№ 1315
гр. ***, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430104111 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 610,31 лв. и чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 37,79 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу Р. ДР. М., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№********** 1268/2021 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на
сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия
до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***,
с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
1
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до
имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период
2
са: сума за отопление с ИРУ- 227,84 лева, сума за отопление без ИРУ-87,86
лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 187,96 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 52,00 лв, услуга дялово разпределение- 64,65лв.,
корекция-0 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 4 ИРУ, 1
водомер, един брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е
определена при отопляем обем 195,52 куб.м. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 610,31 лева за главница за периода
01.11.2019г. – 31.12.2020 г., 37,79 лева мораторна лихва за периода от
03.01.2020г. до 15.02.2021г. и законната лихва върху главницата от 22.02.2021
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за
изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ **********
1268/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който моли да бъде прието, че липсва
пасивна процесуална легитимация, обуславяща допустимостта на иска, която
е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. От
представените с исковата молба доказателства, счита, не може да бъде
направен обоснован извод, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката,
съгласно който "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода ши пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си“.
Към Исковата молба е приложена като доказателство Справка от Агенция по
вписвания, Имотен регистър ,с №237464 от 01.03.2021 година чрез отдалечен
достъп до данни за физическо лице, от което доказателство е видно, че с вх.
№8660 от 14.08.2019 и с вх.№5152 от 16.06.2020 година, *** В.С., по
образувани два броя изпълнителни дела, с кредитор *** ***, е наложил
възбрана върху 1/2 ид. части от недвижим имот, за който се предполага, че е
собственост на Р.М., който имот е именно процесният топлоснабден имот, по
отношение на който е предявена настоящата искова претенция. Счита, че от
това доказателство не може да се направи безсъмнен извод кой е собственик
на недвижимия процесен топлоснабден недвижим имот и евентуално, при
3
наличие на собственост или съсобственост- какви са квотите му в
собствеността/съсобствеността. По така изложените съображения, счита че не
е доказана пасивната процесуална легитимация, обуславяща допустимостта на
иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен. В случай, че бъде
прието, че ответникът Р. ДР. М. е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения срещу нея иск, счита, че предявеният от ищеца иск е
неоснователен по основание и по размер. На първо място представените
частни документи от ищеца - препис-извлечение от сметка по партидата на
процесния имот, Справка по пера и фактури за процесния период не се
ползват с доказателствена сила, относно изявленията, съдържащи се в тях. В
тази връзка оспорва верността на данните, отразени в посочените документи:
Оспорва представените фактури ,издадени от ищеца, в които начислените
стойности са според извършеното от топлинния счетоводител разпределение
на топлинната енергия. За издадените фактури счита,че няма доказателства
,че са били връчвани на ответника. Оспорва представената Справка по
пера. В нея е посочено, че топлинният счетоводител е „Техем Сървисис “
ЕООД, и че в имота има един брой водомер, 4 /четири/ броя индивидуални
измервателни уреди и една щранг-лира в банята. Оспорва коректността на
извършеното дялово разпределение. От представената Справка е видно, че
посочената консумация на топлоенергия е от консумация на топлоенергия От
ИРУ /само за месеците януари и февруари 2020 година/ , както и консумация
на топла вода- БГВ, сградна инсталация и такса услуга дялово разпределение.
Твърди, че представената справка не доказва реалното предоставяне и
разпределението на топлоенергия в жилището на ответника, както и
стойностите на консумираната топлоенергия по отделни пера. Сочи се, че
сумите за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация е за действителен
обем на процесния имот, като е посочен,о че същият е в размер на 195.52
куб.м. Оспорва метода на формирането на претендираните суми и
топлоподаването на топлинна енергия до сградата, в която се намира
жилището, като счита ,че не са спазени правилата за дялове разпределение,
съобразно Закона за енергетиката ,Наредбата за топлоснабдяване и
методиката за дялово разпределение. Посочва, че ищецът твърди,че сумите за
топлоенергия ,начислени за процесния имот за посочения в ИМ период, са
начислявани от „***-***“ ЕАД по изготвени отчети, и са формирани по
данни, предоставени от фирмите за дялово разпределение база. Не се сочи
4
дали е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение. Счита за
недоказано твърдението за извършване на дялово разпределение на
топлоенергия в сградата за исковия период на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. В тази връзка оспорва верността на данните за общия
отопляем обем на сградата /посочен е 12 945.480 куб.м/, както и в частност на
отопляемият обем на процесния имот /посочен е 195.520 куб.м/. Счита, че
общият отопляем обем, използван като величина при изчислението на
топлоенергията за сградна инсталация е повлиял грешно върху стойността на
топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, която не е изчислена в
съответствие с въведената с Наредбата за топлоснабдяването методика. При
направените изчисления за количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, счита, че не е съобразена спецификата на процесната
сграда, в която се намира процесният имот, като конкретно не са съобразени
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната й инсталация.
При изчисляване на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, счита, че не е отчетено влиянието на отсъстващи отоплителни
тела в тези апартаменти, в които те са демонтирани или на неработещите
отоплителните тела, които са спрени чрез регулиране на намиращият се върху
тях вентил. Оспорва годността и изправността на общия топломер в
абонатната станция на процесната сграда, както и на водомера за студена вода
,намиращ се преди подгревателя за битово горещо водоснабдяване. Твърди,
че липсват представени доказателства, че на тези технически средства е
извършен контрол по реда на Закона за измерванията, изразяващ се в
одобряване на типа, извършване на първоначална и последваща проверка.
Измерванията, извършени чрез тези уреди не могат да бъдат приети за
достоверни, поради което оспорва направените с тях измервания, послужили
като данни за формиране на процесиите претендирани стойности за
консумирана топлоенергия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Справка по партидата на Р. ДР. М. при АВ Имотен регистър и
искане за вписване на възбрана, върху процесния топлоснабден имот са
наложени два броя възбрани до размер от ½ идеална част за задължения на
длъжника Р.М..
5
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с
протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и
одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени
от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми
писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или
вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите
условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право
на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или
закриване на партида, към което са приложени копия от документи
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се
установява, че неплатеното задължение по партидата на процесния
топлоснабден имот за периода от 01.11.2019г. до 31.12.2020г. е в общ размер
от 610,31 лв. /227,84 лева топлоенергия за отопление с ИРУ, 87,86 лв.
топлоенергия за отопление без ИРУ, 187960-ТЕ за сградна инсталация, 52,00
лева топлоенергия за битово горещо водоснабдяване и 54,65 лв.- такса услуга
дялово разпледеление/. Лихвата за върху горепосочената незаплатена
главница за периода от изпадане на ответника в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 22.02.2021г. е в размер на
53,76 лв. Актуализираната цена за периода от 01.07.2019г. до 31.03.2020г. е
97,85 лева за мегаватчас.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От
заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че процесния апартамент се
намира в топлофицирана сграда. Общия отопляем обем на сградата е
12945,48 куб.м., а отопляемия обем на жилището на ответника е 195,52 куб.м.
Отоплителните тела в имота /4 броя/ са оборудвани с ИРУ, а отопението в
баня се осъществява чрез щранг-лира. До имота е доставяна топлоенергия за
6
отопление в баня, за отоплителните тела в другите помещения и дял от ТЕ за
сградна инсталация. Начислявана е служебна консумация по отоплителните
тела в отделни месеци от процесния период-м.януари и м.февруари 2020г.
общо 2,2341 мегаватчаса и е начислена служебна консумация на 4 куб.м.топла
вода за м.януари 2020г. общо 0,5099 мегаватчаса топлоенергия. До края на
отоплителния сезон 2019-2020г. не е констатирана реалната конусмация на
ТЕ за топла вода и отопление. Извършеното разпределение на
топлоенергията в сградата е съгласно Методика за разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. Разпределението на
топлоенергията за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба. Отчитането на общата топлоенергия в сградата-етажна
собственост става чрез търговски уред- топломер. Той е преминал
изискващите се държавни проверки. Монтажът му е извършен съгласно
изискванията на производителя. Разлики в изчисленията на фирмата за
дялово разпределение не са констатирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 4111,21 лв.:
Видно от Справка по партидата на Р. ДР. М. при АВ Имотен регистър и
искане за вписване на възбрана, върху процесния топлоснабден имот са
наложени два броя възбрани до размер от ½ идеална част за задължения на
длъжника Р.М.. Не се установява от ангажираните от носещия
доказателствената тежест ищец по делото ответницата да собственик на целия
топлоснабден имот. Съдът приема за доказано качеството й на собственик на
½ идеална част.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
7
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.
С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което
е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква
по силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за
която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството си на клиент на
топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за услуга
дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в
заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея,с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за
8
отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно
чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки
собственик следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ
съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по
конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на
вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В
случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с
ангажираните по делото доказателства предявената искова претенция с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по
основание до ½ част съразмерно с ангажираните по делото доказателства за
размера на правото на собственост на ответницата в процесния топлоснабден
имот. Видно е от заключението на съдебно-техническата експертиза, че до
края на отчетния период не е извършен реален отчет на потребената в имота
топлоенергия, а има начислена служебно консумация, което изравнение ще се
случи в следващ отчетен период, поради което следва начислената служебно
консумация да бъде приспадната от задължението. След самостоятелни
изчисления на основание чл.162 ГПК съдът установи, че стойността на
служебно начислената топлоенергия е в размер на 218,61 лева /2,2341
мегаватчаса по 97,85 лв./. Поради изложеното дължимата за процесния
период сума след приспадане на служебно начислените суми е в размер на
391,70 лева, а искът следва да бъде уважен до размер от ½ съобразно
притежаваното от ответницата право на собственост в процесния
топлоснабден имот в размер на 195,85 лева, а за разликата до предявения
размер от 610,31 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 37,79 лв.:
9
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-
късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането
на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Доколкото не се спори от страните, че не са
извършени плащания на суми за главница и лихва за процесния период, съдът
приема, че предявения в обективно кумулативно съединение акцесорен иск за
лихва за забава също е доказан по основание. С оглед заключението на
съдебно-икономическата експертиза, както и след самостоятелни изчисления
от съда на основание чл.162 ГПК дължимата лихва за забава върху главницата
от 195,85 лева е в размер на 12,60 лева до който размер следва искът да бъде
уважен, за разликата до 37,79 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 24,12 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
10
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда 100 лв. и депозит за особен представител 200 лв., депозит
за СТЕ-150 и депозит за СИЕ съразмерно с уважената част на исковата
претенция в общ размер от 207,45 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Р. ДР. М., ЕГН **********,
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление: гр.***, *** сумата 195,84 лева,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за
периода от 01.11.2019г. до 31.12.2020г., в едно със законната лихва от
22.02.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение №
792/23.02.2021г. по ч.гр.д.№********** 1268/2021 по описа на РС-***, а за
разликата до предявения размер от 610,31 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Р. ДР. М., ЕГН **********,
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ***, сумата 12,60 лева,
представляваща лихва за забава върху 195,85 лв. за периода 03.01.2020г. –
15.02.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
792/23.02.2021г. по ч.гр.д.№********** 1268/2021 по описа на РС-***, а за
разликата до предявения размер от 37,79 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. ДР. М., ЕГН **********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 24,12 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 1268/2021 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. ДР. М., ЕГН **********,
11
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата от 207,45 лв. направени по делото
разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещи лица и
депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12