Решение по дело №1467/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 27
Дата: 19 януари 2022 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20211210201467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Благоевград, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.“ Е. с ЕИК, със седалище и адрес гр.Б.,
ул. „П. Д.П.“ №, представлявано от А. М. Н. против електронен фиш серия Г
№0035931, издаден от ОДМВР-Благоевград, с който за извършено нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2000 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш,
както и че същият е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
Навежда се, че издаденият електронен фиш не съдържа изискуемите с чл.189, ал.4
ЗДвП реквизити, тъй като липсвало описание на конкретно установеното нарушение на
КЗ. Поддържа се недопустимо издаване на електронен фиш, без в същия да е посочено,
че нарушението е установено чрез АТСС, както и същото да е извършено при
управлението на МПС. Твърди се и неяснота по отношение на лицето, на което е
наложена имуществената санкция. Сочи се, че електронният фиш не е издаден по
установения в закона ред, доколкото чл.189, ал.4 ЗДвП предвиждал издаване на
електронен фиш, когато за извършеното нарушение е предвидено наказание „Глоба“,
но не и „Имуществена санкция“.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. К., която поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна,
редовно призована не изпраща представител. Представя становище, с което моли
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден и релевира възражение за
прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 08.08.2021г. в 08.49 часа по ПП 1 Е-79, на км 371+800 извън населено място
в посока движение от гр. Благоевград към гр.Симитли при ограничение на скоростта
60 км/ч, сигнализирано с пътен знак В26, с автоматизирано техническо средство TFR1-
M 561 била засечена скоростта на движение на МПС – „Ф. Т.“ с рег.№.
От направена в информационните фондове на МВР справка било установено,
че л.а „Ф. Т.“ с рег.№ е собственост на „С.“ Е..
При направена справка в базата данни на Гаранционния фонд е установено, че
към 08.08.2021г. за автомобил с рег.№ Е. няма активна застраховка гражданска
отговорност.
След обработка на генерирания от техническото средство снимков материал от
ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия Г № 0035931, с който за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ на основание чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461,
т.1 КЗ на „С.“ Е., представлявано от Анка Ненова е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетел В. ИЛ. и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо на Сектор „Пътна полиция“-
Благоевград от 17.11.2021 г., ведно със справка от ТР и уведомление по чл.574, ал.10 от
Кодекса за застраховането на Гаранционен фонд от 11.09.2021г., Удостоверение за
наследници на Петър Ненов Ненов; Пълномощно; Известие за доставяне; Снимков
материал; Справка за сключена гражданска отговорност към 08.08.2021 г.; Справка от
АИС АНД; Справка за собственици хна превозно средство; Справка за
нарушител/водач; Писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ с рег. №3286р-
12416/12.03.2020 г.; Удостоверение за одобрен тип за измерване; Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№1116р[1]4524/09.08.2021г.; Протокол №2-2-20/09.10.20 г.; Заповед с рег.
№8121з[1]515/14.05.2018 г.
При установяването на фактическата обстановка, съдът се довери на
показанията на свидетеля И., като отчете тяхната последователност и
непротиворечивост, както и корелацията им с представените по делото писмени
доказателства. От показанията на този свидетел се установяват детайли за процедурата
по използване на АТСС.
Като изясняващи обстоятелства относими към предмета на делото, съдът
кредитира и надлежно приетите писмени доказателства.
От приложената по делото справка от информационните системи на
Гаранционния фонд /л.10/ се установява, че към 08.08.2021г. МПС с ДКН № Е4309МХ
няма активна застраховка „Гражданска отговорност”, а съгласно справка собственост
на МПС, собственик на автомобила е „С.“ Е..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
2
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че електронният фиш
е издаден от териториално компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със
ЗАНН и ЗДвП правомощия.
В случая обаче при съставянето на електронния фиш са допуснати съществени
процесуални нарушения, предпоставящи неговата отмяна.
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от Кодекса за застраховането: "глоба" в размер на 250 лв.
– за физическо лице и "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. – за юридическо
лице или едноличен търговец.
С разпоредбата на чл.647, ал.3 КЗ е регламентирана възможността, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да
се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на Закона за движение по пътищата и
според тях електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш следва да съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане
В обжалвания електронния фиш липсва описание на нарушението, което
според цитираната разпоредба на чл.189, ал.4 ЗДвП е един от неговите задължителни
3
реквизити. В електронния фиш е посочено единствено, че е "установено нарушение на
КЗ, заснето с автоматизирано техническо средство/система АТСС TFR1-M 561, което
обаче не представлява описание на нарушението. Изложеното обуславя извод, че
издаденият електронен фиш не съдържа всички, изискуеми със закона реквизити,
доколкото липсва описание на каквото и да е нарушение, което се твърди да е
извършено с автомобила, като административнонаказващият орган се е ограничил
само да отрази, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането.
Кодексът за застраховането предвижда множество и различни нарушения, а в
процесния електронен фиш не е посочено в какво се изразява самото нарушение,
поради което в случая липсва описание на съставомерно деяние, което представлява
административно нарушение, и в частност такова по чл.483, ал.1 КЗ. Ето защо,
атакуваният електронен фиш не отговаря на изискванията към неговото съдържание,
регламентирани с чл. 189, ал. 4 ЗДвП, към който препраща разпоредбата на чл.647, ал.3
КЗ.
Липсата на описание на нарушение, като елемент, който индивидуализира
нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, засягащо правото на защита на наказаното лице.
Констатираното нарушение на процесуалните правила ограничава възможността на
нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, като
същевременно препятства и съда да извърши необходимата преценка, дали е
извършено административното нарушение, както и наличието на съответствие между
словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и санкционната
норма въз основа на която е наложено наказанието.
Изложените съображения предпоставят отмяна на атакувания електронен фиш.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в размер на 370,00 лева, представляващо заплатено във
въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 %
за горницата над 1000 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 2000 лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 370.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна същност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 370лв, съвпадащ с
установения с Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия
орган възражение за неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на ОДМВР- Благоевград, което е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд-
4
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0035931, издаден от ОДМВР-
Благоевград, с който на „С.“ Е. с ЕИК, със седалище и адрес гр.Б., ул. „П. Д.П.“ №,
представлявано от А. М. Н. за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 КЗ на
основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК ОДМВР-
Благоевград да заплати на „С.“ Е. с ЕИК, със седалище и адрес гр.Б., ул. „П. Д.П.“ №,
представлявано от А. М. Н. в размер 370,00 лева (триста и седемдесет лева),
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5