Определение по дело №4163/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3925
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20221100504163
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3925
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова

Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100504163 по описа за 2022 година
Производството е образувано възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 18-00-47 от 12.04.22 г.
по опис на Службата по вписвания – гр. София, подадена от К.Т. М.-П., представлявана от
адв. Л.Г. от САК срещу Определение № 405 от 21.03.2022 г. на съдията по вписвания при
Агенция по вписвания, с което е отказано вписване, заявено с Молба вх. Рег. №
17513/21.03.2022г.
Жалбоподателката счита обжалваният акт за неправилен. Моли за неговата отмяна и
връщане, с указания да се извърши заявеното с молбата вписване, а не вписване на молбата,
каквото е съдържанието на обжалваното определение.
Съдът приема жалбата за процесуално допустима – подадена в срока за обжалване от лице,
обосновало правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт. Представено е и
доказателство за платена държавна такса.
От фактическа приема за установено следното:
Охранителното производство е образувано възоснова на заявление № 17513 от 23.03.2022г. ,
подадено от пълномощник на К.Т. М.-П., с което е поискано от съдия по вписвания, да
разпореди вписване на съдебно решение № 20037062 от 09.02.2021 , влязло в законна сила
на 23.03.2021 г., постановено по гр.д. № 25102/2015 г. по описа на СРС за 2015 г. в частта, в
която на молителката е възложен в дял и изключителна собственост един недвижим имот с
административен адрес гр. София, ул. ******* , представляващ апартамент и прилежаща
ид. Част върху земя с обща данъчна оценка - 75849.30 лева, от които за апартамента 75 137
и за земята 712.30 лева.
В молбата се излага, че решението е постановено след предходно вписване на искова молба
по която е образувано гр.д. № 25102/2015 г. по опис на СРС. В молбата са посочени
идентифициращите данни на предходното вписване. Следва описание на имота, с който
молителката обосновава правен интерес от вписване. Към молбата са представени заверени
1
копия от решенията по допускане и извършване на делбата, копие от вписвана искова молба
с поставените идентифициращите данни на вписването, удостоверение за данъчна оценка и
такса за вписване. По отношение на таксата, в молбата е поискано погрешно надвнесената с
145.49 лева да бъде върната. Посоченият като подлежащ на вписване акт е съдебното
решение по извършване на делбата, което представлява титул за собственост за
молителката. Представено е доказателство за платена държавна такса в размер на 212.72
лева, които след приспадане на сумата от 145.49 лева за което се твърди, че са надвнесени
следва, че молителката е заявила вписване, за което счита, че дължи 67.23 лева.
С определение от 21.03.2022г. съдия по вписвания е постановил отказ от вписване и отказ от
връщане на сумата от 145.49 лева. В мотивите на обжалвания отказ съдията по вписвания е
приел, че съдебно решение № 20037062 от 09.02.2021 , влязло в законна сила на 23.03.2021
г., постановено по гр.д. № 25102/2015 г. по описа на СРС за 2015 г. е акт подлежащ на
вписване, на основание чл. 4, б. „з“ от ПВ и чл. 112 б. „з“ от ЗС и като такъв, спрямо него
следва да се приложат изискванията на чл. 6 във вр. С чл. 14 изл.последно от ПВ. За до
постанови отказ е счел, че към заявлението липсва удостоверен материален интерес. От
мотивите следва, че съдията по вписвания счита, че на вписване подлежи и решението по
допускане на делбата и че ако се иска вписване на решение само за един обект от спорните
права, то следва да се представи препис извлечение от подлежащият на вписване акт само за
този обект.
От правна страна, производството пред съдията по вписвания е охранително и е започнало
възоснова на писмена молба, с ясно конкретизирано искане за вписване на влязло в законна
сила съдебно решение, представляващо титул, сочещ заявителката като изключителен
собственик на конкретен обект, с приложени към молбата схема за имота и актуална
данъчна оценка. Вписването се състои в даване на гласност на актове, за които закона е
предвидил такава. За удобство и яснота, в ПВ са изброени атовете, които подлежат на
вписване, измежду които са влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват
нотариалните актове за правни сделки и констативните актове за собственост и всички други
съдебни всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Съдебната делба, като производство завършващо с влязло в законна сила съдебно решение,
което представлява титул за собственост и представлява акт, с който се прекратява
съсобственост е производство по което подлежи на вписване както исковата молба, така и
съдебното решение. Затова от една страна съдебното решение е акт по смисъла на чл. 4, б.
„з“ във вр. С б. „а“ от ПВ и подлежи на вписване като акт относно недвижим имот, т.е. по
реда на раздел II от ПВ, а от друга страна съдебното решение подлежи на вписване и по реда
на раздел III от ПВ, когато е постановено след вписване на исковата молба, която е
поставила началото на съдебната делба. Редът за вписване по раздел III препраща към чл. 6
от раздел II.
Молителката е поискала вписване само на тази част от акта подлежащ на вписване, който за
нея представлява титул за изключителна собственост върху един обект с прилежаща ид.
Част от земя и за този обект е представила –два заверени преписа от титулите за
2
собственост, данъчна оценка, схема на имота и доказателство за платена държавна такса,
която съобразно ТАРИФА за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията и
подлежащ на вписване материален интерес, удостоверен с данъчна оценка е в размер на
75.849 лева. За вписване по реда на раздел II от ПВ не са необходими други приложения.
Съдията по вписвания не може да отказва вписване на съдебно решение, а само на исковата
молба или на молба за отмяна, но ако преди това не е извършена проверка от съда, в който
ще се разглежда исковата молба или молбата за отмяна. Съдията по вписвания, не може да
поставя условия за съдържанието на препис извлечение от подлежащото на вписване
съдебно решение, а при разглеждане на молбата се съобразява с обема на заявеното искане,
без да поставя условия за спазване на поредност на вписванията следваща влизане в сила на
съдебните решения по допускане и по извършване на делбата. Извършвайки преценки,
което не се следват от неговата компетентност, съдията по вписвания е постановил
неправилен акт, който следва да бъде отменен и заявлението върнато за извършване на
поисканото вписване. По отношение на разпореждането с което е отказано връщане на
недължима държавна такса, настоящия съд приема следното. Надвнесените държавни такси
не се връщат, ако са били в съответствие с първоначалното искане и в последствие
молителят се е отказал или е оттеглил част от заявеното искане. В останалите случаи,
какъвто е настоящия, т.е. когато няма изменение в обема на заявените за вписване права и
части от актове подлежащи на вписване, погрешно внесената държавна такса следва да бъде
върната като изначално недължимо платена в размер над дължимата от 75.85 лева до
размера на внесената от 212 .72 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 405 от 21.03.2022 г. на съдията по вписвания при Агенция по
вписвания, с което е отказано вписване, заявено с Молба вх. Рег. № 17513/21.03.2022г. и
връща преписката по заявление вх. Рег. № 17513/21.03.2022г. за вписване и връщане на
надвнесената държавна такса над дължимата от 75.85 лева до размера на внесената от 212
.72 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3