Решение по КНАХД №1943/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Я. А. М., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат П., против Решение № 874 от 30.07.2025 г. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 1651 по описа на същия съд за 2025 г., с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 24-1030-005320/16.07.2024 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 1 400 лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, както и е постановено отнемането на 26 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като е преквалифицирана приложената санкционна разпоредба от чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, както и е намален размерът на наложеното на М. наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на срок от 3 месеца и е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-005320/16.07.2024 г. в останалата му част.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденото НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Производството е във фаза на втора касация.

При предходното разглеждане на делото, касационният състав с решение № 2487/17.03.2025 г., постановено по КАНД № 17/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXI касационен състав, е отменил Решение № 1424/13.11.2024 г., постановено по АНД № 4573/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII наказателен състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.

7. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Я. А. М., срещу НП № 24-1030-005320/16.07.2024 г. на Началник група в ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 26 точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

НП е издадено въз основа на АУАН Серия GA № 1038073 от 14.05.2024 г., съставен от В. Х. – полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“. Обективираните в акта констатации, се свеждат до следното:

На 18.03.2024 г. в 16:11 часа в [населено място], [улица], с посока на движение към запад, Я. А. М. управлява личния си лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № [рег. номер], със скорост 106 km/h, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 km/h, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %, наказуема скорост 103 km/h, наказуемо превишение 53 km/h. Нарушението е установено с техническо средство тип АRН САM S1 120сса8 и фиксирано в снимков материал № 0194391 и извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на електронни фишове серия К № 4103762, влязъл в сила на 16.08.2023 г. и серия К № 4866883, влязъл в сила на 16.08.2023 г. Актът е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя, след като е бил надлежно поканен. Направен е извод, че с това деяние М. виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – водач системно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място над 50 км/ч.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в издадено НП.

8. За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е обаче, че установените в хода на административнонаказателното производство факти, не сочат наличието на по-тежко наказуемия признак по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно, деянието да е извършено при условията на системност, доколкото съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Установените издадени и влезли два електронни фиша, според районния съд, определя не наличието на системност, а на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. С оглед горното, съдът е приел, че е налице неправилна квалификация на процесното административно нарушение и съответно неправилно приложена санкционна разпоредба при определяне и налагане на следващото се за нарушителя М. наказание, което не води до незаконосъобразност на обжалваното НП. В този смисъл и доколкото е прието, че не е налице никакво изменение на обстоятелствата на нарушението и съобразно нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът е приел, че следва да се измени НП в санкционната част относно приложимата санкционна разпоредба – чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП вместо чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП и да се намали размерът на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС – да е три месеца, вместо шест месеца и да бъде потвърдено като законосъобразно в останалата му част.

IV. За правото:

9. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

10. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против М., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, т.е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване.

11. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Липсват и смекчаващи обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност на случая.

12. Обосновано районният съд е достигнал до извод, че административното нарушение неправилно е квалифицирано като „системно“ по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, вместо като „повторно“ по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, което от своя страна е довело до неправилно определяне на санкционната разпоредба. Съответна на този извод е и преценката на районния съд, че приложение в случая следва да намери санкционната разпоредба на 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП, вместо чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП, което пък има за последица намаляване размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от шест на три месеца.

Неправилно обаче, съдът не е намалил и размерът на отнетите с НП точки, при положение, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., за нарушение по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (повторно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП с над 50 км/час), в каквото е преквалифицирано процесното такова, на водачите на МПС се отнемат 21 контролни точки, а не 26 контролни точки, които се отнемат за нарушение по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП (системно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 1, т. 4 – 6, ал. 2, т. 4 – 6 и ал. 3, т. 4 – 6 от ЗДвП), съгласно чл. 6, ал. 1, т. 14 от същата наредба.

13. Като не е приложил нормата на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., РС е постановил неправилен съдебен акт в частта, с която е потвърдил Наказателно постановление № 24-1030-005320/16.07.2024 г. досежно постановеното отнемане на 26 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Това налага отмяна на решението в тази му част, като вместо него ще следва да бъде постановено изменение на процесното НП в частта, с която на Я. А. М. с [ЕГН] са отнети 26 контролни точки на основание Наредба № Із–2539 от 17.12.2012 г. на МВР, чрез намаляване размера на отнетите контролни точки от 26 на 21 на основание чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 874 от 30.07.2025 г. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 1651 по описа на същия съд за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-005320/16.07.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на Я. А. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица]са отнети 26 контролни точки на основание Наредба № Із–2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-005320/16.07.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Я. А. М. с [ЕГН] от [населено място], [улица], са отнети 26 контролни точки на основание Наредба № Із–2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като НАМАЛЯВА размера на отнетите контролни точки от 26 на 21 на основание чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 874 от 30.07.2025 г. на Пловдивски районен съд, ХХІІІ наказателен състав, постановено по а.н.дело № 1651 по описа на същия съд за 2025 г., в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.