Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1 749 28.12.2009 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав На четиринадесети
декември Година 2009 В открито заседание в
следния състав:
Председател: Димана Кирязова- Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното от съдия Кирязова- Вълкова гражданско
дело номер 4654 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Е.Е.Д., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете П.М.И., против М.И.И. искова молба, с която се моли да бъде
осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80 лв.,
считано от 01.07.2008 г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че
родителите на детето не са сключвали граждански брак, но са живели заедно до
01.05.2009 г., след която дата ищцата и детето са напуснали общото им жилище.
Твърди се също така, че и преди раздялата им ответникът не е полагал грижи за
детето и не давал средства за издръжката му, а след това съвсем се
дезинтересирал от него. Ищцата твърди, че средномесечното й трудово
възнаграждение е в размер на 299,33 лв., както и че ежемесечно плаща вноските
по кредита, теглен от нея съвместно с ответника, които са в среден размер от 470 лв., а ответникът не работи,
въпреки, че е здрав и в работоспособна възраст. Ищцата не се явява лично в съдебно заседание, но изпраща
процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са гласни и писмени
доказателства.
Така предявеният иск за издръжка за
бъдещо време е с правно основание чл. 143 от СК, а искът за издръжка за минало
време е с правно основание чл. 149 от СК, като същите са допустими.
Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника оспорва иска е депозирал писмен отговор, в който не оспорва по същество предявените
искове за издръжка, но счита, че претендираният размер на издръжката е
прекомерно завишен, като моли искът да бъде уважен до размера от 30 лв. Същият се явява в съдебно заседание,
поддържа направените в отговора оспорвания, не ангажира доказателства.
Д ”СП”- Б. не изпраща представител в
съдебно заседание, редовно уведомена, не изразява становище по съществото на спора.
След преценка на представените по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, Бургаският
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото
удостоверение за раждане, детето П.М.И. е родено на ***
г. в гр. Б. от майка Е.Е.Д. и баща М.И.И.. Представена е служебна бележка,
издадена от ЦДГ № 2 “Х.Кр.Андерсен”- Б., от която е видно, че детето редовно посещава
посоченото учебно заведение и дължимите за това такси са платени.
По делото е приложено удостоверение №
7/19.06.2009 г., издадено от “ЕЛ ДИ ИВ” ООД- гр. Бургас, съгласно което през
периода м. декември 2008 г.- м. май 2009 г. Е.Д. е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 1796 лв. или 299,33 лв. средно месечно.
Представена е и Заповед №
06-586/30.04.2009 г. на директора на ДСП- Б., с която на ищцата е отпусната месечна
помощ за 1 дете в размер на 35 лв. за периода 01.04.2009 г.- 31.03.2010 г.
По делото са приложени и
доказателства във връзка с твърденията на ищцата за теглен от нея и ответника
банков кредит за закупуване на съсобствено между тях жилище, по който ищцата е
платила на 11.06.2009 г. месечната вноска в размер на 474,20 лв.
Липсват представени доказателства
относно трудовата ангажираност и доходите на ответника- баща на детето.
В съдебно заседание на 14.12.2009 г. е
бил разпитан свидетеля И.И.- бивш съпруг на сестрата на ищцата и неин
работодател. Същият твърди, че страните по делото не живеят заедно от м. май
2009 г., като първоначално, докато се живели в дома на майката на ищцата,
ответникът е полагал грижи за детето, но след като заживяли в собственото си
жилище той започнал да не се прибира и да не се грижи за П. Свидетелят заявява,
че ищцата изплаща вноските по тегления от нея и ответника кредит, които са
месечно по около 500 лв., като твърди, че той й дава тази сума ежемесечно, а
след това я удържа от заплатата й. Признава, че месечното възнаграждение, което
изплаща на ищцата, е в размер на 700 лв. Свидетелят твърди, че понастоящем никой
не живее в съсобствения апартамент на страните, но ищцата не може да го отдаде
под наем, тъй като М.И. е изнесъл от там част от обзавеждането. Свидетелят
заявява, че не знае дали ответникът работи на постоянна работа, но твърди, че
при последната им среща му казал, че дълго време не е работил. Казал му също
така, че живее на квартира и плаща по 500 лв. месечен наем.
При така събраните доказателства, от
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Предвид установеното по делото и
неоспорено от ответника обстоятелство, че детето Павел живее при своята майка-
ищцата по делото, която полага лични и непосредствени грижи за него, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 143 от СК е доказан по основание, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплаща част от необходимата за
отглеждането на детето издръжка.
По отношение размера на издръжката
съдът намира следното:
В чл. 142 от СК е предвидено, че размерът
на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка
на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата,
т.е. 60 лв. към настоящия момент.
В настоящия случай се установи, че
детето П. е на 4 години и 3 месеца и живее със своята майка, която през периода
м. декември 2008 г.- м. май 2009 г. е получавала средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 299,33 лв.
Предвид трудоспособната възраст на
ответника и липсата на твърдения и доказателства за негова невъзможност да
полага труд, съдът намира, че същият би могъл да реализира доходи от трудово
правоотношение поне в размер на минималната работна заплата за страната или 240
лв. месечно.
Установи се също така, че ищцата
погасява и вноските по тегления от страните банков кредит за закупуване на
жилище.
От свидетелските показания се
установи, че ответникът не полага никакви грижи за детето, липсват
доказателства същият да му плаща издръжка.
При така изяснената фактическа обстановка,
отчитайки възрастта и нуждите на детето, финансовите възможности на страните и
липсата на техни алиментни задължения по отношение на други лица, както и предвид
обстоятелството, че задължението за полагане на грижи и издръжка е в тежест и на
двамата родители, като понастоящем преките грижи за детето се полагат от
неговата майка, настоящият състав счита, че за издръжка на детето Павел бащата
следва да заплаща сума в размер на 80 лв. месечно, а останалата част от
необходимата му издръжка следва да бъде поета от неговата майка. Поради това искът
по чл. 143 от СК следва да бъде уважен изцяло в така предявения му размер.
Съдът намира за основателен и доказан
и иска по чл. 149 от СК- за заплащане на издръжка за минало време- за период от
една година преди завеждането на иска, тъй като по делото липсват доказателства
бащата да е плащал издръжка на детето през този период или да е задоволявал по
какъвто и да било друг начин неговите потребности. От събраните гласни
доказателства се установи, че бащата не е полагал грижи за детето дори и по
време на съвместното му съжителство с ищцата. С оглед на това съдът намира, че
ответникът дължи издръжка за минало време за посочения в исковата молба период-
1 година и в посочения размер- 80 лв. месечно или общо 960 лв.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата и сумата от 318 лв., представляваща сбора от направените от нея
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Предвид обстоятелството, че
ответникът се представлява от назначен особен представител- адв. Т. от БАК и на
осн. чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК на същата следва да бъде изплатено
възнаграждение от бюджета на съда в размер на 50 лв., като размерът на това
възнаграждение съдът определя в рамките на предвиденото в чл. 23, т. 6 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, отчитайки липсата на фактическа и
правна сложност на спора по делото.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. 83, ал. 1,
т. 2 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в
размер на 115,20 лв., дължима върху размера на присъдената издръжка за бъдеще
време, както и държавна такса в размер на 38,40 лв., дължима върху присъдената
издръжка за минал период, или общо 153,60 лв. Същият следва да заплати по
сметка на БРС и сумата от 50 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на назначения му особен представител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 143 и чл. 149 от СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплаща на детето П.М.И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Е.Е.Д., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 80,00 (осемдесет) лв.,
считано от 01.07.2009 г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на детето П.М.И., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Е.Е.Д., ЕГН **********,***, сумата от 960,00 (деветстотин и шестдесет) лв.,
представляваща издръжка за минало време- за периода от 01.07.2008 г. до 31.06.2009
г. в размер на 80 лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.07.2009 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на Е.Е.Д., ЕГН **********,***, сумата от 318,00 (триста и осемнадесет) лв.,
представляваща направените от нея съдебно- деловодни разноски по делото.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати по сметка на
БРС сумата от 203,60 лв. (двеста и три лв. и шестдесет ст.), от които 153,60
лв.- държавна такса, дължима върху присъдената издръжка и 50 лв.- платено от
бюджета на съда възнаграждение на назначения му особен представител.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М.Т., в качеството й на назначен по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК процесуален представител на М.И., възнаграждение в размер на 50,00
(петдесет) лв. от бюджета на съда за осъщественото от нея процесуално
представителство по делото.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта, с която исковете за издръжка са уважени.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му- 28.12.2009
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД