Решение по дело №151/2015 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2015 г. (в сила от 8 септември 2016 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20151730100151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2015 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Радомир, 21.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Радомирският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 13 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Районен съдия: А. И.

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 151, по описа за 2015 година за да се произнесе взе предвид следното:

Произвадството е за делба във фазата на извършването на делбата.

С решение № 100/03.07.2015 г., постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м. и с разгъната площ 80 кв. м., построена по одобрени строителни книжа, построена и находяща се в Урегулиран поземлен имот, за който по регулационния план на с.К., община К., обл.Пернишка, е отреден УПИ .., в строителен квартал № .. с площ на парцела при отстъпено право на строеж и по скица от 520 кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж върху земята, сега частна общинска собственост, при граници и съседи по нотариален акт № .., том .., рег. № .. дело № ../2012 г. на нотариус № .. М.Д., с район на действие Радомирски районен съд, както следва: по договор за отстъпено право на строеж: от изток- озеленяване, от запад- улица, от север- парцел .. общ. К от юг- озеленявани и по скица: улица с ОК 281б-304 и УПИ .., всички в кв… по Плана на с.К., общ.К., Пернишка област и от две страни- край на регулационния план и зад него- зелена площ, ведно с отстъпеното право на строеж върху горепосочения поземлен илот /бивша държавна земя, а понастоящем- частна общинска собственост/, на основание на което е построена сградата,  

между и при делбени части:

Е.Р.К., с адрес: ***, ЕГН **********, В.Р.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и Л.П.Т.- К., с адрес: ***, ЕГН **********,- по 1/3 за всяка една от тях.

Съделителката Л.П.Т.- К., чрез своята процесуална представителка- адв.И. Н., от САК, е направила искане да й бъде възложен в дял допуснатия до делба имот.

На основание чл.246 ГПК, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД, Л.П.Т.- К. е предявила претенция за сметки против Е.Р.К., като моли съда да я осъди да й заплати сумата от 3 000 лв., представляваща изплатена сума на отпаднало основание- неспазена уговорка за прехвърляни на нейния дял на процесния имот.

Съделителката Е.Р.К. не е изразила становище след допускане на делбата и редовно призовани не се е явила в съдебно заседание.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

При направеното искане за възлагане на имота, съделителката Л.П.Т.- К. не се е позовала на конкретна разпоредба на чл.249 ГПК. Искането е направено в срока по чл.349, ал.4 ГПК. Съделителката е преживял съпруг, тъй като към момента на смъртта на общия наследодател- Р.Т.К. същата е била в брак с него.  За да бъде приложена разпоредбата на чл.349, ал.1, предл.1-во обаче, освен това е необходимо имотът да е бил съпружеска имуществена общност, която да е прекратена със смъртта на единия от съпрузите. С решението по допускане на делбата, което е влязло в сила, съдът се е произнесъл в смисъл, че не са налице доказателства в насока имотът да е придобит в ражим на съпружеска имуществена общност, като е приел, че се касае за съсобственост възникнала въз основа на наследяване, като трите сънаследници наследяват по равни части. Ето защо не следва да намери приложение тази законова хипотеза.

Разпоредбата на чл.349, ал.2, изр.1-во ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Безспорно допуснатият до делба имот представлява жилище- Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м. По делото не са ангажирани доказателства от страна на съделителката Л.П.Т.- К. по отношение на това, да са налице другите две условия за възлагане на имота по този ред, а именно- да е живяла в него при откриване на наследството- към датата на смъртта на общия наследодател 22.06.2012 г., според удостоверение за наследници № …../10.07.2012 г., на Столична община, Район „Слатина“ и да не притежава друго жилище /в този смисъл не са представени съответното удостоверение или декларация/. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че не е налице и тази хипотеза за възлагане на имота.

По делото е изготвено заключение на вещото лице Д.Н.. Същата е дала пазарна оценка на имота, използвайки сравнителния метод, съобразно действащите обективни и субективни фактори, характеризиращи пазара през 2015 г. Според вещото лице стойността на имота, представляващ Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв. м. и с разгъната площ 80 кв. м., построена по одобрени строителни книжа, построена и находяща се в Урегулиран поземлен имот, за който по регулационния план на С.К., община К., обл.Пернишка, е отреден УПИ .., в строителен квартал № .. с площ на парцела при отстъпено право на строеж и по скица от 520 кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж върху земята, възлиза на 16 800 лв. С оглед делбените части и площта на имота, вещото лице е дало заключение, че имотът е неподеляем.

Предвид отхвърлянето на претенцията на Л.П.Т.- К. за възлагане на имота и липсата на възможност да бъдат съставени дялове, при които всеки един от съделителите да получи имот в натура, както и с оглед обстоятелството, че се касае за един имот, при трима съделители, съдът намира, че единственият способ за приключване на делбата е имотът да бъде изнесен на публична продан по реда на чл.348 ГПК.

След извършване на проданта получената сума, ще следва да се разпредели между съделителите, съобразно посочените по- горе делбени части. Касателно заключението на вещото лице по отношение на оценката на имота, съдът намира, че същата е от значение единствено за определяне на дължимата се държавна такса, тъй като публичната продан се извършва по правилата на изпълнителното производство, което означава, че и началната продажна цена се определя по същите правила, а не е тази определена от съда.

По иска с правно основание чл.246 ГПК, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД. Претенцията на Л.П.Т.- К. против Е.Р.К., е за сумата от 3 000 лв., представляваща изплатена сума на отпаднало основание- неспазена уговорка за прехвърляне на дял от процесния имот. Според изложеното в молбата, съществувала е първоначална уговорка за изплащане на дела на Е.Р.К., като Л.К. е следвало да й заплати сумата от 7 000 лв. за ликвидиране на съсобствеността върху процесния имот, срещу която Е.К. е следвало да прехвърли собствеността на своята идеална част. Ищцата по този иск твърди, че е заплатила на ответницата три вноски по 1 000 лв., като за първата е представено копие от банков превод на „Р.“, ЕАД, за сумата от 1 000 лв., преведени от ищцата на ответницата. По делото са ангажирани свидетелски показания, като ищцата е довела в съдебно заседание свидетелката П.Й.Г.. Свидетелката познава добре страните, тъй като е живяла в блока, където е живее Л.К. повече от 10 години. Често са контактували, ходили са на гости като добри съседи. Г.е била очевидец на едно плащане от 1 000 лв. от страна на ищцата. Същата е предала сумата на ответницата след панахидата за двегодишнината на Р.К.. Тя е чула думите на Л.: „До тук с третата вноска. До тук става 3 000 лв. разплащането за вилата“. Ответницата преброила парите, видяла че са 1 000 лв. и ги прибрала, след което си тръгнала. След това двете- свидетелката и Л.К., говорили, като се разбрало, че е имало плащане преди това за още 1 000 лв.. При получаване на парите от ответницата не е имало никакво възражение от нейна страна.

В отговора на исковата молба Е.К. е заявила, че искът за делба е основателен, като същевременно е изразила готовност да доизплати останалата договорена сума до 7 000 лв. Това обстоятелство е от значение, както за иска по чл.246 ГПК, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на платената сума с оглед отпаднало основание- неспазена уговорка от страна на ответницата, така и с оглед присъждане разноските по делото. От изложеното по- горе следва извода, че ищцата по категоричен начин е установила плащането на сумата от 3 000 лв. на три вноски и в този смисъл искът следва да бъде уважен изцяло.  

На основание. чл.355 вр. чл.78 ГПК и съобразно стойността на дяловете им страните следва да поемат разноските по настоящото производство. В делбеното производство всеки от съделителите се явява едновременно ищец и ответник, като в случая се прилагат и правилата на чл.78, ал.2 ГПК, според който, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия казус са налице и двете предпоставки- налице е изразена готовност за спогодба от страна на Л.К., като същевременно не само е налице липса на поведение от нейно страна, водещо до предявяване на иска, а са налице и реални действия от нейна страна, целящи прекратяване на съсобствеността по извънсъдебен способ. Ето защо на съделителката Л.К. следва да бъдат присъдени разноските по настоящото дело. Претенциите са насочени към съделителката Е.К., като, съобразно делбените квоти, следва да бъдат присъдени 1/3 от направените разноски. Л.К.  е изплатила 800 лв. за адвокатско възнаграждение, както в този смисъл Е.К. следва да бъде осъдена да й заплати 1/3 от същото, която сума възлиза на 266.67 лв. Освен това Л.К. е внесла държавна такса по предявения иск по чл.246 ГПК, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, в размер на 120 лв., като предвид изхода от същия, на основание чл.78, ал.1 ГПК,, Е.К. следва да й заплати и тази сума или общо сумата от 386.67 лв.

Предвид оценката на вещото лице, според която стойността на имота е 16 900 лв., държавната такса, която е 4% от стойността на имота, възлиза общо на 672 лв., като с оглед на това и равните дялове на съделителите, на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс /ГПК/, последните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Радомирски районен съд сумата от 224 лв.-  всяка една от тях.

Водим от гореизложеното и на основание чл.348 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:

Двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 /четиридесет/ кв. м. и с разгъната площ 80 /осемдесет/ кв. м., построена по одобрени строителни книжа, построена и находяща се в Урегулиран поземлен имот, за който по регулационния план на С.К., община К., обл.Пернишка, е отреден УПИ .. /шести/, в строителен квартал № … /…./, с площ на парцела при отстъпено право на строеж и по скица от 520 /петстотин и двадесет/ кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж върху земята, сега частна общинска собственост, при граници и съседи по нотариален акт № .., том .., рег. № .. дело № ../2012 г. на нотариус № .. М. Д., с район на действие Радомирски районен съд, както следва: по договор за отстъпено право на строеж: от изток- озеленяване, от запад- улица, от север- парцел . /../ общ. и от юг- озеленявани и по скица: улица с ОК 281б-304 и УПИ V /пети/, всички в кв… /. по Плана на С.К., общ.К., Пернишка област и от две страни- край на регулационния план и зад него- зелена площ, ведно с отстъпеното право на строеж върху горепосочения поземлен илот /бивша държавна земя, а понастоящем- частна общинска собственост/, на основание на което е построена сградата,  

като след извършване на проданта, получената сума се разпредели както следва:  

- за Е.Р.К., с адрес: ***, ЕГН **********- 1/3 /една трета/ ид. ч.

- за В.Р.К., с адрес: ***, ЕГН **********- 1/3 /една трета/ ид. ч. и

- за Л.П.Т.- К., с адрес: ***, ЕГН **********- 1/3 /една трета/ ид. ч.

ОСЪЖДА Е.Р.К., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на Л.П.Т.- К., сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща изплатена сума на отпаднало основание- уговорка за прехвърляне на нейния дял от процесния имот.

ОСЪЖДА Е.Р.К., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на Л.П.Т.- К., сумата от 386.67 лв. /триста осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/- направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Е.Р.К., с адрес: ***, ЕГН **********, В.Р.К., с адрес: ***, ЕГН ********** и Л.П.Т.- К., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплатят по сметка на Радомирски районен съд сумата от 224 лв. /двеста двадесет и четири лева/- всяка една от тях, представляващи държавни такси- 4 % върху получените дялове, заедно със законната лихва върху държавни вземания, смятано от датата на влизане на решението в сила и по 5 лв. /пет лева/ за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не се изпълни доброволно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    

                                          

 

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./