№ 104
гр. Варна, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500052 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигната от РС - Балчик препирня за подсъдност за
определяне на родово компетентния съд относно произнасяне по предявени
от В.Н.Г. и Т.В.Г. против В.А.П.П. и А.П. искове, по които е образувано гр.д.
№ 50/2022г. по описа на РС - Балчик.
За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази
следното:
Съобразно формулирания с исковата молба петитум и направените по
реда на чл.129 ГПК уточнения ищците са предявили в условията на обективно
и субективно съединяване искове за обявяване за окончателен на
предварителен договор за покупко-продажба от 12.02.2020г., сключен между
тях като продавачи и ответниците в качеството им на купувачи, с предмет
недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в масивна
многофамилна вилна сграда във в.з. „Овчарски плаж“, ул.„Шеста“ №5, ет.4,
ап.11, със застроена площ от 126 кв.м., съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор 02508.6.262.1.11 в сграда с идентификатор 02508.6.262.1,
построена в ПИ с идентификатор 02508.6.262 по КК на гр. Балчик, на
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за осъждане на ответниците да им заплатят
солидарно сумата от 56 000 евро, представляваща незаплатен остатък от
уговорената продажна цена, сумата от 12 375 евро, претендирана като
уговорена неустойка за забава в плащането, на основание чл.92 ЗЗД, а в
условията на евентуалност при отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД – иск за
връщане на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, както и за
солидарно заплащане на сумата от 6 650 лева, претендирана като обезщетение
1
за неоснователно обогатяване от ползването на имота им за периода от
10.02.2020г. до завеждане на исковата молба, на основание чл.59 ЗЗД.
Изрично с уточнителна молба от 17.11.2021г. процесуалният
представител на ищците е посочил, че ако съдът приеме, че искането за
заплащането на остатъка от продажната цена не е част от иска по чл.19, ал.3
ЗЗД /не се поглъща от претенцията за обявяване на предварителния договор
за окончателен/, то предявява и изрично искане за осъждането на ответниците
за солидарното заплащане на тази сума. Именно с оглед на това уточнение,
както и при отчитане предмета на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД вр. чл. 362 ГПК
настоящият състав приема, че наред с иска за обявяване на процесния
предварителен договор за окончателен е предявен и осъдителен иск по чл.79,
ал.1 ЗЗЗ за сумата от 56 000 евро, цената на който обуславя и определянето на
окръжния съд като родово компетентния съд /доколкото цената на останалите
искови претенции безспорно е под прага по чл.104, т.4 ГПК/.
Разпоредбата на чл.362, ал.1 ГПК не ограничава правото на защита на
продавача по предварителния договор да претендира осъждането на купувача
да заплати дължимата от последния продажна цена. Още повече в хипотеза,
когато ищец по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е продавачът, а не купувача.
Тълкуването на нормата на чл.362 ГПК сочи на извод за признаване на
потестативното право на страна по предварителния договор да предизвика
последиците на сключване на окончателен договор, при условие, че същата
изпълни и своите задължения. При уважаването на иска, вкл. и в хипотезата
на чл.362, ал.1 ГПК, окончателният договор ще се счита сключен от момента
на влизане в сила на съдебното решение, но при неизпълнение на
задължението от страна на ищеца в указания 14-дневен срок процесуално
легитимиран да иска обезсилване на решението е само ответника. Ето защо,
когато ищец по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е продавачът неизпълненото
задължение за заплащане на продажната цена от страна на купувача, не може
да намери приложение условието на чл.362, ал.1 ГПК вр. дължимата цена.
Още повече, че такъв диспозитив не би се ползвал с изпълнителна сила
спрямо купувача, който не би бил и заинтересован да иска обезсилване на
решението поради неплащане на цената. Последното обезсмисля и признатото
право и на продавача да иска обявяването на предварителния договор за
окончателен.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането за
заплащане на сумата от 56 000 евро не се поглъща от иска по чл.19, ал.3 ЗЗД,
поради което и предвид изричното уточнение с цитираната по-горе молба,
следва да се приеме, че е предявена самостоятелна искова претенция за
осъждане на ответниците за заплащането на тази сума. На основание чл.104,
т. 4 ГПК родовокомпетентен да разгледа същата е окръжният съд, който по
арг. от чл.104, т.6 ГПК е компетентен да се произнесе и по останалите
предявени искове.
Водим от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявените от В.Н.Г. и
Т.В.Г. против В.А.П.П. и А.П. искове Окръжен съд – Добрич.
ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на РС – Балчик, за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3