Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, ……...2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 7894/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 13.03.2020 г., постановено
по гр.д. № 21209/2019 г. СРС е отхвърлил предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******срещу
Н.Я.П., ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на следните суми: 1912,64 лв. - представляваща стойност на
неизплатена топлинна енергия, доставена през периода 01.05.2015 г.- 30.04.2018
г. до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к .******, Апартамент № 30,
дължима за реално потребена топлинна енергия, отразена в Общи фактури, издадени
за съответните отоплителни сезони вкл. в исковия период, ведно със законната
лихва от 12.04.2019 г. до окончателното плащане; 276,32 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 1912, 64 лв., за периода от
15.09.2016 г. до 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане, считано от 12.04.2019 г., 36,94 лв. - такса за
дяловото разпределение, извършвано от ФДР в периода от м.05.2015г. до м.04.2018
г. и 7,29 лв. - законна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 31.03.2016
г. до 06.03.2019 г С оглед изхода на правния спор е разпределил разноските
между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът - „Т.С."
ЕАД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която
заявява, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че реалното държане на
имота има правно значение за дължимостта на задълженията за топлинна енергия и
дялово разпределение. В тази връзка е посочил, че фактът, кой точно реално е
потребил енергията е ирелевантен. Претендира разноски за производството и моли
съдебното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което
предявените от него искове да бъдат уважени изцяло.
В срок е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба от Н.Я.П., с който се излага становище за
правилност на съдебното решение и се претендират разноски за производството.
Третото
лице-помагач - „Т.С.“ ЕООД не взема становище в
законоустановения срок.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, предвид което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато
следи за приложението на императивна правна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
От материалите по делото е видно, че първоинстанционното
производство е образувано по искове на „Т.С.“
ЕАД по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н.Я.П., в
качеството й на наследник на вещен ползвател на топлоснабден недвижим имот - В.Л..
Страните не спорят за това, че В.Н.Л.е прехвърлила
собствеността върху процесния топлоснабден имот пред 1998 г. в полза на З.К.К.,
като си е запазила правото на пожизнено ползване. Този факт се установява и от
представения по делото нотариален акт №
27/27.10.1998 г., том I, peг. № 286, дело № 30. Съответно съобразно чл. 153 ЗЕ
от този момент като вещен ползвател на процесния недвижим имот, В.Л. е имала
качеството на потребител на топлинна енергия и е задължена за заплаща на ищеца
цената за доставена топлинна енергия и за дялово разпределение в сградата
етажна собственост. В същото време от събраните по делото доказателства се
установява, че същата на 21.08.2009 г. е била настанена и е обитавала до смъртта си дом за хора с
деменция, предвид което от този момент в рамките на 10 години тя не е
упражнявала реално фактическата власт над процесния недвижим имот, като по
делото няма данни да е ползвала същия по какъвто и да било начин, включително и
чрез трето лице. С оглед така установеното наследодателката на ответника е
загубила качеството си на вещен ползвател на имота, считано от 21.09.2014 г.,
поради погасяване на правото й на ползване на основание чл. 59, ал.3 ЗЗД.
Съответно за доставените след този момент услуги до топлоснабдения имот тя няма
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и нито тя,
нито съответно нейните наследници, носят отговорност за заплащане им. В тази
връзка следва да се има предвид, че исковете се отхвърлят не защото
наследодателката на ответника не е упражнявала реално фактическата власт върху
имота и не е потребила лично доставената топлинна енергия, а защото не е имала
качеството на вещен ползвател на имота в процесния период, предвид което
възраженията на въззивника в тази връзка са неоснователни.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на
районния съд на основание чл. 272 ГПК съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззиваемият не е
реализирал деловодни разноски във въззивното производство, но е бил
представляван безплатно от адвокат на основание чл. 38 ЗА, предвид което в полза на този адвокат следва да се присъди
сумата от 386,32 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 13.03.2020 г., постановено по гр.д. № 21209/2019 г. по описа на СРС
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
вр. чл. 38 ЗА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******да заплати на адвокат Н.И. ***,
офис- партер сумата от 386,32 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД - -„Т.С.“
ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.