№ 108
гр. Варна, 27.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20213000500373 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:06 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ “ЕЛЕНА ГРУП“ ЕАД гр. София, редовно призован,
представлява се от адв. С.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
„ПАНЧЕВИ ГРУП“ ООД гр. Разград, редовно призован,
представлява се от адв. М.М., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ЕТ“БУРАН – ИВАН СТОЙЧЕВ“ гр. Разград, редовно призован,
представлява се от адв. И.Ц., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. ДИМИТРОВ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
и постъпилите писмени отговори.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на „Елена Груп“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител
адв.Димитров от АК - Разград против решение № 260007/14.05.2021г.,
постановено по гр.д. № 49/2018г. на ОС – Разград в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на ЕТ „Буран – Иван Стойчев“, ЕИК
********* сумата от 47 190 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване за ползване без основание на собствен на ищеца
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ
административен офис на партерния етаж на жилищен блок в гр.Разград,
бул.“Васил Левски“ № 4, със застоена площ от 96.60 кв.м. и застроен обем от
270 куб.м., състоящ се от три административни помещения, два коридора и
сервизни помещения, при граници: от ляво – междублоково пространство, от
дясно – закусвалня на „МАТ-3“ ЕООД и стълбище на жилищен блок, ведно
със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за
периода 23.09.2013г. – 05.10.2017г., на основание чл.59 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от предявяване на иска –
26.02.2018г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че за
периода 23.09.2013г. – 23.11.2016г. ищецът разполага с друг иск за защита
/чл.73 ЗС/, поради което и субсидиарният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим.
Относно правилността на решението се оспорват изводите на съда, че за
исковия период въззивното дружество е ползвало процесния имот без правно
основание. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, в частност представените
2
такива за извършено разпореждане с имота и предшестващия го предварител
договор, съгласно който считано от 26.11.2013г. дружеството не е
осъществявало фактическа власт върху имота. С оглед на това счита, че съдът
е направил необоснован извод за наличието на фактическия състав на чл.59
ЗЗД. Отправеното до настоящата инстанция искане е за обезсилване,
евентуално отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Писмен отговор е постъпил от „Панчеви Груп“ ООД гр. Разград, в
който излагат своите съображение за основателност на въззивната жалба,
подадена от „Елена груп“ ЕАД
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор и от насрещната страна – ЕТ
„Буран – Иван Стойчев“, чрез адв. Ц., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна. Към него е приложена схема на процесния имот и се
моли да бъде приета като доказателство по делото без да се обоснове
необходимостта от нея.
С определение № 306/02.08.2021г. съдът е указал на въззиваемия ЕТ
„Буран – Иван Стойчев“ в срок до съдебното заседание да уточни в каква
връзка е поискал приемането на представената схема на процесния имот,
както и да обоснове искането си предвид разпоредбата на чл. 266 от ГПК.
АДВ. ДИМИТРОВ: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам
подаденият писмен отговор от ЕТ „Буран – Иван Стойчев“. По повод на
искането за представяне на доказателство от страна на колегата адв. Ц. аз
считам, че то не следва да се уважава тъй като разпоредбите на ГПК не
позволяват в тази инстанция да бъдат представяни такъв вид доказателства.
Това не е ново доказателство и е могло да бъде представено пред
първоинстанционния съд. Няма да соча други доказателства. Не претендирам
разноски.
АДВ. М.: Поддържам подаденият от мен писмен отговор. По
доказателственото искане на ЕТ „Буран – Иван Стойчев“ – противопоставям
се на приемането му. Няма да соча други доказателства. Представям списък
на разноските.
АДВ. Ц.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подаденият от мен
3
писмен отговор. Оттеглям искането си за приемане на описаното от мен
доказателство, а именно схема, издадена от СГКК – Разград. Тази схема се
намира в кориците по делото, приложена е към гр. д. № 2364/2018 г. на
Разградски районен съд и тя касае нов идентификатор на процесния имот,
който след завеждане на делото е въведен. Няма да соча други доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. ДИМИТРОВ: Правя възражение за прекомерност на размера на
сторените от ЕТ „Буран - Иван Стойчев“ разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. ДИМИТРОВ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
аргументите във въззивната жалба против решението на Разградския окръжен
съд, постановено по гр. д. № 49/2018г. Ние сме изложили нашите доводи в
жалбата и Ви молим да ги обсъдите. Два са основните пороци, които според
нас съдържа обжалваното решение. Единият касае допустимостта на иска и
неправилното становище на съда, че следва да се произнесе по така
предявения иск. В допълнение на посочените принципни указания, дадени от
Пленума на Върховния съд с Постановление № 1, аз Ви моля да съобразите,
че има конкретни съдебни решения на ВКС, които развиват и утвърждават
принципните постановки, изложени в т.10 на посоченото постановление. Ще
посоча само решение № 9/24.06.2013г. на ВКС по гр.д. №301/2012г. на Първо
ГО. Там изрично са разгледани предпоставките за правна защита каквато би
могъл да търси ищеца в процесния случай и са посочени точно и ясно
възможностите за реализиране на претенциите и невъзможността да се
предявява претенция на основание чл. 59 от ЗЗД след като са били налице
други основания. В това решение се коментират и разпоредбите на чл. 73 от
ЗС, които са относими и към настоящия случай. По отношение на втората
част - за неправилност на решението – ние считаме, че окръжния съд не
съобрази фактите по делото и не направи правилни изводи, свързани с
принципните постановки за добросъвестния и недобросъвестния владелец,
респективно държател и в този смисъл молим да възприемете нашите доводи.
4
Не претендираме разноски. Правя принципно възражение за прекомерност на
разноските, сторени от ЕТ „Буран – Иван Стойчев“.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам отговора на
въззивната жалба. Считам, че същата е допустима, а по същество
основателна. Действително при постановяване на своя съдебен акт
първоинстанционния съд е приложил неправилно материалния закон,
постановил е необоснован съдебен акт, респективно произнесъл се е по иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, който за голяма част от процесния период е
процесуално недопустим. Моля Ви да уважите жалбата и да ни присъдите
сторените по делото разноски съобразно представения списък.
АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите като
неоснователна и недоказана въззивната жалба. Решението на Разградския
окръжен съд е правилно и законосъобразно, същото е допустимо и не е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Въпросът за
собствеността на процесния недвижим имот е решен с влязло в сила съдебно
решение на Разградския окръжен съд, потвърдено от ВКС на РБ. Относно
това има ли качеството на добросъвестен владелец към момента на
въвеждането в този процесен имот по отношение на „Елена груп“ ЕАД
считам, че такова категорично няма. „Елена груп“ ЕАД е придобила просто
държане на този недвижим имот тъй като е въведена в друг такъв без да има
каквато и да е правно основание за същото. Няма никакъв изпълнителен
титул, по силата на който съдебния изпълнител да извърши този въвод.
Поради това считам, че жалбоподателя „Елена груп“ ЕАД няма качество на
добросъвестен владелец на процесния имот, от което следва извода, че
предявения от нас иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим, респективно основателен
разгледан по същество. Тъй като сме лишени за доста сериозен период от
време от правото си да ползваме процесния недвижим имот, правото си да
упражняваме в пълна степен собственическите правомощия по отношение на
този, на нас ни се дължи обезщетение за лишаването ни от право на ползване
за процесния период. Съответният размер на това обезщетение е съобразен
със средните пазарни цени за наем на такъв вид недвижими имоти и е
констатиран съобразно приетите и неоспорени между страните заключения на
вещите лица по делото. Претендираме разноски за настоящото производство.
Моля да съобразите всички аргументи, изложени в нашия отговор –
5
фактически и правни. Представям писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.16
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6