РЕШЕНИЕ
№ 425
гр. Враца, 06.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
касационен състав, в публично заседание на 07.11.2023г. /седми ноември две хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАД № 564 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във вр.с чл.37в,
ал.5 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ /.
Образувано е по касационна жалба
на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“
гр.Враца, депозирана чрез процесуалния представител * Ц.Д. против РЕШЕНИЕ №183/17.07.2023г. на
Районен съд Бяла Слатина, постановено по адм.дело № 1514/2022г., с което е
отменена издадената от касатора ЗАПОВЕД
№325/25.11.2022г., с която на основание чл.37в, ал.13 вр. ал.12 ЗСПЗЗ е одобрен
проект за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за землището на
*** за стопанската
2022/2023г. между собствениците и/или ползватели с правно основание чл.37б ЗСПЗЗ и чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ. С касационната жалба се твърди, че оспореното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационно основание
по чл.209,т.3 АПК. Излагат се съображения в тази насока и се прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго,
с което да бъде потвърден издадения адм.акт, като правилен и законосъобразен. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. касаторът, чрез * Ц.Н. поддържа касационната жалба. Моли
за отмяна на решението на РС, като неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и да се потвърди заповедта, като правилна и
законосъобразна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00
лева.
Ответникът – СД „Б.и С.“ *** в с.з.,
чрез процесуалния си представител * М.М. моли за решение, с което се остави
касационната жалба без уважение, като неоснователна. Напълно споделя мотивите
на съда за незаконосъобразност на заповедта. Посочва, че в конкретния случай са
били налице предпоставките за одобряването на доброволното споразумение за
извършване на разпределението, съгласно постигнатото доброволно споразумение.
Същото обхваща повече от 99% от площта
на масивите и е влязло в сила.
Съображения за това са изложени и в представен по делото писмен отговор на
касационната жалба, с който се претендират и разноски по делото.
Заинтересованите страни, съгласно
изготвен по делото списък не ангажират становище по делото.
Участващият в касационното
производство прокурор от ОП-Враца, прокурор Вътов дава
заключение за уважаване на касационната жалба, поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Решението следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане, тъй
като не става ясно защо съдът е приел, че е нарушен материалния закон и е
отменил заповедта, като дадените указания в мотивите са общи.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата доводи и становищата
на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК,
приема следното:
Касационната жалба против
решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Предмет на разглеждане пред въззивния
съд е Заповед №325/25.11.2022г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Враца, с която
на основание чл.37в, ал.13 вр. ал.12 ЗСПЗЗ е одобрен проект за разпределение на
масиви за ползване на земеделски земи за землището на *** за стопанската 2022/2023г.
между собствениците и/или ползватели с правно основание чл.37б ЗСПЗЗ и чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ.
С Решение №183/17.07.2023г. на Районен
съд Бяла Слатина, постановено по адм.дело № 1514/2022г. е отменена ЗАПОВЕД №325/25.11.2022г. на Директора на
ОД“Земеделие“ гр.Враца, с която на основание чл.37в, ал.13 вр. ал.12 ЗСПЗЗ е
одобрен проект за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи за
землището на *** за стопанската 2022-2023г. между собствениците и/или
ползватели с правно основание чл.37б
ЗСПЗЗ и чл.69 и чл.70 ППЗСПЗЗ със
задължителни указания Директорът на ОДЗ-Враца да издаде заповед за служебно
разпределение на земеделските земи на
всички ползватели, като бъдат спазени изискванията на чл.37в,ал.3 ЗСПЗЗ за
землището на ***. С решението ОДЗ-Враца е осъдена на разноски по делото в
размер на 2092 лв. Решението е оспорено в настоящото производство и е предмет
на делото.
За да отмени оспорената заповед,
въззивния съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на
чл.37в,ал.2 и ал.4 ЗСПЗЗ, адм.орган не е одобрил постигнато между почти всички
ползватели и собственици доброволно споразумение за създаване и разпределение
на масиви за ползване от дата 23.09.2022г., което обхваща повече от 2/3 от
общата площ на масивите в землището на ***. От друга страна е приел, че с оспорената
заповед не е извършено предписаното от закона разпределение на ползването на
масивите в землището на ***, с което е допуснато нарушение на императивната
разпоредба на чл.37в, ал.3 ЗСПЗЗ, която въвежда ръководния принцип при
служебното разпределение на масивите за ползване-този на концентрацията. В
нарушение на принципа на чл.37в,ал.3,т.2 ЗСПЗЗ с оспорената заповед е извършено
разпределение между ползватели на земите без сключени договори/т.нар.“бели
петна“/ не пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на
собствената и/или арендованата наета
земеделска земя в землището на ***. Служебното разпределение на масивите не
отговаря на изискванията на чл.37в от ЗСПЗЗ, като същото е установено и от
заключението на СТЕ, която не е оспорена от страните и възприета от съда, като
обективна и обоснована.
Решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно.
Съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с тях правилно
е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание
за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил
правилен и обоснован извод за допуснато противоречие с материално правни разпоредби
на ЗСПЗЗ при издаване на заповедта. Тези
изводи са правилни и се споделят и от
настоящата касационна инстанция
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на чл.37в,ал.2 и ал.4 ЗСПЗЗ. Видно от
представеното и сключено от ползвателите и собствениците доброволно
споразумение на 23.09.2022г. за разпределение на масивите за ползване за стопанската
2022/2023г., същото е входирано в
ОСЗ-Бяла Слатина преди издаване на
заповедта, като е подписано от всички ползватели и собственици участващи в
процедурата по създаване на масиви и обхваща
повече от 2/3 от площта на
масивите. Същото не е подписано само от един ползвател „Ю.“ ООД, който не е
участвал в процедурата. След като е налице сключено доброволно споразумение,
което обхваща над 2/3 от площта на масивите е следвало органа да одобри така
сключеното доброволно споразумение, като сключването и представянето на същото
след изтичане на законовия срок за това не е пречка да бъде одобрено от органа,
още повече че е представено преди издаване на заповедта. В тази насока
възражението на касатора относно цитираното от него писмо вх.№РД-
12-01-561/03.10.2022г. на министъра на земеделието, което съдържа указания да
не се одобряват доброволни споразумения, които не са подписани от всички
участници в процедурата е неоснователно. Това писмо с указанията в него противоречи на
разпоредбите на закона и съгласно чл.15,ал.3 от ЗНА при противоречие приложение
намира нормативния акт от по-висока степен, както е приел и РС в решението. По
делото се установява безспорно, че споразумението обхваща повече от 2/3 от
масивите и съгласно чл.37в,ал.2 ЗСПЗЗ е влязло в сила. Това се потвърждава и от
заключението на ВЛ.
Споделят се и изводите на съда по
отношение на извършеното служебно разпределение на масивите в нарушение на
закона и в частност на чл.37в, ал.3, т.1
и т.2 ЗСПЗЗ относно разпределяне на масивите и на имотите без сключени
договори/т.нар. „бели петна/. Това се установява и от приетата и неоспорена от
страните СТЕ. Видно от заповедта масивите не са разпределени на ползвателите с
най-голям дял собствена и/или арендована/наета земеделска земя в декларираните
масиви и площи в нарушение на принципа на чл.37в,ал.3,т.2 ЗСПЗЗ. В тази насока се
споделят изводите на съда, а възраженията на касатора са неоснователни.
Възражението на касатора относно
противоречие в мотивите и диспозитива на решението, а именно указанията да бъде
издадена заповед за служебно разпределение се възприема от настоящата
инстанция. В тази част настоящата инстанция намира, че по отношение на дадените
указания от съда за издаване на заповед за служебно разпределение на масивите същия
следва да се отмени и вместо него да се постанови връщане на преписката на
органа с указания за издаване на
заповед, с която да се спази процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ, като се одобри така
сключеното доброволно споразумение и се извърши служебно разпределение на
масивите в съответствие с чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 ЗСПЗЗ относно разпределяне на
масивите и на имотите без сключени договори/т.нар. „бели петна/. В
случая е налице споразумение между ползвателите, което отговаря на условията по
чл.37в,ал.1 от ЗСПЗЗ, включително и при наличие на законовата предпоставка,че
обхваща повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището, поради което е
влязло в сила. Един от ползвателите не
участва в споразумението и
неговите земи не са обхванати от
същото. Следователно е налице втората
хипотеза на чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ за разпределение на останали след сключено
споразумение земи.
Възраженията на касатора в
касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Не са представени и нови писмени доказателства които да
променят възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и да водят до други
правни изводи.
С оглед на горното и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на
чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради
невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба по отношение на отменената заповед.
При този изход на спора на касатора не
следва да се присъждат разноски, а от ответника въпреки направеното искане за
разноски в писмения отговор не са представени доказателства за това по делото,
поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №183/17.07.2023г. на Районен съд Бяла Слатина, постановено
по адм.дело № 1514/2022г., с което е отменена
ЗАПОВЕД №325/25.11.2022г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Враца и с
което е осъдена ОДЗ –Враца на разноски по делото в размер на 2092.00 лв.
Отменя същото, в частта на
задължителните указания Директорът на ОДЗ-Враца да издаде заповед за служебно
разпределение на земеделските земи на
всички ползватели, като бъдат спазени изискванията на чл.37в, ал.3 ЗСПЗЗ за
землището на *** и вместо него постановява:
Връща преписката на Директора на ОД“Земеделие“ гр.Враца за
издаване на заповед, с която да спази процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ, като одобри сключеното доброволно споразумение от
23.09.2022г. и извърши служебно разпределение на масивите в съответствие с принципите в чл.37в, ал.3, т.1 и т.2 ЗСПЗЗ, относно
разпределяне на масивите и на имотите без сключени договори/т.нар. „бели
петна/.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.