№ 1178
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.НОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110215631 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя П. А. Г., ЕГН: ********** с
вх. № 260013 от 25.11.2022 г. чрез адвокат И. Н. срещу Заповед за задържане
на лице с рег. № 225зз-1114 от 14.11.2022 г., издадена от Р. В. Д. на длъжност
„полицай“ – инспектор във 01 РУ-СДВР, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя П. А.
Г., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя Г. и в съдебно заседание от адвокат
Славков се инвокират подробни съображения, касаещи съществото на
съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност
на постановения индивидуален административен акт. Предявява се искане
въпросната заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът и въззИ.ема страна по жалбата Р. В. Д., редовно призован,
оспорва в производството лично и чрез надлежен процесуален представител
депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Не се
претендират разноски в последното по делото заседание.
Ответникът и въззИ.ема страна по жалбата Началникът на 01 РУ-СДВР
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззИ.ема страна Началникът на 01
РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в
жалбата, жалбоподателят Г. е възвел правен интерес от разпростирането на
правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си
права и правни интереси спрямо двете въззИ.еми страни при постановяване
на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такИ. (например по
ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на
свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без
основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на
01 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят П. А. Г. е неосъждано лице. Срещу него е имало едно
досъдебно производство (ДП) с № С-313 от 15.08.2002 г. и пр.пр. №
13004/1994 г. на СРО с обвинение по чл.143, ал.1 вр. чл.195, ал.2 от НК.
На 23.10.2022 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано ДП №
ЗМК 1674/2022 г. по описа на 01 РУ-СДВР с първото действие по
разследването – разпит на свидетел, за това че на 23.10.2022 г., около 09.30
часа в гр.София, на улица „Райко Алексиев“ пред № 10 е причинена средна
телесна повреда на пострадалия Кирил Кирилов Димитров от две лица, които
го нападнали физически и му счупили носа.
В показаният си като свидетел пострадалият Димитров посочил, че на
инкриминираното място и време, същият получил удар с длан в областта на
врата си от единия от двамата извършители, при което пострадалият
Димитров се ядосал и ударил втория мъж с юмрук в лицето (този, който не го
ударил по врата). Свидетелят Димитров сочи, че замахнал повторно към
същия мъж, който ударил с юмрук в лицето му, и че бил дръпнат за раницата
от другия мъж. Свидетелят Димитров излага, че качулката на дрехата била
поставена на главата му, при което усетил удар с юмрук в областта на
дясното си око от мъжа, който самият той ударил с юмрук в лицето.
Свидетелят Димитров изложил предположения в показанията си кой мъж
точно го е ударил, като след това последвали опити за удари към него, но те
били безуспешни. Същият посочва, обаче, че получил удар с юмрук в
2
слепоочието си на главата си от единия от мъжете (този, който ударил с длан
по врата му).
В рамките на образуваното ДП прокурорът чрез разследващия орган е
събрал множество доказателства и доказателствени средства чрез
процесуалния инструментариум на НПК – провеждани са разпити, назначени
са СМЕ, СТЕ, изискан е бил видеозапис от местопроизшествието и др. В ДП
не е имало привлечено лице като обвиняем. Съпричастни лица към
престъплението спрямо пострадалия Димитров били две лица – П. А. Г. и
Росен Михайлов И.нов.
На 10.11.2022 г. жалбоподателят Г. получил призовка чрез лице от адреса
си, според която е следвало да се яви в 01 РУ-СДВР на 14.11.2022 г. в 10.00
часа в качеството на свидетел по ДП № ЗМК 1674/2022 г. по описа на 01 РУ-
СДВР. Другият евентуален извършител на престъплението Росен Михайлов
И.нов не се явил в районното управление.
След явяването си в 01 РУ СДВР на посочената дата жалбоподателят Г.
бил задържан в 10.10 часа на 14.11.2022 г. за срок до 24 часа до 15.00 часа на
14.11.2022 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по силата на Заповед за
задържане на лице с рег. № 225зз-1114 от 14.11.2022 г., издадена от Р. В. Д. на
длъжност „полицай“ – инспектор във 01 РУ-СДВР.
Като основание в заповедта за осъщественото задържане било посочено
извършено престъпление по чл.129 НК (средна телесна повреда) като
евентуален извършител по ДП № ЗМК 1674/2022 г. по описа на 01 РУ-
СДВР.
В 10.10 часа на 14.11.2022 г. жалбоподателят Г. попълнил писмена
декларация, в която е заявил, че желае да ползва договорна адвокатска защита
за своя сметка; че не желае да има служебен защитник; че няма здравословни
проблеми; че не желае медицински преглед; че не желае да бъде уведомен
член на семейството му; че е уведомен за правата си на свиждане и
получаване на колетни пратки; че няма нужда от прилагане на специална
хранителна диета. На 14.11.2022г. в 10.10 часа полицейският служител -
свидетелят П. Стоянов З. извършил личен обиск на жалбоподателя Г. по
ЗМВР, при който били установени притежаван портфейл с парична сума в
него, лични и банкови карти, калъф за очила. В книгата за задържаните лица
било отразено, че жалбоподателя Г. е бил приет в 01 РУ-СДВР във видимо
добро здравословно състояние при задържането си по ДП № ЗМК 1674/2022
г. по описа на 01 РУ-СДВР. Не е била отразена информация за проведено
лечение спрямо същия, докато е бил задържан по ЗМВР.
По отношение на единия от евентуалните извършители на
престъплението П. А. Г. е било проведено разпознаване на 14.11.2022 г. от
12.15 часа до 12.25 часа по фотоалбум след попълнена декларация. След
проведени оперативно издирвателни мероприятия бил установен и намерен
единия от евентуалните извършители на престъплението П. А. Г..
За времето от 15.09 часа до 15.21 часа на 14.11.2022 г. жалбоподателят П.
А. Г. бил разпитан като свидетел.
3
На 22.11.2022 г. бил разпитан като свидетел и втория евентуален
извършител на престъплението Росен Михайлов И.нов.
В разпитите си свидетелите Г. и И.нов отрекли да са участвали в сбИ.не с
пострадалия Кирил Кирилов Димитров.
В извършените две разпознавания спрямо свидетелите Г. и И.нов
(евентуалните извършители на престъплението) пострадалият Димитров
разпознал само свидетеля Г., като лицето, което го е ударило зад врата. Не
разпознал, обаче другия евентуален извършител на престъплението Росен
Михайлов И.нов.
Съгласно СМУ от 24.10.2022 г. пострадалият Димитров получил
счупване на костите на носа, кръвоизлив в дясното око, оток и кръвонасядане
на долния клепач на дясното око, кръвонасядане на горния клепач на дясното
око, оток в дясната тилно слепоочна област на главата. Тези телесния
повреди са квалифицирани спрямо пострадалия Димитров като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна
повреда по чл.130, ал.1 НК.
Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител Р. В. Д. е полицейски
орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателствени средства от
показанията на свидетеля П. Стоянов З., които съдът кредитира изцяло, като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такИ. с всички писмени доказателства и гласни доказателствени
средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да излага
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия , които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетИ.та си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени
4
факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен
добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст,
наблюдателност, особености и специфика на умението за точно
възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага И.нова необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за
задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на
лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем
по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК, независимо дали е престъпление от общ характер
или е престъпление от частен характер. Видът на телесната повреда е
медицински въпрос, който подлежи на изследване с експертиза и за
който въпрос, разследващият орган и прокурора нямат данни към
момента на образуването на ДП, тъй като липсва заключение на СМЕ,
независимо от наличието на медицински доказателства, каквото е СМУ.
Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се
свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за задържане при
предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при проверката за
законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото
на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
административна мярка по силата на Заповед за задържане на лице с рег. №
225зз-1114 от 14.11.2022 г., издадена от Р. В. Д. на длъжност „полицай“ –
инспектор във 01 РУ-СДВР е съобразена с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК).
Съдът приема, че принудителната административна мярка на Заповед за
задържане на лице с рег. № 225зз-1114 от 14.11.2022 г., издадена от Р. В. Д. на
5
длъжност „полицай“ – инспектор във 01 РУ-СДВР има преустановително и
превантивно (охранително) действие. Задържането осуетява продължаването
на противоправното поведение и препятства последващи прояви, които са
несъвместими с принципите на правовата и демократична държава – каквато
противоречащи на закона прояви са например укрИ.не на доказателства;
предупреждаване на свидетели; реализиране на въздействие на свидетели;
укрИ.не от органите на правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да
установят извършителя на престъплението или с цел осуетяване разкрИ.нето
на престъплението; с цел избягването на установяването на съпричастността
на лице, което е подпомогнало извършителя на престъплението със знание, че
такова е извършено при липса на противостоене.
Със задържането на жалбоподателя Г. за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е осуетена опасността от укрИ.нето на доказателства;
предупреждаване на свидетели; реализиране на въздействие на свидетели;
укрИ.не от органите на правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да
установят извършителя на престъплението или с цел осуетяване разкрИ.нето
на престъплението; с цел избягването на установяването на съпричастността
на лицето, което е подпомогнало извършителя на престъплението със знание,
че такова е извършено при липса на противостоене.
Респективно със задържането на жалбоподателя Г. по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е осуетена опасността от неразкрИ.не на престъплението и на
извършителите на престъпление по НК по ДП № ЗМК 1674/2022 г. по описа
на 01 РУ-СДВР.
Гарантирани са по този начин реализирането от наказателния процес в
същинското наказателно производство на целите на наказателния процес по
чл.1 от НПК да се установи извършеното престъпление по чл.129, ал.1 от НК,
да се разкрие извършителят му и/или съпричастните към него лица, да се
съберат доказателства и доказателства чрез способите на доказване по НПК,
да се приложи правилно материалният и процесуалният закон, както и да се
наложи законосъобразно наказание по НК на виновното лице.
Задържането по ЗВМР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
принудителна административна мярка, която се прилага в изпълнение на
правомощията на служителите на МВР да предотвратяват и разкрИ.т
престъпления, от които са пострадали физически лица, респективно същото е
правен способ/инструмент не само за постигането на тези цели, но и за
събирането на релевантна информация при извършени специфични
престъпления на причинена телесна повреда или тежки умишлени по вид
престъпления от общ характер с висока степен на обществена опасност с
оглед своевременното му разкрИ.не и санкциониране.
Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита безусловно, че няма пречка
фактическите обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР да се извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно
Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Блага И.нова достатъчно е да има данни за извършено
6
престъпление в съучастие към момента на постановената заповед за 24
часовото задържане на жалбоподателя П. А. Г.. Правото му на защита не е
нарушено според съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа
(продължило няколко часа) във 01 РУ-СДВР в съответствие с разпоредбите
на чл.5 от КЗПЧОС.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално
излагане на установените фактически обстоятелства според съда в издадената
заповд не представлява съществено процесуално нарушение, след като
спецификата на конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР
предполага обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са
установени в хода на образуваното досъдебно производство и данните за него
са посочени в оспорваната заповед.
В този смисъл е допустимо и в съответствие на закона тези факти да са
изложени и изведени в обозначеното досъдебно производство, съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС , в какъвто
случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за
законосъобразността на издадената заповед, каквото по същество е
настоящото производство.
