Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. Плевен, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
РАЛИЦА
МАРИНСКА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура -
Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 14/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на Й.М.Д., срещу Решение
№ 260125 от 05.11.2020 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1879/2020
г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Електронен фиш серия
К № 3058260 на ОД на МВР Плевен, с който на Й.М.Д. *** на основание чл.189,
ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 12.08.2019 г. в 11:49 часа извън населено
място на път I-3 (Бяла – Ботевград)
км.99+271 с посока на движение към гр. Д.Дъбник като собственик на лек
автомобил „АУДИ А6” рег. № *** е извършил нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство СПУКС - ARH CAM S1 с №11743cd – при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., установената
стойност на скоростта е 102 км/ч., превишение с 12 км/ч, при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи, че е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при нарушение на процесуалния и материалния
закон, както и при неправилно възприемане на фактите и неправилно тълкуване на
събраните и надлежно приобщени по делото доказателства – касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1 и
ал. 2 от НПК. Счита, че съдът е постановил съдебното решение без да се е съобразил с
доказателствата приложени от административно-наказващия орган, както и при
отказ да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина,
както и че съдебното решение не почива на събраните и представени по делото
доказателства, установяващи безспорни обстоятелства за неспазване на
материалния закон и процесуалните правила при издаване на ЕФ. Твърди, че извън
пределите на своята компетентност, въззивния съд е „допълнил“ атакувания
административен акт по отношение на един от съществените му реквизити, а именно
- местопроизшествието. Посочва, че липсват данни, към датата на нарушението
мобилната
система за видеоконтрол да е била годно техническо средство. Навежда доводи, че
несъбирането на всички доказателства, спомагащи разкриване на обективната
истина, водят до незаконосъобразност на проведеното производство. Сочи, че електронния
фиш не отговоря на изискванията на чл.189, ал. 4 ЗДвП и на гърба му липсва
снимка с координати на мястото, на което е било поставено използваното
автоматизирано техническо средство, не е направено точно описание на мястото,
където е установено нарушението, както и не е направено описание на
нарушението, което ограничава правото му на защита. Сочи, че по делото административно-наказващия
орган е представил писмени доказателства относно техническо средство с друго
наименование и обозначение, а не това, описано в процесния ЕФ. Моли да бъде
отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени ЕФ,
алтернативно – да бъде върнато делото за ново разглеждане.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Плевен не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение,
че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Правилно съдът е преценил, че оспореният
ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити съгласно одобрения образец и отговаря на
законовите изисквания.
Правилно, съдът е приел за доказано от
приложените материали по административно-наказателната преписка соченото нарушение,
за което жалбоподателят обосновано е наказан
в качеството му на собственик на посочения автомобил, което
обстоятелство не е спорно и се доказва от приложената справка за регистрацията
на автомобила. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство - СПУКС - ARH CAM S1 с №11743cd, посочено в ЕФ, което е
от одобрен тип и преминало последваща метрологична проверка съгласно
изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените протоколи, и е
било годно и технически изправно към датата на заснемане на нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от
устройството видеоклип, отразяващ датата и часа на нарушението, модела и
регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и
превишението на скоростта, мястото на нарушението - с автоматичното отразяване
на номера на пътя и участъка от него, включително и GPS координати и всичко това ясно се вижда на
снимката към ЕФ. Приложен е и протокол за използване на конкретното АТС на
процесната дата, в който е отразено мястото на поставянето му на пътя и
ограничението на скоростта – 90 км/ч извън населено място, началото и края на
работния процес и обслужващия го служител, към който протокол е приложена и
снимка на разположението му на процесния участък от пътя.
Приложената административна преписка
съдържа изискуемата информация и доказателства съгласно изискванията на чл. 189
ал.8 ЗДвП в подкрепа на обжалвания ЕФ, доказващи извършеното нарушение - в т.ч. и информация за участъка от
пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП (
ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо
нарушение за скорост да се установява, както със стационарни, така и с мобилни
технически средства и системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган,
за което се издава ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от
ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат,
както: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, с каквото
устройство именно е констатирано и заснето процесното нарушение.
С оглед всички приложени по делото
доказателства, които съдът е съобразил, правилен е направеният извод, че
жалбоподателят като собственик на посочения автомобил на 12.08.2019г. в 11:49ч.
е извършил нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движил на
път I-3 /Бяла – Плевен-
Ботевград/ км. 99+271 със скорост от 102км/ч,
с което е превишил разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч, след
приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч. Установеното превишение от 12 км/ч
на разрешената скорост извън населено място обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП налагане на наказание на собственика на осн. чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП в
размер на 50 лв.
По тези съображения решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260125 от 05.11.2020 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1879/2020 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.