Решение по дело №2564/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба от директор дирекция Обслужване в ТД на НАП-Пловдив, чрез юрк. К. против Решение № 1378/08.08.2023г., постановено по АНД № 20235330201963/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив - 3 н.с., с което е отменено наказателно постановление № 682826-F685572/19.02.2022г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив за наложена на „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал Руум 12“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92, ал.2 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и е предупреден нарушителят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишния срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на неправилно и незаконосъобразно съдебното относно извода на районния съд, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна решението и потвърждаване на отмененото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява относно размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба – „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал Руум 12“ ЕООД не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима.

Установено било, при извършване на служебна проверка в ТД на НАП Пловдив, че „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ДЕНТАЛ РУУМ 12“ ЕООД, като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО не е подало в ТД а НАП Пловдив годишен отчет за дейността в законоустановения срок до 30.06.2022г. По декларирани данни от годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е извършвало дейност през 2021г, отчело приходи и разходи и не попада в хипотезата а чл.92, ал.4 от ЗКПО. Установено е, че Годишната данъчна декларация на дружеството по чл.92 от ЗКПО е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 01.09.2022г. Във връзка с така установено на дружеството бил съставен АУАН серия АN № F 685572 от 18.11.2022г., за извършено на 01.07.2022г. в гр.Пловдив нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО. Въз основа на съставения и връчен на представляващия дружеството АУАН е издадено оспорваното пред първоинстанционния съд НП. Същият е отменил процесното НП по аргументи за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Съдът е приел, че процесното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация като в случая, това се подкрепя от обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган и преди приключване на бюджетната година и в тази връзка обществените отношения, гарантиращи отчетността на приходната и разходната част на държавния бюджет не са накърнени.

Решението е неправилно.

Безспорно е установено, че данъчната декларация не е подадена в установените в ЗКПО срокове, а е подадена едва на 01.09.2022 г., което не се оспорва и от ответника по касационната жалба.

Дружеството подлежи на облагане по реда на ЗКПО, независимо от факта дали развива дейност, тъй като задължение за подаване на декларация е установено и по отношение на лицата, които не извършват стопанска дейност. Такава хипотеза е предвидена единствено по отношение на задължението за подаване на годишен финансов отчет, установено с разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО и касае данъчно задължени лица, за които са налице двете кумулативно предвидени предпоставки в т. 1 и т. 2 на същата разпоредба, но не освобождава ДЗЛ от задължението за подаване на годишна декларация. Наложеното наказание е определено в размер на самия минимум и не може да бъде намалявано, респ. ЗАНН не допуска да се слезе под установения минимален размер. Ето защо при правилна преценка на приобщените по делото доказателства, като е отменил НП, съдът е достигнал до необоснован и неправилен извод.

Съдът намира за основателно релевираното в касационната жалба оплакване за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на деянието, посочено като административно нарушение включва в себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на „просто извършване“ следва да се отличават от обикновените, типични нарушения от същия вид.

Предмет на нарушението по чл. 92 от ЗКПО е неподаването на годишна данъчна декларация по реда на ЗКПО изобщо, респ. неподаването й в срок, като за съставомерността на деянието законът не поставя изискване от това бездействие да са настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло. По аргумент от разпоредбата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, законодателят третира по еднакъв начин неподаването на ГДД както от субекти, които са извършвали стопанска дейност през отчетната година, така и тези, които не са извършвали дейност, респ. не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. Следователно, обикновеният, типичен случай на административно нарушение от този вид, е свързан с неподаване на декларация, респ. неподаването й в срок, липсата на каквито и да са настъпили вредни последици, независимо от наличието или липсата на извършвана стопанска дейност и отчетени приходи и/или разходи. Ето защо, в конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание.

Като анализира съвкупно доказателствата по делото, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на извършителя. Административният съд, действащ като касационна инстанция, извършвайки служебна проверка за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, установи следното:

Единственият релевантен за приложението на чл. 28 от ЗАНН факт е, че управителят на санкционираното дружество е извършил нарушение от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство. Въпросът е дали това обстоятелство има правно значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен това засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. В този смисъл плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл. 60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В този смисъл дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за подаване на декларация от 500 лева сочи, че законодателят е предвидил по-засилен режим на санкциониране, с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност.

Доказателства от значение за преценка приложението на чл. 28 от ЗАНН не са представени нито пред районния съд, нито пред настоящата касационна инстанция. Не се твърди, неизпълнението на задължението да се дължи на обективни, извинителни причини, които са обективна пречка за подаване на декларацията. Действително, управителят на дружеството, по собствена инициатива, макар и със закъснение да е предприел действия по подаване на декларацията, но следва да се отбележи, че се касае до управител на търговско дружество, т. е. за търговец по смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което, управителите следва да полагат по-голяма от обичайната грижа - тази на добрия търговец и винаги, своевременно и съответно на нормативните изисквания, да изпълняват всички задължения, произтичащи от участието в търговския оборот.

Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1/2007 г. на ВКС.

Предвид изложеното, съдът намира оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

При този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 80 (осемдесет) лв., съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIII с.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1378/08.08.2023г., постановено по АНД № 1963/2023г. на Районен съд – Пловдив, ІII наказателен състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 682823-F685572/19.12.2022г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, за наложена на „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал Руум 12“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Дентал Руум 12“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, ул.„Гладстон“ № 57, с управител Б.А.Ч., да заплати на Национална агенция за приходите сумата 80 (осемдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: