Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна, ...............................
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова
кас. адм. нак. д. № 211/2020 г. на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” (Д“ИТ“) Варна, подадена чрез ст. юриск. Д О , срещу Решение № 2336 от 16.12.2019 г.,
постановено по АНД № 3664/2019 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 03-005796/04.05.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
С жалбата се настоява, че решението
е неправилно и незаконосъобразно – поставено при неправилно тълкуване на
приложимия закон от установеното фактическа обстановка по делото. Неправилно
според касатора ВРС приема, че НП не е връчено на нарушителя. Сочи се, че е
спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - управителят на наказаното
дружество не се е явил за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и е препятствал осъществяването на правомощията на контролния
орган, което е дало основание да се приложи разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ. Заявява се, че писмото, към което е приложен АУАН, се е върнало с
информация „отказва да получи“, поради което е било постановено съобщение за
съставените актове на таблото в Инспекция по труда – Варна и на интернет
страницата на ИА „ГИТ“, а след като не е постъпило възражение е издадено НП.
Поддържа се, че след като има специална разпоредба – чл. 416, ал. 3 от КТ, то
неправилно ВРС приема, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 43, ал.
4 от ЗАНН. Според касатора НП е законосъобразно, като се излагат доводи в
подкрепа на съобразяване на сроковете и нормата на чл. 57 от ЗАНН. Изтъква се,
че наказаното лице не оборва обстоятелствата, отразени в НП, а и са представени
доказателства, че именно наказаното дружество е наело лицата, установени при
проверката и то изпълнява СМР и е следвало да отговаря за безопасните и
здравословни условия на труд. Искането е да се отмени решението на ВРС и да се
потвърди НП. В хода по същество на спора ст. юриск. Б. Н , процесуален
представител на касатора, поддържа направените с жалбата искания и изложени
доводи, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответникът в касационното
производство – „ЕВРАЗИЯ 2013“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от Н.Х. М.,
чрез адв. А.Х. – ВАК, прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и
да се остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на жалбата, доколкото решението на ВРС е
постановено при спазване на процесуалните правила и закона и не са налице
основания за отмяна на решението.
Административният съд, като взе
предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „ЕВРАЗИЯ 2013“ ООД срещу НП № 03-005796/04.05.2016
г., издадено от Директора на Д“ИТ“ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.
Според НП „ЕВРАЗИЯ
2013“ ООД в качеството
на работодател е допуснало лицето Ц.М.С. с ЕГН ********** да изпълнява трудови
функции „лепене на плочки“ с място на работа – строителен обект „Ваканционни
жилища“ ПИ 83404.5031.556 по КК на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, област
Варна, с определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните на трудовото
правоотношение – работник и работодател, което е установено при извършена
проверка по работни места в описания обект на 11.02.2016 г. В НП е посочено, че
нарушението е извършено на 11.02.2016 г., в строителен
обект „Ваканционни жилища“ ПИ 83404.5031.556 по КК на с. Шкорпиловци. Като доказателства е посочена
декларация на Ц.М.С., попълнена в обекта на контрол. За извършеното нарушение
на 24.03.2016 г. е съставен АУАН. Наказващият орган е обективирал и извод, че
нарушението не представлява маловажен случай, поради категоричната забрана за
предоставяне на работна сила без сключен писмен трудов договор, с оглед защита
на трудовите и социалните права на работниците и служителите, осигурителната и
данъчна система.
ВРС приема, че НП е издадено от
компетентен орган, в 6-месечния срок, съобразено е с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при съставяне на АУАН е спазена нормата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото
нарушение е индивидуализирано в степен, ползволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се защитава лицето, при наличие на съответствие на
описанието на нарушението в АУАН и в НП.
За да отмени НП въззивният съд
приема, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 416 ал.3 от КТ, явяваща
се специална такава по отношение на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, ВРС приема, че от
събраните по делото доказателства не се установява управителят на
дружеството-жалбоподател да е надлежно поканен за съставяне и връчване на
процесния акт, като липсват доказателства и за изготвяне на съобщение досежно
неприсъствено връчване на акта и поставянето му на таблото за обявите в
ДИТ-Варна и в интернет страницата на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда“. Приложеното по делото заверено копие на съобщение, изготвено на
основание чл. 61 ал.3 от АПК, ВРС посочва, че касае единствено неприсъствено
връчване на изготвения от служителите на ДИТ-Варна протокол за проверка №
1605749/24.02.2016 г.
Независимо от направения извод, ВРС,
разглеждайки жалбата и по същество, приема, че не се установява безспорно
осъществяването на нарушението от наказаното дружество.
Настоящият състав на съда намира
обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на районния съд се основават
на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които
се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми.
Административният съд напълно
споделя изводите на ВРС и препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.
Правилно ВРС приема, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочават
производството и правят незаконосъобразно ангажирането на отговорността на
дружеството с процесното НП. ВРС не е допуснал неправилно приложение на
материалния закон.
Касационната жалба е неоснователна.
Неоснователно касаторът подържа, че
неправилно ВРС приема, че НП не е връчено на нарушителя. От приложеното към
административнонаказателната преписка известие за доставяне на НП се
установява, че пратката не е потърсена, което обосновава извод, че не е налице
редовно връчване на НП, респ. жалбата срещу него до ВРС правилно е приета за
допустима.
Възражението на касатора за
неправилност на извода на ВРС, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН е напълно несъстоятелно, доколкото такъв извод не е направен
в мотивите на обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция.
Неоснователни са и възраженията на
касатора по отношение липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
В случая е налице съществено
нарушение на процесуалните правила във връзка със съставянето и връчването на
АУАН, които са достатъчно основание за отмяна на НП.
По аргумент от чл. 416, ал. 5 от КТ
установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с
КТ не е установен друг ред.
Процесният АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя в нарушение на чл. 40, ал. 2 от АПК, доколкото поканата
за явяване за съставяне на АУАН, изпратена с писмо с изх. № 16018247/24.02.2016
г. не е получена от нарушителя – видно от известие за доставяне на това писмо,
същото се е върнало с отбелязване, че „Пратката не е потърсена от получателя“.
Връчването на съставения АУАН също
не е в съответствие с установените правила.
Редът за връчване на АУАН,
регламентиран в чл. 416, ал. 3 от КТ действително се явява специален по
отношение на уредбата в ЗАНН. С разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ е
разписано, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи - се изпраща по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка, като ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне
на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.
Специалният ред за връчване на АУАН
по чл. 416, ал.3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично предявяване и
връчване на нарушителя срещу подпис.
Разпоредбата от специалния закон
следва да се тълкува през призмата на основния принцип/правило, че
актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя,
независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на
нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително
се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на
съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за
невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя. Поради
което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане
на препоръчано писмо с обратна разписка.
Разписана в чл. 416, ал. 3 от КТ е
и процедура в случай, че лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, като в тези случаи - връчването се
извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при
кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на
представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление, а за
такива предпоставки в случая няма данни и доказателства.
В случая съобщението по чл. 416,
ал. 3 от КТ за съставения АУАН (писмо с изх. № 16039831/24.03.2016 г.) се е
върнало с отбелязване, че „Пратката не е потърсена от получателя“.
Отбелязването в известията за
доставяне на писмата, с които е изпратена поканата за явяване за съставяне на
АУАН и за връчване на АУАН, че „Пратката не е потърсена от получателя“ е
различно от хипотезата, в която нарушителят не е намерен. Касаторът
неоснователно твърди, че става въпрос за отказ да се получат процесните две
писма (поканата за съставяне на АУАН и връчването на АУАН), което пък е
самостоятелна хипотеза, също различна от хипотезата на ненамерен на адреса
нарушител.
Предприетото в случая съставяне на
АУАН в отсъствието на нарушителя и връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение
на таблото за обявления е без да са налице предпоставките за това. Не е било
надлежно поканено лицето Не е била изчерпана възможността за лично връчване на АУАН
на представляващия дружеството на адреса на управление на същото, където е бил
и офисът му. Не са съобразени гаранциите, които законът поставя като предпоставки
за надлежно упражняване на процесуалното право на защита.
Гореизложеният извод не се променя
от факта, че предвид Съобщение № 3/20.04.2016 г., неправилно ВРС приема липсата
на доказателства за връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставения
АУАН, подлежащ на връчване на нарушителя, на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган.
Значението на процедурата по
предявяване на акта се извежда и от разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН,
според която в случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият
орган го връща веднага на актосъставителя, респ. не издава наказателно
постановление. Административно наказващият орган е следвало да констатира, че
АУАН е съставен неправилно в отсъствие на нарушителя и не е предявен на
нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на
процедурата по неговото съставяне и връчване и едва след това да издаде
наказателно постановление.
Неспазването на процедурата по съставяне
на АУАН в отсъствието на нарушителя и предявяване на АУАН е от категорията
нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те
представляват съществено процесуално нарушение, накърняващо процесуалните права
и в частност правото на защита на санкционираното дружество и е съответно
основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.
Правилно ВРС е приложил материалния
закон, т.е. липсва касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на решението на ВРС.
При извършената служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, първо предл. от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2336 от 16.12.2019 г. по АНД № 3664/2019 г. на Районен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.