Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-19 състав, в открито заседание на двадесет и
трети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Маргарита
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1575 по описа за 2019 година на Софийски градски
съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от “Ф.К.“
ЕООД , с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя К.К.чрез
адв.В.Я. от САК срещу Болница „Лозенец“, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от директора д-р Л.С., преобразувана в хода на
производството в Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД, с ЕИК ********,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Ф.К.“ ЕООД твърди, че е кредитор на
ответника Б.Л.за вземане в размер на 443 694 лева с ДДС-главница и лихва в
размер на 33805,53 лева /30 527,40 лв след частично оттегляне/ , начислена
до 08.08.2019 година.Твърди, че това вземане произтича от осем договори за
възлагане на обществена поръчка, сключени на 13.01.2017 година -№№VІІ-32-19 и
допълнително споразумение от 01.02.2018 година, 32-20 и допълнително
споразумение от 12.01.2018 година и 12.03.2018 година, VІІ-32-22 и допълнително
споразумение от 01.02.2018 година, VІІ-32-23 и допълнително споразумение от
01.02.2018 година,VІІ-32-24 и допълнително споразумение от 01.02.2018 година,
VІІ-32-25 , VІІ-32-26 и допълнително споразумение от 01.02.2018 година,
VІІ-32-27 и допълнително споразумение от
01.02.2018 година, за удължаване на срока на договора между Б.Л.ЕАД като възложител и „М.“ ЕООД
като изпълнител за доставка на необходими за болницата консумативи и/или
инструменти за сърдечносъдова хирургия-сърдечни клапни протези-механични,
биологични със стенд, рингове за клапна реконструкция и 3Д форма, съдова
протеза за коремна аорта и дистални съдове, съдови протези-бифуркационни,
дакронови съдове с покритие от колаген и желатин, сърдебна клапна
протеза-кондюит, с механична клапна протеза, канюли и сетове за ЕКК.
Поддържа, че на 14.05.2018 година между
горепосочените страни са сключени още пет договори за обществена поръчка с №№
VІІ-20-31, VІІ-20-32, VІІ-20-33, VІІ-20-33, VІІ-20-35, VІІ-20-36 за консумативи
и/или инструменти за сърдечно съдова хирургия, съгласно техническа
спецификация.
Излага твърдения, че по тези договори са
извършени 104 доставки от „М.“ ЕООД до болницата, за което са съставени приемо-предавателни
протоколи и са издадени фактури, съгласно приложение № 1 към исковата молба. Твърди,
че плащанията по фактурите на обща стойност 443 694 лева е следвало да
бъдат извършени в срок от 60 дни, считано от датата на доставката, но нито една
от тях не е заплатена и всички са с настъпил падеж, като първата фактура е
падежирала на 07.01.2018 година.
Сочи, че с договор за цесия на 09.07.2018
година „М.“ ЕООД е прехвърлило на „О.33“ ЕООД всички свои вземания от болницата
по издадените фактури, съгласно списък –приложение № 2 в размер на
283 658, 40 лева, заедно с всичките им привилегии и лихви, като болницата
е надлежно уведомена за цесията по реда на
чл.99, ал.3 ЗЗД на 16.07.2018 година.
Твърди се, че с последващ договор за цесия от
07.09.2018 година „О.33“ ЕООД е прехвърлило на „М.-**“ ЕООД цедираните вземания
от „М.“ ЕООД по издадени фактури, съгласно приложение № 3 в размер на
294 523, 20 лева, за което болницата е уведомена на 07.09.2018 година. С
последващи цесии, за които болницата била уведомявана, „М. „ЕООД прехвърлило на
„М.-**“ ЕООД вземанията си , съгласно приложение № 4 в размер на 149 170,
80 лева.
Твърди, че с последен договор за продажба на
вземане от 27.06.2019 година „М.-**“ЕООД е прехвърлила на ищеца „Ф.К.“ ЕООД
цедираните от „О.33“ ЕООД и „М.“ ЕООД вземания от Б.Л.по издадени фактури общо
в размер на 443 694 лева, като на болницата с покана вх.№ 531/03.07.2019
година бил даден тридневен срок за
изпълнение, в който плащане не било извършено.
Сочи, че ответникът дължи лихва за забава,
считано от деня, следващ дадения срок за доброволно изпълнение., която възлиза
в общ размер на 33 805,53 лева, подробно описана в три списъка/л.434-438-
към 26.10.2018 година- 12901, 63 лева, , към 19.04.2019 година – 6607, 09 лева
и от 19.04.2019 до датата на исковата молба 12.08.2019 година – 14 296, 81
лв/.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати
главницата от 443 694 лева, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на исковата молба 12.08.2019 година
до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 33 805,
53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата по фактури за периода 06.01.2018 година до 12.08.2019 година.
Претендира и направените съдебно-деловодни
разноски, включително и адвокатски хонорар. Представя доказателства.
Уточнява с молба от 09.09.2019 година, че
лихвата не е начислявана за периода 26.10.2018 година -17.04.2019 година докато
е имало наложен запор от НАП върху вземанията , които „М.-**“ ЕООД има към
Болницата по издадени фактури до 26.10.2018 година. Сочи, че след това са
извършвани още доставки.
С оглед дадени указания с молба вх.№ 110444
от 09.09.2019 година ищецът уточнява фактурите по доставките, издадени въз
основа на всеки от
посочените в исковата молба договори за
обществена поръчка : №№ **********/07.11.2017 година, **********/07.11.2017
година, **********/09.11.2017 година, **********/13.11.2017 година,
**********/15.11.2017 година, **********/16.11.2017 година,
**********/21.11.2017 година, **********/27.11.2017 година, **********/29.11.2017
година, **********/28.11.2017 година, **********/01.12.2017 година,
**********/04.12.2017 година, **********/20.12.2017 година, **********/28.12.2017
година, **********/03.01.2018 година, **********/09.01.2018 година, **********/15.01.2018
година, **********/17.01.2018 година, **********/06.02.2018 година,
**********/06.02.2018 година, **********/08.02.2018 година,
**********/13.02.2018 година, **********/15.02.2018 година,
**********/19.02.2018 година, **********/20.02.2018 година,
**********/21.02.2018 година, **********/21.02.2018 година,
**********/01.03.2018 година, **********/07.03.2018 година,
**********/09.03.2018 година, **********/12.03.2018 година,
**********/14.03.2018 година, **********/14.03.2018 година, **********/14.03.2018
година, **********/15.03.2018 година, **********/15.03.2018 година,
**********/20.03.2018 година, **********/23.03.2018 година,
**********/27.03.2018 година, **********/29.03.2018 година,
**********/12.04.2018 година, **********/16.04.2018 година,
**********/18.04.2018 година, **********/19.04.2018 година,
**********/23.04.2018 година, **********/24.04.2018 година, **********/25.04.2018
година, **********/27.04.2018 година, **********/03.05.2018 година, **********/08.05.2018
година, **********/10.05.2018 година, **********/15.05.2018 година, **********/21.05.2018
година, **********/23.05.2018 година, **********/28.05.2018 година, **********/30.05.2018
година, **********/30.05.2018 година, **********/31.05.2018 година, **********/31.05.2018
година, **********/05.06.2018 година, **********/07.06.2018 година, **********/19.06.2018
година, **********/21.06.2018 година, **********/27.06.2018 година, **********/29.06.2018
година, **********/02.07.2018 година, **********/09.07.2018 година, **********/16.07.2018
година, **********/19.07.2018 година, **********/20.07.2018 година, **********/25.09.2018
година, **********/02.10.2018 година, **********/05.10.2018 година, **********/09.10.2018
година, **********/10.10.2018 година, **********/15.10.2018 година, **********/16.10.2018
година, **********/23.10.2018 година, **********/24.10.2018 година, **********/29.10.2018
година, **********/31.10.2018 година, **********/31.10.2018 година, **********/02.11.2018
година, **********/08.11.2018 година, **********/09.11.2018 година, **********/14.11.2018
година, **********/16.11.2018 година, **********/20.11.2018 година, **********/22.11.2018
година, **********/23.11.2018 година, **********/30.11.2018 година, **********/18.12.2018
година, **********/03.12.2018 година, **********/14.01.2019 година, **********/15.01.2019
година, **********/15.01.2019 година, **********/18.01.2019 година, **********/18.01.2019
година, **********/21.01.2019 година, **********/21.01.2019 година, **********/22.01.2019
година, **********/24.01.2019 година, **********/25.01.2019 година, **********/28.01.2019
година, **********/29.01.2019 година,
Прилага доказателства.
Постъпил
е отговор на исковата молба по реда на чл.367 ГПК от ответника.
Ответникът
признава иска за главницата в размер на 443 694 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност за направени
доставки за консумативи и инструменти за сърдечно-съдова хирургия. Оспорва
частично размера на претендираната законна лихва за забава с твърдения, че е неправилно изчислена относно
фактурите, необхванати от запора на НАП. Поддържа, че лихвата по този списък е
в размер на 3328, 96 лева, а не в размер на 6607, 09 лева, като по този начин счита, че дължимата лихва е в общ размер на
30 527, 40 лева, а не претендираната
от ищеца.
Във връзка с частичното оспорване на размера
на законната лихва ответникът е направил искане за допускане на ССчЕ относно
размера на законната лихва по този списък. Представя списък на изчислената
лихва към 17.04.2019 година върху вземанията по фактурите, необхванати от
запора на НАП.
Моли
ищецът да бъде осъден да заплати на болницата направените по делото
разноски, включващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С депозираната допълнителна искова молба
ищецът е направил искане съдът да е произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК,
с оглед признанието на ответника.
Във връзка с оспорване на част от дължимата
лихва за разликата над 6607, 09 до 3328,96 лева, ищецът е направил частично
оттегляне на иска за законната лихва за забава в размер на 3278, 13 лева, като
акцесорният иск се счита предявен за сумата от
30 527, 40 лева, дължима за периода 06.01.2018 година до датата на
исковата молба 12.08.2019 година.
Допълнителен отговор на допълнителната
искова молба не е постъпил.
Във връзка с признанието на исковете от
ответника, ищецът с допълнителната искова молба е направил искане за
постановяване на решение по реда на
чл.237 ГПК.
Признанието на иска е процесуално
действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно чл. 237 ГПК при признание на иска съдът
преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката
на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и постановява съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и
правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
Съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК решението при
признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже
само, че се основава на признанието на иска.
В случая е налице признание на иска и не се
установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
Предвид горното съдът намира, че с оглед
процесуалното поведение на страните –признание от страна на ответника и
направено искане от ищеца по реда на чл.237, ал.1 ГПК, следва да се постанови
решение при признание на иска, като на ищеца бъде присъдена исковата сума,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и претендираната мораторната
лихва за забава от 06.01.2018 година до датата
на исковата молба -12.08.2019 година.
По
разноските
Съобразно изхода на спора и направеното
искане, на ищеца се следват разноски, като не е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 от ГПК.
С неизпълнението на задължението, макар и да
го признава, ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което той
следва да понесе отговорността за разноски по настоящото дело.
Ищецът е представил списък за разноски по
чл.80 ГПК , а именно 19 099, 98 лева –държавна такса и 14 940 лева
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ от 03.07.2019
година и издадена фактура № 115 от 02.10.2019 година. Приложени са
доказателства и за реално извършване на разхода /л.467/
Предвид горното съдът намира, че на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 34 039, 98 лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното съдът на основание чл.237 ГПК
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Л., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от директора д-р Л.С., преобразувана в хода на производството в
Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“, ЕАД, с ЕИК ******** да
заплати на “Ф. К.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя К.К., сумата от 443 694 лева - главница, представляваща цедирано от „М.** 98“ ЕООД, с
ЕИК********на „Ф.К.“ ЕООД с договор от
27.06.2019 година за продажба на вземане за главници по издадени фактури, съгласно
приложение към договора, посочени в мотивите на решението, за извършени
доставки на консумативи и инструменти за
сърдечносъдова хирургия по договори за възлагане на обществена поръчка с №№ VІІ -32-19, № VІІ-32-20, № VІІ-32-22, №
VІІ-32-23, VІІ-32-24, VІІ-32-25, №VІІ-32-26 и №VІІ-32-27, всички от 13.01.2017
година и анекси към тях и по договори за възлагане на обществена поръчка с №№
VІІ-20-31, № VІІ-20-32, № VІІ-20-33, № VІІ-20-35, № VІІ-20-36, всички от 14.05.2018 година, и
анекси към тях, сключени между Болница „Лозенец“ и „М.“ ЕООД, с ЕИК ********
/предходно цедирани с договори за продажба на вземания от „М.“ ЕООД на „О.33“ЕАД, с ЕИК ******** и от „О.33 ЕАД на
„М.-**“ ЕООД, както и от „М.“ ЕООД на „М.** – 98“ ЕООД/, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на исковата молба - 12.08.2019 година до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 30 527,40 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците
по фактури за периода 06.01.2018 година до датата на исковата молба-12.08.2019
година, както и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 34 039, 98
лева, представлява направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :