МОТИВИ към присъда по НОХД
№ 748 по описа на Карловски районен съд за 2018 година
Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия
Д.Н.Х., за това, че на 30.01.2018г. в гр.К., обл.П.е причинил
на Г.Д.Г., ЕГН: ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето вследствие на
счупването на първи и втори горни зъби отляво до нивото на венеца –
престъпление по чл. **9 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение,
като предлага да му се наложи за престъплението наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.
1 от НК да се отложи за срок от три години.
По делото не участва граждански ищец.
Пострадалият Г.Д.Г. е конституиран в качеството на частен обвинител. Чрез
повереника си адв. С. пледира на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от две години с приложение на чл. 66 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Х. лично и чрез защитника си адв.
Ш. пледира за преквалифициране на престъплението по чл. 132 ал. 1 т. 2 от НК,
като бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи адвиминстративно
наказание, на основание чл. 78а ал. 1 от НК, глоба.
Съдът, обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия, депозирани
пред съдебния състав, показанията на свидетелите Г.Д.Г., В.Л. Г., Б.М.Ш., М.В.Д., К.В.К., Н.П.Д., Д.Т.Х., Д.А.Ч., Д.С.С., частта от
показанията на свидетеля К.В.К. пред разследващ орган, прочетени по
реда на чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, приетата на основание чл. 282
от НПК съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.С., приетата на
основание чл. 282 от НПК комплексна съдебно- психологична и психиатрична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.Д. и М.М.,
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение № **/31.01.2018г., сигнал от СУ „***“, гр. К. от 31.01.2019г.,
протокол за полицейско предупреждение, 4 бр. амбулаторен лист, образно
изследване, медицинска бележка за стоматологично лечение от д-р Г., медицинска
бележка на проведено лечение от д-р И.,
психолого-педагогическа характеристика на пострадалия
и на подсъдимия, молба от пострадалия до
РП К. и ТСО К. от 31.07.2018г.,
справка НБДН, характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимия, справка изх. № АСД
-01-222/29.01.2019г. от СУ „****, намери за
установено следното:
Подсъдимият Д.Н.Х., ЕГН ********** е роден на ***г***, обл.П., ул. „Х.К.“
№ **.*** в СУ
„К. О.“ гр.С.. ***.
На 30.01.2018г.
подсъдимият Д.Х. - към онзи момент ученик в **-ти клас в СУ „****“ гр.К., бил на училище.
Пострадалият Г.Д.Г. - ученик към онзи момент в **-ти клас в същото училище, също бил на учебни
занятия. Двамата до този ден били в близки приятелски отношения и нямали
конфликти помежду си. И двамата вземали участие в извънучебната дейност на
училището, като участвали в театрална постановка по повод годишнина от
обесването на ****. Поради репетиция за представлението, същия ден всички
участващи в него, били освободени по-рано от учебните занятия, за да проведат
такава.
На 30.01.2018г.
около 11:00 часа в учебен час подсъдимият Д.Х. получил съобщение по телефона
си, чрез приложението „снапчат“. Това приложение не
запазвало хронологията на съобщенията след прочитането им и автоматично ги
изтривало след като бъдат затворени. Съобщението било подадено от Г.Г. и било с обидно съдържание, наричал го „палячо“ и го
псувал на майка – „***“.
Подсъдимият Д.Х. се изненадал и първоначално помислил, че съобщението му е
изпратено от Г.Г. погрешка, показал го на близкостоящите до него съученици Д.Т.Х. и Д.А.Ч.. В отговор
Х. също написал съобщение по същото приложение до Г.Г.,
като го попитал дали нещо не се е объркал. След това Х. получил още няколко
обидни съобщения от Г., в които имало и отправени закани. Тези съобщения
обидили и ядосали подсъдимия, особено изразите, псувни, споменаващи майка му.
След този учебен час, учениците, участници в
постановката – Б.Ш., Д.Х., Г.Г., К.В.К. и М.Д., били
освободени от учебните занятия. Всички имали
уговорка, св. Б.Ш. – ученик в **-ти клас на същото училище, да ги закара
с автомобила си до мястото на репетицията. Последният се отправил към лекия си
автомобил, паркиран на улицата срещу входа на църквата в непосредствена близост
до училището и изчаквал приятелите си да дойдат. Когато при него отишъл пострадалия Г.Г., той не му споменал нищо за пререканията си, чрез
съобщения, с Д.Х.. Всички се събрали, като изчаквали да дойде и Д.Х.. Още с
приближаването си Х., който видимо изглеждал ядосан, се насочил към Г.Г. и го блъснал в гърдите. Г. отблъснал Х. и му казал „по-полека
бе, сладък“, след което Х. нанесъл един удар с ръка в лицето на Г.Г.. Виждайки това К. и Ш. се спуснали и ги разделили един
от друг. В преустановяване на конфликта се намесила и минаващата
в този момент покрай тях учителка Н.П.Д., която ги помолила да прекратят
сблъсъка, който вече бил само словестен. След
нанесения удар от страна на Д.Х. от устните на Г.Г.
потекла кръв и той видял, че два от зъбите му са паднали на земята. От дясната
ръка на Х. също потекла кръв, за което помолил Б.Ш. да го закара до болница, за
да превържат раната на ръката му. След
побоя, Г.Г. се обадил на майка си – св.В. Г. и се прибрал в дома си, след което посетили стоматолог и хирург.
На следващия ден – 31.01.2018г. пострадалият Г. бил прегледан и му било
издадено съдебно-медицинско удостоверение от Отделението по съдебна медицина
при УМБАЛ „С. Г.“ гр.П..
От заключението на вещото лице д-р С.,
изготвило приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при инцидента на 30.01.2018г. на пострадалия Г.Д.Г. е било причинено: счупване на
коронките на първи и втори горни зъби отляво /21 и 22 зъби/ до нивото на венеца
при съхранено здравословно състояние на съзъбието и наличие на антагонисти и
съседни зъби на травмираните; разкъсно-контузна рана
на меките тъкани на горната устна; травматичен оток и кръвонасядания
на меките тъкани и горната устна. Описаните травматични увреждания са причинени
от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са
получени както се съобщава в материалите по ДП, а именно - при нанесен удар с
юмрук /ръка/ в областта на устата. По механизма на причиняване на травмите на
съзъбието гласните доказателства са сравнително еднопосочни. Счупването на
първи и втори горни зъби отляво до нивото на венеца е довело до избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Мекотъканните
увреждания на устната и венеца са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и
чл.129 от НК /по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК/.
От заключението на изготвената от вещите лица
д-р Д. и М. комплексна съдебно- психологическа и психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият Д.Н.Х. не се
води на отчет към ЦПЗ гр.П.и не страда от психично
заболяване. Нивото на психическото му развитие съответства на календарната му
възраст. Д.Х. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Няма данни за болестни отклонения в психичното
му състояние към момента на извършване на деянието. Д.Х. не е бил в състояние
на физиологичен афект по време на инкриминираното деяние. Могъл е да възприема
правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да
дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Достоверността на обясненията му
зависи от избраната от него защитна стратегия. Личността му се характеризира
най-общо с екстравертност, емоционална лабилност,
честолюбивост, стремеж към изява, като компенсация на малоценностни
изживявания, потребност от внимание и уважение, високи стойности на личностна
тревожност, лабилност по отношение на рационалната реакция в определени
ситуации, нисък фрустрационен праг, които улесняват
агресивно поведение при ограничаване на личностовия
самоконтрол. Според приложените експертни методики спонтанната агресивност при
него е на ниско ниво.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема
за безспорно установена на базата на
събраните по делото доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва
авторството на деянието, механизма на извършването му, времето, мястото и
обстановката на осъществяването му, предхождащото и последващото
поведение на подсъдимия, както и всички обстоятелства от значение за
индивидуализирането на наказателната му отговорност.
На първо място следва да се коментират
обясненията на подсъдимия, като при преценката им съдът съобразява тяхната двуяка природа – доказателствено
средство и израз правото на защита на подсъдимия. Съдът ползва обясненията на
подсъдимия относно времето и мястото на осъществяването на деянието,
получаването на съобщения с оскърбително съдържание от страна на пострадалия,
които го изненадали и ядосали, възникналия конфликт и нанасянето на удар с
ръка, довело до установените увреждания на Г., липсата на опит за нанасяне на
други удари. Същите съответстват на останалите събрани по делото доказателства
и съдът ги кредитира. Акцентирането основно върху състояние на силно
раздразнение към момента на процесния случай, както и
липса на ясен спомен само за момента на нанасяне на удара, съдът счита за
проява правото му на защита и опит за омаловажаване на поведението му.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
В.Л. Г., Б.М.Ш., М.В.Д.,
К.В.К., Н.П.Д., Д.Т.Х., Д.А.Ч. и Д.С.С. относно фактите, за които са дадени. Приобщаването на
част от показанията на свидетеля К., дадени пред разследващ орган, чрез
прочитането им от съда, не се дължи на недобросъвестност от страна на
свидетеля, а до липса на спомен, обяснимо с оглед изминалия период от време, а
и не касае главния факт на доказване, а само употребена реплика от пострадалия
към подсъдимия преди нанасяне на процесния удар. Показанията на свидетелите са пълни,
последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други, взаимно
допълващи се. В показанията на
посочените свидетелите не съществуват противоречия относно обстоятелствата
предмет на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК, не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване и между тях и
обясненията на подсъдимия. Съответстват и на прочетените и приети на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При постановяване на присъдата си, съдът
ползва показанията на свидетеля Г., като отчита обстоятелството, че същият се
явява пострадал от престъплението и страна в процеса, частен обвинител, поради
което не е лишен от заинтересованост от изхода на делото и показанията му
следва да се ценят във връзка с останалите доказателства по делото. Относно
времето, мястото, авторството и механизма на деянието, показанията му са
съответни на останалите кредитирани доказателства по делото и съдът ги ползва.
В частта им, в която отрича да е изпращал обидни съобщения и псувни на
подсъдимия, с изключение на израза „тъпанар“, показанията му са отречени от
тези на свидетелите Т. и Ч., които не са заинтересовани от изхода на делото и
са еднопосочни с обясненията на подсъдимия. Последните отговарят и на
обективното състояние на Х., който преди конфликта изглеждал видимо ядосан и
изнервен, което и логически не съответства да е получил съобщение, съдържащо
реплика, обичайна за нормалното им общуване с пострадалия, както твърди
последния.
Настъпилия съставомерен
резултат се установява от изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза,
която съдът ползва като обоснована, изготвена с необходимите професионални
знания и опит.
Съдът кредитира и комплексната съдебно-
психологическа и психиатрична експертиза като обоснована и изготвена от вещи
лица с необходимите професионални знания и опит.
Съдът ползва и писмените доказателства по
делото.
При така установената от фактическа страна
обстановка, съдът прие, че подсъдимият Д.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
**9, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Същият на 30.01.2018г. в гр.К., обл. П.е причинил
на Г.Д.Г., ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето вследствие на
счупването на първи и втори горни зъби отляво до нивото на венеца.
Изпълнителното деяние е осъществил, като е
нанесъл удар с ръка в областта на лицето, устни и зъби, на пострадалия, както съдът е приел в
изложената от него фактическа обстановка.
В причинно- следствена връзка от действията
на подсъдимия са настъпили предвидените в закона съставомерни
последици - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето
вследствие на счупването на първи и втори горни зъби отляво до нивото на
венеца, представляващи средна телесна повреда.
Деянието на подсъдимия е извършено виновно,
при форма на вина пряк умисъл –предвиждал е, че в причинна връзка от действията
му ще настъпят определени телесни увреждания за пострадалия, съзнавал е
обществената опасност на извършваното и е целял настъпването на престъпния
резултат.
С оглед изложеното съдът счита, че е доказано
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Х. е извършил престъплението
по чл. 129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК и следва да носи наказателна отговорност за същото.
Съдът не споделя становището на защитата за
преквалифициране на деянието по чл. 132 ал. 1 от НК. Действително по делото се
установи провокативно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия чрез отправяне
на обидни съобщения. Същите обаче не са го довели до състояние на физиологичен
афект. Видно от заключението на комплексната съдебно- психологическа и
психиатрична експертиза, която съдът кредитира, като изготвена от лица с
необходимите знания и опит и лишени от заинтересованост от изхода на делото,
Д.Х. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, няма данни за болестни отклонения в психичното му
състояние към момента на извършване на деянието, не е бил в състояние на
физиологичен афект по време на инкриминираното деяние. В съдебно заседание
вещото лице Д. сочи, че физиологичният
афект е състояние, което има точна определена обективна характеристика. Същото
настъпва непосредствено веднага след тежка значима психотравма,
събитие, което е силно травмиращо за личността, следва разгърната агресивна
реакция непосредствено след него, като няма период от време, в който личността
да има възможност да рационализира и да прави свободен избор. Важна черта на
това състояние е афективното стеснение на съзнанието,
при което лицето възприема като в тунел едностранчиво ситуацията, като в полето
на вниманието и съответно в спомените му остават най-значимите и силно травмими събития и не е възможно възприемането и
запомнянето на детайли. След фазата на бурна агресивна реакция последва
състояние на изчерпване със силна отпадналост, отмалялост, вегетативни симптоми
и агресия. Двете фази са различни и те са обективни и не подлежат на личностен
контрол. Според вещото лице от анализа на разказа на освидетелствания става
ясно, че между неговата агресивна реакция и събитието, което той определя като
травмиращо, обидно, е минал достатъчно голям период от време, а и детайлите, с
които описва ситуацията сочат, че не е бил със стеснено съзнание. Поведението
му след случката също е било рационално подредено и достатъчно организирано,
ориентиран е бил към това да потърси медицинска помощ за себе си. При което не
е бил във фаза на изчерпване. Според вещото лице М. подсъдимият изцяло е имал
контрол върху ситуацията и избор за това, дали да бъде или да не бъде в тази
ситуация.
При индивидуализация наказанието на
подсъдимия съдът прецени всички критерии по чл. 54 от НПК. Съобрази, че за
извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
шест години.
При индивидуализация на наказанието, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие признанието на вината,
младата възраст, изразеното съжаление, чистото съдебно минало и добри
характеристични данни, поводът за извършване на деянието-предизвикателното
поведение на пострадалия, съдействието за разкриване на обективната истина по
делото. Съдът счете, че те не се явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК
и нито едно от тях не е изключително такова, за да обосновава приложението на
чл. 55. Като отегчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на
наказанието съдът прие, че деянието е извършено на публично място, пред училище
и в присъствието на ненавършили пълнолетие лица, както и по отношение на
такова.
При наличието на констатираните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи на подсъдимия наказание
за престъплението в минималния предвиден размер, а именно лишаване от свобода
за срок от три месеца.
Така определеното наказание като вид и размер
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и
най– добре би изпълнило целите, посочени
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение изтърпяването на така определеното наказание лишаване от
свобода съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реално
изтърпяване за подсъдимия. Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66
ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така определеното наказание лишаване от
свобода и определяне на изпитателен срок- три години. Определеното наказание е
под три години лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Предвид добрата му обществена
характеристика, съдът прие, че по отношение на него могат успешно да се
постигнат целите на наказанието, посочени в чл. 36 ал. 1 от НК и без то да се
изтърпява реално.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи направените по делото
разноски за възнаграждение на вещи лица в досъдебното производство в размер на
600.96 лв., както и сумата от 220лв., представляваща
направени по делото разноски за вещи лица в съдебното производство, вносими по сметка на КРС, като сторени от органи на
съдебната власт.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.