РЕШЕНИЕ
№ 1100
гр. Бургас, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120107823 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. Д. ГР. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ул. *****, против К. Я.. Я.., адрес: гр. Бургас, ул. ****, с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 2 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, унижение, притеснение, влошаване на здравето, вследствие действията на
ответника, който на 19.04.2020 г., обедно време, отправил към ищеца обидни думи,
като нарекъл „малоумник, тъпак, изрод, ще ти счупя ръцете и ще ти ги навра в
задника“, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
увреждането – 19.04.2020 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът подробно разказва как са се развили събитията между страните на
19.04.2020 г., когато той просто помолил ответника – негов съсед, да затвори желязна
врата на двора, където той държал свои лични вещи, някои от които доста скъпи, след
което ответникът започнал изключително грубо да го обижда, като описва и
претърпените от това вредите, чието обезщетяване търси. Ищецът изпаднал в шок от
агресивното му поведение и не знаел как да реагира, като действително се уплашил от
вербалната агресия на този млад мъж, която била отправена към него. Дъщеря му от
терасата чула всичко и също се изплашила от чутото. Непосредствено след инцидента
1
на ищеца му премаляло, качил се у дома им и си легнал. Чувствал се много зле от
нанесените му обиди, като никой до сега не го бил обиждал така. Близките му го
успокоявали, но обидата, която му нанесъл този млад мъж си останала и до днес, като
изпитвал чувство на несигурност, когато слиза в двора, засегнато било човешкото му
достойнство и изпитвал оскръбление.
Правното основание на предявеният иск е чл. 45 във вр. с чл. 51 и чл. 84, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
На първо място се навеждат доводи за недопустимостта на иска, поради наличието на
предявен идентичен граждански иск в производството по НЧХД № 4305/2020 г. по
описа на Бургаския районен съд, което било прекратено, поради пасивното поведение
на ищеца. Така наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, тъй като
няма пречка ищецът да предяви същия иск пред граждански съд, щом липсва
произнасяне по съществото на същия. Отделно от това иска се оспорва като
неоснователен, като се твърди, че ответникът не е изрекъл описаните в исковата молба
обидни думи и изрази на посочената дата и място, тъй като не се е намирал на
процесното място. Излага се също така, че между страните е налице спор за ползването
на двора от години, като ищецът и дъщеря му тормозили ответника, като повод за това
било и образуваното НЧХД № 509/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, където те
било подсъдими. Оспорва се и акцесорната претеция за законна лихва, поради
неоснователността на иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно, че страните са съседи, като живеят в една жилищна сграда, находяща
се в гр. Бургас, на ул. *****. От другите данни по делото се установява, че между
страните има конфликти и неразбирателства, за което свидетелства и приложеното към
настоящо дело НЧХД № 4305/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и
прокурорска преписка № 11402/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас.
Видно от същата е депозирано съобщение от ищеца от 26.08.2020 г. за извършено
престъпление от страна на ответника, който на 20.04.2020 г. около 12. 15 часа, по
повод на спор между страните във връзка с ползването на паркомясто, отправил към
ищеца заплаха „Че ще ти счупя ръцете, ще ти навра в задника“, като този цинизъм от
негова страна засегнал ищеца и съставлявал заплаха за здравето му, като от години
живеел в стрес и страх.
По повод на данните за инцидент между страните от 19.04.2020 г. същите са са
ангажирали гласни доказателства. От показанията на свидетелката Н.Б. – дъщеря на
2
ищеца, живуща в същата жилищна сграда, на третия етаж, ляв апартамент, се
установява, че на 19.04.2020 г. преди обяд си била в къщи, на терасата, с отворени
врати, защото времето било хубаво. Терасата гледала към двора, като била точно над
портала, с който затваряли дворното място. Това, което разказва се случило около обяд.
Чула гласа на баща си, че разговар с някой, след което чула викове: „Малоумник,
тъпак, изрод, ще ти счупя ръцете и ще ти ги навра в задника“. След като чула това, вече
се надвесила над терасата и видяла, че това били отправени думи на К.Я. към баща й.
В този момент не разбрала от какво бяха провокирани тези думи. Просто се надвесила
и питала баща си какво става, защото била изумена от чутото. Тръгнала да слизам
надолу, но в това време баща й вече се бил качил горе. Бил целият зачервен, не можел
да говори и треперил. Свидетелката разбрала, че не му е добре, тъй като бил
хипортоник. Отделно от това, не бил добре със сърцето и бил лежал в болница, във
връзка със заболяването на сърцето. След като се прибрал той си легнал. В това време
майка й дошла и попитала какво става. Баща й казал само, че иска да си легне. Майка й
също видяла, че не е добре. Той легнал треперещ. Казал, че имал конфликт с К.Я.,
който го заплашил. Майка ми веднага извади апарата за кръвно, което след като го
измери беше 180/120. След това му измерили кръвното и му дали от неговите хапчета,
а свидетелката донесла от дома си валерианови капки, тъй като родителите й нямали
под ръка нищо подходящо за успокоение. Причината за конфликта била портала на
двора, който бил широко отворен, а баща й отглеждал гълъби, които били много скъпи
и често били обект на опити за кражби. Пред двора имало пейка, на която К.Я. си стоял
и си гледал телефона и когато баща й го попитал защо са отворени вратите,
последвала тази реакция - с горните обидни думи и репликата за ръцете. Свидетелката
е категорична, че е видяла лично К.Я. и е чула гласа му. След тази случка баща й бил
непрекъснато е с високо кръвно и пиел медикаменти. Бил в стрес и се страхувал да не
срещне ответника. След тази заплаха избягвал да слиза в двора. Гледал колкото се
може по-рядко да го прави, с цел да не се засекат. До ден днешен бил под този стрес и
някак си не можел да го преживее. В заключение свидетелката излага, че всъщност
изобщо не можел да го преживее и това за нея не бил същия човек. Излага също така,
че самата тя е правила опити за подобряване на отношенията между страните, но не
срещала някаква съпричастност от страна на ответника. Сочи също така, че баща й
живеел, откакто се е родил в тази махала, т.е. от 75 години и с никой друг не бил имал
конфликт и с всички съседи бил в прекрасни отношения.
Аналогични са и показанията на свидетелката С. Г.а – съпруга на ищеца, която
заявява, че не е присъствала лично на инцидента на 19.04.2020 г., нито е чула какво е
казал ответника. Било около обяд, когато Й. се прибрал много разстроен, треперещ.
Изживял ужас от всичките тези приказки, които били неописуеми за един нормален
човек. Той й споделил всичко, което е точно казано – че е малоумник и други вулгарни
изрази, които не може да възстанови точно. Веднага измерили кръвното налягане,
3
което било 180/120, и тъй като съпругът й бил хипертоник се наложило веднага да
вземат мерки за спадане на кръвното налягане. Той се чувствал много зле, като
няколко дни бил на легло. Психически се чувствал зле и унизен, след случката не
можел да спи. Страхувал се след това да слиза в двора, защото се страхувал от Я.,
който се мъчил отново да предизвика някаква разправия. За инцидента знае, че
съпругът й го е попитал защо е широко отворена вратата на двора и Я. му е отговорил
така, с тези нападки. Дъщеря им Н. била до баща си след инцидента. Споделила, че е
чула разговора им. От нейната страна също не се виждало по принцип точно какво се
случва. Дъщеря й също не е видяла ответника, обаче чула, че има разправия и
разпознала гласа му.
Свидетелката К. Я.а – съпруга на ответника, излага, че не й е известно да е
имало инцидент на 19.04.2020 г. година между съпруга й и Й.Г.. Сочи, че на тази дата -
19.04.2020 г., точно на Великден – неделя, тя, съпругът й и двете им деца сутринта,
около 10.30 ч., напуснали кооперацията, където живеят, тъй като имали уговорка да
прекарат този празник с тяхна близка Г.Д. и се прибрали в късния следобед около 5-6
ч. Били на гости на Д.Д. в нейния дом, където пристигнали около 11.00 ч. Свидетелката
е категорична, че е абсолютно невъзможно да е имало такъв инцидент, като не й
известно да се е случвало нещо подобно и на друга дата. Сочи също така, че не е
забелязала да има някаква промяна в обичайните навици на Й.Г., като често го
засичала с чаша кафе в ръка, често карал велосипеда си и изглеждал видимо спокоен.
Сочи за конфликтните отношения между страните, като излага, че ищецът и дъщеря му
били изключително конфликтни личности.
Свидетелката Д.Д. сочи, че работи, като технически секретар в офис, който се
намира до входа на кооперацията, където живеят страните и ги познава. С К. и
съпругата му били в приятелски отношения. Й. бил единственият човек, който не
поздравявал свидетелката от живущите в блока и всъщност човек, с който тя
комуникира. Свидетелката сочи, че си спомня датата 19.04.2020 г. – Великден, тъй
като имала тежък здравословен проблем, поради спонтанен аборт. Била в болница и
след това изписана. Точно тогава започнали ограничителните мерки във връзка с
Ковид, а тя не била родом от Бургас, била от Царево, и тъй като това бил доста тежък
период за нея, понеже била сама, абила подкрепяна от Я.и, които няколко пъти я
канили на гости, решила и тя да ги покани на гости у дома си, за да не бъда сама в този
ден. Те дошли всички заедно, дори и с бебето, били с децата, а и тя нямала нищо
против, да разведрят обстановката. Дошли някъде по обяд, между 10.30 и 11.30 ч., като
не може да каже точното време, тъй като минало доста време, но приемала, че било
обедно време. Останали заедно почти целия ден. Когато те дошли изглеждали добре,
всичко било нормално, не са й разказвали на този ден да е имало конфликт между Й. и
К.. Разказва и за други случки с ищеца и го определя като човек, който не може да
намери диалог с другите.
4
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. С оглед правното естество на предявеният иск за
да бъде уважен същия следва да се установи противоправно поведение на ответника,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите и вина.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). Те могат да са имуществени или
неимуществени - каквито се търсят в случая.
В тази връзка съдът намира, че по делото не се установи съществуването на
елементите на деликтната отговорност. Ищецът търси обезвреда за причинени му
неимуществени вреди от изказвания на ответника, които са квалифицирани в исковата
молба като обидни, като излага, че изпълнителното деяние се е осъществило на
19.04.2020 г. по обедно време. Очевидец на събитието била неговата дъщеря, която
сочи, че е чула и видяла какво се е случило и потвърждава изложеното в исковата
молба. В същото време съпругата на ищеца не е чула и видяла какво се е случило, но
ищец сам й е разказал това. Думите били чути от нейната дъщеря, която нямало как от
мястото, където се намира, да види ответника, на разпознала гласа му, което е в
противоречие с дадените показания на свидетелката Б., която излага, че е видяла
ответника. В същото врече другите ангажирани по делото гласни доказателства сочат
на извода, че на 19.04.2020 г. по обедно време ответникът и семейството му са били
извън дома си и не са се намирали на указаното в исковата молба място. Тези на
свидетелката Д., изхождат и от лице, което не е пряко заинтересовано от изхода на
спора, за разликата от тези на другите свидетели, които са близки на страните по
делото. Тази свидетелка е категорична, че по обедно време Я.и вече са бил в нейния
дом. В крайна сметка самият ищец в сигнала си за извършеното престъпление до
Прокуратурата сочи за настъпил инцидент на 20.04.2020 г., на която дата са му били
казани от ответника, сочените от него обидни изрази. При това съдът намира, че по
делото не се установи, че на 19.04.2020 г. ответникът е изрекъл сочените от ищеца
обидни думи, за които се търси обезщетение, при което иска се явява недоказан.
Водим от изложеното, съдът намира, че иска за главница като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Неоснователна при това положение се явява и акцесорната
претенция за присъждането на законна лихва забава.
При този изход на спора се явява неоснователната ищцовата претенция за
присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна има право на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да получи сторените от нея разноски по делото в размер
на 370 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
Отхвърля иска на Й. Д. ГР. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. *****,
против К. Я.. Я.. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****, за осъждането му за
заплащане на сумата от 2 000 лева - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, унижение, притеснение,
влошаване на здравето, вследствие действията на ответника, който на 19.04.2020 г.,
обедно време, отправил към ищеца обидни думи, като го нарекъл „малоумник, тъпак,
изрод, ще ти счупя ръцете и ще ти ги навра в задника“, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на увреждането – 19.04.2020 г.
Осъжда Й. Д. ГР. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. *****, да заплати на
К. Я.. Я.., адрес: гр. Бургас, ул. ****, сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6