Разпореждане по дело №230/2022 на Административен съд - Варна

По електронен път е постъпила молба с.д. №12167/23.08.2023г от жалб.Н.Н. за отвод на съдията-докладчик по делото. Сочи, че за него са видни приятелските отношения между вещите лица д-р С.В.и д-р Р. Б., и съдията-докладчик Ралица Андонова, която им предоставяла информация, укривала експертизи и саботирала делото като отказала да назначи един адвокат и отказала да освободи друг за процесуално представителство на жалбоподателя. Сочи, че са му станали известни нов иобстоятелства – че Е.Ц. е лежала в „психиатрии“, и че д-р Р. Б. й е поставила диагноза „биполярно афективно разстройство“. Сочи, че може да се окаже, че информацията за него е била предоставена на Е.Ц. или на близките й от самите д-р В. и д-р Б.; че може съдията да започне умишлено да не допуска въпроси, за да прикрие истинския извършител (неуточнено на кое); че приятелските й отношения може да „сътворят амнезия на някого“, и че целта й е приятелите й вещи лица да получават големи хонорари. Моли съдията-докладчик да се отведе от разглеждане на делото, за да има справедливо правосъдие.

Молбата е неоснователна.

На първо място д-р С.В.и д-р Р. Б. са назначени като вещи лица в друго съдебно производство – това по адм.д. №174/2022г на ХХVІ с-в на АС – Варна, с предмет искова молба на Н.Н. по чл.292 от АПК. Двете вещи лица не участват в настоящото производство, поради което няма да им бъдат задавани никакви въпроси. Твърденията за приятелски връзки между тях и съдията-докладчик са изцяло неверни, почиват единствено на догадките и предположенията на жалбоподателя, а дори при наличие на такива – те не са страна в никое производство и съдията няма как да се произнесе „в тяхна полза“, още по-малко в конкретното дело, в което не участват.

На второ място от прегледа на материалите по делото се установяват усилията на съдията-докладчик да открие и назначи адвокат, съгласен да оказва правна помощ на жалбоподателя, с чието назначаване и самият той да е съгласен. Във всички случаи това са процесуални действия от компетентността на докладчика, така че самото им извършване и то след преценка на всички факти и обстоятелства, е задължение на съдията, а не проява на лично отношение.

На трето място опасенията на жалбоподателя какво съдията евентуално може или не може да започне да прави по делото във бъдеще не са основания за отвод към настоящия момент.

Не на последно място – твърдението на Н.Н., че Е.Ц. е лежала в „психиатрии“ и е с поставена диагноза „биполярно афективно разстройство“, може да бъде квалифицирано по два начина: 1). Клевета по чл.147 ал.1 пр.1 от НК – ако е лъжа; или 2). Обработване по см.§1 т.4 от ДР на ЗЗЛД вр.чл.4 т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 под формата на разкриване чрез предаване на личните данни по см.§1 т.1 от ДР на ЗЗЛД вр.чл.4 т.1 от Регламента на Е.Ц., и по–конкретно – двете имена на идентифицирано физическо лице (участник в инцидента на 23.11.2019г), и данни за психическата й идентичност (диагнозата, поставена й от психиатър д-р Р. Б., и нееднократното пролежаване в специализирани лечебни заведения – психиатрии) – ако е истина.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е налице никое от обстоятелствата по чл.22 ал.1 т.1 – т.5 от ГПК вкл., а твърденията на жалбоподателя не обосновават и наличие на такива по т.6 на същия текст, поради което искането му за отвод на съдията-докладчик е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на жалбоподателя Н.Н. за отвод на съдията-докладчик по адм.д. №230/2022г на АС.

Определението е окончателно.

	Председател: