Р Е Ш Е Н И Е
№ 260369
гр.Русе, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, 12-ти гр.състав, в публично заседание на двадесет и трети март, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Десислава Великова
При
секретаря Ширин Сефер, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 2992 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази:
Ищцата Д.Т.З. твърди, че на 20.08.1978
г. сключила граждански брак със З.П.З., ЕГН **********, бивш жител ***, починал
на 25.12.2016 г. Преди да сключат брак живели на семейни начала в имот, находящ се в гр. ******, който З.и баща му П.З.П., ЕГН **********,
бивш жител ***, закупили без документи от ТКЗС – ******. През 1977 г. в полза
на починалия й съпруг З.П.З. и на починалия му баща П.З.П.,*** били издадени
Строително разрешение № 4 за строеж на жилищна сграда върху 100 кв.м., както и
Строително разрешение № 5 за строеж на стопанска сграда и гараж върху 60 кв.м.
и двете строителни разрешения се издавали за извършване на строителство в
парцел ХII общински, квартал 32 в гр. ******. С Протокол № 4 била дадена
строителна линия и определяне на ниво от 22.03.1977 г. на ОНС – ******. В
строителството участвали двете семейства, на съпруга й З.З.
и на свекъра й П.П., което продължило до края на 1978
г. Тя и съпруга й З.П.З. се нанесли и заживели в построената жилищна сграда.
След 1980 г. при тях отишли да живеят ответницата Р.Т.З. и П.З.П.. Целият имот
се владеел и ползвал съвместно от двете семейства повече от 20 години. След
смъртта на П.З.П., синът й – ответника Р.З.П., заедно със съпруга на ищцата З.З. построили в имота масивен гараж. Тя и съпругът й З.З. закупили със семейни средства апартамент в гр. ******,
което прехвърлили на по-големият им син – ответника П.З.П., като устно се
договорили имота в гр. ****** да останел за малкия им син – ответника Р.З.П.,
който живеел при тях в гр. ******. През 1983 г. бил приет кадастрален и
регулационен план на гр. ******, съгласно който описанието на процесия имот
представлявал: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 501.2369, за който бил образуван УПИ ХII, в
квартал 30 по кадастралния и регулационен план на гр. ******, ЕКАТТЕ 66229,
община Ветово, област Русе, одобрен със Заповед № 907/22.11.1983 г. на ИК на ОбНС гр. ******, с площ от 666 кв.м., отреден за жилищно
застрояване, при граници и съседи: улица, имот № 501.138 – двор на наследниците на Г.С.Г.,***,
ведно с построените в имота сгради: Сграда № 501.2З69.1, масивна стоманобетонна
конструкция, жилищна сграда едно фамилна, със застроена площ от 126 кв.м., брой етажи - 2; Сграда № 501.2369.2, масивна стоманобетонна конструкция,
селскостопанска сграда, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи - l; Сграда
№ 501.2369.3, масивна стоманобетонна конструкция, селскостопанска сграда, със
застроена площ от 25 кв.м., брой етажи - l; Сграда № 501.2369.4, полумасивна конструкция, със застроена площ от 42 кв.м.,
брой етажи - l. Съгласно уговорката им, синът им Р.З.П., започнал да владее и
ползвал имота за себе си, като през годините извършил редица полезни и
необходими разноски за имота, правил и подобрения. На 10.04.2017 г. синът й Р.З.П.
се снабдил с Нотариален акт за собственост въз основа на давностно
владение с № 89, том III, рег. № 3899, дело № 264 от 10.04.2017 г. на нотариус А.Ф., с район на действие Районен съд – Русе,
вписан в Служба по вписванията – гр. Русе с вx. рeг. № 4195/11.04.2017 г., акт № 164, том 9, дело № 1832.
След влошаване на отношенията между ответниците Р.П.,
П.П. и Р.П.. През 2019 г. ответниците
Р.Т.П. и П.З.П. завели пред Районен съд – Русе иск за собственост от против
ответникът Р.З.П., като било образувано гр.дело № 2696/2019 г. по описа на РРС,
ищцата не била конституирана като страна по исковата молба. Делото приключило с
Решение от 21.11.2019 г., с което била призната за установено по отношение на Р.З.П.,
с ЕГН **********, че собственици на недвижим имот, находящ
се в гр.******, по ул."Александър Стамболийски" 70, представляващ
дворно място с площ 666 кв.м. – поземлен имот № 2369 в кв.30 по плана на гр.******,
общ.Ветово, обл.Русе, за който е образуван УПИ ХII,
при граници: УПИ XIII-138, УПИ ХI – общ. и от двете страни улица, ведно с
построените в него: жилищна сграда със застроена площ 252 кв.м., втора жилищна
сграда с площ 45 кв.м., гараж с площ 25 кв.м. и второстепенна постройка с площ
42 кв.м., са Р.Т.П.,ЕГН **********, с права 10/12 ид.части
и П.З.П., ЕГН **********, с права 1/12 ид.части, като
бил отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност,
№ 89; т. ІІІ, н.д. № 264/10.04.2017 Г. по описа на нотариус А.Ф., с район на
действие РРС по отношение на 10/12 ид.части от
правото на собственост върху същия недвижим имот. Заявява, че тя има 9/24 ид.части от процесния имот,
придобити въз основа от давностно владение и
наследство. Счита че 9/24 ид.части притежава ответницата Р.Т.П., а синовете й П.З.П.
и Р.З.П. притежават наследство от баща си 3/24 ид.части.
Иска да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 9/24 ид.части от недвижим имот, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
501.2369, за който бил образуван УПИ ХII, в квартал 30 по кадастралния и
регулационен план на гр. ******, ЕКАТТЕ 66229, община Ветово, област Русе,
одобрен със Заповед № 907/22.11.1983 г. на ИК на ОбНС
гр. ******, с площ от 666 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при граници и
съседи: улица, имот № 501.138 – двор на
наследниците на Г.С.Г.,***, ведно с построените в имота сгради: Сграда №
501.2З69.1, масивна стоманобетонна конструкция, жилищна сграда едно фамилна,
със застроена площ от 126 кв.м., брой
етажи: 2; Сграда № 501.2369.2, масивна стоманобетонна конструкция,
селскостопанска сграда, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: l; Сграда № 501.2369.3,масивна стоманобетонна
конструкция, селскостопанска сграда, със застроена площ от 25 кв.м., брой
етажи: l; Сграда № 501.2369.4, полумасивна
конструкция, със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи: l, както и да бъде
отменен нотариален акт за собственост въз основа на давностно
владение с № 89, том III, рег. № 3899, дело № 264 от 10.04.2017 г. на нотариус А.Ф.,
с район на действие РС – Русе до размера на притежаваните от нея права от 9/24 ид. части.
В отговора на исковата молба ответниците Р.Т.П. и П.З.П. считат предявения иск за
неоснователен, евентуално считат иска за основателен до размера на 1/12 ид.части от имота.
Ответникът Р.З.П. счита предявения иск
за основателен.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
П.З.П.,***, починал на 11.06.1993 г. и оставил за свои
наследници по закон Р.Т.П. – негова преживяла съпруга и сина си З.П.З.. Същият
починал на 24.12.2016 г. и оставил за свои наследници по закон – ищцата -негова
преживяла съпруга, ответниците - П.З.П. и Р.З.П.
– негови синове.
На 10.04.2017 г. ответникът Р.З.П. се снабдил с
нотариален акт за собственост върху спорния недвижим имот, придобит по давност.
Към нотариалната преписка е приложена скица на имота, издадена от Община Ветово
на 15.03.2017 г., в която е посочено, че имот № 501.2369, за който е образуван
УПИ ХII в кв.30 по кадастралния и регулационен план на гр.******,
с площ 666 кв.м., е записан на наследниците на З.П.З., но без да е посочен
документът, въз основа на който е станало това записване.
С Решение от 21.11.2019 г. по гр.дело № 2696/2019 г.
по описа на РРС било признато за
установено по отношение на Р.З.П., че собственици на недвижим имот, находящ се в гр.******, по ул."Александър
Стамболийски" 70, представляващ дворно място с площ 666 кв.м. – поземлен
имот № 2369 в кв.30 по плана на гр.******, общ.Ветово, обл.Русе,
за който е образуван УПИ ХII, при граници: УПИ XIII-138, УПИ ХI – общ. и от
двете страни улица, ведно с построените в него: жилищна сграда със застроена
площ 252 кв.м., втора жилищна сграда с площ 45 кв.м., гараж с площ 25 кв.м. и
второстепенна постройка с площ 42 кв.м., са Р.Т.П.,ЕГН **********, с права
10/12 ид.части и П.З.П., ЕГН **********, с права 1/12
ид.части, като бил отменен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност, № 89; т. ІІІ, н.д. №
264/10.04.2017 Г. по описа на нотариус А.Ф., с район на действие РРС по
отношение на 10/12 ид.части от правото на собственост
върху същия недвижим имот. Това Решение било потвърдено с Решение от 08.07.2020
г. по в. гр. д. № 280/2020 г. на РОС, като същото не било допуснато до
касационно обжалване възно от Опрделени от 10.02.2021 г. по гр. д. № 3481/2020 г. на
ВКС.
Разпитаната по
делото свидетелка Г.К.Г.– приятел на ищцата, изнася данни, че къщата в процесния имот била
строена през 1978 г., след сватбата на Д. и З.. В строителството участвали и З.и
баща му П., като тя се построила за 2-3
месеца. В къщата започнали да живеят Д. и
З.. След като я довършили се изместили и майка му и баща му.Свидетелят познавал
ищцата и съпругът и след сватбата им. Към момента на сватбата живели в с. *****.
Сватбата била края на август месец, те влезнали да живеят в къщата месец
октомври или ноември. Тогава била готова само една стая. Свидетелят участвал само в изливането на първа и втора
плочи. Родителите на З.заживели там след като се нанесли З.и Д., 3 години – 4
години по-късно. Малкия гараж бил строен заедно с къщата 1978 година. Той бил в
самата къща.Големият гараж бил построен след смъртта на П.. Строежа на къщата се довършил след 1978 г. 1979 или
1980 г. Селскостопанската сграда в имота
била строена от З.и баща му.
Според свидетеля Р.М.Н., близък на ищцата, Д. и З.до сватбата си живеели в *****. Къщата в гр. ******
започнали да строят след сватбата. Построили
и една селскостопанска постройка и гараж. В строежа участвал и бащата на З..
Построили къщата от края на м. август до есента. В къщата най-напред живеели
само З.и Д. в южната стая на долният етаж. Едва след 3-5 години в нея заживели
и родителите на З.. Майсторите за строежа ги наемал З., карал ги с Уазка.
Свид. Б.Н.Й., приятелка на ответницата Р., заявява, че живее
в с. *****. С П. и Р. били много близки и
се познавали от 1956 година. З.се оженил 1978 г. Работила заедно с Р. от 1975
г. до 1981 г. в смесен магазин в с. *****. Като се оженили З.и Д. *** в новата
си къща. Тази къща в гр. ****** я построили П.З. и Р. - жена му. Къщата била
построена 1977 г. с гаражите и с навесите, и след като била измазана тогава З.се
оженил и отишли с Д. там.Била ходила по време на строежа. З.не бил участвал в
строежа. Бил млад, като се върнал от казарма се оженил. Къщата вече била
завършена. Даже била измазана и всичко било направено. Построили голяма къща,
на два етажа. Направили на къщата един навес от задната страна от край до край.
Там продължили със селскостопанска постройка и гараж. З.заживял там с П. и с
майка му. Баба Д., майката на съпруга на Р. отишла при тях да живее в гр. ******, но се
върнала в с. ***** след два – три месеца, защото я изпъдили. Когато починала баба
Д., тогава продали къщата с. *****, и тогава отишли да живеят в ******. Баба Д. починала някъде 1981 г., а някъде
1982 г. отишли да живеят в ****** и от тогава живеели там. Къщата била на бащата
П., не на З.. Парите за строежа на
къщата били на П. и Р., които били много
работни. Той работел денонощно в кооперацията , а Р. била шивачка, работела в
магазина, гледали животни- телета, овце, кокошки. З.не бил дал пари за строежа
на къщата, защото като млад човек не можел да има такива пари, за да построи
такава къща. За една година била построиха къщата. П. работел в ТКЗС-то, беше
тракторист. По него време се вземали майстори от ТКЗС-то, плащали с трудодни на
майсторите и майсторите построявали къщата. Тази къща по този начин била
построена. З.може да бил работил през
1977 г., преди да се ожени. Докато бил жив П. долу горе си общували със З.и Д..
След това като починал З.и Д. започнали да тормозят много Р..
Свид.Н. О.-П. – съпруга на ответника П. от своя страна
твърди, че с него били женени от 2003 г. Той живеел в гр. ******, заедно с
родителите си, брат си и баба си в къща. За тази къща знае главно от баба му Р.,
че тя заедно с дядо му П. я построили малко преди сина им З.да се ожени.
Според представените трудови книжки на З.и Д., първият
е работил от 1976 г., а втората от 1998 г.
Приложени са и разрешения за строеж издадени на името
на П.З.П. и З.П.З..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния случай, от анализа на ангажираните по
делото доказателства съдът приема за установено, че процесният
имот в гр.****** бил закупен като празно дворно място през 1976-1978 г. Не може
да се приеме твърдението, че къщата в имота била построена само от З.П.З., който към 1978 г. е бил едва
на 23 години и току-що бил започнал работа. Свидетелските показания установяват
и това, че жилищната сграда и останалите постройки в имота са строени горе-долу
по същото време. Ето защо съдът достига до извода, че спорният имот до смъртта
на П.П. през 2003 г. бил придобит по давност в режим
на съпружеска имуществена общност между него и съпругата му Р.П.. След това, съгласно
чл.5 и чл.9 от ЗН, собствеността е разделена между двамата наследници на П.П. при права: ¾ ид.части
за преживялата му съпруга Р. и ¼ ид.части за
сина му З.П.З.. По правилата на наследяването, след смъртта на последния през
2016 г., притежаваната от него идеална част е наследена от преживялата му
съпруга Д.З. и синовете му П.П. и Р.П. при равни
права – по 1/12 ид.част.
В този смисъл е и постановеното Решение от
21.11.2019 г. по гр.дело № 2696/2019 г. по описа на РРС обвързващо всички ответници.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявеният
положителен иск за собственост се явява основателен до размера на 1/12 ид. ч. и като такъв следва да се уважи до този размер.
Поради уважаване на главния иск с правно основание
чл.124 ГПК следва да се уважи и претенцията по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на
констативния нот.акт, с който се е снабдил ответника Р.З.,
досежно 1/12 ид.части припадащи
се на ищцата от правото на собственост върху наследствения имот.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на тримата ответниците са направените от ищцата
деловодни разноски съобразно уважената
част от иска и в общ размер 101.98 лв. Ищцата дължи на ответниците
Р.П. и П.П. разноски за производството съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 533.33 лв., т.е. по компенсация ищцата
дължи на двамата ответници 464.34 лв., а Р.П. дължи
на ищцата сумата от 33.99 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.З.П., с
ЕГН **********,***, П.З.П., ЕГН **********
***, Р.Т.П., ЕГН ********** ***, че собственик на 1/12 ид.
ч. от недвижим имот, находящ се в гр.******, по ул.********
70, представляващ дворно място с площ 666 кв.м. - поземлен имот № 2369 в кв.30
по плана на гр.******, общ.Ветово, обл.Русе, за който
е образуван УПИ ХII, при граници: УПИ ХIII-138, УПИ ХI-общ. и
от двете страни улица, ведно с построените в него: жилищна сграда със застроена
площ 252 кв.м., втора жилищна сграда с площ 45 кв.м., гараж с площ 25 кв.м. и
второстепенна постройка с площ 42 кв.м., е Д.Т.З.,***, като ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност, № 89, т.III, н.д.№ 264/10.04.2017 г. по описа на нотариус А.Ф., по
отношение на 1/12 ид.части от правото на собственост
върху същия недвижим имот.
ОСЪЖДА Д.Т.З.,*** да заплати на Р.Т.П., ЕГН **********
*** и П.З.П., ЕГН ********** ***, общо сумата от 464.34 лв. деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
Р.З.П., с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Т.З.,***
сумата от 33.99 лв. разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: