Решение по дело №790/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на Д.В.И., ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001580/31.10.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, по съображения изложени в жалбата; счита заповедта за немотивирана; изложените фактически обстоятелства са противоречиви и не става ясно за какво е наложена ПАМ.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора не се явява. В депозирана по делото молба чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № ***., съгласно който на 29.10.2022г. в гр. Варна, по ул. „В“ на кръстовището с бул.“Ц.О.“ посока центъра на града управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег*****, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер „Drug test 5000“ с фабричен № ARPK-0014, за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Издаден е талон за изследване № 114898/29.10.2022г.. Актосъставителя е преценил, че са нарушени нормите на чл. 174 ал.3, предл.2 от ЗДвП – водачът отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000. Съставения АУАН е предявен на И., същият го е подписал без възражения.

Приложен е талон за изследване № 114898 от 29.10.2022г. издаден на И., в който е отразено, че лицето отказва проба за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство. Талона е връчен на Д.И. на 29.10.2022г. в 14.20 часа.

На 31.10.2022г. е издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001580 от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с която на д.И. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Drug Test – 5000” ARPK-0014 за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

От приложена справка за нарушител е видно, че И. има издадено наказателно постановление,2 фиша и 2 ЗППАМ за нарушения на ЗДвП.

От приложено по делото удостоверение от 12.06.2023г. е видно, че със Заповед рег. № 365з-1613/18.04.2019г. В.С. И.а е назначена на длъжност полицейски инспектор в група „ АНДОПТПВМПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, която заема и към настоящия момент.

По делото е представено писмо рег. № В-изх-1536/14.07.2023г. от Началник на МБАЛ – Варна към ВМА – София, с което уведомяват, че на основание талон за изследване № 114898/29.10.2022г., от лицето Д.И. са постъпили биологични проби за изследване в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА-МБАЛ- Варна с №№ 9393 и 9394, но към момента въпросните проби все още не са изследвани, поради значително претоварване на лабораторията с голям брой проби.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОДМВР е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. Директора на ОДМВР – Варна е определил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, вкл. т.1 длъжностни лица – полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният акт е постановен в писмена форма, съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, буква „б” от ЗДвП. Принудителните административни мерки по чл.171, т.1 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е установен по надлежен ред отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Видно от представения Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ***., И. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Drug Test – 5000” ARPK-0014, което обстоятелство не се оспорва и жалбоподателя. Издадения талон за медицинско изследване отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1 – 7 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.

Разпоредбата на чл. 174, ал.3, пред. второ от ЗДвП предвижда санкция за деец – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или техните аналози с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване. Съгласно ал. 4 на същия член редът по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 1, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Текста на чл. 3а от същата наредба сочи, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест или лицето не приема показанията на техническото средство, или теста или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Субект на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДП е водач на МПС, който е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози и по двата посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за наркотични вещества с тест и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо И. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като формално е изпълнил даденото предписание за химическо изследване. По преписката не са налични данни, че И. е изпълнил в срок предписанието за медицинско изследване, поради което, отразеното в заповедта фактическо положение съответства изцяло на действителното.

С оглед установените факти, законосъобразно е прието от административния орган, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно налице е отказ от страна на Д.И. да му бъде извършена проверка с тест за установяване концентрацията на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в предоставения му срок.

Правилно ответникът е посочил и размерът на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Същата е определена в рамките на установения в закона срок: "до решаване на въпроса за отговорността му (на водача), но за не повече от 18 месеца", съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП. От това следва, че 18 месеца е максимално допустимият срок за налагане на ПАМ, което не изключва възможността въпросът за отговорността на водача да бъде решен и преди изтичането на този срок, респективно – основанията за налагане на ПАМ да отпаднат по-рано от 18 месеца.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

Изложените по-горе мотиви налагат извод, че не е налице нито едно от основанията за отмяна на административния акт, изчерпателно изброени в чл. 146 от АПК. Жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001580/31.10.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И., ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.Б. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001580/31.10.2022г. издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Д.В.И., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 100лв. / сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

	Съдия: