№ 52228
гр. София, 23.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110166836 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ответника „.... ЕООД за изменение на Решение № 20834 от 16.11.2025
г. в частта за разноските. Молителят прави следните искания:
1. Да се отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като се
твърди, че ищецът не е материално затруднен и липсват доказателства за това.
2. Евентуално, да се намали присъденото възнаграждение от 300 лв., тъй като не
отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на новата уредба след
решенията на СЕС (дело С-438/22).
3. Да се присъдят разноски на „.... ЕООД по уважения насрещен иск (за връщане на
главницата по чл. 23 ЗПК), които съдът е отказал с решението си.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. М., пълномощник на
ищеца Н. П.. В отговора се излагат съображения за неоснователност на молбата:
Преценката за материално затруднение е въпрос на договореност между адвокат и клиент,
като съдебната практика приема договора за правна помощ за достатъчно доказателство.
Възнаграждението от 300 лв. е справедливо и отразява квалифицирания труд на адвоката,
като е съобразено с практиката на ВКС и СЕС. Позовава се на практика на СЕС (съединени
дела С-224/19 и С-259/19), според която потребителят не следва да плаща разноски, когато
връщането на сумата е следствие от обявяване на договор за нищожен поради
неравноправни клаузи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, подадена в срок от легитимирана страна. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
I. По искането за отмяна или намаляване на възнаграждението по чл. 38 от ЗАдв.
Възражението на ответника, че ищецът не е доказал материално затруднение, е
неоснователно. Съгласно константната практика на ВКС, договорът за правна помощ, в
който е удостоверено, че помощта се оказва безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., е достатъчно доказателство за упражняване на правото. Ответникът не е ангажирал
конкретни доказателства, опровергаващи това обстоятелство, а се позовава на общи
твърдения.
Относно размера на възнаграждението: Съдът е определил сумата от 300 лв., която е под
минималните размери, но отразява извършената от процесуалния представител работа –
изготвяне на искова молба, защита срещу насрещен иск и участие в съдебно заседание. Този
размер съответства на критериите за справедливост и обоснованост, посочени в чл. 36 от
ЗАдв. и практиката на СЕС, като не е прекомерен.
II. По искането за присъждане на разноски на „.... ЕООД Молителят претендира
разноски, тъй като насрещният му иск е уважен на основание чл. 23 от ЗПК (за връщане на
даденото по нищожен договор). Съдът намира, че в конкретната хипотеза на потребителски
спор, приложимото право на ЕС изключва възлагането на тежест за разноски върху
потребителя. Съгласно решението на СЕС по съединени дела C-224/19 и C-259/19,
принципът на ефективност не допуска национална уредба, която позволява потребителят да
понесе част от съдебните разноски, когато е уважен искът му за нищожност на договорни
клаузи, дори ако той трябва да върне получената главница.
В случая, задължението на потребителя да върне главницата от 2600 лв. е пряка последица
от уважаването на основния му иск за нищожност на целия договор за кредит поради
нарушения на ЗПК, извършени от кредитора. Ако съдът присъди разноски на кредитора за
това, че си е получил обратно главницата (което се налага единствено поради собственото
му незаконосъобразно поведение при сключване на договора), това би обезсмислило
защитата на потребителя и би имало възпиращ ефект за упражняване на правата му.
Поради изложеното, Решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно и не
подлежи на изменение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „.... ЕООД с искане за изменение на Решение №
20834 от 16.11.2025 г. по гр. д. № 66836/2023 г. в частта за разноските, чрез отмяна на
постановените такива, или евентуално намаляне на същите както и за присъждане на
разноски в негова ползва по насрещен иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3