РЕШЕНИЕ
№ 1402
гр. Варна, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседА.е на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. А.а
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501413 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №43631/16.05.2025г. от „Крис-Билдинг Инвест“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Васил
Априлов“ №27 срещу решение №1448/27.04.2025г., постановено по гр. дело
№2023311012943/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на З. Р. П., ЕГН **********, ****** сумата
6270.00лв., платена без основание по приходен касов ордер №10 от
05.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.10.2023 г. до окончателното й изплащане, на
осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и сумата 276.54 лв., представляваща
мораторна лихва за забава от 08.05.2023 г. до 08.10.2023г. на основание чл.86
от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
1
на обжалваното решение. Поддържа се, че страните по спора не са в
договорни отношения, приходна квитанцията №10/05.02.2019г., на която се
позовава ищцата за получаване на сумата не е издадена от ответника, не е
подписвана от управителя на дружеството. Сумата от 6270.00лв. не е
отразявана в счетоводството и не е получавана от ответното дружество /липса
на хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД/. Неправилно съдът е приел, че третото
лице помагач И. Г. има качеството на търговски помощник, чиито действия да
обвържат въззивника и неговата отговорност – никога не е учредявана
представителна власт с пълномощно. Погрешно също първоинстанционният
съд е приел, че процесната сума представлява капаро.
В хода на съдебното дирене се е установило, че сумата е получена от И.
Г., като не е отразен факта, че ищцата е подписвала документи във връзка с
процесната квитанция с дружество, различно от ответното, а именно „Имо
Пропъртис“ ЕООД /депозитна разписка от 12.04.2019г., разписка за получен
депозит от И. Г., депозитна разписка от 02.04.2019г./. Дори и да се приеме, че е
налице договорно правоотношение, то е с трето на спора лице „Имо
Пропъртис“ ЕООД.
Отделно от това И. Г. е възстановил на ищцата по останалите подписА.
документи сумата получена за бъдещия имот.
Въззивникът твърди, че към настоящия момент е образувана
прокурорска преписка №16874/2024г. по описа на Районна прокуратура –
Варна, ДП №711/2024г. по описа на ОД на МВР – Варна, по което с
постановление от 28.11.2024г., в качеството на обвиняем е привлечен И. Г. за
извършено предстъпление по чл.210, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК – измама в големи размери в условията на повторност с ощетено
юридическо лице „Крис Билдинг Инвест“ ООД. На 17.04.2025г. е получен
банков превод по сметката на дружеството за сумата от 25000.00лв. с
основание ДП №711/204г. от лицето М.Б..
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
З. Р. П., в който се застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. Не са налице твърдените материално правни нарушения.
Правилно е приложена нормата на чл.301 от ТЗ, като е направен подробен
2
анализ на събраните по делото свидетелски показания и писмени
доказателства, относно обстоятелството за липсата на противопоставяне от
страна на управителя на ответното дружество досежно на действията на
третото лице помагач Г. Г.. Счита се, че е установено, че последният е бил част
от екипа на отдел „Продажби“ на ответното дружество. Въззиваемата страна
развива доводи, че е ирелевантно обстоятелството, че получената сума не е
отразена в счетоводството на дружеството. Посочена е съдебна практика по
приложението на чл.301 от ТЗ, чл.55 от ЗЗД и чл.42 от ЗЗД.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържат подадената жалба, въззиваемата страна и трето
лице помагач, също редовно призовани, оспорват жалба. Молят за присъждане
на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от З. Р. П. срещу
„Крис-Билдинг Инвест“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
да бъде осъден ответникът да заплати сумата 6270.00лв., платена без
основание по приходен касов ордер №10 от 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
09.10.2023 г. до окончателното й изплащане, в условие на евентуалност иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати сумата на отпаднало основание и иск с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата 276.54 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.05.2023 г. до
08.10.2023г.
В исковата си молба са изложени твърдения, че ищцата имала желание
да закупи жилищен имот, поради което през 2019г. написала в платформа на
официален сайт на ответното дружество: ***/kontakti това си желание, като
оставила имената си, телефон, ел. адрес за връзка с нея. На дадения телефон й
се обадило лицето И. Г. от „Крис билдинг“. През март 2020г. е посетила офиса
3
на ответното дружество в гр. Варна, ул. „Елин Пелин“ №24, където й е била
предоставена архитектурна част на идеен проект на апартамент с площ от
22.50кв.м., който ще се строи в бъдещата сграда в ****** в ПИ с
идентификатор 10135.3115.5029. За да го запази за закупуване ищцата
заплатила сумата от 6270.00лв. депозит чрез лицето И. Г., за което й бил
издаден РКО №10/05.03.2020г. При плащането на ищцата й било заявено, че
предварителен договор ще бъде сключен след издадено разрешение за строеж.
След извършена справка в сайта на дружеството било установно, че има
издадено разрешение за строеж за сградата, която ще се строи на ****** и
№3-5 на 10.03.2023г.
От справка в кадастралната карта и службата по вписванията ищцата
констатирала, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор
10135.3115.5029 и няма учредени ограничени вещни права върху този имот,
поради което не може да прехвъли на ищцата право на строеж или
реализираното такова като самостоятелен обект.
В тази връзка ищцата счита, че дадената сума е без основание.
В условие на евентуалност, ако се установи между страните договорна
връзка е отправена покана по ел. поща на 31.05.2023г. за разваляне на същата
и връщане на даденото на отпаднало основА.е.
Ответникът е изпаднал в забава от датата на получаване на сумата,
поради което дължи обезщетение за същата в размер на 2385.93лв.
Формулиран е петитум за осъждане на ответника да заплати процесната
сума.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в
който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че през м.
февруари 2023г. ищцата посетила офиса на ответното дружество и
представила следите документи: депозитна разписка от 12.04.2019г. с „Имо
Пропъртис“ ЕООД, разписка от 24.03.2019г. за получен депозит, издадена от
трето лице И. Г., депозитна разписка от 02.04.2019г. с „Имо Пропъртис“
ЕООД.
Процесната квитанция №10/05.03.2020г. не съдържа подпис на
управителя на ответното дружество и се отнася до вноска за апартамент,
предмет на двете депозитни разписки.
4
Излага се, че всички документи, подписани от ищцата не са подписани
от представител на ответника. Заплатената сума не е осчетоводена в
счетоводството на ответника.
В тази връзка ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като ищцата се е договоряла с „Имо Пропъртис“
ЕООД, представлявано от И. Г..
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените
искове.
По делото е постъпило становище от третото лице помагач И. Г., в който
същият излага, че от 2019г. е работил в ответното дружество без да има
сключен трудов договор, като изпълнявал функциите като управител на
основА.е предоставено от управителя К.М., пълномощно. Твърди, че не е
виждал оригинал на даденото пълномощно. В офиса на ул. „Елин Пелин“ №24
имал кабинет, а брокерите осъществявали своята дейност от друго
помещение. В дружеството изпълнявал цялостна дейност по подготовка на
документи за одобрение на инвестициите, водил е преговори за набиране на
парцели за строителство, за продажба на имоти, които ще бъдат изградени от
дружеството. Ръководил е цялата стройтелна дейност, като набирал
строителни работници, снадбявал дружеството с материали. Имал ключ за
касата.
През месец март 2020г. ищцата проявила интерес към обект, който
следвало да бъде изградено от ответника, но за който нямало издадени
строителни книжа. За да се спре продажбата ищцата заплатила сума, за която
бил издаден приходен касов ордер.
Решение №1448/27.04.2025г., постановено по гр. дело
№2023311012943/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата
над 276.54лв. до пълния предявен размер 2385.93лв., обезщетение за забава е
влязло в законна сила като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивно
обжалване, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
5
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД даденото без основание
подлежи на връщане. В тежест на ищеца е да установи, че е предал на
ответника процесната сума, а от своя страна ответникът следва докаже
основанието, на което има право да я задържи.
При така очертаният фактически състав на предявения иск съдът
пристъпва към разглеждане на горните предпоставки.
От представената по делото имейл кореспонденция на л.138 от
първоинстанционното дело се установява, че ищцата чрез контактна форма на
официален сайт на ответното дружество: *** е отправила искане с дата
22.03.2019г. да закупи боксониера на „зелено, като посочила имената си,
телефон, ел. адрес *** за връзка с нея. Искането с данните за контакт са
препатени от уебсайта на „Крис – Билдинг“ на имейла на дружеството ***, а
от имейла на дружеството са препратени от К.М. на имейла *** на И. И. Г..
Няма оспорване от страна на въззивника, че това не е официалният сайт
и имейл за кореспонденция на дружеството. Отделно от това за този
механизъм на контакт с дружеството при закупуването на имоти има
впечатления и св. Д.Ж., който работела за дружество свързано с „Крис-
Билдинг Инвест“ ООД. Според показанията й достъп до имейла и контакната
форма е имал и И. Г..
Съдът приема за доказан и факта, че ищцата е посетила офиса на
ответника в гр. Варна, ул. „Елин Пелин“ №24, като е предала сумата от
6270лв. за закупуване на бъдещ обект на ****** и №3-5 на третото лице
помагач И. Г.. За получаването на сумата е издадена квитанция
№10/05.03.2020г., която е подписана от И. Г. и на нея е положен печат на
„Крис-Билдинг Инвест“ ООД. Страните не спорят за тези факти.
Оплакванията във въззивната жалба касаят липсата на качество у
третото лице помагач на търговски помощник на въззивника, което да
предпостави същият да приеме сумата от ищцата от името и за сметка на
търговеца.
Според правилото на чл.30 от ТЗ търговският помощник е физическо
лице, което пряко извършва търговската /стопанска/ дейност, като отшенията
с търговеца се уреждат с договор. Няма ограничения за вида на договора, с
който се уреждат отношенията между търговеца и търговския помощник. Този
6
договор може да бъде трудов договор, договор за изработка, договор за
поръчка и др.
Търговският пълномощник подпомага търговеца във фактическото
подготвяне, сключване и изпълнение на търговски сделки. По правило същият
не може да сключва сделки за сметка на търговеца.
От доказателствата по делото се установява, че третото лице помагач
категорично отговаря на фигурата на търговски помощник на ответника по
смисъла на цитирана разпоредба.
В офисът на ответното дружество с указателна табела, чийто адрес
съдът посочи по – горе, е имало отдел „Продажби“, състоящ се от лица
подпомагащи дейността на дружеството във връзка с бъдещи продажби на
недвижими имоти. В този отдел са били свидетелките М.П., Д.Ж. и третото
лице помагач И. Г..
Свидетелите Р.Т., И. М., Г.У. като клиенти са посещавали офиса на
дружеството във връзка със закупуване на недвижими имоти. При тези срещи
са контактували основно с И. Г., като представител на „Крис Билдинг Инвест“
ООД.
И. Г. е предоставял скици и други документи на клиените, вземал е т.н.
„стоп депозити“, подписвал е разписки, върху които е полаган печата на
дружеството. Имал е достъп до касата на дружеството, където да оставя
получените суми.
Показанията на посочените свидетели за тези обстоятелства са
непротиворечиви.
От представената имейл кореспонденция на л.141 до 146 от делото,
както и тази на л. 138 /касателно ищцата/ се установява, че И. Г. е бил
контактното лице за ответното дружество във връзка с бъдещи продажби.
Механизмът за контакт с клиентите е един и същ, като този при ищцата.
Исканията от страна на клиентите / на Т. Т. с дата 31.07.2019г., на К. И.ов с
дата 17.07.2019г., на М.С. с дата 22.01.2019г. и др./ са направени на
контактната форма на уебсайта, после препратени от имейла на дружеството
от К.М. на имейла на И. И. Г..
К.М. е управител на въззивното дружество към него момент, факт
неспорен и установим по партидата в ТРРЮЛНЦ.
7
Качеството на И. Г. на контакто лице се установява и от представените
договори за депозит на л.148-158. Същите касаят подготовката за продажби на
бъдещи обекти в сграда, която ще бъде построена в недвижим имот, находящ
се в ****** – т.е където е и бъдещият обект на ищцата.
Т.е. законният представител на въззивника е давал задачи на И. Г. във
връзка с фактическото подготвяне сключването на бъдещите предварителни
или окончателни договори за продажбата на недвижими имоти чрез
препращане на исканията по имейл кореспонденция. Предоставил му е печата
на дружеството, като няма никакви твърдения, той да е бил откраднат и
ползван неправомерно, това важи и за ключа от касата на дружеството.
Или всички факти сочат на съществуването на договор на поръчка по
смисъла на чл.280 от ЗЗД между ответното дружество и третото лице помагач.
Това го прави търговски помощник, който е приел сумата от името и за сметка
на ответното дружество. За получаването на суми от името на дружеството не
е нужно писмено упълномощаване от страна на възложителя. В случая то е
дадено устно, с оглед изричното признание на управителя на ответника К.М. в
сигнал до Районна прокуратура – Варна на л. 142 от делото – „ с И. Г. е
постигната договорка да води разговори с потенциални купувачи“. В тази
връзка изключеното писмено пълномощно по реда на чл.183 от ГПК, тъй като
е представено само в копие на л.137 от делото, е без значение.
За наличието на мандатно правоотношение сочи и факта, че на
17.04.2025г. е получен банков превод от лицето М.Б. / банково извлечение на
л.13 от възз. дело/ по сметката на дружеството за сумата от 25000.00лв.
Преводът е с основание ДП №711/2024г. на ОД на МВР – Варна, по което с
постановление от 28.11.2024г., в качеството на обвиняем е привлечен И. Г. за
извършено предстъпление по чл.210, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК с пострадало лице „Крис-Билдинг Инвест“ ООД. Извършеният
превод представлява отчета на третото лице помагач по договора за поръчка.
Изводът, че И. Г. е действал от името и за сметка на ответника не се
разколебава от приетите по делото депозитни разписки от 02.04.2019г., от
12.04.2019г., 12.03.2019г. Първите две са издадени от И. Г., като управител на
„Имопропъртис“ ЕООД, а третата в лично качество за приети суми 2130лв.,
1000лв. и 400лв. депозит от въззиваемата Панайотва за закупуването на
апратамент №7 на бъдеща сграда на ******. В разписки от 02.04.2019г., от
8
12.04.2019г. обаче изрично е записано, че ищцата следва да се яви за
сключването на предварителен договор в офиса на „Крис Билдинг Инвест“
ООД. Т.е бъдещият продавач и този, който ще сключва договори е въззивника
и сумите се приемат от негово име.
Следователно въззивникът е материално легитимиран да отговоря по
предявения иск.
Ирелевантно за тази му легитимация е наличието или липсата на
отчетна сделка по чл.284, ал.2 от ЗЗД – предаването на парите в касата на
дружеството от страна на търговския помощник, въпреки, че съгласно
заключението по съдебно счетоводната експертиза не се установяват постъпли
суми в брой или по банков път в счетоводството на дружеството от
въззиваемата П..
Предварителен или окончателен договор между страните по спора не е
сключван, нито ненаименован договор „стоп депозит“, наложил се в
практиката на търговци с дейност посредничество и продажба на недвижими
имоти.
Следователно сумата се държи без основание от ответното дружество,
поради което същата подлежи на връщане. Предявеният иск е основателен в
пълния му предявен размер и следва да бъде уважен.
По иска с право основА.е чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на акцесорният иск няма оплаквания във въззивната
жалба за началната дата на забавата и размерът на обезщетението за същата. В
тази връзка и предвид обусловеността му от главния иск и той също подлежи
на уважаване.
Първоинстанционният акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед изходът от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна/ ищец се следват разноски в размер на 700.00лв.,
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение №1448/27.04.2025г., постановено по гр. дело
№2023311012943/2023г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Крис-Билдинг Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Васил Априлов“ №27 ДА ЗАПЛАТИ
НА З. Р. П., ЕГН **********, ****** сумата от 700.00лв., адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10