Съдът приема, че задържането на жалбоподателя Г. за срок до 24 часа е
имало за цел прилагането на разпоредбите на ЗМВР от правоохранителните
органи свързани с разкрИ.нето на извършеното престъпление по НК с годни
доказателства и осуетяване на опасността лицето Г. евентуално да избегне
наказателната си отговорност и наказателно преследване за него. Тази
наложена спрямо жалбоподателя Г. ПАМ е имала за цел да осуети опасността
от укрИ.нето на доказателства; предупреждаването на свидетели;
реализирането на въздействие на свидетели; укрИ.нето от органите на
правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да установят извършителя
на престъплението/престъпленията или с цел осуетяване разкрИ.нето на
престъплението; с цел избягването на установяването на съпричастността на
лице, което е подпомогнало извършителя на престъплението със знание, че
такова е извършено при липса на противостоене. Тези цели са легитимна
законова цел на задържането на жалбоподателя Г. по ЗМВР, тъй като
задържането му по ЗМВР е законосъобразно в настоящия случай. По този
начин, не само с изпълнението на правомощията на органите на МВР да
предотвратяват и разкрИ.т престъпления по НК, но и с постигането на целта
на чл.1 от НПК ще се осигури и би се осигурила възможността на
правораздавателните органи в страната да установяват по реда на
процесуалния закон има ли доказано престъпление от общ характер, налице
ли е виновно поведение от дееца, какъв материален и процесуален закон
следва да се приложи правилно, и какво наказание да се наложи на
извършителя на престъплението, ако има вина.
По отношение на административното производство по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР издаването на заповед за задържане на лице се обуславя от 1.).
събирането на предварителна информация чрез оперативни способи за
установяване и разкрИ.не на автора/авторите на престъплението или 2.). с
7
оглед улесняването събирането на доказателства или тяхното запазване в
същинско наказателно производство в досъдебната му фаза, когато има
опасност от скрИ.не на доказателства, предупреждаване на свидетели,
въздействие върху свидетел или свидетели, водещо например до даване от
този свидетел на други коренно противоположни показания от пострадалия,
или 3.). с оглед осуетяването укрИ.нето на извършителя на престъплението от
правоохранителните органи и органите на правосъдието, при което
последващото му право на защита, ако присъствието му в наказателното
производство е задължително по чл.269, ал.1 НПК вр. чл.93, т.7 от НК, би се
накърнило, както би се осуетила възможността да бъде реализирано
ефективно наказателното преследване на дееца чрез процесуалният
инструментариум на материалния и процесуалния закон. Този съдебен състав
намира, че органите на реда по силата ЗМВР имат за правомощия да се
противопоставят на извършените престъпления и да ги разкрИ.т чрез
процесуална тактика на приложени ОИМ и принципи на разследване. Чрез
прилагането на конкретни оперативни способи органите на МВР и тактика на
процедиране, разследване и проверка те установяват авторите на
престъпленията. Същите имат задължение да реализират тези законови цели
на ЗМВР в съответствие с принципите на правовата и демократична държава,
повеляващи, че Държавата чрез правоохранителните си органи следва да се
противопоставя на извършените престъпления по НК, да ги предотвратява, да
ги разкрИ. и да ангажира към наказателна отговорност техните извършители
по установения от закона ред. Държавата не може да бездейства и да остави
неразкрити престъпленията на телесните повреди спрямо пострадалите лица,
без да положи изобщо усилия за установяване на техния автор и/или
съпричастните към тях лица, като събере съответните доказателства. Този
съдебен състав счита, че прилагането на принудителна административна
мярка – фактическо задържане на лице по ЗВМР дава възможност на органите
на МВР да предотвратят въздействието върху свидетели, скрИ.не на
доказателства и др. с оглед събирането на надлежни доказателствени
източници на информация, свързани с разкрИ.нето на извършеното
престъпление от общ характер. А е известно, че едно ДП се образува
винаги и само по факта на извършено престъпление, дори да няма
първоначални данни за неговия автор.
Съдът приема, че единственото изискване на една наложена
принудителна административна мярка по ЗМВР – фактическо задържане на
лице е същата да съответства на закона и неговата цел – да предотвратява
извършването на престъпления и да ги разкрИ. по установения от закона ред,
респективно да възпрепятства тяхното неразкрИ.не с оглед укрИ.не на
доказателства, оказване на въздействие върху свидетели и др. от страна на
лицето, което предстои да бъде задържано или вече е задържано. В заповедта
за задържане и в рамките на административната процедура, и оформена
документация органите на МВР имат редица задължения – да разяснят
правата на задържаното лице, да му дадат възможност да се консултира с
адвокат, да ползва медицинска помощ, да се свърже със свой близък и т.н.
Налице са съответни гаранции, при проявлението на които се ограничават
8
пропорционално и съответно правата на задържаното лице, което по
доказателствените данни, изведени от образуваното ДП от съответен
доказателствен източник, има вероятност да бил или е действително
съпричастен към престъплението, което следва да се разкрие от органите на
МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни права и правни
възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице, зачитането на
които са свързани с изпълнението на задълженията на полицейския служител
Р. Д. да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя Г. са осъществени и за съда
няма съмнения, че това не е евентуално сторено спрямо него. Съдът в тази
насока се позова на писмените доказателства по делото, в които липсват
изрично възражения от страна на жалбоподателя Г., че правата му са били
нарушени или органите на МВР не са сторили нещо спрямо него и т.н. Съдът
намира, че полицейския служител от СДВР Д. е разяснил правата на
жалбоподателя Г. от момента на задържането му. В случая формата на
административния акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, неговата компетентност, който е издал заповедта и основанието
за задържане на лицето.
Посочени са година, дата и час на задържането на лицето П. А. Г., както
и къде същият следва да изтърпи това задържане. От посочената заповед е
видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени
неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на
задържаният са разяснени правата му, и доколкото същият не е имал никакви
обективирани, респективно записани в заповедта негови възражения при
задържането му за срок до 24 часа, нито са били посочени от него данни, че е
имал евентуален проблем със здравословното си състояние.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна Р. В. Д. е
законосъобразна. Посоченото основание за задържане в издадената заповед
изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез наложената привременна мярка
да се обезпечат целите на разследването и за да не се създават основания за
евентуално отклонение от органите на ДП на задържания субект и за
настъпване на други неблагоприятни за разследването правни последици –
укрИ.не на доказателства, въздействие на свидетели, тяхното
предупреждение, укрИ.не и др.
По тези съображения съдът приема, че наложената спрямо
жалбоподателя Г. ПАМ – фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за
срок до 24 часа от 14.11.2022 г. за времето от 10.10 часа до 15.00 часа, се
явява съразмерна, адекватна, съответна, справедлИ. и пропорционална
административна принудителна мярка и необходима такава спрямо личността
на жалбоподателя Г. с оглед факта на извършено престъпление по НК.
От материалите по преписката и събраните по делото писмени
доказателства, се извежда, че принудителната административна мярка е
насочена към защита на правовия ред на страната и на принципите на
правовата и демократичната държава, на правата и свободите на гражданите и
9
към спазване на обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като
доказателствата потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е
съобразено от ответника по жалбата Р. В. Д.. В тази насока е Решение № 3272
от 13.05.2022 г. на АССГ по адм.дело № 2190 по описа за 2022 г., според
което за прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само
наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такИ. са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
наркотични вещества/”.
Според решение № 421 от 25.01.2023 г. на АССГ по адм.дело №
9585/2022 г., за прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно
само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което дава право на административния орган
при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата. Без правно
значение е дали впоследствие в рамките на образуваното ДП тези данни за
извършено от задържаното лице престъпление ще се докажат, респ. дали ще
се докаже вината на същото. Ето защо, без правно значение е (б.м.) дали
ДП ще бъде прекратено от прокурора.
С оглед изложеното жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.14 от Наредбата за заплащане на правната
10
помощ, жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на Началника
02 РУ-СДВР в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
60.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззИ.емата страна.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя П. А. Г., ЕГН:
********** с вх. № 260013 от 25.11.2022 г. чрез адвокат И. Н. срещу Заповед
за задържане на лице с рег. № 225зз-1114 от 14.11.2022 г., издадена от Р. В. Д.
на длъжност „полицай“ – инспектор във 01 РУ-СДВР, с която е постановено
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на
жалбоподателя П. А. Г., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА жалбоподателят П. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на
въззИ.емата страна 01 РУ-СДВР чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.14 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11