр. ***, последната
получила снимки с нецензурно съдържание. След това били изпратени и на него. Не
ги отворил една по една, но видял, че на тях са Ц.Л. и подсъдимия в интимни
пози. След това получил и видеоклип с нецензурно съдържание със същите лица.
Когато е би на гости у свидетелката Ц.Л. лично е възприемал настоятелните
позвънявания от страна на подсъдимия и притеснения и угрижен вид на тъща
му. Показанията на свидетелките А.П.Д. и
С.Р.П. също допринасят за изясняване поведението на подсъдимия, насочено към
нежелание да прекрати връзката си с Ц.Л. по нейно желание. Свидетелката Д. била
заедно със свидетелката Л., когато последната получила 30 телефонни обаждания
от К. и когато най-накрая отговорила на обаждането му, се почувствала длъжна да
обяснява с кого е да го успокоява, че ако иска може да чуе Д.. Свидетелката П.
също е възприемала многократните позвънявания на подсъдимия, чувала е разговори
на високоговорител между двамата, при които свидетелката Л. се молела да я
остави на мира, но подсъдимият я заплашвал, че ще изпрати снимки. Виждала е
колко притеснена се чувствала Л., как и ставало лошо докато извършва служебните
си задължения и поради това лично я водела да и леят куршум за успокоение.
Свидетелката Л.А.Ф. посочва, че е пряк ръководител на свидетелката Ц.Л. ***,
която и споделяла, че е изключително притеснена в личен план от подсъдимия К.,
който се опитвал да я унижи и изгонят от работа. Твърди, че на служебния имейл
на 13.09.2017г. получили снимки от
подател „***П.“ с текст: „Как пикаят върху служители
на Агенцията по храните“ и видеоклип с интимни сцени. На 27.9.2017г. от друг
подател, а именно „Ц.П.“ бил получен и втори подобен клип. Свидетелката Ц.М.И.
излага пред съда твърдение, че е добра позната със свидетелката Ц.Л. покрай
посещенията им във фитнес „***“ в гр. ***. Твърди още, че на 29.08.2017 година
получила чрез приложение ***в социалната мрежа ***порнографска снимка и
видеоклип от ***профил с име ***П.. Видеоклипа не отворила, но на снимката разпознала
Ц. заедно с мъж, на който му се виждал половия член. Ц. била с лице, с разкрачени крака, а мъжът
се виждал от кръста надолу гол. Направила скрийншот
на това което получила и го изпратила на свидетелката А.Д., понеже именно от
нея познавала Ц.Л.. Попитала я дали познава „***П.“. Тя и отговори, че не я
познава, после се свързала с Ц. и последната и се обади да и обясни, че има
проблем с този господин и че я тормози, че разпраща подобни неща и на други
хора. Имало текст под снимката и клипа
на който пишело: „Ц. много обича да пикаят върху нея.
Гордостта на ***“. От показанията на
свидетеля Х.К.М. се установява, че е е видял снимки с
нецензурно съдържание в сайта ***с посочени личен и служебен телефон на
свидетелката Ц.Л., която познавал и която го уверила, че някой ги качва без
нейно знание. Свидетелката Д.П.Б. излага пред съда твърдения, според които
познава подсъдимия от социалната мрежа ***и известно време имала връзка с него,
като през месец септември 2016 година била принудена да подаде жалба за
незабавна защита, тъй като същият не желаел да прекрати връзката си с нея.
Позволил си да я посети във фризьорския салон в гр. ***, където работела и пред
свидетели и заявил, че или са заедно или са врагове до край. Пояснява, че
именно поради така описаните и отношения с подсъдимия била потърсена от
свидетелката Л., която инициирала среща между двете през лятото на 2017 година.
