Определение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по въззивна жалба на адвокат П.Б. в качеството му на защитник на подсъдимия А. К. Б. против присъда №1754/30.04.2014 год., постановена по нохд №861/12 год. по описа на Районен съд- Разлог, в частта с която подсъдимият А. К. Б. е признат за виновен в това, че на 08.05.2012 г. около 15:30 часа в местността „Б.”, землище на [населено място], общ. Р., се заканил с убийство против И. Б. С., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. Р. с думите: „Мама ти да еба, сега че те закола”, опирайки нож в шията на С. и притискайки го с коляно в гърдите и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, поради което и на основание същия текст вр.чл.54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години.

Със същата присъда подсъдимият А. К. Б. е признат за невиновен в това, че на 02.09.2012 г., около 02:00 часа в [населено място], общ. Б. се заканил срещу Н. И. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място] да унищожи чрез взривяване сграда на значителна стойност – двуетажна къща, находяща се в [населено място], ул. „Г.” № ..., собственост на Н. И. М. от [населено място] и това заканване би могло да предизвика основателно опасение от осъществяването му - престъпление по чл. 320а от НК вр. с чл. 333 от НК вр. с чл. 330, ал. 1 от НК, както и е признат за невиновен в това, че на 02.09.2012 г. около 02:00 часа в [населено място], общ. Б. се заканил с убийство срещу Н. И. М., с ЕГН [ЕГН], от [населено място] и негови приближени – съпругата му М. Г. М. и децата му – И. М. и Г. М. с думите: „Ще ви взривя” и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

В жалбата си защитникът излага доводи за необоснованост на фактическите констатации и правни изводи, явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Представителят на държавното обвинение изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, прави искане същата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител И.С. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Иска се потвърждаване на присъдата в атакуваната й част.

В с.з. частния обвинител Н.М. не се явява и не се представлява от упълномощен представител.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, след като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно правомощията си по чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна районният съд е изяснил правилно относимите по делото обстоятелства, от които се установява следното:

На 08.05.2012 г. К. З. започнал работа при И. С. като пастир на овце, като до този момент свид. З. работел при свид. П. П.. Като постъпил на работа при С., З. му обяснил, че дължал парична сума в размер на 560 лв. на П. П. и С. се съгласил да му я предостави, за да може да се издължи на П..

Когато получил обещаната сума в размер на 560 лв., свид. К. З. се обадил на брат си – свид. Й. З. и го помолил да дойде в местността „Б.”, землище на [населено място], общ. Р., където била селскостопанската постройка на С. и където К. З. и съпругата му – Й. В. се били настанили да живеят за времето, през което З. щял да работи за С.. К. З. обяснил на Й. З. за какво му се обажда, като го помолил да дойде с велосипеда, предоставен му и собственост на П., за да може да върне и него. Когато Й. З. пристигнал, К. З. му дал сумата от 500 лв., за да ги предаде на П. П., както и мобилен телефон, даден му и собственост на П.. Остатъкът от сумата в размер на 60.00 лв. К. З. задържал за себе си.

На същата дата, а именно 08.05.2012 г. около обяд, Й. З. предал сумата от 500 лв., както и мобилния телефон и велосипеда на П. П., който по това време се намирал в [населено място]. П. установил, че сумата, която Й. З. му предал от името на К. З. била по – малка от дължимата, като поискал обяснение от Й. З.. Последният му обяснил, че не знае причината за това разминаване.

Й. З. обяснил на П. къде се намира К. З., при което П. позвънил на подсъдимия А. Б. и го помолил да ги транспортира с управлявания от него лек автомобил. Последния се съгласил и на 08.05.2012 г., малко след обяд П. и подс. Б. оставили Й. З. в [населено място], след което с управлявания от Б. автомобил се отправили към селскостопанската постройка на И. С..

Когато пристигнал и видял К. З., П. се обърнал към него и го попитал каква е причината да напусне работата при него и защо му връщал по – малко пари от реално дължимата сума в размер на 560 лв. К. З. отговорил, че причината за напускането била в неговата съпруга – Й. В., а за оставащата дължима сума заявил, че ще я върне при първа възможност. П. заявил, че в такъв случай щял да вземе алуминиевото ведро, намиращо се в селскостопанската постройка, докато не му бъде върнат остатъка от дължимата сума. Силно притеснен, К. З. хванал съпругата си за ръка и двамата побягнали към намиращата се в близост гора, за да се скрият.

В момента, в който П. взел посоченото алуминиево ведро, от селскостопанската постройка излязъл И. С., който забелязвайки Б., попитал какво се е случило, като ги подканил да се разберат. Тъй като П. още бил ядосан на К. З. и на обстоятелството, че същият е започнал работа при С., както и, че му дължал определена сума пари, той се приближил към С., отправил към него обидни и нецензурни думи, като започнал и да го блъска с ръце. В този момент, към тях приближил и подс. Б.. Той също започнал да блъска И. С., след което подкосил с крак краката му, в резултат на което С. паднал на земята. В този момент подс. Б. извадил нож от джоба на панталона си и на висок тон изрекъл спрямо С. думите: „Мама ти да еба, сега че те закола”. Подсъдимият Б. придружил думите си с действия, като опрял острието на ножа във врата на С. и едновременно с това го притискал към земята, като опрял коляното си в гърдите му. При тези думи и действия С. се изплашил за живота си и помолил Б. да не прави нищо и да помисли за последствията. Тогава Б. го пуснал и заедно със свидетеля П. напуснали селскостопанската постройка и си тръгнали за [населено място].

Така установените факти се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства, заключението на експерта, които безспорно установяват действията на подсъдимия Б. по осъществяване на престъпния състав.

Налице е обективиране чрез думи и действия на закана с убийство спрямо определено лице, която е възприета от заплашения и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

В настоящия случай подсъдимият е отправил конкретна словесна закана за убийство „Сега, че те закола”, придружена с действия, като Б. опрял нож в шията на И. С. и го притиснал на земята с крак, опрян в гърдите на пострадалия.

Правилно районният съд е дал вяра на показанията на двамата свидетели - И. С. и Д. С., чиито показания намират опора не само в останалите гласни доказателства, но се подкрепят и от писмените дакозателства - заключението по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза.

От показанията на св.И. С. се установява начина на извършване на престъплението, а именно отправяйки словесинте изрази „Мама ти да еба, сега че те закола”, подсъдимият е опрял нож в шията му и го притиснал с крак на земята. За С. заплахата е била реална, тъй като държейки нож подсъдимият го притиснал, поради което и възникнал основателен страх за живота му. Относно възприетата опасност за живота на пострадалия свидетелства и Д. С., който подробно описва състоянието на пострадалия.

Неговите показания се подкрепят и от заключението по изготвена съдебно-психологична експертиза, видно от коетов резултат на действията на подс. Б., С. е претърпял остра стресова реакция, както и последващо тревожно състояние с усещане за опасност, като отправената заплаха е възбудила в него основателен страх от осъществяването й.

Предвид изложеното законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият А. К. Б. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

По наложеното наказание:

За престъплението по чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” до шест години.

Районният съд, предвид разпоредбата на чл.54 от НК е наложил на А. К. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години/.

Настоящият състав намира, че наказанието на подсъдимия е съобразено с всички относими обстоятелства – данните за личността на Б., причините за извършване на престъплението, поради което и законосъобразно е прието, че така определено към минимума, то ще поправи и превъзпита дееца.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда №1754 от 30.04.2014 година, постановена по нохд №861/12 год. по описа на Районен съд – Разлог.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: