Решение по КНАХД №253/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Оспорва се решение № 94 от 11.06.2025 г., постановено по АНД № 20251630200445 по описа за 2025 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 007384/14.04.2025 г., издадено от началника на териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Юробанк България“ АД, с адрес на управление: [населено място], [улица], представлявана от П. Н. Д. и М. И. В., за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Касационният жалбоподател „Юробанк България“ АД, представлявано от Д. Б. Ш. - изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, чрез пълномощника юрк. Св. Т., оспорва решението, като счита, че е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено в законоустановения срок, при положение, че е нарушена нормата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН – постановлението е издадено след изтичане на едномесечния срок от получаване на преписката. Сочи, че съдът не е обсъдил възраженията за нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 9 ЗАНН, тъй като в акта за установяване на административно нарушение не са посочени имената и адресите на лицата, претърпели имуществени вреди, което опорочава и наказателното постановление. Поддържа оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията относно липсата на потребителско качество на кредитополучателя, което е определящо за компетентността на КЗП да наложи санкция. Твърди още, че КЗП не е доказала наличието на това качество, а законът не съдържа презумпция за него. Касаторът счита, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че е налице нарушение на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Излага доводи, че таксата за обработка на документи при кандидатстване за кредит е свързана с преддоговорни действия, а не с усвояване или управление на кредита, поради което не попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Позовава се и на практика на Съда на ЕС (дело С-565/21). Наред с това касаторът твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 53 ЗАНН, като не е съобразил, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Подчертава се липсата на вредни последици, доброволното преустановяване на събирането на таксата, както и обстоятелството, че не е бил санкциониран за подобно нарушение преди. Касаторът моли съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно решение № 94/11.06.2025 г. по анд № 445/2025 г. на Районен съд Монтана и вместо него да постанови отмяна на наказателно постановление № 007384/14.04.2025 г. на КЗП. Алтернативно се иска изменяне на наказателното постановление чрез приложение на чл. 28, б. „а“ ЗАНН и замяна на санкцията с писмено предупреждение, тъй като нарушението е първо и не са настъпили имуществени вреди. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Излага, че поддържа касационната жалба, като сочи, че съдът не е обсъдил възраженията по чл. 41, ал. 1, т. 9, чл. 47, чл. 52 и чл. 57 от ЗАНН, както и доводите за липса на потребителско качество на кредитополучателя. Посочва, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно и поради нарушение на чл. 53 и чл. 57, ал. 3 ЗАНН, тъй като не е било извършено уведомяване за правата по чл. 796 ЗАНН. Поддържа и останалите доводи, развити в касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено, както и наказателното постановление. Претендира сторените разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от КЗП разноски.

Ответникът по касационна жалба - началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, в съдебно заседание се представлява от юрк. Сн. П., която оспорва жалбата. В писмено становище ответникът излага, че касационната жалба е изцяло неоснователна и решението на Районен съд Монтана е правилно и законосъобразно. Счита, че въззивният съд е направил правилни изводи относно извършеното нарушение по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което е коректно квалифицирано и доказано с приложените по преписката документи, без да е ограничено правото на защита на дружеството. Сочи, че т.нар. „такса за обработка на документи при кандидатстване“ е неправомерна, тъй като е свързана с усвояването на кредита и се събира само от одобрените кредитополучатели, което заобикаля закона. Твърди, че не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението засяга съществени обществени отношения и права на потребителите, защитени както от вътрешното законодателство, така и от правото на ЕС. Поради изложеното моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу евентуално претендирани прекомерни адвокатски разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, като атакуваното решение предлага да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.

По делото не са представени нови доказателство, които да променят фактическата обстановка, възприета от въззивната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от фактическа страна, че на 04.12.2024 г. В. Ц. и Р. И. – служители на КЗП, ТО Монтана, извършили проверка в офис на „Юробанк България“ АД в [населено място], [улица], във връзка с изпълнение на план-програма за контрол по спазване на ЗПК. От кредитора било изискано и предоставено досие по договор за потребителски кредит, сключен през септември 2024 г., заедно с приложимата тарифа за такси и комисиони. При преглед на документите проверяващите установили, че в договора е уговорена „такса за обработка на документи при кандидатстване“ в размер на 200 лв., от които 20 лв. били внесени от потребителя при подаване на искането за кредит, а остатъкът от 180 лв. бил удържан служебно от сумата на кредита непосредствено при неговото усвояване на 18.09.2024 г. Съгласно тарифата, в сила от 16.10.2024 г., таксата за обработка е определена според размера на кредита и се събира на два етапа – част при кандидатстването, а остатъкът след усвояването. Банката е представила становище, че всички такси са публично обявени и предварително доведени до знанието на клиента. Проверяващите обаче приели, че таксата представлява разход, свързан с усвояването и управлението на кредита, каквито са изрично забранени от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Констатациите били отразени в АУАН № 007384/27.02.2025 г., връчен на представител на банката, срещу който било депозирано възражение. Въз основа на съставения акт началникът на ТО Монтана при КЗП издал наказателно постановление № 007384/14.04.2025 г., с което на „Юробанк България“ АД, със седалище в [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а актът е съставен от оправомощено лице, като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Установено е още, че процесуалните правила при издаването на АУАН и НП са съблюдавани, като същите съдържат всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението е пълно и изчерпателно, съответства на фактическите констатации и позволява упражняването на правото на защита на санкционираното лице.

За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел за безспорно установено, че на 18.09.2024 г. в офис на „Юробанк България“ АД в [населено място], във връзка с отпускане на потребителски кредит, от клиента е изискана „такса за обработка на документи при кандидатстване“ в размер на 200 лв. Част от сумата – 20 лв. – е внесена още при подаване на искането, а остатъкът е удържан след усвояването на кредита. Установено е, че таксата е предвидена в договора за кредит и се начислява само на лицата, на които реално е предоставен заем, което я свързва пряко с неговото усвояване и управление. Въззивният съд е приел, че това противоречи на забраната по чл. 10а ЗПК за събиране на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. От правна страна съдът е приел, че административнонаказателната отговорност на юридическото лице е обективна и безвиновна, поради което въпросът за наличието или липсата на вина не следва да бъде обсъждан. Счел е, санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е приложена правилно, като е наложена имуществена санкция в минималния размер от 3000 лв. Също така и, че санкцията е индивидуализирана законосъобразно, като не са налице утежняващи вината обстоятелства. Отхвърлено е приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни.

Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка и счита, че въз основа на нея същият е извел правилни и обосновани правни изводи, като споделя изцяло изложените в мотивите на решението съображения, без да счита за необходимо да ги преповтаря в настоящото решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касатора, че наказателното постановление е издадено след изтичане на едномесечния срок от получаване на преписката. Следва да се има предвид, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен. Издаването на наказателно постановление след изтичането му не води автоматично до незаконосъобразност на постановлението, ако не е накърнено правото на защита на нарушителя. В конкретния случай такова накърняване не се установява, поради което и правилно районният съд е приел, че не е налице процесуално нарушение.

Относно соченото в касационната жалба нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 9 ЗАНН, а именно че в АУАН не са посочени имената и адресите на лицата, претърпели имуществени вреди, касационният съставът намира, че липсата на такива данни не е съществено процесуално нарушение. Това е така, тъй като от нарушението не са настъпили преки вреди за конкретни физически лица, а санкцията е наложена за нарушение на императивна норма от ЗПК. Следователно в акта правилно не са вписани данни за увредени лица. Районният съд обосновано е приел, че реквизитите на акта и на наказателното постановление са налице и същите позволяват пълноценно упражняване на правото на защита.

Относно наведеното от касатора възражение за липса на потребителско качество на кредитополучателя, като твърди, че КЗП не е доказала, че същият е потребител, настоящият състав отново намира за неоснователно. От събраните по делото доказателства е видно, че кредитополучателят е физическо лице, кандидатствало за потребителски кредит, като липсват данни кредитът да е бил свързан с търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК потребител е всяко физическо лице, което действа извън рамките на професионалната си дейност. Тази предпоставка е налице, поради което правилно въззивният съд е приел наличие на потребителско качество.

Настоящият състав не споделя и оплакването за неправилно приложение на чл. 10а ЗПК, като касаторът твърди, че „таксата за обработка на документи“ е свързана с преддоговорни действия и не попада в забраната на закона. Следва да се има предвид, че таксата е уговорена в договора за кредит и се начислява единствено на лицата, които реално получават заем, като част от нея се удържа именно при усвояването на кредита. Следователно тя е пряко свързана с усвояването и управлението му. Това я поставя в обхвата на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и правилно въззивният съд е квалифицирал поведението като нарушение. Позоваването от страна на касатора на решение на Съда на ЕС по дело С-565/21 е неотносимо, тъй като в случая не се касае за индивидуално договорени услуги, а за задължителна такса, едностранно предвидена от кредитора.

Неоснователно е и възражението, че са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението касае основно право на потребителите и обществената опасност на подобно деяние е съществена. Фактът, че таксата впоследствие е преустановена, както и липсата на предишни нарушения, са взети предвид при определяне на санкцията в минимален размер. Те обаче не водят до извод, че нарушението е маловажно. Районният съд обосновано е отказал приложението на чл. 28 ЗАНН.

В заключение, настоящият касационен състав намира, че изложените от касатора доводи не намират опора нито във фактите, нито в закона. Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, като е потвърдил наказателното постановление. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, без да са налице съществени процесуални нарушения.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63б, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, от ЗАНН във вр. чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 11.06.2025 г., постановено по АНД № 20251630200445 по описа за 2025 г. на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, [ЕИК], представлявано от Д. Б. Ш. - изпълнителен директор и М. И. В. – прокурист, седалище [населено място], [улица]да заплати на Комисия за защита на потребителите София, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.