Тогава свидетелката Л. и споделила за упорството на подсъдимия К. да продължи
връзката си с нея, въпреки нежеланието и ипритеснителното
му поведение и поискала съвет. От показанията на свидетелката М.Д. се изяснява,
че имала връзка с подсъдимия от края на 2016 година до средата на 2020 година. Твърди,
че през този период е виждала позвънявания от страна на свидетелката Ц.Л. до
подсъдимия, но не е чувала разговор между тях и предполага, че двамата са имали
паралелна връзка. Твърди още, че свидетелката Ц.Л. я потърсила по *** и се
опитала да я убеди, че подсъдимият А.К. е непочтен човек, че не и трябва, че не
е свестен и е използвач. Останала с впечатление, че се касаело за ревност, тъй
като подсъдимият и споделил за това, т.е същото е формирано преди всичко под
влияние на подсъдимия. Съдът намира, че
показанията на свидетелката А.Л.К. не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото, тъй като същата няма непосредствени впечатления относно
отношенията между подсъдимия А.К. и свидетелката Ц.Л., а само в известен период
от време кореспондирала чрез СМС-и, *** и ***поотделно с подсъдимия и
свидетелката Л., като всеки от тях излагал пред нея своя собствена версия за
връзката им. Съдът обсъди и показанията на свидетелката С.А.И., като намери, че
същите не внасят допълнителна яснота към вече изяснената фактическа обстановка.
Известно и е, че баща и /подсъдимият А.И.К./ е имал връзка със свидетелката Ц.Б.Л..
Виждала е последната да го посещава в дома му през месец февруари 2017 година,
когато подсъдимият бил в дома си поради претърпян инцидент, но от този факт не
може да се направи извод, че двамата са били в добри отношения, доколкото са
налице достатъчно основание да се приеме, че свидетелката Л. е била
принуждавана да поддържа този вид отношения. Не може да се направи извод, че
свидетелката Ц.Л. ревнувала подсъдимия поради поддържаната от него паралелна
връзка със свидетелката Д., доколкото по категоричен начин се установява, че от
самото начало на взаимоотношенията им условието и е било същите да се градят
единствено на сексуални отношения, без влагане на чувства и непоколебимото и
желание да прекрати връзката си с подсъдимия, на което последния се
противопоставил.
Съдът обсъди и дадените от подсъдимия А.И.К.
обяснения, като отчете, че същите освен доказателствено
средство, са и средство за защита. След като съпостави същите с останалия
събран по делото доказателствен материал, съдът
намери, че същите са израз на предприетата защитна теза. Встъпителната част на
дадените от подсъдимия обяснения касаят взаимоотношения на свидетелката Ц.Б.Л.
с друго лице през период, предхождащ инкриминирания и по никакъв начин не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по настоящия случай, поради
което съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани. Подсъдимият признава, че
се запознал със свидетелката Л. в сайт за запознаства
***, като изтъква, че предназначението на последния е запознанство с цел
създаване на сексуални контакти с различни предпочитания. Показанията му са
непротиворечиви и в частта, в която споделя, че първата физическа среща между
него и свидетелката Л. била осъществена през месец май 2016 година в хотел
„Лиани“ в гр. ***, когато се разбрали, че връзката им може да бъде само
сексуална. Свидетелката Л. мотивирала това свое желание със здравословното
състояние на съпруга си, което било тежко поради с оглед продължителното му
боледуване от онкологично заболяване. Показанията му са искрени и логични и в
частта, в която посочва, че двамата се срещали и впоследствие, включително и
наета лично от подсъдимия квартира в гр. ***. Съдът намира за изолирано и
неподкрепено от доказателствата по делото твърдението на подсъдимия, че наетата
квартира е била освободена през месец септември 2016 година поради проява на
ревност от страна на свидетелката Л., която се съмнявала, че подсъдимият може
да води там и други жени. Това е така защото от обсъдените по-горе
доказателства безспорно се установява, че още в началото на 2016 година
свидетелката Л. е сформирала намерение да преустанови взаимоотношенията си с
подсъдимия, за което последният е знаел, а така също неубедителността му може
