№ 276 / 12.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...……четвърти наказателен състав в публично
заседание на 31 юли…...……..………….……...........………………………….
през две хиляди и двадесета година…..............……..………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова......................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Николова.……………………….……..….........АН дело 812 по описа
за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-005800/ 10.05.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на Р.Н.Д. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Р.Н.Д. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като навежда доводи, че не е извършил административното нарушение, за което му е вменена вина. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата, а като алтернативно искане моли съда да намали наложеното наказание.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е установено, че жалбоподателя Р.Д. на 20.12.2018г. в 20.30 часа по РП I-1 с посока на движение от гр.Видин към гр. Монтана е управлявал л.а. Ф. „Г.” с рег. номер XXXX , като при последвалата проверка в 21.15 ч. в сградата на РУ Монтана, водача отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техн. средство Алкотест „Дрегер 7510+” с фабр. номер ARBB-0007. Издаден му е талон за изследване с номер 0019714. Водача не представя СРМПС част II, КТ към СУМПС (заместващи го АУАН или НП).
Актосъставителят счел, че е нарушил виновно чл.174 ал. 3 от ЗДвП, чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП, за което му съставил и АУАН.
На нарушителя бил издаден и талон за медицинско изследване – арг.л.13 от делото. Същият отказал проба, което обстоятелство било вписано в талона.
В срокът по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят не направил възражения по констатациите в АУАН, поради което било издадено и атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на И.Т. К. и В.Б.В. съдът ги кредитира, като обективни и безпристрастни.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административнонаказателното производство. Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от В.В. – длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Актът е предявен жалбоподателя и подписан от него. Същият в срока по чл.44 от ЗАНН не е подал възражения по констатациите. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерни деяния на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Неоснователни са възраженията за недоказаност на деянието.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове имат доказателствена сина до установяване на противното”. Жалбоподателят по никакъв начин не доказа доводите си в процеса.
От анализа на правната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП се установява, че за да се ангажира отговорността на водача на МПС е достатъчно същият да е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Не се установява от доказателствата по делото и изпълнение на предписанието от талона за изследване.
Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като същият е извършил виновно нарушенията по чл.174 ал. 3 от ЗДвП, чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП - отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, не представя СРМПС част II и КТ към СУМПС
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на тези вид административни нарушения.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанията административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответните наказания.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-005800/ 10.05.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, с което на Р.Н.Д. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: