№ 102
гр. Раднево, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100435 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 9 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“
ЕООД, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Л., срещу Д. Г. Д., с която
се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК. Ищецът
твърди, че на 15.07.2021 г. между „Стик – Кредит“ АД и ответника Д. Г. Д. е
бил сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 713464 от
15.07.2021 г., с който бил отпуснал кредит в размер на 800 лв., която била
получена от ответника. Твърди, че главницата била разсрочена на 1 месечна
вноска от 800 лв. със срок до 14.08.2021 г. Твърди, че бил уговорен ОЛП в
размер на 0 % и ГПР от 42.58 %. Твърди, че в договора било уговорено, че при
забава се дължи лихва в размер на законната лихва върху всяка забавена
вноска. Твърди, че вземането на кредитодателя било прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 12.07.2023 г. и приложение № 1, за което длъжникът бил
уведомен на 24.07.2023 г. на посочен от него имейл за кореспонденция, че
било прехвърлено вземането. Твърди, че претендира главница в размер на 800
лв. за единствената вноска е с настъпил падеж, сумата от 24 лв. за договорна
лихва, дължима за периода от 15.07.2021 г до 14.08.2021 г., както и сумата от
251,62 лв. мораторно обезщетение за периода от 15.07.2021 г. до 15.04.2024 г.
Твърди, че правили опит да уредят отношенията с ответника извънсъдебно, но
1
били неуспешни, тъй като ответникът отказвал да погасява задълженията си.
Твърди, че било образувано ЧГД № 346/2024 г. по описа на РС-Раднево, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните
вземания, но ответникът не бил открит на адресите и получили разпореждане
за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато
вземането му от 800 лв. главница по договора за кредит за вноската с настъпил
падеж, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, сумата от 24 лв. договорна лихва, дължима за периода от 15.07.2021
г до 14.08.2021 г., както и за сумата от 251,62 лв. мораторно обезщетение за
периода от 15.07.2021 г. до 15.04.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д.
Г. Д..
Ответникът Д. Г. Д. е редовно призована за първото съдебно заседание,
като в изпратената призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
Още с исковата молба, а в последствие и с молба вх. №
2900/10.07.2024г., ищцовото дружество, чрез процесуалния пълномощник
юрисконсулт Елиана Цолова, е поискало на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение, ако са налице основанията за това,
а именно в случай, че ответникът не депозира отговор на исковата молба, не
депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в
първото по делото съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане
делото да се разглежда в негово или отсъствие на негов представител. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал.
2
2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето
защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавните такси:
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в това число за
държавна такса в размер на 75 лв. общо за исковото и заповедното
производство, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
исковото производство съответно в размер на 50 лв. и 100 лв., или обща сума
на разноските от 225 лв. Надвнесената държавна такса подлежи на връщане
при поискване от страната съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси.
Водим от горното и на основание чл. 238 и чл. 239 от ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Г. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Раднево, ул. ******** и живуща в гр. Раднево, ул.
******** 4, дължи на „АПС Бета България” ЕООД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81В, ап. 3, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от
800,00 лв. (осемстотин лева), представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 713464 от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.04.2024 г. до пълното й погасяване, сумата от
24,00 лв. (двадесет и четири лева), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2021. до 14.08.2021 г. и сумата от
251,62 лв. (двеста петдесет и един лева и 62 ст.), представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 14.08.2021 г. до 15.04.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 204/17.04.2024 г. по ч.гр.д. № 346/2024 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Раднево,
ул. ******** и живуща в гр. Раднево, ул. ******** 4, да заплати на „АПС Бета
България” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК *********, с
3
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство, от които
25,00 лева - държавна такса за заповедното производство и 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, 50,00 лева
държавна такса за исковото производство и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК
пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4