№ 19418
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110154202 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу
А. С. М., ЕГН **********, /конституиран на 13.03.2023 г. на мястото на починалия в хода
на заповедното производство длъжник Ф. Б. М./, В. А. А., ЕГН **********, /в лично
качество и конституиран на 13.03.2023 г. в качеството си на законен наследник на мястото на
починалия в хода на заповедното производство длъжник Ф. Б. М./, Ф. А. В., ЕГН
********** /в лично качество и конституирана на 13.03.2023 г. в качеството си на законен
наследник на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник Ф. Б. М./,
Б. Т. М., ЕГН ********** /конституиран на 10.03.2024 г. на мястото на починалия в хода на
исковото производство ответник Т. С. М./, Д. Т. М., ЕГН ********** /конституирана на
10.03.2024 г. на мястото на починалия в хода на исковото производство ответник Т. С. М./, Т.
Г. Т., ЕГН ********** /конституирана на 13.03.2023 г. на мястото на починалия в хода на
заповедното производство длъжник Ф. Б. М./, Ю. С. Т., ЕГН ********** /конституиран на
13.03.2023 г. на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник Ф. Б.
М./, М. М. А., ЕГН ********** /конституирана на 19.04.2024 г. на мястото на починалия в
хода на исковото производство длъжник М. А. А./, Д. М. А., ЕГН **********
/конституирана на 19.04.2024 г. на мястото на починалия в хода на исковото производство
длъжник М. А. А./ за признаване за установено съществуването на вземания по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.02.2020 г. по ч.гр. дело №
266/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, предявен при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са съсобственици на
топлоснабдения имот при следните квоти: 18/128 ид. ч. за ответника А. С. М. в качеството
на законен наследник на Ф. Б. М.; по 14/128 ид. ч. за всеки от ответниците В. А. А. и Ф. А.
В. – в лично качество и като законни наследници на Ф. Б. М.; по 13/128 ид. ч. за всеки от
ответниците Б. Т. М. и Д. Т. М. – в качеството на законни наследници на Т. С. М.; по 9/128
ид. ч. за всеки от ответниците Т. Г. Т. и Ю. С. Т. – в качеството на законни наследници на Ф.
Б. М., и по 7/128 ид. ч. за всеки от ответниците М. М. А. и Д. М. А. – в качеството на
законни наследници на М. А. А.. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава
само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителите
дължат и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана
фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за разноските на ответника.
С молба от 13.05.2024 г. ответниците Б. Т. М. и Д. Т. А. заявяват, че са направили
отказ от наследството на баща си Т. С. М., поради което не следва да отговарят за неговите
задължения за топлинна енергия. Представят писмени доказателства на лист 150-151 по
делото. Не претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил на 07.02.2025
г. от ответниците Ф. А. В., В. А. А. и Д. М. А. чрез назначения им особен представител адв.
Д., в който оспорват предявените искове. Оспорват Д. М. А. – непълнолетна към момента на
смъртта на баща си М. А. А., да е приела неговото наследство по опис съгласно
изискванията на Закона за наследството. Липсват и доказателства Ф. А. В. и В. А. А. да са
приели наследството на Ф. Б. М.. Твърдят, че не са страни по представеното към исковата
молба споразумение от 07.06.2018 г., сключено между ищеца и Ф. Б. М.. Считат, че
единственият потребител на топлинна енергия в имота за посочения в споразумението
период от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г. е Ф. Б. М. в качеството на вещен ползвател на имота.
Твърдят, че за процесния период общият наследодател Ф. Б. М. е извършвала плащания по
сключеното на 07.06.2018 г. споразумение с ищеца. Правят искане претенцията да бъде
отхвърлена. Не претендират разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК ответниците А. С. М., Т. Г. Т.,
Ю. С. Т. и М. М. А. не са подали отговори на исковата молба. Не претендират разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2025 г. ответницата Ф. А. В.,
представлявана от адвокат Т., заявява, че цялата дължима сума за главници и лихви е
заплатена от трето лице в полза на ищеца, на 12.09.2025 г.
2
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, не взема
становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 07.01.2020 г. г. за сумите,
описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело №
266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 24.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците и техни наследодатели с предмет
описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където
е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от трето лице в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в
тежест на ответниците задължения, с изключение на разноските е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени – по
отношение на лицата, които са вписали отказ от наследство - като неоснователни, а досежно
останалите ответници, като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производство.
Това е така, защото независимо, че исковете са отхвърлени, с поведението си –
3
незаплащане на дължимата сума в срок, ответниците, освен Б. Т. М. и Д. Т. А., са дали повод
за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а
защото са погасени чрез плащане, извършено на 12.09.2025 г.
Ищецът в заповедното производство е сторил разноски за държавна такса от 29,17
лева и 50 лева за юрисконсулт, от които всеки от ответниците без Б. Т. М. и Д. Т. А. дължат
поравно – по 11,31 лева.
В исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 29,17 лв. (л.
69 от делото). Страната е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева, от които всеки
от ответниците без Б. Т. М. и Д. Т. А. дължат поравно – по 32,73 лева за исковото
производство.
Ответниците Ф. А. В., В. А. В.ев, както и Д. М. А., които са били представлявани от
особен представител, назначен с определението от 20.01.2025 г., дължат на ищеца и
разходите за внесения с платежни нареждания на лист 189 и л. 210 и изплатен депозит – по
още 200 лева всеки или 232,73 лева за исковото производство.
Възражението на адв. Т. за прекомерност на разноските на ищеца съдът счита за
неоснователно, тъй като същите се състоят от законоустановената такса по чл. 1 от Тарифата
за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, разноски за юрисконсулт и особен
представител, определени от съда в минимален размер.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу А. С. М., ЕГН **********, конституиран на 13.03.2023 г. на
мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник Ф. Б. М., с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено че ответника дължи на ищеца - сумата от 190,97 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
4
подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 13,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г. , сумата от 0,54 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. С. М., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 44,04 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу В. А. А., ЕГН **********, в лично качество и конституиран на
13.03.2023 г. в качеството си на законен наследник на мястото на починалия в хода на
заповедното производство длъжник Ф. Б. М., с адрес в гр. С, искове с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено че ответника дължи
на ищеца - сумата от 148,57 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, за период от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.01.2020 г., до изплащане на вземането, сумата от 10,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г., сумата от 0,42 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г., до изплащане
на вземането, и сумата от 0,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 244,04 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Ф. А. В., ЕГН **********, в лично качество и конституирана на
5
13.03.2023 г. в качеството си на законен наследник на мястото на починалия в хода на
заповедното производство длъжник Ф. Б. М., с адрес в гр. С, искове с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено че ответницата
дължи на ищеца сумата от 148,57 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, за период от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.01.2020 г., до изплащане на вземането, сумата от 10,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г. , сумата от 0,42 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,02 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ф. А. В., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 244,04 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Б. Т. М., ЕГН **********, конституиран на 10.03.2024 г. на
мястото на починалия в хода на исковото производство ответник Т. С. М., с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 137,96 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от
9,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период
от 18.03.2018 г. до 18.12.2019 г., сумата от 0,39 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Д. Т. М., ЕГН **********, конституирана на 10.03.2024 г. на
6
мястото на починалия в хода на исковото производство ответник Т. С. М., с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено че ответницата дължи на ищеца сумата от сумата от 137,96 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 9,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 18.03.2018 г. до 18.12.2019 г. , сумата от 0,39 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,02 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч. гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО,
87 състав, както неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Т. Г. Т., ЕГН **********, конституирана на 13.03.2023 г. на
мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник Ф. Б. М., с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено че ответницата дължи на ищеца сумата от 95,51 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,75 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г., сумата от 0,27 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 44,04 лева – разноски в исковото
и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Ю. С. Т., ЕГН **********, конституиран на 13.03.2023 г. на
7
мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник Ф. Б. М., с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено че ответника дължи на ищеца сумата от 95,51 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,75 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г., сумата от 0,27 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,02 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ю. С. Т., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 44,04 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу М. М. А., ЕГН **********, /конституирана на 19.04.2024 г. на
мястото на починалия в хода на исковото производство длъжник М. А. А./, с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 74,28 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,25 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г., сумата от 0,21 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 44,04 лева –
8
разноски в исковото и заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Д. М. А., ЕГН **********, /конституирана на 19.04.2024 г. на
мястото на починалия в хода на исковото производство длъжник М. А. А./, с адрес в гр. С,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 74,28 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, за период от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,25 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
18.03.2018 г. до 18.12.2019 г., сумата от 0,21 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2020 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 0,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 18.12.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2020 г. по ч.
гр. дело № 266/2020 г. на СРС, III ГО, 87 състав, както погасени чрез плащане,
извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. М. А., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 244,04 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9