Присъда по дело №434/2024 на Районен съд - Карлово

М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 434/2024 г. по описа на КрлРС

По отношение на подс. Н. Н. С. е повдигнато обвинение с депозирана от
Б. А. Д. частна тъжба, за това, че на 20.06.2024 г. в гр. К., П. обл., публично- в
кантората на Нотариус Т. Р., находяща се в гр. К. е разгласила позорно
обстоятелство за другиго- Б. А. Д., ЕГН **********, като го е нарекла
„***,***,*** и *****“- престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1
от НК.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане от частния
тъжител Д. граждански иск срещу подс. Н. С., с който се иска същата да му
заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му от деянието по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционален стрес, унизяване честта и достойнството
му, уронване престижа и личния му авторитет и увреждане на доброто му име
в обществото, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
увреждането- 20.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Частният тъжител, лично и чрез процесуалния си представител- адв. Б.
поддържат частната тъжба и гражданският иск, предявен с нея. Считат, че са
събрани достатъчно доказателства, установяващи вината на подсъдимата в
извършване на деянието по повдигнатото й обвинение. Иска се от съда
осъждането й и уважаване на предявения граждански иск изцяло.
Подс. Н. С., лично и чрез защитника си- адв. П.- упълномощена, считат
повдигнатото обвинение и предявения граждански иск за недоказани, поради
което се иска оправдаване на подсъдимата и отхвърляне на предявения
граждански иск.
Съдът, като обсъди, на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички
доказателства, събрани по делото- обясненията на подс. С., показанията на
свидетелите Н. Ф., М. К., И. К., Т. Р., Н. М., Д. Д., както и прочетените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- справки за
съдимост на частния тъжител и подсъдимата, характеристични справки на
частния тъжител и подсъдимата, копие на жалба вх. № 94-00-5535
/2/02.05.2023 г., справка от О. К., справки НБД, справка от Нотариус Т. Р.,
съдът намира за установено следното:
Частният тъжител Б. А. Д., ЕГН **********, ***.
Подс. Н. Н. С., ЕГН ********** е родена на ****** г. *****.
През 2022 г. подс. С. подала жалба до РДНСК- Пловдив за незаконно
строителство в съседен имот, находящ се в с. Б., ул. „В. №*, собственост на
Д.М. Д.. При извършената проверка от служители на О. К. било установено
незаконно строителство, изпълнявано от Д. Д., поради което със заповед на
Кмета на О. К. било разпоредено премахване на незаконния строеж. Заповедта
1

била обжалвана от Д. Д. и с решение от 05.06.2024 г. отменена от
Административен съд- Пловдив. По жалба на К. на О. К. ВАС отменил
решението на ПАС и отхвърлил жалбата на Д..
На 20.06.2024 г., след обед, подс. С. влязла в нотариалната кантора на
нотариус Т. Р., находяща се в гр. К., ул. В.Л. №*, носейки документи.
Поискала да говори с нотариуса за съвет. Разбрала, че той не е там, но в
кантората били помощник- нотариуса Ф., юриста Д. и служителката в
кантората М.. Ф. се поинтересувал, каква е целта на посещението на С. в
кантората, при което тя се започнала да обяснява проблема си, който бил
свързан със спор във връзка с незаконно строителство. Била притеснена и
обяснявала несвързано. След като разбрала, че става въпрос за спор касаещ
имоти, св. Д. й обяснила, че не могат да вземат отношение и продължила
работата си по изготвяне на документи. Н. продължила да разговаря с Ф.,
който познавал имота във връзка с изпълнение на служебните си задължения.
В разговора си с него С. изразила недоволство от съдебно решение, касаещо
спор във връзка с имота и споменала, че зетя на Д.М. бил „мутра, мошеник,
измамник“.
През това време пред вратата на нотариалната кантора чакали И. и М.
К.и, за да влязат във връзка със съвет относно прехвърляне на имоти. След
като отворили вратата и установили, че вътре е подс. С., изчакали навън в
коридора. Докато изчаквали, за да влязат чули, че подс. С. споменала името на
Д.М., както и че зет й бил „измамник и мошеник“, както и били споменати
някакви строежи в с. Б.. Сетили се за Д.М. от с. Б., чиито зет бил частния
тъжител Б. Д., техен дългогодишен приятел. Понеже чутото ги разстроило,
тъй като счели, че думите били отнесени към техния приятел, решили да си
тръгнат, като междувременно се обадили на частния тъжител Д. и му
съобщили за чутото. Впоследствие, Д. се обадил на св. Ф., който потвърдил, че
такъв разговор се е провел.
За да установи горната фактическа обстановка, съдът ползва частично
обясненията на подсъдимата, която като разбира обвинението, дава такива.
Обсъждайки ги, съдът отчита тяхната двуяка природа, едновременно като
доказателствено средство, но и като средство за защита. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата, в които същата отрича да е употребила думите
„мутра, мошеник и измамник“ по отношение на зетя на Д.М.. Посоченото се
явява в противоречие с необорените, а и взаимно непротиворечиви показания
на свидетелите Ф., К. и К., които установяват, че посочените думи са
употребени спрямо зетя на Д.М.. Тъй като в тази част обясненията на
подсъдимата се явяват изолирани и в противоречие на останалите
доказателства по делото, съдът намира същите за израз на осъществената й
функция по защитата. В останалата част обясненията на подсъдимата се
явяват в унисон със събраните по делото гласни и писмени доказателства,
поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата си.
По отношение показанията на св. Н. Ф., съдът ползва същите при
2