да бъде извлечена и от последващото изявление на К.,
според което предложил на Л. да държи ключа от квартирата, но тя не пожелала и
той не и го дал. Непотвърдени от останалия по делото доказателствен
материал остават и твърденията на подсъдимия, че със свидетелката Л. променили
собствения му профил в сайта ***на общ профил, за да качват общи снимки с
обяснението, че „ когато си в такива среди, искат хората да видят снимки“, а
целта на общия профил била да се срещат със семейства, двойки, любовници и др., че след като качили снимки по общо съгласие
двамата ходили на много „участия“, срещали се с други семейства в хотели – в
гр. ***, в ***, в гр.***, в гр. ***. Нелогични са обясненията на подсъдимия, че
изложеното се случило през периода от септември 2016 г. до месец юли 2017 г. и
през това време Л. не му е казвала, че иска да преустановят отношенията си, тъй
като непосредствено след това твърди, че на 22.12.2016 г. се срещнали, за да
ѝ предаде картата памет с видеоклипове и снимки, че уговорката им била
вечерта да ѝ даде картата памет, а тя поискала да прегледа обстойно и
телефона му за скрити снимки и след като направила обстоен преглед се уговорили
–„всеки си лови по неговия път и си остават приятели“. Достоверни са обясненията на
подсъдимия в частта, в която твърди, че след това се запознал с друга жена и
започнал връзка с нея, както и че споделил за това със свидетелката Л.. В
подкрепа на това негово твърдение са показанията на свидетелката М.Д. и на
свидетелката Ц.Л.. Изолирано от доказателствения
материал по делото остават твърденията на подсъдимия, че от този момент
свидетелката Л. демонстрирала прояви на ревност, като започнала да го разпитва
за тази жена, да иска да се срещат, да ходят по купони и ако той откаже среща
да го заплашва, че ще изпрати снимки на приятелката му. Не се потвърждава от
доказателствата по делото и твърдението на К., че е имал сексуални отношения и
със свидетелката А.Д., с която Л. му позволявала сексуални контакти в случаите
когато е заета или когато правят „тройка“. Аргумент за това е приложената на
стр. 97 в делото Справка рег. № 295000-5672/22.06.2020г. на ОДМВР. Съдът приема
с доверие изявлението на подсъдимия, че е изпращал на зет и-свидетелят Б.К.А.
снимка на която двамата са облечени и прегърнати, тъй като съответства с
обсъдените по-горе гласни доказателства и по – конкретно с показанията на
свидетелката Д.А. и на свидетеля Б.А.. Съдът намира за необорено от доказателствения материал по делото твърдението на
подсъдимия: „Аз голи снимки и клипове не съм пращал“. В този смисъл са
заключенията на вещото лице К.Т. по назначените в хода на проведеното досъдебно
производство 2 бр. съдебно-технически експертизи и назначените допълнителни
такива в хода на съдебното следствие по делото, както и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства – справки от ***гр. ***, приложени на стр.
175-176, 184-185 в делото. Неубедителни са твърденията на подсъдимия, че се е
срещал със свидетелката Л. само след предварителна уговорка с нея, поради което
съдът не ги приема с доверие.
Съдът обсъди заключенията на
вещото лице К.Г.Т. по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-технически експертизи, както и назначените допълнителни такава в хода
на проведеното съдебно следствие по делото, като намери че следва да бъдат
приети с доверие като изготвени обективно.
По съдебно-техническата експертиза,
назначена с Постановление от 10.01.2018 година е предоставен за изследване
мобилен телефон „***, обследване на файлове от папка „***“, снимка във формат jpg, записана от личен носител, хронология на разговори от
16.10.2017 г. са запазени до 19.10.2017 г. Има посещение на ***.bg, ***, както и сайт с порнографско съдържание, който е xnxx.com. В телефонния указател
хронологията на телефонните разговори и текстовите съобщения са визуализирани в
експертизата. Профилът във „***“ е с телефонен номер ***, датата на синхронизация
на приложението е месец октомври 2017 г. Кореспонденцията също е изведена на
оптичен носител. Профил от *** с потребителско име в ***. Регистрацията на ***е
с телефонен номер на А.К. / *** / от „***“.
