№ 1438
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100508176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 9996/ 28.05.2024 г., постановено по гр.д. №40555/2023 г. на СРС,
ГО, 176 състав, е признато за установено по предявените искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. М., ЕГН **********, дължи на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК *********, сумата 983,33 лева, представляваща
прехвърлено чрез цесия вземане за главница по договор за паричен заем №
4102859/29.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до
изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове за установяване
съществуването на вземане на ищеца за сумата 58,87левa, представляваща договорна
лихва за периода от 08.04.2021 г. до 22.07.2021 г. и сумата 153,25 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 23.07.2021 г. до 21.02.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 11444/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Н.К.М. чрез
назначения му особен представител адв. К. М.. Твърди се, че макар СРС да е достигнал
до извод, че процесният договор е недействителен, то същият е присъдил неправилно
чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК. Поддържа се, че щом един
договор е недействителен, не би следвало да се присъдил главницата, доколкото искът
е предявен на договорно основание, респ. присъждането на главницата нарушава
диспозитивното начало. Твърди се, че получената сума може да се претендира, но не
на договорно, а на извъндоговорно основание. Моли се за отмяна на решението в
1
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
Въззиваемият “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност на обжалваното
решение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложим разпоредбата на
чл.23 ЗПК. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Пред въззивния съд не е спорно обстоятелството, че договорът за паричен заем
№ 4102859 от 29.03.2021 г., сключен между ответника и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Не е спорно също така, че вземанията по процесния договор за цедирани от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на ищеца “Агенция за контрол на просрочени
задължения” АД. Спорно между страните е единствено обстоятелството дали при
установена недействителност на договор за кредит в полза на ищеца следва да се
присъди чистата стойност на кредита.
Посоченото основание за нищожност на договора обоснова наличието на
предпоставките за приложение на чл.23 ЗПК, според който при недействителност на
договора за кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата
сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД (така и решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр.
д. № 3855/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
въззивникът дължи по процесния договор за кредит само неизплатената част от
договорената главница.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид
2
факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 300 лв. за депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9996/ 28.05.2024 г., постановено по гр.д.
№40555/2023 г. на СРС, ГО, 176 състав, в частта, в която е признато за установено по
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че В. А. М., ЕГН **********,
дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********,
сумата 983,33 лева, представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за главница по
договор за паричен заем № 4102859/29.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, да заплати на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в
размер от 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3