изготвяне на присъдата си, вкл. и тези от проведената очна ставка със св. Д.,
тъй като намира, че са депозирани без интерес от изхода на делото,
последователни са и безпротиворечиви, като касаят пряко обстоятелствата от
предмета на делото. Показанията на този свидетел установяват, че подс. С. е
изрекла в негово присъствие инкриминираните с частната тъжба думи по
отношение на зетя на Д.М.. Става ясно също така и че не той е бил лицето,
което е съобщило на частния тъжител за инцидента, но е потвърдил в разговор
за случилото се. Проведената очна ставка между свидетелите Ф. и Д. изяснява
факти от значение за предмета на делото, а именно че подс. С. е отишла в
нотариалната кантора за съвет по повод имотен проблем и е разговаряла
приоритетно със св. Ф., след като Д. я е посъветвала да се обърне към адвокат
и е продължила работата си, свързана с изготвяне на документи.
Показанията на св. Д., очевидец на разговора между С. и Ф., съдът
кредитира с доверие и ползва при постановяване на присъдата си, като намира
същите за безпристрастно депозирани, последователни, логични и относими
към предмета на делото. За част от тези обстоятелствата свидетелката твърди,
че не помни или изразява предположения, което съдът намира за напълно
нормално предвид изминалия не малък период от време от случая до
депозиране на показанията й, както и с оглед спецификата на нейната работа-
с много хора и с значителен като количество и важност документооборот в
нотариалната кантора. По тези причини се явяват логични показанията й, че
не е обърнала особено внимание на съдържанието на разговора между
колегата й Ф. и подс. С.. Различията в депозираните показания между двамата
свидетели в проведената очна ставка относно фактите по процесния случай се
дължат на различните им възприятия и не представляват съществени
противоречия, които да се отразят на направените изводи по отношение на
обстоятелствата от значение за предмета на делото.
Показанията на св. Р. и св. М. съдът кредитира с доверие и ползва при
постановяване на присъдата си, тъй като същите намира за обективни,
депозирани без интерес от изхода на делото и установяващи факти и
обстоятелства от значение за предмета на делото. И двамата свидетели
установяват, че пред тях св. Ф. е заявил, че той е уведомил частния тъжител за
използваните думи спрямо зетя на Д.М.. От друга страна Ф. заявява, че е
потвърдил на Д. за случилото се. Посоченото обстоятелство не се явява такова
от особено значение за елементите от фактическия състав на престъплението,
за което е повдигнато обвинение, а и не е в състояние да дерогира показанията
на свидетелите К.и, които установяват, че са информирали частния тъжител за
думите на подсъдимата.
Показанията на свидетелите М. и И. К.и, съдът намира за депозирани
без интерес от изхода на делото, последователни, непротиворечиви и пряко
относими към обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Необорено от доказателствата по делото е заявеното от двамата свидетели, че
на инкриминираната дата са възприели изречени от подс. С. в нотариалната
кантора думите „мутра, мошеник и измамник“ по отношение на зетя на Д.М..
3

Че такива думи са изречени тогава и лицето което го е сторило се потвърждава
и от показанията на св. Ф.. Показанията на двамата свидетели установяват
още, че те са уведомили частният тъжител, техен дългогодишен познат за
случилото се, тъй като преценили, че става въпрос именно за него.
Приобщените по делото писмени доказателства, съдът ползва при
постановяване на присъдата си, тъй като същите са събрани по реда и в
изискуемата от НПК форма, като същите касаят пряко предмета на доказване
по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
недоказано, подс. С. да е осъществила състава на престъпление по чл.148 ал.2
вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК, за това, че на 20.06.2024 г. в гр. К., П. обл.,
публично- в кантората на Нотариус Т. Р., находяща се в гр. К. е разгласила
позорно обстоятелство за другиго- Б. А. Д., ЕГН **********, като го е
нарекла „***,***,*** и *****“.
От обективна страна състава на престъплението клевета предвижда две
форми на изпълнителното деяние- разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия или приписването му на престъпление, което не
е извършил. Необходимо е съответното разгласено обстоятелство да бъде
позорно, тоест да се твърди определен факт от миналото или настоящето
поведение на лицето или негови отрицателни качества, които по естеството си
са такива, че засягат доброто име и репутацията на пострадалия в обществото.
Необходимо е и разпространяването да бъде доведено до знанието на по-
широк кръг хора. Втората форма на изпълнителното деяние е приписването на
пострадалия на престъпление, което той не е извършил. При нея деецът пред
трето лице твърди, че пострадалият е извършил някакво конкретно
престъпление, което последният не е извършил. Тъй като престъплението е
винаги укоримо деяние, то винаги такова твърдение засяга отрицателно
репутацията и честта на пострадалото лице.
Безспорно е, че думи като „мутра, мошеник и измамник“, каквито се
установи да са употребени в случая характеризират отрицателно личността.
Следва обаче тези думи да се отправени към конкретно определено физическо
лице, което да е ясно назовано, а не предполагаемо. Съдът намира, че в
конкретния случай адресатът на престъплението не е конкретно определен. В
конкретни случай думите „мутра, , мошеник и измамник“ са били употребени
касателно зетя на Д.М.. Безспорно установено е по делото, че име на адресата
не е споменато.
Съгласно Речника на българския език „зет“ е съпругът на дъщеря по
отношение на нейните родители, братя, сестри и други роднини, като също
така, може да се отнася и до съпруг на сестра спрямо нейните сестри и братя.
Т.е. думата определя роднинска връзка между лица. Събраните по делото
доказателства установяват, че лицето Д.М. Д. от с. Б. е майка на съпругата на
частния тъжител М. Х. Д.. Същата обаче е майка и на Пепа Х. И.а и баба на
В.П.П. и И.Б. Д.. Всяка една от дъщерите и внучките на Д.М. Д. е омъжена
4

или е била омъжена, т.е. техните съпрузи или бивши такива се явяват нейни
бивши или настоящи зетьове и в конкретния случай всеки един от тях би
могъл да се счете за адресат на инкриминираните думи.
Че частният тъжител Б. Д. е бил адресат на инкриминираното с тъжбата
деяние е извод, който са направили свидетелите К.и в резултата от чутото пред
вратата на нотариалната кантора, след което уведомили Д.. От друга страна,
св. Ф., който изрично заявява, че име не е назовавано в проведения разговор
между него и подсъдимата, предположил, че въпросния зет е тъжителя Д., тъй
като го познавал и служебно ходил до имота в с. Б. за нотариални заверки,
знаел за спор между съседите във връзка с имота в с. Б. и доколкото Д.М.,
тъща на Д. била пенсионерка, то счел за вероятно проблемния строеж да се
извършва от тъжителя. Поради тази причина потвърдил пред Д., че по негов
адрес са произнесени инкриминираните думи.
При тези данни по делото съдът намира, че повдигнатото обвинение се
явява несъставомерно от обективна и субективна страна, доколкото
индивидуализацията на адресата на престъплението е базирана в конкретния
случай на субективна интерпретация на чутото от свидетелите К.и, а и св. Ф..
Безспорно установено е, че името на зетя на Д.М. не е съобщено, а такова
родство по сватовство имат или са имали не само частния тъжител, но и
бившите и настоящи съпрузи на другата дъщеря и внучките й. Спрямо кой от
всички зетьове на Д.М. са изречени инкриминираните с частната тъжба думи
„мутра, мошеник и измамник“ обективни доказателства, които не са резултат
от умозаключенията на свидетелите, основани на техните познанства с
частния тъжител не се събраха по делото.
Събраните по делото доказателства не установяват в процесния
разговор между подс. С. и св. Ф. да е употребена думата „престъпник“.
По изложените мотиви съдът призна подс. С. за невиновна, за това, че
на 20.06.2024 г. в гр. К., П. обл., публично- в кантората на Нотариус Т. Р.,
находяща се в гр. К. е разгласила позорно обстоятелство за другиго- Б. А. Д.,
ЕГН **********, като го е нарекла „***,***,*** и *****“, поради което и на
основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.
По отношение на предявения граждански иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, същият остана недоказан, предвид липсата на установена
съпричастност на деятелността на подс. С. конкретно към частния тъжител и
граждански ищец Б. Д.. Поради изложената причина съдът отхвърли
предявения от частния тъжител Б. А. Д., ЕГН ********** граждански иск
срещу Н. Н. С., ЕГН ********** за сумата от 10000 лв., представляващи
обезщетение за претърпените от престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр.
чл.147 ал.1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален стрес,
унизяване честта и достойнството, уронване на престижа и личен авторитет и
увреждане на доброто име в обществото, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на тъжбата- 13.09.2024 г. до
5

окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът осъди частния тъжител Б. А. Д.,
ЕГН ********** да заплати на Н. Н. С., ЕГН ********** направените от нея
разноски по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар за
защитник в размер на 800 /осемстотин/ лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КБ
6

Номер на акта:	15
Дата:	20 май 2025 г.
Съдия:	Анна Георгиева Георгиева

Дело:	20245320200434
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	13 септември 2024 г.

Присъда по дело №434/2024 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите