РЕШЕНИЕ
Номер 683 11.05.2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪСТАВ, на пeтнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 650 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по
касационна жалба от Земеделски производител Р.С.В.против решение
№260095/08.02.2021г., постановено по а.н.д. № 283/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002948/02.12.2020г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, и на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.413,
ал.3 от КТ на ЗП Р.С.В.е наложена глоба в размер на 1 500лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас, чрез старши юрисконсулт С.Н.оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на ответника и на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
С НП, ответната страна е санкционирана
за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
на 04.09.2020г. не е уредил като трудови правоотношения, отношенията по
предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма
с лицето Г.А.В., ЕГН **********, установено да полага труд в обект: зеленчулова
оранжерия, находяща се на входа на с. Винарско , общ. Камено, обл. Бургас,
стопанисвана от работодателя.
Нарушението е установено на 17.09.2020г.
от ст. инспектор при Д “ИТ“ при проверка по документи в дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас.
За него е съставен АУАН, който е
предявен лично на Р.В.и въз основа на който е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното решение,
първоинстанционният съд е приел, че в тежест на
административнонаказващия орган (по аргумент от чл.
84 от ЗАНН, във връзка с чл.
83, ал.1 от НПК), тъй като именно той
е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че е налице административно
нарушение и че същото е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Счита, че в настоящия случай по делото това е било
надлежно сторено. Заявява също, че в хода на съдебното следствие се установява
от събраните гласни доказателства, че проверка вътре в оранжерията е била
извършена и работникът е бил установен да осъществява действия, представляващи
елементи на конкретна трудова дейност, а именно на дейността общ работник,
който е събирал и сортирал краставици. При съставен списък намясто лицето лично
е посочило тези обстоятелства, ведно с работното си време и уговореното трудово
възнаграждение на ден. В тази връзка АНО е намерил издаденото наказателно
постановление за обосновано и законосъобразно и като такова го е потвърдил.
Присъдил е разноски в полза на ответния орган.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
При анализ на всички събрани доказателства и установени въз основа на
тях факти, районният съд е обосновал правилния извод, че административнонаказващият орган е успял да
докаже по категоричен начин соченото от него административно нарушение.
Действително,
недопустимо е едно лице да бъде санкционирано на база на частен документ, какъвто
е декларацията от страна на работника, но комбинацията й ведно с посещението
намясто и наблюдение на работния процес от страна на дл. лица при ДИТ в
трудовия обект на земеделския производител - касатор, който не оспорва, че го
стопанисва лично, доказва по безспорен начин авторството на установеното с АУАН
деяние, а именно, че работникът е бил нает именно от работодателят - земеделски
производител. Липсват други смислени обяснения за присъствието на Вангелов в
предприятието на земеделския производител, като именно посоченото работно
време, размер на възнаграждението и място на работа са основните и съществени
елементи на трудовото правоотношение. Същите се характеризират с достатъчна
конкретика, за да обосноват наличето на соченото за налично трудово
правоотношение. Предвид изложеното, напълно се споделят правните изводи на въззивния
съд, обосновали потвърждаване на наказателното постановление, тъй като
отговорността на Видева е ангажирана законосъобразно и обосновано.
Съдът не възприема като необорени, а като недоказани,
предвид позитивния им характер, твърденията на работодателя, че лицето е
присъсътвало там единствено, за да прецени дали да започне работа.
Що се отнася до твърдяното съществено процесуално нарушение,
такова според настоящия съдебен състав не е налично, доколкото при провеждане
на производството пред въззивната инстанция приложими са процесуалните норми на
НПК, вкл. правилата за призоваване. Нормата на чл.180 НПК не предвижда
процесуално задължение за призоваване не по-късно от 7 дни преди датата на
о.с.з., каквото въвежда нормата на чл.56, ал.3 ГПК, напротив, предвидена е
възможност за призоваване по телефона в бързи и неотложни случаи.
Не е налице и хипотеза на маловажност, респ.
малозначителност на случая, доколкото от една страна извършеното нарушение не
притежава белези открояващи го значително от обичайните хипотези на деяния от
същия вид и обосноваващи по-ниска степен на обществена вредност на деянието и
дееца спрямо тях, а от друга прикриването на едно трудовоправоотношение винаги
е достатъчно тежко по характера си административно нарушение, доколкото лишава
по-слабата в правоотношението страна от редица права и привилегии, които КТ
предоставя на работниците.
Като е достигнал до същите изводи и
е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да се остави в сила.
Не се установиха касационни
основания за неговата отмяна.
Пред
касационната инстанция процесуалният представител на жалбоподателя е
претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
уважени в минимален размер от 100,00 лева.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХIХ - ти състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260095/08.02.2021 г., постановено по а.н.д. № 283/2021г. по
описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Р.С.В.с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.