Вещото лице посочва, че няма кореспонденция в този ***профил, който е свързан с
кореспонденция с порнографско съдържание. Достъпът е свободен до профилите. Има
кореспонденция с Ц.Л. от 26.05.2017 г. до 08.08.2017 г.,
визуализирана в заключението на вещото лице по тази експертиза. Относно телфонен апарат ***с конкретно посочен IMEI в експертизата,
сим карта която не е активна вещото лице посочва, че
несъдържа снимки и видео. Профил в ***И.
със съответното потребителско име в ***Достъп
на кореспонденцията до профилите е свободен и същата е визуализирана в
предходната част на експертизата. Отнсно Обект № 3 е
карта памет ***-4GB марка „***" е отразено, че и повредена. Относно Обект
№ 4 - карта памет ***-1GB - марка ***е посочено, че картата памет е използвана
от мобилно устройство, на което е инсталиран Андроид.
Има наличие на снимки и видео файлове. По снимките приложени в самата експертиза
може да бъде направена идентификация на лицата. Качеството на снимката
позволява да се разпознаят лицата. Това са снимките, които са на стр. 21 в
експертизата. Това са 72 броя снимки във формат jpg,
част от които са с порнографско съдържание. Според вещото лице датата на
създаване е 22.05.2015 година. Видеоклиповете в папка „***“ са инкорпорирани на
стр. 23 и на стр. 24 в папка
„Изображения“ - 70 броя. На стр. 20 от заключението е описана датата на
създаване – 22.05.2015 година. Вещото лице изяснява, че принципно файловете
могат да променят своята дата и че това са датите които са установени в момента
на обследването, т. е. това е датата на неговото създаване в момента на
обследването. Тази дата е възможно да бъде променяна преди това чрез презаписване
ли ръчна корекция. Пояснява също така, че когато се прави снимка, датата се
възприема като системната дата на устройството, т.е. ръчно въведената дата или
синхронизираната от Google
дата.
Заключението на вещото лице К.Т. по
назначената с Постановление от 27.02.2017 г. съдебно-техническа експертиза
касае обследване на два броя флаш памети,
възпроизвеждане и визуализиране на аудиозаписи и на
кореспонденция. Във флаш памет „***“ са установени
записи направени на разговори от мобилен телефон чрез приложожението
„Диктофон“ със съответни имена на файловете, които включват името на телефона,
на който е направен запис, т.е. разговорът с когото е проведен - *** на
16.11.2016 г. в 17:21 часа до 23:29 часа. Вещото лице разяснява, че това са
записи, които са записани с устройство чрез приложение „Диктофон“ при разговор
със съответния номер на телефон, изписан в името на файла. Това са файлове,
които имат само аудиозапис, нямат наименование на
устройството от което са записани, със съответната дата и час. На носителя
/стр. 20/ 1 бр. флаш памет марка „***“ 8 GB
изписаното А.К. - това е съдържанието на флаша. Не
може да се установи каква информация е прехвърлена. Този флаш
съдържа конкретен брой файлове, които са записани от устройство, което вещото
лице не познава. Възпроизведени са аудиофайловете в папка „Аудиозаписи“
от 14.08.2017 г. - 16.08.2017 година. Следва кореспонденция в „*“, надлежно
визуализирана на екран. В средната част
на заключението подробно е изписано съдържанието на флаш
паметта. Поради повторяемостта на файловете вещото лице е визуализирало и
възпроизвело само една част от тях с оглед липсата на необходимост от
преповтаряне. Аудиофайловете представляват телефонни разговори, като само
единият номер е видим във флаш-паметта, а именно номерът,
който е позвънил на апарата, който е правил записа или на който е позвънено от номера правещ записа. Не може да се установи
дали е входящ или изходящ, тъй като това не се отразява във файла, а целта на програмата
е да запише проведен разговор.
Съгласно заключението на вещото лице К.Т. по
назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза вх. Рег. ***марка *** 8GB,
черна на цвят, находяща се в том 3 на ДП, л.8,
предадена от Ц.Б.Л. с Протокол за доброволно предаване от 07.02.2018г. е
използвана като карта памет на мобилен телефон и съответно в папка ***„***“има
съхранени снимки и видеофайлове. При откриването на файловете е констатирано, че
файловете описани в Протокол за оглед на веществени доказателства от
11.02.2020г. на Р. по ***. по описа на Р. и ДП №***/2017г. по описа ОСлО – *** са идентични на файловете, съдържащи се в Карта
памет ***марка *** 8GB, черна на цвят, находяща се в
том 3 на ДП, л.8. Файловете са недлежно
визуализирани. Не са установени манипулации при създаването на файловете,
представляващи видеозаписите и снимките, както не са установени манипулации при
презаписа на файловете върху представените за изследване носители.
От заключението на вещото
лице К.Т. по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза вх. Рег.
№261979/09.02.2021г. се установяват следните обстоятелства: 1. ИМЕИ номерът (***
***- Идентичност за оборудването на международната мобилна станция) е уникален
номер, чрез който се идентифицира всяко мобилно устройство. IMEI е международен
идентификатор на мобилно оборудване и се прилага се за всички мобилни
устройства работещи в клетъчни мрежи. Всеки съвременен телефон, смартфон и таблет с ***модул
(тоест всеки който поддържа работа със SIM карта) има ИМЕЙ. ИМЕЙ номерът винаги
е уникално 15- цифрено число; ИМЕИ номерът може се използва за намиране на
мобилни устройства, и определяне на местоположението на същите. Това действие
се извършва от оператора на СИМ картата поставена в съответното мобилно устройство
със съответния ИМЕЙ номер; Интернет протокол (IP) адресът е уникален набор от
цифри, който се присоява на всяко устройство, което е
свързано в мрежа - Интернет, локална, виртуална или друг вид свързаност. Работи
като средство за идентификация на устройствата свързани в тези мрежи. Всеки
доставчик на интернет услуги притежава адресно пространстви
с IP адреси, които разпределя по своя преценка; Всяко устройство, използва IP
адрес от адресното пространство на доставчика на Интернет услугата; На етапа на
съдебното следствие не могат да се установят IP адреси на изпращача/изпращачите
на електронната кореспонденция чрез електронните писма, както и ИМЕЙ на
съответните устойства; На етапа на съдебното
следствие не могат да се установи кой е направил регистрацията на Потребителски
профил „***Л." и Потребителски профил „***П.“ във ***, имейл адрес *** и имейл адрес ***@***.bg в пощенския сървър с домейн
***.bg; Изследваната - флаш
памет 4 GB, бяла на цвят с рекламен надпис върху нея ***„Средец изследвана в
предходната експертиза като ОБЕКТ № 3 находяща се в
том III на ДП на лист 18 е предадена с Протокол за разпит на свидетел от
19.01.2018 г. на Б.К.А., находящ се в том III на ДП
на лист 16. Съгласно постановление на разследващия орган от 09.01.2018 г. е
постановено при наличие на получени файлове по телефона, същите да се запишат
на флашка и да се прикрепят към протокола. След
създаване на снимка на екран от Б.А. от въпросната кореспонденция, свалена и
предоставена за нуждите на досъдебното производство (същата се намира в
предходната съдебно-техническа експертиза като Снимка 44) е изтрита от
мобилното устройство; Експертизата прилага служебната информация с данни за
размяна на протоколи между двата сървъра подател-получател, от електронна
пощенска кутия: ***. свалена при проверка в ***в
гр. *** в периода на изготвяне на съдено-техническа експертиза по досъдебно
производство №1814/2017 г. на РП ***. В разпечатката се вижда следното: 1.Осъществена
кореспонденция с подател: ******@***.bg и получател: *** на дата 15.09.2017 год. /
08:38 часа. Тема - Ц.Л.; 1Р адрес на пощенския сървър на подателя ***- ***.bg) - ***; 1Р адрес на пощенския сървър на получателя
10.100.145.2 (частна мрежа - няма публичен IP адрес). Прикачен файл: видеофайл
с наименование ***; 2.Осъществена кореспонденция с подател: *** и получател: *** и на 29.09.2017 год. /
22:57 часа Тема- /няма/ IP
адрес на пощенския сървър на подателя ***- ***.bg) - ***;
IP адрес на пощенския сървър на получателя 10.100.149.14 (частна мрежа - няма
публичен IP адрес). Прикачен файл: видеофайл с наименование ***“.
В подкрепа на установената
по делото фактическа обстановка са и писмените доказателства, събрани в хода на
проведеното наказателно производство и приобщени по реда на чл. 283 от НПК чрез
тяхното прочитане.
От правна страна:
По отношение на престъплението по чл.143, ал.1 пр.1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че
подсъдимият А.И. ***е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на престъплението по чл. 143, ал.1 вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
С принудата по чл. 143, ал. 1 от НК се защитават
обществените отношения свързани с правото на формиране на свободна воля на
пострадалия за определено поведение. В конкретния случай принудата е била
насочена към предприемане от страна на пострадалата Ц.Б.Л. на желано от
подсъдимия поведение, а именно в периода от неустановена дата през месец август
2016 г.
до неустановена дата на месец октомври 2017 г., в гр. *** да извърши нещо противно на
волята й, а именно да продължи да поддържа ***с него. Свободата на избор на
пострадалата е била накърнена чрез предприемане на противоправно
поведение от подсъдимия, изразяващо се в употреба на заплашване, обективирано чрез телефонни позвънявания и текстови
съобщения чрез мобилното приложение на услугата за безплатни съобщения „*“, от
телефонен № ***на А.И.К. до телефонен № *** на Ц.Б.Л. чрез следните изявления:
–
че ако му отказва ***ще уведоми съпруга й за тези им контакти, както и ще
разпространи чрез социалната мрежа за споделяне ***(***) техни интимни снимки -
отправено през м. август 2016
г;
– че ако не се чуят праща първата снимка
на дъщеря й, ако не дойде вечерта пред ***всички ще разберат за всичко -
отправени през м. ноември 2016
г;
– че става и идва, като викнеш 112…аз знаеш…, ако
звъннеш нещо или да не отвориш, знаеш какво следва…, когато ми е кеф, тогава ще
ти звъня и тогава ще ти пиша - отправени през м. декември 2016 година.
Реализираните от подсъдимия К. деяния поотделно
осъществяват състава на едно и също престъпление /по чл. 143, ал.1 от НК/,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите поради
което съдът намери, че престъпното деяние е осъществено при условията на чл.
26, ал. 1 от НК.
Несъобразяването на подсъдимия с правно-установените норми в
случая е приело формата на принуда,
която съществено засяга личността на свидетелката Ц.Л.. Подсъдимият е постигнал целта си, като в резултат на
действията му е била пречупена волята на пострадалата и тя е имала желаното от него
поведение през инкриминирания период, а именно да продължи интимните си
отношения с него.
От субективна страна деянието е осъществено умишлено,
при условията на пряк умисъл по см.
на чл. 11, ал. 2 пр.1 от НК. Подсъдимият К. е съзнавал противообществения характер
на своите действия – принудил неколкократно
пострадалата да извърши различни действия, противно на волята си като я
заплашил, че ще разпространи снимки и видеоклипове с компрометиращо за нея
съдържание, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и във волево отношение е искал и целял настъпването им.
При извършване на
деянието, подсъдимият К. е бил със запазена годност да осъзнава
свойството и значението постъпките си и да ги ръководи. В тази ситуация избраното
от него поведение е било мотивирано от стремежа му открито да пренебрегне зачитането
на човешката личност, че не се смята за обвързан от съществуващите социални
норми на поведение, а че стои над тях.
По индивидуализация на
наказанието за престъплението по чл.143, ал.1 вр. с
чл. 26, ал.1 от НК:
При
индивидуализацията на наказанието съдът приложимата санкционна
разпоредба, отразена в чл.243, ал.1 от НК, която предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до 6 (шест) години.
Съдът отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства в настоящата
хипотеза, каквито са – сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, проявените дързост и непоколебимост при осъществяването му, както и на смекчаващите такива: чистото
съдебно минало на подсъдимия, изминалият период от около 4-5 години от
осъществяване на деянието до постановяване на настоящата присъда и доброто
процесуално поведение на К..
Като причина за
извършване на престъплението съдът прие слабите
морално волеви задръжки на подсъдимия и незачитане на установеният в страната правов ред.
При тази установеност на
фактите, след преценка на конкретните обстоятелства и на основание чл. 54 от НК
съдът призна подсъдимия подсъдимия А.И.К. ***, с ЕГН: ********** за виновен в това, че в
периода от неустановена дата през месец август 2016 г. до неустановена дата на
месец октомври 2017 г., в гр. ***, при условията на продължавано престъпление,
принудил Ц.Б.Л., ЕГН: ********** да извърши нещо противно на волята й, а именно
да продължи да поддържа ***с него, като употребил за това заплашване, обективирано чрез телефонни позвънявания и текстови
съобщения чрез мобилното приложение на услугата за безплатни съобщения „*“, от
телефонен № ***на А.И.К. до телефонен № *** на Ц.Б.Л., изразяващо се в следните
изявления:
–
че ако му отказва ***ще уведоми съпруга й за тези им контакти, както и ще разпространи
чрез социалната мрежа за споделяне ***(***) техни интимни снимки - отправено
през м. август 2016 г;
– че ако не се чуят праща първата снимка
на дъщеря й, ако не дойде вечерта пред ***всички ще разберат за всичко -
отправени през м. ноември 2016 г;
– че става и идва, като викнеш 112…аз
знаеш…, ако звъннеш нещо или да не отвориш, знаеш какво следва…, когато ми е
кеф, тогава ще ти звъня и тогава ще ти пиша - отправени през м. декември 2016
г. - престъпление по чл.143, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл.143, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр.
чл. 54 НК го осъди на наказание девет месеца „лишаване от свобода“. На
основание чл. 66 ал. 1 НК, съдът отложи изтърпяването на така определеното и наложеното
наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца с тригодишен изпитателен
срок, след като намери, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ
характер и че за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдения не
е наложително ефективното му изтърпяване.
Съдът
намери, че така определеното и наложено наказание е справедливо,
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и ще способства за постигане
целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.
По отношение на престъплението по чл.159, ал.1 пр.1 и
пр.8 вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази
разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени
доказателства, които да обусловят квалифицирането на дадения субект на
наказателна отговорност като извършител на конкретно санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички
признаци от състава на престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.159, ал.1 НК, който
създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по
друг начин разпространява ***, се наказва с лишаване от свобода до една година
и глоба от хиляда до три хиляди лева.
Съставът на
престъплението по чл. 159, ал. І от НК предполага установяването по несъмнен
начин на всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му
страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност
на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством
наказателна репресия.
В хода на
настоящото производство не се събраха достатъчно доказателства, които да индицират за наличие на осъществен от страна на подсъдимия А.И.К.
състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пристъпвайки
към постановяване на присъдата си, поради изложените мотиви, съдът не може да
формира категорично вътрешно убеждение във виновност на подсъдимия А.И.К.,
което да е основано на доказателствения материал по
делото. Наличието само на вероятност съгласно хипотезата на чл. 303, ал.
ІІ от НПК и при така установените по
делото доказателства, изключва възможността обвинението да се счита за доказано
по несъмнен начин. Ето защо очертаните обстоятелства, анализирани във
взаимовръзка помежду им формират вътрешното убеждение на съда за доказателствена необезпеченост на обективните и субективни
признаци на престъпление по чл. 159, ал. І от НК.
След изчерпване
на всички възможни средства за доказване на обвинението не се установи, че
визираното в обвинителния акт престъпление по чл. 159, ал.1, пр.1 и пр. 8 вр. с чл. 26, ал.1 от НК е извършено от подсъдимия К.,
поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по посоченото обвинение.
Ето защо съдът
призна подсъдимия А.И.К. *** с ЕГН: **********
за невиновенв това, че в периода
м.май 2015 г. – м. септември 2017 г., в гр. ***и в гр.***, в условията на
продължавано престъпление създал ***, съдържащ 2 бр. видеофайла и 5 бр. снимки,
както следва:
„***“ (видеофайл) във формат mp4, с дата
на създаване 31.01.2016г., с продължителност 01:01
мин., съдържащ заснета сцена на ***;
„***“ (видеофайл) във формат .mp4, с
дата на създаване 19.05.2016 г. и с продължителност 01:09 мин., трансформиран в
интернет среда с наименование „***“, съдържащ заснета в едър план сцена на ***ия партньор, с местоположение карта памет ***, марка „***“
- 8GB;
„***“ (снимка) с неустановена дата на
създаване, размер на файла 157КВ, съдържаща заснет в едър план ***, с
местоположение папка „***“ на карта памет ***, „*** - 1GB;
„***“ (снимка) с дата на създаване
10.03.2016 г., размер на файла 1.01МБ, съдържаща заснета в едър план ***, с
местоположение карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
„***“ (снимка) с дата на създаване
15.03.2016 г., размер на файла 1.01МБ, съдържаща заснета в едър план ***с *** с
местоположение карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
„***“ с дата на създаване 19.05.2016 г.,
с размер на файла 1.06МБ, съдържаща заснета в едър план ***, с местоположение
карта памет ***, марка „***“ - 8GB;
„***“ (снимка) с дата на създаване
12.07.2016 г., с размер на файла 2.92 МБ, съдържаща заснета в едър план сцена
на *** с местоположение карта памет ***, марка „***“ - 8GB, представляващ
материал с неприлично, неприемливо и несъвместимо с обществения морал
съдържание, изобразяващо ***между пълнолетни лица и разпространил ***, както
следва:
- на неустановена дата през м. ноември
2016 г., чрез мобилното приложение на услугата за безплатни съобщения „*“, от
телефонен № ***на А.К. 1 бр., снимка във формат jpg,
с наименование: „***“ до телефонен № *** на Ц.Б.Л.;
- на 24.08.2017 год., чрез ***(***) ***през публичен профил „***Л.“,
регистриран във ***(***) социална мрежа, 1бр. видеофайл с наименование: „***“
до Б.К.А. чрез публичния му профил във ***(***);
- на 29.08.2017 г., чрез ***(***) ***през
публичен профил „***П.“, регистриран в ***(***) социална мрежа, 1 бр., снимка,
съдържащ заснета в едър план сцена на мъж и жена с ***, и 1 бр. видеофайл с
наименование: „***“ до Ц.М.И. чрез публичния й профил във ***(***);
- на 15.09.2017 г., чрез електронна
пощенска кутия регистрирана на „***П.“ с имейл адрес ***, видеофайл с
наименование „***“, трансформиран през интернет среда, като файл с наименование
„***“ до пощенска кутия на „***с имейл
адрес ***;
- на 26.09.2017 г., чрез електронна
пощенска кутия регистрирана на „Ц.П.“ с имейл адрес ***, видеофайл с
наименование „***“ до пощенска кутия на „***с имейл адрес ***, като на
основание чл. 304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.159, ал. 1,пр. 1 и пр. 8,
вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
По направените по делото
разноски:
При този изход
на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът осъди подсъдимия А.И.К. да заплати направените деловодни разноски
в размер на 2309,00 лева, от които 1579,00 по сметка на ОД на МВР – *** и
730,00 лева по сметка на РС - ***.
Относно веществените доказателства:
На осн. чл. 53,
ал. І, б. “а” НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства:
1бр. флаш –
памет – марка “***“– 8GB, приложена на лист 13 от том1;
1бр. флаш –
памет – марка „***“, приложена на приложена на лист 8, том 3;
1бр. флаш –
памет – марка „***“ – 2GB, приложена на лист 33 от том 2;
1бр. карта памет ***, марка *** – 8 GB,
приложена на лист 8, том 3;
1бр. CD диск марка ***, приложен на лист
18, том 3;
1бр. карта памет ***, марка „***“/повредена/,
приложена на лист 65, том 2;
1бр. карта памет ***, марка „***“ – 1GB,
приложена на лист 65, том 2, като постанови унищожаването им.
При тези доводи СЪДЪТ
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: