РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Варна, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500150 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на М. С. Б. от гр. Шумен, срещу решение № 1430/05.12.2023 г.
по гр.д.№ 752/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени исковете,
предявени от К. Я. Т. за заплащане на сумата от 257 670 лева, получена без
основание от ответницата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и на сумата от 115
000 евро, получена от ответницата на отпаднало основание, по чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност, поради нарушение на закона и
необоснованост, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на К. Я. Т. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на
решението, с молба същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба и отговора на същата са подадени в срок, от надлежни
1
страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд
приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове на К. Я. Т. по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, евентуално - с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
осъждане на М. С. Б. да заплати: сумата от 257 670 лв., получена без
основание от ответницата чрез изтеглянето й на части от банковата сметка на
наследодателя на ищцата Я. М.Б. извън представителната й власт; сумата от
115 000 евро, получена от ответницата на отпаднало основание след
прекратяването на договор за поръчка поради смъртта на Я. М.Б., получена
без основание.
Ищцата твърди, че е единствена наследница на Я. М.Б., починал на
23.02.2022 г. В качеството й на пълномощник на наследодателя, ответницата
превела от средства на упълномощителя по собствената си сметка сума в общ
размер на 257 670 лв. Тъй като държи сумата без основание, ищцата
претендира връщането й. Твърденията са, че с два договора за покупко-
продажба ответницата, като пълномощник на Я. Б. и на Й. Б. отчуждила
съсобствените им недвижими имоти, а получената продажна цена била
преведена по нейни сметки, като припадащата се на Я. Б. сума е в размер на
115 000 евро. Предвид прекратяването на договора за поръчка поради смъртта
на Б., ищцата – като единствена наследница, претендира сумата като получена
на отпаднало основание. Евентуално, ако се приеме липса на договор за
поръчка, сумата се претендира като получена без правно основание.
Оспорвайки исковете, ответницата твърди, че държи сумата от общо
257 670 лв. въз основа на саморъчно завещание в нейна полза, изготвено от Я.
Б.; евентуално твърди че му е върнала сумата срещу разписки. За сумите,
формиращи исковата претенция от общо 115 000 евро твърди, че е била дарена
от Я. Б. с нотариално заверени разписки от 09.11.2021г. и от 17.11.2021 г. Тъй
като по молба на Б. го настанила в хоспис, евентуално счита, че получените
средства са били в изпълнение на нравствен дълг и не се държат без правно
основание.
Ищцата оспорва саморъчното завещание и даренията, обективирани в
разписки от 09.11.2021 г. и 17.11.2021 г. Твърди недействителност на
саморъчното завещание, оспорвайки автентичността му, на осн. чл.42 б.“б“ вр.
2
чл. 25, ал.1 ЗН, евентуално - унищожаемост по чл.43, ал.1 б.“а“, като
направено от лице, което по време на завещанието не е било способно да
завещава; евентуално - на осн. чл.43 б.„б“ ЗН оспорва завещанието като
съставено при упражнено над наследодателя психическо насилие; евентуално
– унищожаемост по чл.43, б.“б“ ЗН поради грешка.
Оспорва и договорите за дарение, съдържащи се в разписки от
09.11.2021г. и 17.11.2021г ., оспорвайки автентичността на подписите на
наследодателя; евентуално твърди нищожност поради противоречие на
добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3-то ЗЗД; евентуално – унищожаемост поради
заплаха на осн. чл.27, вр. чл.30 ЗЗД; евентуално - на осн. чл.31 ЗЗД поддържа,
че към момента на сделките Б. не е могъл да разбира и да ръководи
постъпките си, като се позовава на открито производство за поставянето му
под запрещение, което е прекратено поради смъртта му.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че Я. М.Б., б.ж. на село Кичево е починал на 23.02.2022 г. и че
има единствен наследник - ищцата К. Я. Т., негова дъщеря. От извлечение от
банкова сметка № IBAN BG96RZBB915510125484** с титуляр на Я. М.Б. се
установява, че на 23.02.2022 г. са изтеглени в брой 12000 лева, на 11.10.2021 г.
- е изтеглена в брой сумата от 50000 лева, на 26.02.2021 г. е осъществен
паричен превод в размер на 195670 лева от сметката на Я. Б. в банкова сметка
в „Банка ДСК“, номер IBAN:BG72STSA930000212680**, с титуляр
ответницата.
С договор за покупко – продажба от 04.11.2021 г. по н.а.№ 178, том ІІІ,
рег. № 7224, дело № 487/2021 г. на нотариус Петър П. с район на действие
ВРС, ответницата - като пълномощник на Я. М.Б. и Й. Ц. Б. е продала на Д.К.,
имот с идентификатор 10135.1507.360.1.* представляващ апартамент №3,
гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ № 12, ведно с идеални части от поземления имот, за
сумата от 95 000 евро, която сума е заплатена по банкова сметка на
ответницата.
С договор за покупко – продажба от 11.11.2021 г. по н.а.№ 198, том ІІІ,
рег. № 7483, дело № 504/2021г. на нотариус Петър П. с район на действие ВРС,
ответницата - като пълномощник на Я. М.Б. и Й. Ц. Б. е продала на А.Ц.С.–С.
имот с идентификатор 10135.2564.954.2.*, представляващ апартамент №8 в
гр. Варна, бул. Княз Борис І №311 и самостоятелен обект с идентификатор
3
10135.2564.954.2.2* за сумата от 135000 евро, която сума е заплатена по
банковата сметка на ответницата.
Като доказателство са приложени нотариално заверени преписи от
разписки от 09.11.2021 г. и от 17.11.2021 г., с които Я. Б. лично и като
пълномощник на Й. Ц.Б., подарява на ответницата сумата от 95 000 евро,
получена от продажбата на първия, описан по-горе имот и сумата от 135 000
евро, получена от продажбата на втория имот.
Приложено е саморъчно завещание от дата 18.10.2021 г., обявено на
13.06.2022 г., с което Я. М.Б. е завещал на ответница цялото си имущество и
всички парични средства.
Във връзка с оспорване на автентичността на представените саморъчно
завещание и два броя разписки е назначена съдебно-графологична експертиза;
за установяване дееспособността на Я. Б. са назначени единична и тройна
СПЕ.
Установява се, че приложеното гр.дело № 2116/2021 г. на ВОС,
образувано по молба от ищцата за поставяне под запрещение на баща й Я. Б.,
е прекратено поради настъпилата му смърт.
Свид.В.Б.Б. установява, че ищцата и баща й били в лоши отношения и
не поддържали контакт от 2015 г. до смъртта му. От ответницата свидетелят
узнал, че от 2020 г. тя почиства жилището на наследодателя. Б. споделил със
свидетеля, че ответницата се грижи за него.
Свид. М.В.Р.установява, че ответницата се грижела за чичо си, а
свидетелят й помагал за това. След контузия на ръката Б. бил настанен в
хоспис „М.“, където свидетелят и ответницата го посещавали и му носили
храна. От починалия по-късно Б. научил, че е отказвал да приема
предписаните медикаментите, тъй като след приема им се чувствал замаян;
също от него научил за желанието му да остави цялото си имущество на
ответницата, предвид грижите, които тя полагала за него.
Съобразно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, на връщане подлежи нещо, което е
получено без основание. Безспорно се установява от доказателствата по
делото, че ответницата е извършила поредица от банкови преводи от личната
сметка на Я. Б. по своя сметка на обща стойност 257 670 лева и сочи като
основание, даващо й право да задържи процесната сума, саморъчно
4
завещание от 18.10.2021 г.
Назначената във връзка с оспорване автентичността на завещанието
съдебно – графологична експертиза е представила заключение, че текстът и
подписът в завещанието са изпълнени от Я. Б., поради което възражението за
нищожност на саморъчното завещание е неоснователно.
При условията на евентуалност, ищцата оспорва завещанието с
твърдения, че към момента на съставянето му завещателят не е бил способен
да завещава – възражения за унищожаемост по смисъла на чл.43, ал.1, б.“а“
ЗН.
Назначените във връзка с възражението единична и тройна СПЕ са
представили заключения, изготвени въз основа на доказателствата по
приложеното дело за поставяне на Б. под запрещение и на медицинската
документация от хосписа, където приживе е бил настанен, съобразно които
към момента на съставяне на саморъчното завещание и на оспорените
разписки, Я. Б. е страдал от деменция. Това състояние представлява болест на
мозъка, водещо до увреждане на коровите му функции, включително и на
паметта, езика и съжденията, до отслабване контрола върху емоциите и
деградация на социалното поведение или мотивацията. Състоянието на
деменция би могло да повлияе върху способността му да осъзнава свойството
и значението на действията си и да ръководи постъпките си, като това
състояние е било налично към момента на изготвяне на оспорените разписки
и саморъчно завещание. От вида на медикаментите, които са били назначени
приживе на Б. вещите лица правят извод, че приживе лицето е страдало от
деменция, а лекарствата са предписани за овладяване на състоянието на
обърканост, възбуда и дезориентация.
Въз основа на горното, следва извод, че към момента на съставяне на
завещанието и договорите за дарение на парични средства, Я. Б. е страдал от
деменция и е бил неспособен да действа разумно, а възраженията за
унищожаемост на завещанието са основателни. Сумата от 257 670 лв. е
получена от ответницата без основание и следва да бъде върната на ищцата, в
качеството й на единствен наследник на Я. Б., ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2022 г., до окончателно заплащане на задължението, на осн.
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД, изисква наличие на отпаднало
5
основание. Безспорно се установява, че с договори за покупко-продажба: от
04.11.2021 г., нотариален акт № 178, том ІІІ, рег. № 7224, дело № 487/2021 г. и
от 11.11.2021 г. нотариален акт № 198, том ІІІ, рег. № 7483, дело № 504/2021г.
ответницата, като пълномощник на Я. Б. и Й. Б. се е разпоредила с два техни
съсобствени недвижими имота и че сумите от тях са постъпили по банковата й
сметка. Следователно, възникнало е облигационно правоотношение по
неформален договор за поръчка с предмет разпореждане с процесните имоти,
като припадащата се част от продажната по същите, която е следвало да
получи наследодателя на ищцата е в размер на общо 115 000 евро. Прилагайки
разпоредбата на чл.287 ЗЗД, след смъртта на Я. Б. облигационното
правоотношение по договора за поръчка е прекратено по силата на закона,
поради което полученото по този договор подлежи на връщане.
Оспорвайки иска, ответницата твърди, че сумата от 115 000 лв. е
получена от нея въз основа на договори за дарение, оформени в разписки от
09.11.2021 г. и 17.11.2021 г.
Назначената във връзка с оспорване автентичността на разписките
съдебно – графологична експертиза е представила заключение, че текстът и
подписът в разписките са изпълнени от Я. Б., поради което възражението за
нищожност е неоснователно.
В условията на евентуалност, ищцата твърди нищожност на договорите
за дарение като противоречащи на добрите нрави, тъй като част от дарените
суми са принадлежали на трето лице, а към момента на дарението друга част
вече са напуснали патримониума на Б.. Посочените от ищцата обстоятелства,
обуславящи нищожност на договорите за дарение не покриват фактическия
състав на разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Дарението на чужди парични
средства или средства, които дарителят към момента на дарението не
притежава, не нарушава правилата на „добрите нрави“ и сделката не е
нищожна – тя е действителна, но не би произвела правно действие.
Ищцата сочи унищожаемостта на договорите за дарение, като
осъществени при условията на заплаха, тъй като ответницата е възбудила
основателен страх у Б., че ще бъде лишен от грижи и на помощ. Събраните
гласни доказателства показанията на свид. В.Б. и свид. М.Р. установяват, че
ответницата се е грижила за Б. от 2020 г., съдействала е за настаняването му в
хоспис, където е продължила да го посещава. Не са представени доказателства
6
за действия, които биха възбудили страх у Б., че ще бъде лишен от грижи,
поради което това възражение за унижощаемост на даренията е
неоснователно.
При условията на евентуалност ищцата твърди, че към момента на
извършване на даренията Б. не е могъл да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си. Допустимостта на искането за
унищожаване на договора след смъртта на наследодателя, се обосновава с
факта, че приживе ищцата – като негов наследник по закон е поискала
поставянето му под запрещение. По молба от 23.08.2021 г. е образувано
гр.дело № 2116/2021 г. на ВОС по чл.5 ЗЛС за поставяне под пълно
запрещение на Я. Б., което е прекратено поради настъпилата в хода на
производството смърт на ответника. С оглед доказателствата по делото и
изложените по-горе мотиви, предвид състоянието на деменция и към момента
на извършване на даренията, оформени в разписки от 09.11.2021 г. и от
17.11.2021 г., следва да се приеме, че Б. не е бил способен да действа разумно
в момента на съставяне на оспорените дарения. Следователно, твърдяното от
ответницата основание за задържане на сумата от 115 000 лв. е отпаднало.
Ответницата възразява, че полученото от нея е в резултат на изпълнение
на нравствен дълг. Съдът намира, че разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗЗД е
приложима единствено при начална липса на основание за престиране на
процесната сума, какъвто не е настоящия случай. Оветницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сумата от 115 000 евро, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 01.04.2022 г. до окончателно заплащане на
задължението, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно. С оглед изхода на спора, в полза на процесуалния
представител на въззивницата се дължи възнаграждение за процесуално
представителство, предоставено по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, което –
съобразено Наредба №1/09.07.2004 г. и предвид материалния интерес от общо
482 587 лв. е в размер на 29 603.48 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1430/05.12.2023 г. по гр.д.№ 752/2022 г. на
Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.„Атанас Стойков"
№ *, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Я. П. Я. от АК–Варна, сумата от 29603,48
(двадесет и девет хиляди шестстотин и три лева и 48 ст.) лева, възнаграждение
за процесуално представителство на К. Я. Т., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр.
чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8